РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. ХАСКОВО, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20215600600651 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 318, вр. чл.375 ал.5 от НПК.
С Решение № 150/12.10.2021г. постановено по АНД № 512/2021г., Районен съд Хасково е
признал обвиняемия Т. Р. И. от гр.Х. за невинен в това, че на 27.08.2017г. в гр.Х., при
управление на МПС - л.а. „Опел Астра“ с рег. № ****** нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно по чл.24 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на М. Б. Д. от гр.Х., изразяваща се в трайно затруднение в движението на десният
крак, дължащо се на счупване на ладиевидната кост на ходилото, като по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.343 ал.1 б.“ Б“ предл.2, вр. чл. 342 ал.1 от НК, на осн. чл.
378 ал.4 т.2 от НПК, го оправдал.
Недоволен от решението останал прокурор при РП - Хасково, който го протестира в срок
с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Иска отмяната му и
постановяване на ново с което обвиняемия да бъде признат за виновен и наказан по
повдигнатото обвинение. В протеста се твърди, че съдът приел неправилна фактическа
обстановка и допуснал съществени процесуални нарушения, които не се конкретизират,
като в допълнението към протеста се сочи, че повдигнатото обвинение било несъмнено
доказано, а приетото от първата инстанция, че поведението на обвиняемия като водач на
МПС било съобразено с пътните условия поради заслепяването му от слънчевата светлина,
довело го до вероятна дезоринтация и правомерно спиране, не кореспондирало с
установеното от доказателствата, че то било безпричинно и несъобразено с пътните условия
и другите участници в движението, които обстоятелства обвиняемия не следял с
необходимото внимание и така настъпил съставомерния резултат.
1
Възражение против протеста не е подавано .
Окръжна Прокуратура Хасково, не изразява становище и не изпраща представител.
Пред въззивната инстанция обвиняемия редовно призован не се явява. Явява се
защитникът му, който оспорва протеста, намира атакуваното с него решение за правилно и
иска да бъде потвърдено, като в пледоарията си излага доводи, че поведението на
обвинямия като водач на МПС било несъставомерно понеже пострадалия с управлявания
мотопед, могъл да го заобиколи и да не настъпи ПТП.
Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното решение,
по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, служебно и прецени изцяло събраните от
първата инстанция при проведеното съдебно следствие, доказателства, намира, че протеста е
допустим, но е неоснователен. От доказателствата е установено, че на 27.08.2017г. около
обяд обвиняемия - правоспособен водач на МПС, управлявал лекият си автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ****, със скорост около 50 км./ч. като се движел в дясната лента за
движение по бул. „****“ в посока ****“ , в гр.Х., покрай градската градина.В автомобила на
задната седалка пътувало малкото му дете. Пътя бил сух, асфалтов с двупосочно движение, с
ширина на пътното платно 7.60 м. и на всяка от лентите за движение по 3.80 м. При
движението си, обвиняемия видял на срещуположния ляв тротоар жена с детска количка,
която според обясненията му имала намерение да пресече понеже количката била насочена
перпендикулярно на пътя, а в насрещното платно нямало други МПС. Поради това
обвиняемия предприел спиране с автомобила и на около 30м. след кръстовището на ул.
„****“ с бул. *****“, спрял. Жената с детската количка не пресякла пътя, а продължила
движението си по тротоара. В същото време зад автомобила на обвиняемия, със същата
скорост и на разстояние около 14.95 м. се движел мотопед „Пиаджо Тайфун“ с рег. № *****,
управляван от пострадалия Д., също правоспобен водач. Последния видял, че стоповете на
автомобила управляван от обвиняемия светнали, но поради слънчевата светлина помислил,
че това е отблясък и в първия момент не предприел спиране, но като видял че наближава
автомобила, натиснал аварийно спирачката при което паднал с мотопеда на дясната си
страна, плъзнал се по пътя и с предната лява странична част на мотопеда, се ударил в
задната дясна част на автомобила, като десният му крак останал затиснат под мотопеда. В
този момент св.С., който се движел по десния тротоар и видял преди това преминаването на
двете МПС и движението на жената с количката, като чул шума от ПТП се върнал да
помогне на пострадалия. Обвиняемия също му помогнал, като го откарал в ЦСМП –
Хасково където било установено, че пострадалия получил счупване на ладиевидната кост на
дясното ходило, довело до трайно затруднение в движението на десният му крак и
представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК според съдебно-
медицинската експертиза по писмени данни, изслушана от първата инстанция. За случилото
се били уведомени органите на МВР и в болницата пристигнали полицейските служители –
свидетелите Д. и М., които изпробвали пострадалия и обвиняемия за алкохол, но не
установили такъв. След това полицейските служители с двамата водачи се върнали на
местопроизшествието и според указаното им от последните, автомобила бил поставен на
пътя така, както бил при ПТП. Бил извършен оглед на местопроизшествието и образувано
досъдебното производство. Против двамата водачи били съставени и АУАН - на обвиняемия
за нарушение по чл.24 ал.1 от ЗДвП, а на пострадалия за нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП,
които на осн.чл.33 ал.2 от ЗАНН били прекратени. От назначените при разследването и
изслушани от първата инстанция автотехнически експертизи - две тройни и две
допълнителни е установено, че в момента на спирането им преди ПТП, скоростта на двете
МПС била 40.7 км./ч., като в момента на ПТП лекия автомобил бил спрял, а скоростта на
2
мотопеда била 5 км./ч. Опасната зона за спиране на автомобила била 21.74м. но тя е
ирелевантна защото ударът е в задната му страна, а тази на мотопеда е определена на 22.99
м. Според първото заключение, за да се предотврати ПТП водача на мотопеда следвало да се
движи на безопасната дистанция зад автомобила от 16.95 м. в момента на предприемане на
спирането от страна на обвиняемия, или със скорост от 38.5 км./ч., като то било
непредотвратимо от пострадалия поради установените му параметри на движение с
мотопеда, техническата причина за ПТП било неспазване от пострадалия на безопасната
дистанция от 14.95 м. в момента на предприетото спиране от обвиняемия с автомобила.
Според заключението по втората такава експертиза, на практика повторна и изготвена от
същите вещи лица П. и А., като на мястото на вещото лице К. е поставено вещото лице Х.,
освен посоченото по-горе за поведението на пострадалия при управлението на мотопеда
което било причина за ПТП, като такава е посочено още и внезапното и с нищо
непровокирано спиране от страна на обвиняемия, дължащо се единствено на субективните
му възприятия за евентуалното пресичане на пешеходец от тротоар, през лявата лента и по -
късно през тази на движение на лекия автомобил, в момента в който мотопеда се движел на
установената небезопасна дистанция от 14.95 м. както и, че без това спиране на обвиняемия,
ПТП нямало да настъпи. В последната насока са и двете допълнителни заключения,
включително след установената от последното липса на спирачни следи на
местопроизшествието, което според вещите лица не изключвало внезапното спиране на
лекия автомобил. Пред първата инстанция е назначена и допълнителна автотехническа
експертиза в която вещите лица определили вероятната най – висока скорост на двете МПС
при преминаването им през изкуствено препятствие на пътя, като посочили, че пострадалия
с мотопеда могъл безпрепятствено да заобиколи спрелия автомобил на обвиняемия и така да
предотврати ПТП.
При така установените обстоятелства е постановено решението предмет на настоящата
проверка. В случая следва да се посочи, че необосновано първоинстанционният съд е приел,
че обвиняемия при управлението на автомобила, бил заслепен от слънчевата светлина и така
поради намалената му видимост към пешеходеца, спрял.Такива факти по заслепяване от
слънчева светлина са установени единствено за пострадалия при управлението на мотопеда,
а не за обвиняемия който сам твърди, че имал ясна видимост напред, забелязал поведението
на жената с детската количка и го възприел като намерение от нейна страна да пресече пътя,
поради което спрял. Правилно е прието обаче, че доказателства оборващи тези обяснения на
обвиняемия няма и правилно те са кредитирани, включително в частта че спирането му не
било рязко. Последното кореспондира с останалите събрани доказателства и показанията на
самия пострадал в тази насока, досежно механизма на ПТП. При това положение обоснован
е изводът на първата инстанция, че изложеното от вещите лица относно това, че спирането
на обвиняемия с автомобила било безпричинно поради липса на опасност за движението му,
е правен извод а не експертен. Това е така защото момента на възникване на опасността за
водача на МПС е фактически въпрос и в тази насока указанията дадени с Т.Р. № 28/84г. на
ОСНК не са изоставени, включително с постановките приети в т. 6 на Т.Р. № 2/2016г. на
ОСНК на ВКС, като последните касаят липсата или не, на съпричиняване от страна на
пешеходец при пресичане на пътното платно. В случая поведението на пешеходката с
детската количка, макар да била на левия тротоар, а не на този от страната на движението на
управлявания от обвиняемия автомобил, което й поведение той възприел като намерение от
нейна страна да пресече пътя, е представлявало за него момента на възникване на опасност
за движението му като водач на МПС и като е намалил скоростта и спрял, е съобразил
поведението си със задължението вменено му с разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Това
обаче не сторил пострадалия като водач на мотопеда. Това е така защото въпреки, че се
движел със скорост която била несъобразена с небезопасната дистанция на която се намирал
3
зад автомобила и въпреки, че видял стоп светлините му, поради слънчевата светлина
неправилно субективно възприел, че това са отблясъци а не стоп светлини и не предприел
необходимото намаляване на скоростта си, както и не заобиколил автомобила безопасно от
ляво при наличието на такава възможност. По този начин не успял да спре своевременно, в
резултат на което паднал с мотопеда и така получил средната телесна повреда
представляваща и съставомерния резултат, дължащ се единствено на неспазване от негова
страна на задължението му като водач по чл.20 и чл.23 ал.1 от ЗдвП. При това положение
правилно обвиняемият е оправдан по повдигнатото му обвинение, защото поведението му е
несъставомерно по смисъла на чл.304 вр. чл.378 ал.4 т.2 от НПК. Предвид изложеното и
след като не се установи при разглеждане на делото да са допуснати отстраними нарушения
на процесуалните правила, решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл. 338, вр. чл. 378 ал. 5 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 150/12.10.2021г. постановено по АНД № 512 /2021г., по описа
на Районен съд -Хасково.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4