Р Е Ш Е Н И Е № 130
гр.
Бургас, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на дванадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1918
по описа на БОС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от И.П.Г., ЕГН**********,
с адрес ***, чрез адв. Николай Димитров и адв. Петра Свиленова, съдебен адрес
гр. София, ул. Христо Белчев№2, полуетаж 4, офис 4, с която е предявен иск за
осъждане на ответника „УМБАЛ Бургас“ АД, ЕИК102274111, със седалище гр. Бургас,
бул. Стефан Стамболов №73, представлявано от изпълнителния директор Бойко
Миразчийски, да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, предявена като частично вземане
от вземане в пълен размер на 200 000 лева в резултат на случайно оставяне
на чуждо тяло – микулич компрес и част от тел в коремната кухина на ищеца при
извършена му операция на 11.07.2015г. в „УМБАЛ-Бургас“ АД от екип в състав
доктор Г.З.-оператор и доктор С.А.С.-асистент при операцията, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта - 11.07.2015г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 11.07.2015г. е приет по спешност в „УМБАЛ-Бургас“ АД с
клинични данни за перфорирал улкус и перитонит и поставена окончателна диагноза
„улкус пилорикум перфоративум“. Поддържа, че на същата дата е опериран от
лекарски екип в състав доктор Г.З. – оператор и доктор С.А.С.-асистент. Според
епикриза от 24.07.2015г. е опериран втори път поради установено от доктор З.изтичане
от дреновете дуоденално и инсуфициенция на наложения шев на пилора. Ищецът
посочва, че на 20.07.2015г. е изписан като оздравял, но следващите една година
и осем месеца са били изключително мъчителни за него, съпроводени с трайно
неразположение и болки в цялата коремна област. Изнася данни, че на
28.02.2017г. е приет по спешност в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ
„Царица Йоанна-Исул“ЕАД по повод тъпа болка в дясното подбедрие, с постоянен
характер през последните три седмици, като от назначения рентген на хранопровод
и стомах е установена сянка на чуждо тяло, разположена в коремната кухина,
сканирана е формация с овална форма и резки очертания, с плътно съдържание и с
размери 76/84 мм., като вътре в нея е забелязано нагънато метално чуждо тяло
– тел, притискащо околните структури,
без да ги инфилтрира. Излага, че е приет в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна-Исул“ЕАД с диагноза
„случайно оставяне на чуждо тяло в организма при друга терапевтична или хирургична
процедура“, където в периода 21.03.2017г.-02.05.2017г. е претърпял 10
животоспасяващи операции. Позовава се на съставен оперативен протокол
№243/23.03.2017г. при първата операция, в който е отразено намирането на
„микулич компрес“ с обилно количество гноевиден секрет. Твърди, че след
екстирпацията на чуждото тяло е настъпило декубитиране на тънко-чревна бримка,
което е наложило 9 последващи операции за спасяване на живота му, поставена е
лапаростома, след това е проведена вакуумна терапия и извършена дебрасираща
илеостомия, като в хода на лечението е развил септичен синдром, наложил
антибиотично и антимикотично лечение. Заявява, че вследствие на случилото се е
освидетелстван с експертно решение №0144 от 010/16.01.2018г., като му е
призната 50 процента трайно намалена работоспособност за срок от две години.
Ищецът счита, че причина за настъпилите увреждания е немарливото изпълнение на
служебните задължения на служителите на ответната болница-възложител, както и
проявената от тях професионална небрежност при изпълнението на правно
регламентираната лекарска професия. Посочва, че по негов сигнал е извършена
последваща проверка при ответника от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ към
Министерство на здравеопазването, която е констатирала несъответствия в името
на операционната сестра в историята на заболяването, както и липсата на журнал,
в който следва да се записват началото и края на оперативната интервенция,
броят на използвания инструментариум, марлени компреси, ленти и лекарствени
продукти. С исковата молба се ангажират доказателства. Претендират се разноски.
По делото в преклузивния
срок по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска по основание и
размер. Твърди, че след проведени две операции на ищеца, които са успешни, в
МБАЛ Бургас АД му е оказана навременна и в пълен обем медицинска помощ, като
същият е изписан и в предадената му епикриза изрично са посочени правата му за
контролни прегледи и начинът на осъществяването им –два пъти в рамките на едни
месец след изписването. Възразява, че ищецът не се явил на контролен преглед на
посочените дати в епикризата, нито в по-късен момент. Оспорва твърденията на
ищеца за извършени нарушения от медицинския екип при лечението му, както и
констатациите на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ относно
несъответствията на името на медицинската сестра в история на заболяването,
които според ответника не се подкрепят от първичната медицинска документация.
Развива подробни съображения, че няма изискване за водене на журнал, тъй като
Наредба№3/27.01.2015г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по
хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия,
детска хирургия и лицево-челюстна хирургия, издадена от министъра на
здравеопазването /обн. Д.в. бр.11/10.02.2015г. и изменена на няколко пъти/ е
отменена с решение №13199/05.12.2016г. по адм. дело№4267/2016г. на ВАС, Д.в.,
бр.40/19.05.2017г., в сила от 19.05.2017г. Счита, че в стандарта по хирургия,
приет с посочената наредба, независимо
от отмяната й, няма изискване за водене на такъв журнал, а след отмяната на
наредбата от ВАС като приета при съществено нарушение на
административно-производствените правила и неспазване на материално-правните
изисквания от по-висок ранг, не е налице медицински стандарт по хирургия.
Такива изисквания ответникът намира, че не се съдържат и в медицинския журнал
по гастроентерология, утвърден с Наредба№25/29.06.2010г., която многократно е
изменяна до отмяната й с решение №11139 от 24.10.2016г. по адм. дело№4335/2016г.
на ВАС-Д.в., бр.54/29.06.2018г. Посочва, че указанията на ИА“МО“ за създаването
на журнал не доказват неспазването на изискванията за контрол върху броя на
подготвените за операцията инструментариум, марлени компреси, ленти и
лекарствени продукти спрямо реално използваните такива след приключването на
операцията, както и неизвършването на контрол в тази насока. Посочва, че ищецът
не конкретизира задълженията и изискванията по медицинския стандарт по
хирургия, както и по медицинския стандарт по гастроентерология, които не са
спазени от служителите на ответника, доколкото същите са били изобщо действащи.
Оспорва твърденията, че при извършената в „УМБАЛ-Бургас“ АД оперативна намеса в
коремната кухина на ищеца е бил забравен и оставен микулич компрес и част от
тел, както и изложената в исковата молба фактическа обстановка, че ищецът е
изпитвал трайно неразположение в период от 1 година и 8 месеца след операцията
и лечението в УМБАЛ Бургас АД. Възразява, че не е налице причинна връзка между
поведението на лекарския екип и влошеното здравословно състояние на пациента в
по-късен етап, включително претърпените диагностично-лечебни процедури в УМБАЛ
„Царица Йоанна Исул“ ЕАД. Според ответника причинените вреди са настъпили
изключително вследствие на проведеното последващо лечение в тази болница, като
подробно се позовава на медицинската практика в тази връзка. Твърди, че предприето лечение на ищеца в
УМБАЛ „Царица Йоанна Исул“ ЕАД, е причинило
изцяло или е допринесло преимуществено за претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Излага, че извършилите операцията доктор П.и доктор Пейчинов не
притежават квалификация за лапароскопска хирургия и не е налице писмено
съгласие на пациента за прилагане на този метод, като породилата се инфекция е
изключително вследствие на лапароскопията. При условията на евентуалност
възразява, че размерът на предявения иск е прекомерно завишен. Прави възражение
за погасителна давност по отношение на изтеклата законна лихва за периода от датата на деликта до датата на
предявяване на исковата молба. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
С определение от
23.02.2019г. като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано
„ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ул. Света
София№7, ет.5, което представя становище на стр. 578-579 по делото. Възразява,
че няма пасивна процесуална легитимация, като счита, че процесните вреди не
представляват покрит застрахователен риск по сключената от него
застрахователната полица с ответната болница. Прави възражение за съпричиняване,
като твърди, че ищецът също е допринесъл за усложняване на състоянието си, тъй
като в продължение на една година и осем месеца е имал оплаквания и не е
потърсил медицинска помощ и това е довело до влошаване на общото му състояние и
до необходимостта от 10 допълнителни операции в ИСУЛ. Твърди, че не е налице
пряка причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и
настъпилото събитие и няма доказателства какви манипулации и прегледи са
извършвани на ищеца. Оспорва иска по размер, като намира, че предявеният размер
е силно завишен и не отговаря на действително претърпените вреди.
Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл. 45
от ЗЗД.
Окръжният
съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената по
делото история на заболяването на ищеца същият е постъпил на 11.07.2015г. във
Второ отделение по хирургия на УМБАЛ Бургас с поставена диагноза „улкус
пилорикум перфоративум, перитонитис тоталис“ и придружаващо заболяване „улкос
дуодени“ и изписан на 20.07.2015г. Съгласно приложените оперативни протоколи
№503 от 11.07.2015г. и № 505 от 11.07.2015г. и епикриза от 27.07.2015г. в деня
на приемането му И.Г. е бил опериран от лекарски екип в състав доктор З.–оператор
и доктор А.- асистент.
В ответната болница са извършени на пациента И.Г. съгласно
оперативен протокол №503 от 11.07.2015г. лапаротомия медия, сутура улцерис,
лаваж, дренаж, почистване и ограждане на оперативно поле, разрез на горна
срединна лапаротомия, хемостаза, отваряне на корема, намерена е перфорация на
пилоричен улкус, шев с тампонада с оментум на краче, лаваж, дренаж с поставени
два дрена субхепатално, както и послоен шев на раната. Наложила се е повторна операция на същата дата
поради изтичане на дуоденално съдържимо от дреновете, при която съгласно
оперативен протокол №505 са направени почистване и ограждане на оперативното
поле, разшиване на раната, отваряне на корема, намерена е инсуфициенция на шева
на улкуса с изместване /изплъзване/ на оментума, направен е нов шев на улкуса с
тапа от оментум на краче, поставени са два дрена субхепатално и едни дрен в
малкия таз, зашита е с послоен шев
раната.
От приложената епикриза се установява, че на ищеца е
проведено антибиотично лечение, като следоперативно е бил стабилен
хемодинамично, с мек, неболезнен корем, възстановен пасаж и оперативната рана е
зараствала добре. След изписването му оперираният е бил насочен за амбулаторно проследяване,
препоръчан му е диетичен режим и два контролни прегледа на седмия и тридесетия
ден от изписването.
По делото са представени 10 броя оперативни протоколи от
23.03.2017г., 28.03.2017г., 30.03.2017г., 01.04.2017г., 03.04.2017г.,
05.04.2017г., 07.04.2017г., 10.04.2017г., 13.04.2017г., 19.04.2017г. на ищеца,
издадени от УМБАЛ Царица Йоанна-Исул ЕАД-гр. София.
Съгласно първия оперативен протокол №243 от 23.03.2017г.
след щателно почистване на оперативно поле с браунол и ЕТА е създаден
пневмоперитонеум с игла на верес, поставени са 10 мм. троакара в ляво подбедрие
и по ляв фланг, като при експлорацията са открити множество сраствания към
средната линия и абцесна кухина. След като са направени дебридман и абсцесотомия
е открит микулич компрес с обилно количество гноевиден секрет, взет е материал
за микробиология, извършени са лаваж с браунол, минилапаротомия в ляво
подбедрие и компресът е изваден. Последвали
са още девет операции на ищеца в УМБАЛ Царица Йоанна-Исул ЕАД-гр. София, при
които му е поставена лапаростома, проведени са вакуумна терапия и дебрасираща
илеостомия.
Според оперативен протокол №257 от 28.03.2017г. след
извършена лапаратомия в коремната кухина са констатирани дефузен
серофибринозенперитонит, множество сраствания в горен и среден коремен етаж,
капсула от интраабдоминален абсцес, съставена от голям оментум, фибринови
шварти, между части от стените на стомаха, тънко и дебело черво. Взет е
перитонеален екстудат за микробиологично изследване и при разширяване на отвора на абсцесната капсула в дъното е установена малка лезия на тънкото
черво с диаметър 2-3 милиметра в участъка на чревната стена, участващ в
абсцесната капсула. Направена е сутура на лезията на два етажа, ексцизия на
абсцесна капсула с отделянето на фиброзните остатъци от оментума от стомаха,
колон транзверзум и тънкочревни бримки, лаваж на коремната кухина и
отстраняване на фибриновите налепи. Подведени са три дрена на към сутурата и
два към малкия таз и коремът оставен на лапарострома.
При следващата операция, оформена с оперативен протокол
№1915 от 30.03.2017г., отново е отворена коремната кухина и са мобилизарни
тънките черва от отложилия се фибрин междугънъчно и по хода на дренажите, направена
е промивка, установен е интактен шев на сутурата на тънкото черво, поставени са
дренажи, коремната стена е оставена
незатворена и раната покрита със стеридреб.
След премахване на стеридреб-превръзката са направени
промивки на коремната кухина поради ограничени фибринови отлагания в тънките
черва, извадени са старите дренажи и са поставени нови съгласно оперативен
протокол №274 от 01.04.2017г.
Последвала е нова операция с отваряне на коремната кухина
и при ревизията е открито перфорационно отвръстие на тънкото черво на 70 см.
проксимално от баухинова клапа на мястото на предходната тънко-чревна сатура, с
диаметър 4 мм., с пролабираща лигавица, от която изтича чревно съдържимо с
локален фекулентен перитонит, поставени са нови дренове и пациентът оставен на
лапаростома видно от оперативен протокол
№281 от 03.04.2017г.
Съгласно оперативен протокол №262 от 05.04.2017г. са
отстранени старите фибранови налепи, извършен обилен лаваж и пациентът оставен
на лапаростома.
Впоследствие при нова операция, обективирана в оперативен
протокол №269 от 07.04.2016г., е свален стеридреп, аспирирана е ексудата от
коремната кухина, извършен е мануално дебридмен на тънко-чревни бримки,
отстранени са фибриновите налепи, взето е решение да се постави вакуум терапия
на коремната кухина за детоксикация и е монтирана вакуумна система.
На 10.04.2017г. на пациента е направена нова операция,
като според приложения оперативен протокол №277 от 10.04.2017г. са поставени
нови OPL, гъба вакуум и вакуум катетър.
Съгласно оперативен протокол №285 от 13.04.2017г. е
премахната вакуум системата, ревизирана е коремната стена, направен лаваж. От
лекарския екип е установено, че тънките черва са витални, перисталтиращи,
слепнали от прекарания перитонит, лесно раними. Взето е решение за частично
затваряне на оперативната рана в двата полюса – затваряне на фасцията с няколко
шева и надлежащата кожа. Направен е нов абдоминален дренаж, а централната част
на лапаротомията поставена на вакуумна терапия.
При последната оперативна интервенция според оперативен
протокол №292а от 19.04.2017г. е извършена ревизия и лаваж на коремната кухина.
Интероперативно са установени витални перисталтиращи тънки черва. Направени са
дебридман на видими слепвания от прекарания притонит. Не се е получила
мобилизация на мускулите поради наличните плътни сраствания и активно кървене
при опита да бъдат мобилизирани. Поставен е дренаж в коремната кухина и
оперативната рана затворена със сатура на повърхностната фиксация на кожата.
Посочените
оперативни протоколи за проведени операции на ищеца в УМБАЛ Царица Йоанна-Исул
ЕАД отговарят на изискванията на действалата към съставянето им разпоредба на т.3.5
от раздел IV „Организация на работа по приема и лечението на пациенти в
хирургична
структура“ на
общите медицински стандарти по
хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия,
детска хирургия и лицево-челюстна хирургия, приети с Наредба № 3 от 27 януари
2015 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия,
неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска
хирургия и лицево-челюстна хирургия, в последваната й редакция, обнародвана в ДВ,
бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. Към издаването на оперативните
протоколи наредбата е действаща и все още не е отменена от ВАС с Решение № 13199 на
ВАС от 5.12.2016 г. - бр. 40 от 19.05.2017 г., в сила от 19.05.2017 г. В тази връзка в нормативно предвиденото
задължително съдържание на оперативния протокол се включва описание на
установената оперативна находка – т. 3.5.2.3 от раздел IV от общите медицински стандарти. Оперативните
протоколи се ползват с формална доказателствена сила относно авторството им,
което не е оспорено. Въпреки, че нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила, представляват годни доказателства и следва да се ценят
съобразно вътрешното убеждение на съда, с оглед всички събрани по делото
доказателства.
Според
чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение, като за периода от приемане на
подзаконовия акт до неговата отмяна той се счита за законосъобразен и поражда
валидни правни последици.
С исковата молба, на стр. 99-105 по делото, от ищеца са
ангажирани епикриза от Клиника по хирургия към УМБАЛ Царица Йоанна-Исул ЕАД-гр.
София и допълнение към нея на стр.106, предоперативна епикриза на стр. 177-179 и
на 126-131 етапна епикриза от КАИЛ-Централна реанимация, съгласно които И.Г. е
постъпил за лечение на 21.03.2017г. и изписан на 02.05.2017г. Посочено е, че
болният е опериран пред 1 година и 8 месеца поради перфорирала язва на
дуоденума и след светъл период от около 5 месеца се е появила болка в корема с
неопределен характер, както и подуване в проекция на оперативния цикатрикс. В
епикризите и допълнителната епикриза, са възпроизведени констатациите и извършените
действия, описани в оперативните протоколи. Изложено е, че ходът на
заболяването на ищеца е хроничен и обострен и следоперативният период е
протекъл тежко. Съгласно епикризата на Клиниката по хирургия след
отстраняването на чуждо тяло е регистрирано тънко-чревно съдържимо в дренажите
вероятно поради декубитиране на червата. Пациентът е реопериран и поставен на
лапарострома и вакуумна терапия. Разгърнал се е септичен синдром, но
състоянието е преодоляно благодарение на активно антибиотично, антимикотично
лечение и активно хирургично поведение. От същата епикриза се установява, че ищецът
е изписан в задоволително общо състояние, като са му издадени два броя болнични
листи за 16 и за 73 дни.
Приобщените като писмени доказателства по делото медицински епикризи и предоперативни епикризи представляват официални писмени
документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им и удостоверяват факти с правно значение по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което имат обвързваща съда материална доказателствена сила за
направените изявления пред длъжностното лице, както и за извършените от него и
пред него действия, касаещи факти с правно значение. В решение № 250
от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011 г. е даден отговор на въпроса каква е
доказателствената стойност на епикризата като медицински документ, като е
прието, че следва да се цени като официален свидетелстващ документ по смисъла
на чл.179 от ГПК. Следователно в тежест на
ответника и на третото лице-помагач е да оспори верността на съдържанието на епикризите по делото по реда на чл. 193 ГПК, досежно поставената диагноза на ищеца
„corpus alieni abdominis“ – чуждо тяло в корема, както и извършете
действия от операционния екип в УМБАЛ
Царица Йоанна-Исул ЕАД-гр. София, в това число
по намиране при първата операция на множество сраствания предимно в
горен и среден коремен етаж, както и капсула от интраабдоминален абсцес, съдържаща
която е отстранена, както и в какво състояние се е намирал ищецът при
постъпване в тази болница, по време на проведеното лечение там и при
изписването му. Следва да се зачете и допълнението към експертиза на стр. 106
по делото, препращащо към оперативните протоколи относно направените дебридман
и абсцесотомия, при които е открит микулич компрес с обилно количество
гноевиден секрет в корема на ищеца.
Към 11.07.2015г., когато са осъществени двете оперативни интервенции
на ищеца в УМБАЛ Бургас АД, Наредба № 3 от 27
януари 2015 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия,
неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска
хирургия и лицево-челюстна хирургия, издадена от министъра на
здравеопазването, е действала в редакцията й обн., ДВ, бр. 11
от 10.02.2015 г. В
раздел III от медицинските стандарти „Структури, в които се осъществява
хирургична дейност и ресурси“, в приложимата редакция на т.6.7, /обн., ДВ, бр. 11 от 10.02.2015 г./ са предвидени задължения на операционната инструментираща сестра да познава хода на операциите, да подготвя и осигурява необходимите инструменти, консумативи и лекарствени продукти,
да контролира техния брой до края на операцията, да следи стриктно за
стерилността на оперативното поле и инструментариума, както и за чистотата в операционната
зала, да изпълнява нареждания на ръководителя на хирургичния екип. Съгласно
т.6.1.2 от стандарта ръководителят на екипа е лекар с призната специалност с
хирургична насоченост, с клиничен опит и професионална квалификация и носи отговорност за провежданата операция.
Съдът приема, че задължението на
операционната инструментираща сестра да следи за броя на консумативите преди и
след операция, както и на оператора да упражни контрол върху проведената
операция, като не допуска забравянето им в корема на пациента, към момента на
твърдяното непозволено увреждане е нормативно установено, тъй като отмяната на нормативния акт действа само за в бъдеще.
Наистина според действалите приложими стандарти задължение за водене на журнал,
в който да се отразяват посочените
обстоятелства, е нямало, поради което посочените от ищеца в исковата молба несъответствия в името на операционната сестра в
историята на заболяването, както и липсата на журнал, констатирани от Изпълнителна
агенция „Медицински одит“, сами по себе си не са от естество да обосноват
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Ищецът обаче е посочил,
че при операциите, направени от служители на болницата, е забравено чуждо тяло
–микулич компрес и тел и в резултат на това е претърпял неимуществени вреди,
което представлява немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност. Не е
длъжен да квалифицира нормативно конкретните задълженията и изискванията на
приложимия към деянието медицински стандарт по хирургия, които не са спазени от
служителите на ответника.
Пред настоящата съдебна инстанция е изслушано заключението
по първоначалната комплексна съдебно-медицинска експертиза на вещите лица доктор
Р.Х., доцент доктор М.Г. и доцент доктор Р.Г., находящо се на стр. 728-746 по
делото, от което се установява, че проведеното на ищеца лечение в ответната
болница при първата операция е било спешно по своя характер и се е изразявало в
направен шев в мястото на разкъсана язвена промяна на изхода на стомаха,
промиване на коремната кухина и дрениране във връзка с дифузния перитонит. Вещите
лица посочват, че от общо медицинската, хирургическата практика и
статистическите публикации е известно, че тази оперативна намеса е рутинна, но
е свързана с висок оперативен и
следоперативен риск. Втората оперативна намеса е била с ревизиращ характер,
като пациентът е получил допълнителни оплаквания и с клинични данни за остър
хирургичен корем. Констатираните усложнения са очаквани и възможни според
вещите лица и правилно е била предприета втора спешна реоперативна намеса
поради продължаващите коремни оплаквания, клинични данни за коремна драма, с
изтичане на чревно съдържимото от дренажа, които са живото-застрашаващи. При
коремна хирургична интервенция според добрата медицинска практика и медицинския
стандарт следва да се използват стандартни консумативи: стерилен
инструментариум, стерилни превързочни и кръвоспиращи материали, лаважни
/промивни/ и антибактериални течности. Вещите лица обясняват в заключението, че
микулич компресът представлява марлен хирургичен материал със стандартни
размери и втъкана в него рентгено-позитивна нишка, която е мекотъканна и не е
тел. Намира употреба при всяка с отворен достъп оперативна интервенция. Броят
му е кратно на пет число и зависи от стадия на настъпилото усложнение. В
конкретния случай не е била намерена тел в тялото на пациента, която се
използва при отворени мекотъканни оперативни намеси. Наличието на рентгеново
позитивна нишка в структурата на чуждото тяло-микулич компрес е интерпретирано
като „тел“ на рентгеновата снимка.
Категорично вещите лица поддържат в заключението си, че
съобразно утвърдената медицинска теория и практика ръководителят на оперативния
екип и ръководителят на инструментариума /медицинската сестра/ имат задължение
да преброят след приключване на всяка оперативна интервенция, в случая при
спешната първа и втората реоперация, използваните в оперативното поле
консумативи. Преброяването на използваните консумативи, в това число микулич
компреси е задължително, за да предпази оставането в коремната кухина на чужди
тела, но не е задължително това да бъде отразено в оперативния протокол.
По делото се доказва от заключението на вещите лица Р.Х.,
М.Г. и Р.Г., че при постъпването на ищеца в УМБАЛ Царица Йоанна-Исул общото му
здраве е било добро, което е позволило да се извърши оперативна намеса за
отстраняване на чуждото тяло с налични субективни оплаквания, насочили към
образни изследвания. Оплакванията на И.Г. са били свързани с проведената
оперативна и реоперативна намеса във връзка с перфориралата язва на пилора му.
Болният след оперативното лечение в гр. Бургас е бил в светъл период и добро
състояние през първите пет месеца, след което се е появила болка в корема с
неопределен характер и подуване в проекцията на оперативния белег. При
направеното компютърно-томографско изследване е визуализирано чуждото тяло. Според
вещите лица чуждото тяло, което е забравено при оперативна намеса, винаги
причинява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Отстраняването му е задължително, тъй като е свързано с ограничен и изолиран от
коремницата абсцес, развил се около микулич компреса. В заключението си вещите
лица са отговорили на въпроса на ищеца, че е налице причинна връзка между
действията на ръководителя на реоперацията и на оперативната сестра, участвала
в реоперацията и последвалите
усложнения, причинили болки и страдания на увредения.
Според заключението на вещите лица Х., Г. и Г. в УМБАЛ
Царица Йоанна Исул е извършено сложно комплексно оперативно и постоперативно
реанимационно лечение. Отстраняването на чуждо тяло и интероперативната находка
изисква извършването на множество последователни оперативни процедури с цел
саниране на коремната кухина и възстановяване на коремната стена. До постигане
възможността за затваряне на коремната стена през периода на хоспитализация в
Исул е имало опасност за живота на ищеца поради опасност от прогресираща
инфекция и нарушена чревна функция. И.Г. е изпитвал интензивни и продължителни болки и страдания
и изключителни неудобства по време на проведеното продължително лечение до
възстановяването му от перитонита. Състоянието на общо разстройство на здравето
с постоянна опасност на здравето е
продължило според вещите лица една година и осем месеца. Лапароскопската
интервенция за отстраняването на чуждото тяло не е била противопоказна за
състоянието на ищеца. Естествено подбраният подход е напълно правилен,
съобразно правилата на лапароскопската интервенция. Освен това е съвременен и
щадящ за пациента. Вещите лица изключват вероятността в коремната кухина да е
бил изграден гранулом тип чуждо тяло. Наложилите се лаважи и оперативни
манипулации и реанимацията не са в резултат на неправилна оперативна тактика и
интервенция, а поради факта на образувани сраствания и гнойни колекции около
чуждото тяло. Абсцесната кухина на ищеца е била отворена с цел изваждане на
чуждото тяло при извършената абсцесотомия. Възможно е при прилагане на
лапароскопския метод да се провокира лезия на тънко черво, но в конкретния
случай лезиите са в местата с настъпили сраствания при защитния процес на
постоперативното изолиране на чуждото тяло в коремната кухина от защитни
механизми на коремницата и имунния отвор на ищеца. Лапароскопсият метод на
операция не увеличава риска от сепсис. При лапаротомия не може да се твърди, че
оздравителният процес е по-кратък и, че би имала предимства в случая. Вещите лица
по първоначалната експертиза посочват, че няма данни за медицински пропуски и
неправилни действия при отстраняването на чуждото тяло, които да позволят да се
обсъжда ексцизия на абсцесната капсула като причина за дефузния перитонит. Според
тях наложилите се продължителни оперативни и реанимационни мероприятия не са
поради усложнения на оперативното остраняване на чуждото тяло, а са резултат на
самото чуждо тяло, което е престояло една година и осем месеца в оперативното
поле на коремната кухина. Няма метод, при който чуждото тяло да бъде отстранено
без да се наруши образуваната капсула около него. Достатъчно е хирургът, който
извършва лапароскопска операция да има специалност по обща хирургия. При
подобни инфекции на коремницата и наличието на чуждо тяло са очаквани гъбични
инфекции, които могат да са резултат и от проведеното антибиотично лечение.
При изслушване на заключението в с.з. вещите лица поддържат,
че от наличната медицинска документация не може да се отговори дали марлята е
била забравена при първата или при втората операция на ищеца в УМБАЛ Бургас АД.
Вещото лице Г. допълва, че ако е била извършена открита операция веднага също не
би могла се извади цялата капсула наведнъж и да се спестят болки и страдания на
ищеца, всяка от последващите оперативни
интервенции е въз основа на наличие на живото-застрашаващи обстоятелства.
Според вещото лице Г. при пълно отваряне на корема резултатът щеше да е дори
още по-тежък.
Заключението по съдебно-медицинската експертиза на вещите
лица Х., Г. и Г. е оспорено от процесуалните представители на ответника по делото,
които възразяват, че същото е пристрастно. Освен това според ответника
неправилно в състава на експертизата са включени специалисти по съдебна
медицина и деонтология, които не са компетентни да дадат отговор на поставените
задачи.
В с.з. на 08.11.2019г. съдът е уважил искането на
процесуалните представители на ответниците за назначаване на повторна
експертиза с вещи лица практикуващи лекари със специалност хирургия,
гастро-ентериология и общо практикуващ лекар.
Видно от приетото по делото заключение по повторната
съдебно-медицинска експертиза на вещите лица доцент доктор И.П., доцент доктор М.М.
и доктор А.Д. първата операция на ищеца в УМБАЛ Бургас АД е извършена по
спешност, като е зашито перфорационно отвърстие на дуоденална язва и покриване
на шева с оментум /було/ на краче. Втората оперативна интервенция също е със
спешен характер и представлява реоперация поради инсуфициенция /недостатъчност/
и отпускане на шевовете от първата операция и попълване на дуоденално
съдържимото в дренажите. При нея е зашита наново перфорацията с тампониране
върху зашиването с оментум. Поведението на лекарския екип е обичайното в
подобни случаи. Вещите потвърждават изложеното от вещите лица по първоначалната
експертиза, че се касае за операции с висок оперативен риск. Посочват, че
усложненията в резултат от първата операция не са очаквани, но при такива
оперативни интервенции задължително се поставят дренажи, за да се подсигури
пациента от евентуално неблагоприятно развитие на оздравителния процес. Причините,
довели до инсуфициенция на наложените шевове е наличният перитонит, довел до
възпаление на ангажираните тъкани, вследствие на което те са оточни, лесно
късливи и раними. За използваните медицински консумативи при двете операции не
е предоставен списък от УМБАЛ Бургас АД на вещите лица, но и медицинските
стандарти по хирургия не задължават и не препоръчват да има такъв. Естеството
на операцията по повод перфориралата
язва на дуоденума с дифузен перитонит предполага използването на микулич
компрес. По повторната съдебно-медицинска експертиза вещите лица са също
категорични, както и по първоначалната, че при двете операции в ответната
болница не е използвана тел. Микулич-компресът съдържа рентген-позитивна нишка,
която при рентгеново изследване се интерпретира като тяло с метална плътност.
Целта е при забравяне му в телесната кухина лесно да бъде установено наличието
му на рентгеновата снимка чрез тази нишка. Като стерилни медицински консумативи
микулич компресите се комплектоват винаги под брой като в различните медицински
заведения има различни начини на комплектоване, под различен брой и начин на
съхранение, но винаги преди операция трябва да се знае с колко микулич
компреса, с колко и какви марли се стартира операцията. Операционната
медицинска сестра според вещите лица в края на операцията трябва задължително
да информира хирурга-оператор за броя на използваните и наличните консумативи,
но за това не се прави запис в историята на заболяването, нито в оперативния
протокол.
Вещите лица по повторната експертиза излагат в
заключението си, че най-вероятно микулич-компресът е забравен при втората
операция и операционната сестра не е информирала оператора за липсващ
микулич-компрес в края на операцията, тъй като в противен случай щеше да бъде
изваден. Заявяват, че не са допуснати други медицински пропуски от страна на
оператора и неговия асистент лекар. Ищецът в рамките на един месец е постъпил
на два пъти за лечение в УМБАЛ Царица
Йоанна-Исул, с оплаквания от болки в горен коремен квадрант, първият път в
Клиниката по гастроенетерология за диагностика поради болевия синдром, който
изпитва около три седмици преди първата хоспитализация и втори път за
хирургическо лечение – отстраняване на установеното чуждо тяло в корема.
Здравословното му състояние според медицинската документация и двата пъти е
определено като добро. При пролежаването в Хирургическата клиника в началото
преди операцията е конкретизирано ASA 1-пациент в добро здраве, включващо най-лекия контингент
болни, без доказани органични съпътстващи заболявания.
Съдът приема за безспорно установено от заключението на
вещите лица П., М. и Д., че при откриване на чуждо тяло в коремната кухина се
налага оперативното му отстраняване, дори да няма настъпили усложнения, с
цел превенция на евентуалните
усложнения-чревна непроходимост, абсцедиране, фистулизиране и други. По
отношение на претърпените болки и страдания от ищеца посочват, че в зависимост
от прага на поносимост пациентът може да изпитва нетърпима болка, но е възможно
и да не усеща дискомфорт. Според вещите лица е възможно И.Г. да е изпитвал дискомфорт и болки от
пребиваването на чуждо тяло в коремната кухина, но интервалът от 1 година и 8
месеца между оперативната намеса в гр. Бургас и постъпването в ИСУЛ са в
подкрепа на написаното в епикризите, че пациентът е в добро общо състояние - ASA 1, както и данните по делото, че е упражнявал
професия между двете пролежавания в ИСУЛ. Няма отклонение от референтните
стойности на изследваните показатели в медицинската документация, нито данни за
чревна непроходимост, абсцедиране и образуване на фистули, които са типичните
усложнения. За извършване на лапароскопска операция не е необходима специална
правоспособност на опериращия хирург, нито информирано съгласие на пациента за
прилагането на този метод. Наличието на сраствания не е абсолютно
противопоказание за лапароскопия. Извършилият операцията доктор П.в Исул е
предприел достъпа през лява коремна кухина, където се предполагат по-малко
сраствания и по-малка възможност за увреждане на коремните органи. Пред
медицинския одит този хирург е дал обяснения, че е обсъдил с пациента
възможността за лапароскопска операция. Правилно лапароскопията и
манилапаратомията са направени в ляв коремен флаг предвид по-малко възможни
сраствания там. Вещите лица не допускат предвид опита на опериращия екип в Исул
действия, довели до разпространение на гной или инфектирани тъкани в коремната
кухина на И.Г.. Посочват, че трудно може да се предвиди предварително от
лекарския екип как ще протече оздравителния процес предварително и кой метод на
опериране ще е по-добър – лапароскопия или обикновена операция.
По отношение на отговора на вещите лица по повторната
експертиза относно липсата на причинна причина между извършените действия от
медицинските лица в УМБАЛ Бургас и последващите усложнения, причинили болки и
страдания на ищеца е налице противоречие с изводите на вещите лица по
първоначалната експертиза. Безспорно според двете заключения повод за
извършване на първата оперативна интервенция в ИСУЛ е установеното при
компютърна томография чуждо тяло в коремната кухина. Последващите девет операции според вещите лица
по повторната експертиза обаче не са в пряка причинна връзка със забравеното
чуждо тяло. Като причина, имаща пряко отношение към влошеното здраве и
последвалите усложнения, болки и страдания на И.Г., вещите лица по повторното
заключение сочат извършените от 28.03.2017г. до
десхопитализирането на пациента от ИСУЛ девет броя операции. Според тях
гноевидният секрет в абсцесната кухина не е пряка причина за развилия се
по-късно перитонит на ищеца, усложненията са от изтичане на тънко-чревно
съдържимо в поставените дренажи по време на лапароскопската интервенция в Исул
поради интраоперативно неразпознато
декубитиране, при нараняване на стената на тънкото черво, участващо в
изграждането на абсцесната кухина. Намират, че е възможно използваният
лапароскопски метод да е провокирал лезия на тънкото черво, както и
последващите операции да са били предотврами при първоначално извършване на
лапаротомия и изваждането на чуждото тяло конвенционално, но в тази им част
заключението почива на предположения и не следва да бъде кредитирано.
Заключението на вещите лица по повторната експертиза е, че развилият се
септичен синдром е вследствие на перитонита, но лапароскопската техника не е увеличила
риска от сепсис. Проведеното
широко-спектърно антибиотично лечение не е причинило инфекцията. Вещите
лица по повторното заключение лично биха предпочели конвенционалната
лапаротомия за екстракция на чуждото тяло, предвид факта, че така по-добре би
се инспектирал и санирал корема на пострадалия.
В частта относно липсата на наличие на пряка
причинно-следствена връзка между
извършените действия от медицинските лица в УМБАЛ Бургас и последващите усложнения,
причинили болки и страдания на ищеца при последващите операции в УМБАЛ Царица
Йоанна Исул след първата операция по изваждане на чуждото тяло приетото
заключение по повторната съдебно-медицинска експертиза не следва да бъде
ценено. Като мотиви за това съдът възприема изложеното в заключението на стр.857 по делото на
отговора на въпрос 30 от вещите лица, че всички проведени оперативни
интервенции на ищеца в Исул са обичайните, които се извършват при пациенти с
такива находки и усложнения. Освен това, дори и в голямата си част болките и
страданията на ищеца да са претърпени от следоперативните усложнени в Исул,
вещите лица и по първоначалната и по повторната експертиза са единни в мнението
си, че забравянето на микулич компрес от служителите на ответника при
операцията на ищеца представлява грубо нарушение на добрата медицинска практика.
Същевременно от изслушаните експертизи се установява, че първата операция по
изваждане на чуждото тяло е била наложителна и задължителна, за да се
предотвратят бъдещите по-тежки последици, като без значение за неотложността й е
обстоятелството дали са настъпили усложнения на здравето на ищеца при
приемането му в Исул. Очевидно не е налице единство в медицинската практика кой
от двата метода би бил подходящ – лапароскопията или лапаротомия и не може да
се даде предварителна прогноза според вещите лица по повторната експертиза в
конкретния случай според добрата медицинска практика дали вредите биха били
по-ограничени при някой от методите. От обстоятелството, че вещите лица по
повторната експертиза биха избрали конвенционалния метод, не може да се направи
извод, че другият е неподходящ с оглед правилата в практиката. Касае се за
избор при две възможни подходящи алтернативи. Няма абсолютни противопоказания
за избрания оперативен метод от лекарския екип в Исул, който по принцип е
по-щадящ, нито се доказва там да е допуснато някакво нарушение на добрата
медицинска практика по време на проведеното лечение. От друга страна не
е възможно лекарят да предвиди предварително всички възможни усложнения преди да извърши самата операцията. Щом като първата операция по изваждане на марления
компрес е неизбежна, независимо от
използвания метод, тя поставя в опасност живота и здравето на пациента и
предизвиква риск от нови усложнения, в зависимост от това как ще протече
оздравителния процес, както и от извършването на нови операции. В тази връзка
не е налице несъответствие между възприетото от вещите лица по първоначалната и
повторната експертиза, които сочат, че избраният в Исул метод при първата
операция е адекватен и при него се очаква по-бързо възстановяване.
Съдът приема, че в случай, че вредите на ищеца са
причинени при независимо съпричиняване от двете болници, така, както се домогва
да докаже ответникът, на основание чл. 53 от ЗЗД, те отговарят солидарно, като
в настоящия исков процес, образуван по иск на увредения не подлежи на
изследване конкретния каузален принос на всеки един от делинквентите за
настъпване на вредите, който би имал значение единствено във вътрешните им
отношения. Ищецът
може да претендира пълна отговорност от всеки от солидарните длъжници, независимо дали всички претендирани вреди са настъпили единствено вследствие
поведението на служителите на УМБАЛ Бургас при изпълнението на възложената им
работа.
Предвид регламентираната в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на
причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички
причинени от деликта вреди и то в пълния им
размер, а не само съобразно приноса си в причинна връзка с вредите. От друга страна съдът не възприема
заключението на вещите лица по повторната експертиза, че не е налице причинна
връзка между поведението на служителите на ответника по забравянето на чуждото
тяло в коремната кухина на ищеца и проведеното последващо оперативно лечение в
ИСУЛ. Необходимо условие за настъпване на последващите усложнения в
здравословното състояние на ищеца и претърпените медицински интервенции в Исул е
забравеното чуждо тяло в корема му, като деликтната отговорност на ответника
покрива и непредвидимите вреди. Щом като
лапароскопската операция е един от допустимите методи за отстраняване на
чуждото тяло и предизвиква риск от нараняване стената на тънкото черво, е
налице причинна връзка между забравеното чуждо тяло и всички последващи
операции, които са животоспасяващи и се отличават с висок оперативен риск.
С експертно решение №144 от 16.01.2018г. на ТЕЛК Шумен И.Г. е
освидетелстван, като му е определена 50 процента трайно намалена неработоспособност
за срок от две години, до 01.01.2020г.
включително.
Видно от заключението на вещите лица по повторната експертиза през периода
на хоспитализация в УМБАЛ Царица Йоанна Исул ищецът е бил в състояние на
опасност на живота поради настъпилите следоперативни усложнения-перитонит,
интоксикация и сепсис. Изпитвал е неудобства
от това, че не може да се обслужва сам продължително време. При прегледа на ищеца вещите лица по
повторното заключение са установили множество белези по предната коремна стена,
свидетелстващи за предшестващите оперативни намеси. Над пъпа са констатирали
неголям дефект на предна коремна стена. Към момента на прегледа от вещите лица,
проведен на 05.03.2020г., И.Г. е бил без съществени оплаквания. Пред вещите
лица ищецът е споделил, че периодично получава подуване на корема, което
изчезва след ден-два, както и, че се опитва да спазва определения му
хигиенно-диетичен режим. Прогнозата за в бъдеще според вещите лица зависи от
множество фактори начин на живот, придружаващи заболявания и е в граници от
безпроблемно съществуване до наличие на колико-образни болки с различен
интензитет и периодичност.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана свидетелката С.А.С.,
участвала в лекарския екип като хирург-асистент
при двете операции на ищеца в УМБАЛ Бургас АД. Обяснява, че практиката в
ответната болница е преди операция инструментариумът да се подготви от
операционната сестра, като включва освен инструментите и марлени компреси,
марлени ленти, игли, конци. Оперативната сестра следи за броя им в началото на
операцията и съобщава на оператора техния брой в началото-колко марлени
компреси и колко марлени ленти има и оповестява това на хирурга. В края на
операцията хирургът-оператор пита сестрата дали броят на марлените компреси и
ленти съответства на това, което е било в началото на операцията. Операционната
сестра извършва броене в края и в началото на операцията, съобразно ползваните
и неизползваните консумативи. Когато операторът получи отговор, че марлените компреси
и ленти съответстват той пристъпва към края на операцията. Спомня си за
конкретния случай при ищеца, че това протекло при посочения начин при първата
операция във Второ хирургическо отделение от оператора доктор З.. След края на
операцията И.Г. бил настанен в отделението, когато при визитация било
установено, че от дрена изтича дуоденално съдържимо /течност, намираща се в
дванадесетопръстника/, поради което доктор З.взел решение да се извърши нова
операция. Свидетелката е присъствала и на втората операция, която според нея
протекла по същия начин. Коремът на пациента бил отново отворен и ако е имало
нещо забравено в корема от първата операция, то по принцип трябва да се види,
тъй като се прави ревизия, т.е. „оглед“ на коремната кухина. Обяснява, че
лечението на ищеца протекло като един нормален следоперативен период и изписан
в добро здраве.
По делото е разпитана свидетелката А., заемаща длъжността „старша сестра“
при ответника от 2007г. Посочва, че по принцип марлите се подреждат в горния
край на масата и винаги броят на микулич компресите е четен. Така е прието, за
да може по-лесно да се брои. При по-малка интервенция по време на операция
лентите се поставят в контейнер за отпадъци да висят встрани, както и микулич компресите. Преди да се
пристъпи към затваряне на пациента се преброяват. Към 2015г. е нямало изискване
да се води отчетност за това на хартия.
В депозираните показания свидетелката Г.-сестра на ищеца обяснява, че брат
й е бил опериран от спукана язва в болницата в Бургас. След операцията много
отслабнал, изпитвал множество болки в коремната област. Посещавал често частния
кабинет на лекаря, който го оперирал, за да му прави превръзки, тъй като раната
му била възпалена и имало гной. Когато отишла да го види в Исул веднага след
операцията И.Г. бил на медикаментозна кома, в много тежко положение в
Интензивното отделение. Лекарите казали, че състоянието му е много тежко,
възпалени са всички органи в коремната кухина и се налага да го поддържат в кома.
В това състояние бил няколко дни, с отворен корем и му правили промивки, след
което му затворили корема. След втората операция ищецът отново бил поставен в
медикаментозна кома, но за по-дълъг период, около седмица. Когато го преместили
от интензивното отделение имал стома, с изведено черво отвън и поставена
торбичка за извеждане на изтичащото съдържание от червата. Свидетелства, че
вследствие на това брат й отслабнал с 20 килограма, имал постоянни интензивни болки.
Лекарите отказали да му поставят повече болкоуспокояващи и се наложило да търпи
болките. Когато го изписали бил вече отслабнал с повече от 20 кг., не можел да
се предвижва самостоятелно. В началото ползвал количка в продължение на първите
шест месеца и близките му го обгрижвали, имал постоянно възпаление на стомаха,
затруднения в храненето през първите шест месеца, докато заработи
перисталтиката. Свидетелката пояснява, че първоначално ищецът можел да
възприеме само течна храна, първите хапки били много болезнени докато преминат
през стомаха, който много го болял. Според показанията й след преживяното брат
й се чувствал зле психически, станал друг човек, затворен, раздразнителен и все
още не се е възстановил напълно психически. След операцията в гр. Бургас ищецът
се прибрал в гр. Шумен. Не работил, тъй като бил много слаб и това му било
забранено. За да изтече трудовия му договор просто се водил на работа, без
физически да полага труд. Започнал работа доста време след като го изписали от
Исул.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
От така събраните писмени и гласни доказателства БОС приема за безспорно
доказани твърденията в исковата молба, че в корема на ищеца е бил забравен
микулич компрес при извършените оперативни интервенции в ответната болница. Липсват
твърдения от страните по делото и ангажирани доказателства И.Г. да е претърпял
други операции с отваряне на корема след двете операции в гр. Бургас до
постъпването му в УМБАЛ Царица Йоанна Исул ЕАД. В тази връзка съдът съобрази
съставената медицинската документация в УМБАЛ Царица Йоанна Исул ЕАД и
официалния удостоверителен характер на епикризите, която не е оборена в
настоящото производство. Същата се подкрепя от заключенията по приетите
съдебно-медицински експертизи по делото, които изцяло изключват възможността
чуждото тяло „микулич компрес“ да е попаднало в стомаха на пациента по друг
начин, освен по описания в исковия молба. Този извод на съда не се опровергава
от показанията на свид. А.-С., която излага, че оперативната сестра е съобщила
на оператора за броя на консумативите в началото и в края на операциите. Само
по себе си съобщаването на оператора обаче не изключва допусната от сестрата
грешка в процеса на преброяването, която е най-вероятната причина за
забравеното чуждо тяло, така както са посочили вещите лица в заключението по
повторната експертиза.
Не се установи по делото обаче в корема на ищеца да е забравена тел. Наличието на рентгеново позитивна нишка в структурата на
чуждото тяло-микулич компрес погрешно е интерпретирано като „тел“ на
рентгеновата снимка според вещите лица и по двете приети заключения.
При горните мотиви съдът приема за доказан фактическия
състав на чл.49 от ЗЗД, като намира, че
са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника-възложител за осъществените противоправни и виновни
действия от неговите служители при
извършване на възложената им работа, изразяващи се в забравяне на микулич –
компрес в коремната кухина на ищеца.
Спорен по делото е въпросът за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, с оглед приложението на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото
обезщетение съдът определя същия по справедливост, като взе предвид броя,
произхода, вида и степента на причинените на ищеца телесни увреждания, тяхната
продължителност и интензивност, възрастта на пострадалия и икономическата
конюнктюра в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че присъждането на обезщетение в размер на 50 000 лева в полза на ищеца
би репарирало в пълна степен причинените му неимуществени вреди вследствие на
деликта. В тази връзка БОС съобрази, че ищецът е претърпял 10 високо-рискови последващи
операции, с отваряне на корема, на два пъти е бил поставян в медикаментозна
кома. Болките
и страданията му вследствие отстраняване на забравеното чуждо тяло са се
отличавали с изключителен интензитет, за което свидетелства свид. Г., свързани със загуба на тегло над 20
килограма, невъзможност да се храни нормално, обездвижване, промяна на
нормалния начин на живот и преживян психически стрес. Независимо, че
първоначално след операциите в гр. Бургас И.Г. е бил в светъл период и относително
добро здравословно състояние през първите пет месеца, след това
е започнал да изпитва болка в корема с неопределен характер и подуване в
проекцията на цикатрика /оперативен белег/. Състоянието на общо разстройство на
здравето, постоянно опасно за живота, е продължило една година и осем месеца до
оперативното отстраняване на микулич-компреса в гр. София. За периода на двете
хоспитализации на ищеца в Исул животът му отново е бил поставен в опасност, болките са били
мъчителни и продължителни до окончателно затваряне на корема и възстановяването
от перитонита. Съдът, при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, отчете и определена на ищеца
50 процента намалена работоспособност с решение на ТЕЛК за 2 години, считано до 01.01.2020г. включително. БОС взе предвид и, че оздравителният
процес е протекъл добре, като понастоящем И.Г. се е възстановили, но от
операциите са му останали множество белези в областта на корема, все още
получава периодично подуване на корема и трябва да спазва хигиенно-диетичен
режим.
С оглед на това, преценявайки
всички съвкупни критерии, съдът намира, че размерът на обезщетението за
неимуществените вреди, които са претърпени от ищеца следва да бъде определен на
50 000 лева.
От ответната страна и третото
лице-помагач е предявено възражение за съпричиняване, но не са ангажирани
доказателства пострадалият с поведението си да е допринесъл за настъпване на
уврежданията. Съдът намира, че липсват доказателства неявяването на ищеца на контролни
прегледи в ответната болница да е допринесло за настъпването на вредоносния
резултат. На първо място ищецът е от гр. Шумен, като сезонно е полагал труд в
к.к. Слънчев бряг преди операциите в гр. Бургас. Липсват доказателства по
делото, че ако се беше явил на контролни прегледи вредите щяха да бъдат в по-ограничен
обем, още повече, че първите пет месеца след операциите е бил в светъл период, без
външни признаци на забравеното чуждо тяло. Освен това ищецът съвсем
добросъвестно е посещавал непосредствено след операциите частния кабинет на
опериралия го лекар и по-късно се е прибрал в родния си град Шумен, поради
което не може да се приеме, че с неявяването на контролни прегледи е проявил
незагриженост и небрежност към здравето си.
При горните мотиви БОС приема, че
предявеният частичен иск за неимуществени вреди е частично основателен до
размера от 50 000 лева, като в полза на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер.
За горницата над този размер до
предявения размер от 80 000 лева частичният иск за неимуществени вреди е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По акцесорната претенция за присъждане на законната
лихва, считано от датата на деликта:
Преди изваждането чрез проведената на 23.03.2017г.
операция на микулич компреса все още не е открито допуснато нарушение при
ответника, като съгласно ТР
№5/2005г. на ОСГК и ТК на ВКС, от този момент вземането за обезщетение е станало изискуемо и е дължима законната лихва на основание чл. 84, ал3 от ЗЗД. Следователно законната лихва следва да се присъди, считано от 23.03.2017г.
до окончателното плащане.
В останалата част за периода от датата
на деликта 11.07.2015г. до датата, предшестваща откриването му 22.03.02017г.,
искането за присъждане на законната лихва е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
По възражението на ответника за
погасителна давност по отношение на претенцията за законна лихва.
От
23.03.2017г., считано от когато е дължима лихвата до предявяване на исковата
молба в канцеларията на съда на 19.12.2018г. три годишният давностен срок по
отношение на обезщетението за забава не е изтекъл.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за
адвокатурата ответникът следва да заплати на адв. Н.Д. сумата от 2030 лева
адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба №2 от 09.07.2004г.,
съразмерно на уважената част от иска.
Съразмерно на отхвърлената част
от иска ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 4111,88 лева.
Ответникът следва да заплати по
сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса
за разглеждане на иска размер на 2000
лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА УМБАЛ Бургас АД, ЕИК102274111, със седалище гр.
Бургас, бул. Стефан Стамболов №73, представлявано от изпълнителния директор
Бойко Миразчийски, да заплати на И.П.Г., ЕГН**********, с адрес ***, чрез адв.
Николай Димитров и адв. Петра Свиленова, съдебен адрес гр. София, ул. Христо
Белчев№2, полуетаж 4, офис 4 , сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, предявена като
частично вземане от вземане в пълен размер на 200 000 лева в резултат на
случайно оставяне на чуждо тяло – микулич компрес в коремната кухина на ищеца
при проведена операция на 11.07.2015г. в „УМБАЛ-Бургас“ АД от екип в състав
доктор Г.З.-оператор и доктор С.А.С.-асистент при операцията, ведно със
законната лихва, считано от датата на откриване на деликта 23.03.2017г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата
над уважения размер до предявения частичен размер от 80 000 лева, както и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху уважената част от
иска за периода от датата на деликта – 11.07.2015г. до датата, предхождаща откриването на деликта 22.03.2017г.
ОСЪЖДА УМБАЛ Бургас АД да заплати на адв. Николай Димитров, с адрес гр. София,
ул. Христо Белчев№2, полуетаж 4, офис 4, сумата от 2030 лева- адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И.П.Г. да заплати на УМБАЛ Бургас АД сумата от 4111,88 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА УМБАЛ Бургас АД да заплати по сметка на БОС, в
полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 2000 лева - държавна такса върху
уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: