РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.***21.01.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 582 по описа за 2017 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК

 

В РС – ***е постъпила искова молба от ***със седалище и адрес на управление: ***ул. ***представлявана от Ц.П.П. – *** чрез пълномощника адв. Л.Т. ***, със съдебен адрес:***, ***против ***със седалище и адрес на управление: гр. ***представлявана от Ц.С.Б. – ***със съдебен адрес: ***, ******на ***и А.К. Р.с ЕГН ********** ***, с която е предявен положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗС за признаване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, а именно: магазин и клуб на партерен етаж, записан като ***– ***находящ се в четириетажна жилищна сграда на *** в гр. *** Община ***парцел втори, кв.70 по плана на града и допълване на площта на имота от 169 кв. м., който имот е бил продаден в производството по несъстоятелност на длъжника ***от синдика на дружеството и възложен на втората ответница с постановление за възлагане *** постановено по т.д. № 1/2012 г. на Ловешки Окръжен Съд /съда по несъстоятелността/ по реда на чл.717з от ТЗ. В исковата молба се твърди, че ищцовата кооперация е правоприемник на РПК ***г. Твърди се още, че процесния имот не е бил включен в активите на ***и за същия имот има съставен АДС № 1193/01.11.1989 г. от ОбНС ***Твърди се, че кооперацията е владяла имота повече от 30 години и никой не е оспорвал владението й. Молят съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик по давностно владение на процесния имот. Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок от двамата ответници са постъпили възражения, с които се оспорва иска изцяло, като се навеждат подробни доводи за това. Считат, че не са налице твърдените от ищеца обстоятелтва релевантни за предмета на спора, както и не се навеждат годни доказателства в подкрепа на тезата им. Претендират разноски.

Ищцовата ***гр. *** – редовно призовани в съдебно заседание се явяват лично и с адв. Л.Т. от ПлАК, която от името на доверителите си поддържа иска. Позовава се на писмени, гласни доказателства и заключение на вещо лице.

Ответника – А. К. редовно призована се явява лично, оспорва иска изцяло, като го намира за неоснователен и недоказан. Поддържа наведените доводи в отговора на исковата молба. Позовава се на писмени, гласни доказателства и заключение на вещо лице. Претендира разноски.

 Ответника – ***гр. ***редовно призовани се явява юк Н.Н., който от името на доверителя си взема становище, че иска е неоснователен и недоказан. Изказва подробни доводи за това, че като правоприемник на ******на ***гр. ***е предоставено имуществото на комбината, включващ и процесния имот за стопанисване и управление. Последния е включен в капитала на дружеството и записан като ДМА и впоследствие е включен в масата по несъстоятелността. Отрича да са налице, която и да е от материалноправните предпоставки за придобиване право на собственост по давностно владение от ищеца. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим.

Искът се води между надлежни страни при наличие на правен интерес от воденето му.

Ищцовата кооперация твърди, че е правоприемник на РПК ***г. и в това си качество е владяла процесния имот непрекъснато повече от 30 г., което обстоятелство обосновава иска й и определя активната й легитимация по делото. Процесуалната легитимация на ответниците се обосновава от обстоятелството, че процесния имот е бил продаден в производството по несъстоятелност на длъжника ***от синдика на дружеството и възложен на втората ответница с постановление за възлагане *** постановено по т.д. № 1/2012 г. на Ловешки Окръжен Съд /съда по несъстоятелността/ по реда на чл.717з от ТЗ.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗС за признаване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение. Константна е съдебната практика по въпроса, че за да се придобие имот по давност е необходимо да се докажат два елемента, а именно: упражняване на фактическа власт върху имота през определен в закона период от време (обективен елемент) и ясно манифестирана воля, намерение за своене (субективен елемент), а самото владението да е било непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено. За релевантните за спора обстоятелства Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС. Владението като фактическо отношение е постоянно когато фактическата власт върху вещта няма случаен характер, а е израз на волята и разбирането на лицето-владелец, че вещта е собствена. За да се установи този признак , съдът изследва въпроса за трайното фактическо въздействие по отношение на вещта в съпоставка на факти за евентуалното владение на други лица, които препятстват претендиращият собствеността владелец. Въпрос на фактическа преценка на съда е дали действията на владелеца имат спорадичен /случаен, спонтанен/ характер или са израз на осъзнато поведение , израз на воля да се държи и запази вещта сякаш по отношение на нея владелецът има вещно право. Постоянното владение не следва да се възприема като синоним на непрекъснато владение, в смисъл на осъществена във всеки момент фактическа власт, а е достатъчно владелецът да е в състояние във всеки момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт , без друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишил владелеца от владението му. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да докаже фактите и обстоятелствата на които основава своите искания или възражения.

Съдът, след преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и изразените становища на страните, намери от фактическа и правна страна следното:

По делото са приложени, като писмени доказателства: АДС 1193/01.11.1989 г. на ОНС ***Постановление за възлагане ***/13.06.2017 г. по т.д. № 1/2012 г. на ЛОС, протокол за въвод във владение в процесния имот; у-е за актуално състояние на ***и ***данъчна оценка на имота, Указ № 56/1989 г., приложение № 4 от РМС № 20/1991 г.; Решение на фирмено отделение на ПЛОС; Заповед № РД-01-03-134/02.03.1990 г. на Председателя на ОбНС ***извлечение от Правния анализ на ******от ВПК включено в ПУЛ за приватизация на държавни предприятия ***който касае конкретния имот и извлечение от делото по несъстоятелност от баланса на ***и заключение на вещо лице по назначената и приета от съда СТЕ.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесния имот е бил държавна собственост собственост и със Заповед № РД-01-03-134/02.03.1990 г. на Председателя на ОбНС ***след взето предварително съгласие на Държавна фирма ***гр. ***на РПК *** е предоставено безвъзмездно право на ползване върху процесния имот. Последното безспорно установява, че правното основание за твърдяното от ищеца владение е право на ползване, учредено в полза на РПК ***.

Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Предвид разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за собствеността,  правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. С осъществяване на условията по чл.79 ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой. Фактическият състав на чл. 79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца за своене на вещта. Само с осъществяването на посочените условия владелецът придобива в собственост владеният обект.

На следващо място, от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод, че ищцовата кооперация е установявала фактическа власт върху имота изобщо някога. По делото липсва каквото и да е доказателство установяващо на първо място приемствеността между РПК *** и ***гр. ***. По делото не се представиха каквито и да е доказателства изобщо, какво е отношението на ищеца към процесния имот. Видно от приетия по делото Протокол за въвод във владение е, че към момента на въвода на купувача на процесния имот – втората ответница по делото, в производството по несъстоятелност на длъжника ***от синдика на дружеството и възложен с постановление за възлагане *** постановено по т.д. № 1/2012 г. на Ловешки Окръжен Съд /съда по несъстоятелността/ по реда на чл.717з от ТЗ в имота са се намирали движими вещи на трето, неучастващо по делото лице.

От така събраните писмени доказателства съдът намира, че не може да се направи категоричен и обоснован извод, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти в твърдения от него период от 30 г. и/или дори изискуемите от закона 10 г., което като се съобрази датата на подаване на исковата молба /03.07.2017г./, следва да е започнало преди 03.07.2017 г. В действителност не се установява фактическата власт от ищеца да е била установена изобщо някога.

С оглед гореизложеното, съдът намира предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на процесния недвижим имот, придобит по давностно владение за неоснователен и недоказан.

Въз основа на така констатираното от съда, не следва да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени направените в производството разноски.  

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ***със седалище и адрес на управление: ***ул. ***представлявана от Ц.П.П. – *** чрез пълномощника адв. Л.Т. ***, със съдебен адрес:***, ***против ***със седалище и адрес на управление: гр. ***представлявана от Ц.С.Б. – ***със съдебен адрес: ***, ******на ***и А.К. Р.с ЕГН ********** ***, положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗС за признаване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, а именно: магазин и клуб на партерен етаж, записан като ***– ***находящ се в четириетажна жилищна сграда на *** в гр. *** Община ***парцел втори, кв.70 по плана на града и допълване на площта на имота от 169 кв. м., който имот е бил продаден в производството по несъстоятелност на длъжника ***от синдика на дружеството и възложен на втората ответница с постановление за възлагане *** постановено по т.д. № 1/2012 г. на Ловешки Окръжен Съд /съда по несъстоятелността/ по реда на чл.717з от ТЗ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ***със седалище и адрес на управление: ***ул. ***представлявана от Ц.П.П. – ***да заплати на ***със седалище и адрес на управление: гр. ***представлявана от Ц.С.Б. – ***със съдебен адрес: ***, ******на ***направените по делото разноски в размер на 400.00 /четиристотин/ лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ***със седалище и адрес на управление: ***ул. ***представлявана от Ц.П.П. – ***да заплати на А.К. Р.с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 3000.00 /три хиляди/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: