№ 514
гр. Перник, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231720104859 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца Н. В. П., ЕГН ********** с адрес гр. **** срещу
ответника С. Ч. Д., ЕГН ********** с адрес гр. **** иск с правно основание
чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 56,41 лева,
представляваща незаплатени консумативни разходи за използване на отдаден
под наем имот – офис 12.2 с площ от 17,6 кв.м., находящ се в гр. *****, а
именно топлинна енергия, топла вода и сградна инсталация за периода
09.11.2021 г. - 24.02.2022 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 17.10.2023 г. до окончателното плащане.
В подадената искова молба ищецът Н. В. П. твърди, че сключила с
ответника на 09.11.2021 г. Договор за наем, по силата на който предоставил на
ответника ползването на недвижим имот – офис 12.2 с площ от 17,6 кв.м.,
находящ се в гр. ***** срещу заплащане на наемна цена, консумативите и
разходите, свързани с ползване на имота. Поддържа, че договорът е прекратен
едностранно от ответника на 24.02.2022 г. Поддържа, че ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на топлинна енергия, топла вода и
сградна инсталация за имота за периода 09.11.2021 г. - 24.02.2022 г. в размер
на 56,41 лева. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане
на разноски.
Ответникът Р.Г.Д. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК. Оспорва предявената претенция като недопустима и неоснователна.
Твърди, че претенцията на ищеца касае дължими от трето лице за спора лице
суми за офис 12, а не процесният офис 12.2. Счита, че ищецът е в забава,
защото не е представил надлежни документи за заплащане на консумативните
разходи на процесния имот. Моли съда да отхвърли предявените искове като
1
неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
С допълнителна молба от 29.02.2024 г. ищецът Н. В. П. оспорва
подадения отговор на подробно изложени в същата основания.
С протоколно определение от проведеното на 22.05.2024 г. е допуснато
направеното от ищеца искане за изменение на иска чрез увеличение на
неговия размер от първоначално предявения 35,00 лева – частичен иск от
пълния дължим размер 56,41 лева до сумата 56,41 лева – пълен размер на
претенцията.
По предявения иск по чл. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД в тежест на ищеца
при условията на пълно и главно доказване да установи по делото, че през
процесния период между страните е съществувало валидно наемно
правоотношение за процесния имот, както и размера на разноските
/консумативи/ за ползването на имота, а в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил задълженията си заплащане на консумативните разходите за
ползване на имота.
Страните не спорят и с приетия за окончателен доклад по делото на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за признати за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по силата на
Договор за наем на недвижим имот от 09.11.2021 г., през периода 09.11.2021
г. - 24.02.2022 г. страните са се намирали във валидно облигационно
правотношение по отношение на недвижим имот – офис 12.2 с площ от 17,6
кв.м., находящ се в гр. *****.
От заключението на вещото лице инж. З. А. З. по допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
изцяло възприема като обективно, всестранно и компетентно дадено се
установява, че дължимата за процесния период 09.11.2021 г. - 24.02.2022 г.
сума за топлинна енергия, топла вода и сградна инсталация за процесния
офис 12.2 с площ от 17,6 кв.м., находящ се в гр. ***** е в размер на 59,21
лева. Вещото лице е посочило, че изчисленията са направени съобразно
архитектурния проект за имота, доколкото двата офиса нямат отделни
партиди.
Ответникът с молба от 20.05.2024 г. навежда твърдения и представя
доказателства за заплащане на сумата от 35,00 лева по посочената от ищеца
в исковата молба банкова сметка с дата на плащането 17.05.2024 г. Същото
съставлява своеобразно признание на иска и посоченият факт следва да се
отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса
и е от значение за спорното право. Поради правопогасяващия ефект на
плащането предявеният иск следва да се отхвърли до посочения размер.
Предвид заключението на вещото лице, искът се явява основателен за
горницата над заплатената в хода на делото сума 35,00 лева до пълния
предявен размер от 56,41 лева /или за сумата 21,41 лева/ съобразно
диспозитивното начало. Обстоятелството, че третото лице е титуляр на
партидата при топлофикационното дружество не разколебават извода на съда.
На основание чл. 214, ал. 2 ГПК следва да се присъди законната лихва
2
върху 35,00 лева за периода от датата на подаване на исковата молба
17.10.2023 г. до датата на плащането 17.05.2024 г. в размер на сумата 2, 82
лева. Същият е изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на
онлайн калкулатор.
На основание чл. 214, ал. 2 ГПК следва да се присъди законната лихва
върху увеличения размер на иска за периода от 21.05.2024 г. /датата на
молбата за изменение на иска/ до окончателното плащане.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, доколкото
искът е частично отхвърлен поради направено плащане в хода на процеса. Не
може да бъде споделено становището на ответника за прилагане разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото липсва първата предпоставка - категорично не
е направено признание на иска.
Предвид изрично направеното искане в тази насока, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца
разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, както следва 50,00
лева –държавна такса, 350,00 лева – депозит за експертиза.
Доколкото ищецът в настоящото производство е представляван
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата като
близък на адвоката, в полза на процесуалния представител следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер от 400,00 лева, определен от
съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 5, т. 1 вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, извършените
действия и правната и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд - Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Ч. Д., ЕГН ********** с адрес гр. **** ДА ЗАПЛАТИ
НА Н. В. П., ЕГН ********** с адрес гр. **** на основание чл. 232, ал. 2,
предл. 2 ЗЗД сумата от 21,41 лева, представляваща незаплатени
консумативни разходи за използване на отдаден под наем имот – офис 12.2 с
площ от 17,6 кв.м., находящ се в гр. *****, а именно топлинна енергия, топла
вода и сградна инсталация за периода 09.11.2021 г. - 24.02.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на молбата за увеличение размера на
иска – 21.05.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. 214, ал. 2
ГПК сумата 2,82 лева – законната лихва върху платената в хода на процеса
сума от 35,00 лева за периода от датата на подаване на исковата молба
17.10.2023 г. до датата на плащането 17.05.2024 г. и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 400,00 лева – разноски в исковото производство пред ПРС
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над посочената сума до пълния предявен
размер от 56,41 лева ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА С. Ч. Д., ЕГН ********** с адрес гр. **** ДА ЗАПЛАТИ
НА адв. Е. К. К., САК, личен номер ********** с адрес гр. *** на основание
3
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от
400,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
в исковото производството пред ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4