№ 6744
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20221110105435 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от “З.А. АД, ЕИК *********
срещу ЗEАД Б.В.Г., ЕИК *********, установителен иск с правно основание
чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 233,88
лв., представляваща изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение
за застрахователно събитие, настъпило на 28.11.2015 г. в гр. П., както и иск с
правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 71,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода 17.05.2018 г. –
17.05.2021 г.
По иска по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ ищецът твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахованото имущество на стойност 208,88 лв.; твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение в посочения размер. Твърди, че ответникът е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за
увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното
обезщетение в размер от 208,88 лв. и ликвидационни разноски в размер от 25
лв., или вземане в размер от общо 233,88 лв. Твърди, че изпратил покана до
ответника, но същият не е извършил плащане.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Оспорва посочения механизъм за настъпване на ПТП,
като се твърди, че вина за настъпване на инцидента има застрахования при
ищеца водач и това обстоятелство е удостоверено в протокола за ПТП.
Ответникът оспорва размера и настъпване на вредите, както и причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически констатации:
По иска с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК вр. чл.411, ал.1 от КЗ
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да
докаже следните факти: сключен договор за имуществено застраховане , в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до
действителните вреди.
Ответникът не оспорва качеството си на застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност” към 28.11.2015 г. на л.а. Р.К. с рег. № ..........., като
безспорно установено от представените доказателства е и наличието на
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на л.а. „Рено
Канго“, рег. № ............. по силата на застрахователна полица от 13.12.2014 г.,
със срок на действие 1 година /л. 12 от делото/, както и изплащането от ищеца
на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение за
претърпени вреди от процесното ПТП в размер от 208,88 лв. с платежно
нареждане от 11.08.2016 г. /л. 23 от делото/. Основни спорни моменти между
страните са механизмът на ПТП и обстоятелството по чия вина е настъпило
процесното ПТП, въз основа на което се претендира и регресното вземане.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
28.11.2015 г. /л. 15 от делото/, в който е отразено, че на посочената дата,
около 11:00 ч. е настъпило ПТП в гр. П., на бул. „Александър Стамболийски“
33№ , когато водачът на л.а. Р.К. рег. № ............. Г.И. предприема маневра за
движение на заден ход за излизане от паркинг без изход на въпросния
булевард, в който момент водачът на Р.К. с рег. № ........... при тръгване също
предприема маневра за излизане от паркомясто, вследствие на което настъпва
удар между двете превозни средства в зоната на задна броня, заден капак и
десен стоп на л.а. Р.К. рег. № ............., съответно в преден десен калник на л.а.
Р.К., рег. № СА1517СС. Протоколът е подписан и от двамата водачи, като в
същия е отбелязано, че вината за настъпилото ПТП е на водача на л.а. Р.К.
рег. № ............. - Г.И..
За установяване механизма на настъпване на ПТП е разпитан свидетеля
Е.М., управлявала л.а. Р.К., рег. № ........... при настъпване на процесното
ПТП. От разпита й се установява, че процесното ПТП е настъпило на частен
паркинг, когато същата е излизала от паркомястото към улицата. Сочи, че
пред нея се е намирал автомобил, който я е подминал, след което е тръгнал да
2
дава назад. Свидетелката поддържа, че на няколко пъти е имало звуков сигнал
от нейна страна, но водачът на другия автомобил е говорел по телефона, в
резултат на което е спрял в нейния автомобил. Уточнява, че към момента на
настъпване на ПТП е излизала от паркомястото, като е била излязла
наполовина, а другият автомобил се е движел напред, след което изведнъж е
дал назад. Твърди, че нейната кола е била неподвижна при настъпване на
удара, като е нямала технологично време да се върне назад, нито е натискала
спирачки поради липсата на време за реакция.
Разпитан е свидетелят Г.И. - водач на л.а. Р.К. рег. № ............. при
настъпване на процесното ПТП. Същият посочва, че инцидентът се е случил
на паркинга пред магазин “Триумф”, където е търсел място за паркиране.
Твърди, че е имало кола, която е искала да излезе, поради което същият е
трябвало да се върне назад, за да я изчака, като в момента, в който дава назад,
удря другия автомобил отпред в десния калник, или ударът настъпва в
задната част на капака на неговия автомобил, съответно в предната дясна
част, в преден десен капак на другия. Поддържа, че не е разбрал как се е
случило, видял е другия автомобил, но късно, като посочва, че вероятно и
другият водач не го е видял, че дава на заден. Уточнява, че ударът не е бил
силен, доколкото е ставало въпрос за много малка скорост, на паркинг, на
който е било доста тясно. По отношение на другия автомобил твърди, че
последният тъкмо е излизал от паркомястото, като е бил в движение.
Съдът кредитира показанията на свид. Е.М. като конкретни,
последователни и обективно дадени. Съдът кредитира частично показанията
на свид. И., доколкото свидетелят излага и твърдения, които не са резултат от
негови обективни възприятия, а заключения, които целят да установят, че
другият водач е виновен за настъпване на ПТП – например, “по-скоро и той
не ме видя, че давам на заден” /при описание на механизма на настъпване на
ПТП/. С изключение на последната част от показанията на свидетеля, които
съдът не кредитира, посоченият механизъм на ПТП се потвърждава в пълна
степен и от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по САТЕ.
След анализ на доказателствената съвкупност, формирана в хода на
съдебното дирене по делото, съдът намира, че виновен за настъпилото ПТП е
единствено водачът на л.а. Р.К. рег. № ............. - свид. Г.И., който е предприел
маневра на заден ход за излизане от реда на паркираните автомобили без да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението,
респективно по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато
пътя зад него, в който случай би предотвратил своевременно настъпването на
процесното ПТП, с което е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП.
Водачът Г.И. е следвало да се увери, че пътят зад неговия автомобил е
свободен и че с движението си няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници на пътя. В случая това условие не е изпълнено - самият
свид. Г.И. твърди, че не е разбрал как е станало произшествието, доколкото е
видял другия автомобил, но късно, поради което може да се направи извод, че
3
същият не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него, каквото е изискването на
нормата на закона. В същото време свидетелят потвърждава, че другият
автомобил тъкмо е излизал от паркомястото, твърдейки че е бил в движение -
обстоятелство, което би установил в предходен момент, ако беше положил
дължимата грижа по извършване на маневрата с повишено внимание. По този
начин Г.И. е нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, която въвежда
задължение за водачите на МПС да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, или иначе казано всеобхватно да следят
пътната обстановка.
Следва да се посочи, че нарушение е налице включително в случаите,
когато по различни субективни причини водачът не забележи обективно
видимо препятствие по пътя и в резултат от това възникне ПТП между МПС
и препятствието /в настоящия случай другото МПС/. От друга страна, чл. 20,
ал.2, изр.2 ЗДвП въвежда задължение своевременно да се реагира по
очертания в закона начин - намаляване на скоростта или спиране при реално
възприета опасност, при положение че избягване на ПТП все още е било
възможно. Преди настъпването на удара л.а. Р.К. рег. № ............. се е движил
със скорост около 10 км/ч по дадени разяснения на вещото лице в о.с.з. ,
проведено на 13.04.2022 г., а предвид показанията на свид. Е.М. - Г.И. я е
подминал, след което внезапно е тръгнал да дава назад.
В случая от показанията на свид. М. се установява, че водачът на л.а. Р.К.
рег. № ............. е преминал през паркинга, подминавайки л.а. Р.К., рег. №
СА1517СС, откъдето е логично Г.И. да е възприел местоположението на
автомобила и намерението на водача на същия да напусне паркинга, още
повече, че изведнъж водачът И. е дал назад. Водачът М. е предприела
действия по сигнализирането му за предстоящата опасност чрез отправяне на
звукови сигнали чрез звуков сигнал от клаксона на автомобила, но
последните не са възприети от свид. Г.И. - водач на л.а. Р.К. рег. № .............. В
своите показания самият той потвърждава, че л.а. Р.К., рег. № СА1517СС
тъкмо е излизал от паркомястото, като е бил в движение. Както беше
посочено по-горе, изненадата от появяването на пътното препятствие трябва
да е възникнала неочаквано, а също така да не са съществували обективни
условия на конкретната пътна обстановка, които правят напълно възможно
появяването на едно внезапно препятствие. В настоящия случай, доколкото
процесното ПТП е настъпило на частен паркинг - място с оживено движение
и тясно пространство, водачът на л.а. Р.К. рег. № ............. е трябвало да
съобрази това обстоятелство и да осъществи излизане от паркинга с
повишена концентрация, още повече, че е предприел маневра на заден ход. В
този смисъл свид. Г.И. е имал обективна възможност да възприеме
намиращия се зад него автомобил и да отложи изпълнението на предприетата
маневра, но доколкото не е направил последното своевременно, за него не
може да съществува извинително основание за възникнало препятствие в
границите на опасната зона за спиране. Това е така, защото е налице
предхождащо негово виновно поведение, изразено в невземане на
4
предварителни мерки, каквито му вменяват разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2
ЗДвП, а и защото понятието "опасна зона" е неотносимо към движението на
заден ход. /Решение № 143 от 19.03.1998 г. по н.д. № 597/1997 г. на ВС, ІII
н.о./. Следва да се посочи, че ударът е настъпил изцяло в страничната част
/калника/ на л.а. Р.К., рег. № СА1517СС и в предната част на л.а. Р.К. рег. №
............., т.е. към момента на настъпване на удара л.а. Р.К., рег. № СА1517СС
се е бил изнесъл наполовина от паркомястото и водачът Г.И. е имал
обективната възможност да възприеме л.а. Р.К., рег. № СА1517СС и да спре.
Ако ударът беше настъпил при едновременно предприемане на маневри от
двете превозни средства, то същият щеше да настъпи косо, в зоната на десния
мигач на л.а. Р.К., рег. № СА1517СС и в изцяло заден десен стоп от л.а. Р.К.
рег. № ..............
Твърдението, изложено в обстоятелствената част на исковата молба, че
причина за настъпване на произшествието е противоправното и виновно
поведение на водача на л.а. Р.К., рег. № СА1517СС - Е.М., изразяващо се в
неправилна маневра и неспазване на предимство на пътя от нейна страна, не
кореспондира с останалите събрани доказателства по делото, нито се
подкрепя от тези, представени от ищеца. Относима към описаната фактическа
обстановка, която се установява и в хода на настоящото производство, е
разпоредбата на чл.37,ал.3 ЗДвП, която урежда предимството при излизане на
път от крайпътна територия като паркинг в полза на пътните превозни
средства, които се движат по този път. Посочената норма от правилата за
движение по пътищата регламентира специфична хипотеза на предимство и
се явява специална спрямо нормата на чл.25 ЗДвП. В случая водачът на л.а.
Р.К., рег. № СА1517СС е възприел зрително л.а. Р.К. рег. № ............. в
момента, в който последният я е подминал, като е предприела започване на
маневра по излизане от паркомястото си /видно и от отразеното в КП
обстоятелство “при тръгване”/, след което другият автомобил изведнъж е
заходил назад. В случая, поради внезапния характер на предприетото
действие от страна на водача на л.а. Р.К. рег. № ............., свид. Е.М. не е
разполагала с възможност да възприеме обратната му посока на движение,
респективно неговото намерение да се върне на заден ход по пътя, който
току-що е изминал, преди излизането й на същия, за да може тя да съобрази
поведението си с правилата за предимство, като го пропусне. Същата е
нямала технологичното време за реакция, за да се върне самата тя назад с цел
да избегне удара, като единственият начин, по който е опитала да предупреди
насрещния водач за разположението си, е бил чрез подаването на звуков
сигнал, който не е бил отразен, в резултат на което се е стигнало и до
процесното ПТП.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не се установява
наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, поради което и предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
5
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличието на главен дълг и
забава в погасяването на същия. Предвид правните изводи за липса на главен
дълг на ответника за заплащане на обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 28.11.2015 г. в гр. П., следва да се отхвърли изцяло и искът за
акцесорното вземане за лихва за забава.
По разноските
С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер от общо 300 лв., от които 100 лв. депозит за САТЕ, 100 лв.
депозит за свидетел и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “З.А. АД, ЕИК ********* срещу ЗEАД
Б.В.Г., ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.411, ал.1 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на следните вземания: сумата от
233,88 лв., представляваща изплатено по застраховка „Каско на МПС”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 28.11.2015 г. в гр. П.,
както и на сумата от 71,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода
17.05.2018 г. – 17.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на 05.07.2021 г. по ч.гр.д. № 28355/2021 г.
ОСЪЖДА “З.А. АД, ЕИК ********* да заплати на ЗEАД Б.В.Г., ЕИК
*********, на основание чл.78,ал.3 ГПК разноски в размер на 300 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6