№ 3200
гр. Варна, 26.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100101126 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по повод молба за изменение в частта за разноските на Решение №
341/18.03.2022 г., постановено по настоящото дело, инкорпорирана във въззивна жалба с вх.
№ 10338/29.04.2022 г., подадена от СТР. СТ. Г., чрез адв. Н.И.. Неправилно, съдът е приел за
неоснователно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Разноските за издаване на преписи от исковата молба, за вписването ,
както и за издаване на данъчна оценка и схема, следва да се изключат. Неправилно съдът
осъдил ответниците да заплатят направените по делото разноски солидарно, а не разделно.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК, насрещната страна ИВ. В. ИВ., чрез адв. Ц.Д.
изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по повод предявени от
ищеца ИВ. В. ИВ. субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.135,
ал.1 от ЗЗД против СТР. СТ. Г. и П. Н. Г. за обявяване на сключените между двамата
ответници разпоредителни сделки касателно ½ ид.част от апартамент с
ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта на гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В 8379 ВХ, рама № WVGZZZ1TZ6W194831,
двигател № BKDA04292, обективирани в Брачен договор № 22, том 3, рег.№
4823/10.06.2016г. за относително недействителни по отношение на кредитора-ищец.
С Решение № 341/18.03.2022 г. на ВОС е обявен за относително недействителен по
отношение на ищеца ИВ. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Тутракан, ул.”Сакар планина”
№ 12, вх.Б, ет.8, ап.12 на Брачен договор № 22, том 3, рег.№ 4823/10.06.2016г., вписан в
Служба по вписваниятагр.Варна с акт № 217, том 5, дело № 1807/13.06.2016г., по силата на
който СТР. СТ. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Баучер“ № 6, ет.10, ап.63 се е
разпоредил в полза на П. Н. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Мир“ № 35в, ет.5,
ап.16 с ½ ид.част от апартамент с ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта на
1
гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В 8379
ВХ, рама № WVGZZZ1TZ6W194831, двигател № BKDA04292, на основание чл.135, ал.1 от
ЗЗД. В резултат на това произнасяне в полза на ищеца е присъдена сумата от 3 603,05 лв.,
представляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
При присъждането на направените по делото разноски в полза на ищеца, съдът е
съобразил представения по делото списък по чл. 80 ГПК
/л. 124/, договор за правна защита и съдействие, както и платежни документи /л. 125-126/,
удостоверяващи извършването на разноските. Направеното от проц. представител на
ответника Г. възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е възприето за неоснователно, с
оглед размера на адвокатското възнаграждение, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от
НМРАВ, фактическата и правна сложност на спора и броя на проведените по делото
съдебни заседания. Този извод следва и от факта, че ищецът, чрез процесуалния си
представител е организирал и обективно е провел защита и по двата предявени иска, които
са разгледани от съда по същество. С оглед на това съдът е приел, че заплатеното от
ответника възнаграждение следва да му бъде присъдено в цялост, което пък прави молбата
по чл. 248 от ГПК за намаляването му неоснователна.
Молбата е неоснователна и в частта относно недължимостта на разноските за
издаване на преписи от исковата молба, за вписването , както и за издаване на данъчна
оценка и схема, доколкото представляват разходи по необходимост сторени в изпълнение
указанията на съда.
На последно място следва да се има предвид, че солидарност между две лица
възниква в определените от закона случаи или когато е уговорена. В настоящия случай,
ответниците не са осъдени да заплатят солидарно на ищеца възложените в тяхна тежест
разноски, доколкото отговорността за разноски представлява гражданско облигационно
правоотношение, при което се предполага разделност. Въпрос на вътрешни отношения
между страните е как ще заплатят на ищеца сторените по делото разноски – дали по равно
или не.
С изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за изменение в частта за разноските на Решение
№ 341/18.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1126/2021 г. по описа на ВОС, инкорпорирана
във въззивна жалба с вх. № 10338/29.04.2022 г., подадена от СТР. СТ. Г., чрез адв. Н.И..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
Апелативен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2