Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 12.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

 

при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №15179 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.

Ищците Н.П.М. и Р.Р.М. твърдят, че на 04.09.2012 г. чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. за продажба на недвижим имот №147, т.І, н.д. №143 от 04.09.2012 г. на нот. П.П., са придобили в режим на СИО правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №3, находящ се в гр. София, ул. „*******, на първи жилищен етаж, състоящ се от: антре, две стаи, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, килер и два балкона, със ЗП от 80,68 кв.м., при съседи: ап. №4, ул. „*******, двор и ап. №2, заедно с 8,387% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ V-595 в кв.27 по плана на гр. София, м. „Хаджи Димитър“, целият с площ от 510 кв.м., при граници: ул. „Ангел Войвода“, УПИ VІ-594, УПИ ІV за ОДЗ, УПИ VІІІ-598, и УПИ ІХ-597. Сочат, че продавача К.Д.В. не предал доброволно владението на недвижимия имот, поради което подали заявление по чл.417 ГПК, въз основа на което било образувано гр.д. №7523/2013 г. по описа на СРС, 46 състав, по което били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и владението върху имота им било предадено въз основа на образувано изпълнително дело №20127830400170 по описа на ЧСИ И.Ч.. Ищците твърдят още, че длъжникът К.Д.В. подал възражение по чл.414 ГПК по описаното по-горе дело на СРС и издадените по него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист били обезсилени, а на 17.09.2015 г. бил издаден обратен изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20157900401292 по описа на ЧСИ Р.М., по което е насрочен въвод във владение на описания по-горе недвижим имот за 29.10.2015 г., като изпълнителното дело е спряно въз основана на издадена от СГС по гр.д. №13709/2015 г. обезпечителна заповед.

Предвид гореизложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът не е собственик на описания по-горе недвижим имот. Претендират разноски.

            Ответникът К.Д.В. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Твърди, че е собственик на процесния недвижим имот на основание договор за дарение и учредено право на строеж, а процесният договор за покупко-продажба е унищожен. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот №152, т.LLLLХХХVІІ, н.д. №46737/19.12.1997 г. се установява, че Д.И.В. и В.Х.В.са дарили на синовете си А.Д.В. и К.Д.В. следния недвижим имот: Югоизточната част на едноетажна жилищна сграда-близнак, застроена на площ от 66 кв.м., заедно с масивен гараж на площ от около 22 кв.м., както и 1/2 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо парцел V-595 в кв.27 по плана гр. София, м. „Хаджи Димитър“, цялото с площ от 510 кв.м.

Представен е нот. акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване №32, т.ІІІ, н.д. №405/19.11.2008 г. на нот. А.Г., от който се установява, че И.В.В., Л.С.В., А.Д.В. и К.Д.В., като съсобственици на УПИ с площ от 510 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*******, представляващ парцел V-595 в кв.27 по плана на гр. София, жк. „Хаджи Димитър“, взаимно са си учредили и са си запазили правото на строеж на обектите в триетажна жилищна сграда с магазини, подземен гараж и мансарда, която сграда е със ЗП от 204 кв.м. и РЗП от 1084,80 кв.м., като за К.Д.В. си е запазил правото на строеж върху апартамент №3 на първи етаж, с площ от 80,68 кв.м., заедно с 8,387% ид.ч. от общите части на сградата, както и върху гаражна клетка №14 с площ от 14,27 кв.м., заедно с 7,984% ид.ч. от общите части на подземния гараж.

Видно от представения по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №147, т.І, н.д. №143/04.09.2012 г. на нот. П.П., К.Д.В. е продал на Р.Р.М. следния свой собствен недвижи имот, изграден на груб строеж, а именно: апартамент №3, находящ се в гр. София, ул. „*******, на първи жилищен етаж, със ЗП от 80,68 кв.м., заедно с 8,387% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ І0595 в кв. 27 по плана на гр. София, м. „Хаджи Димитър“, целият с площ от 510 кв.м.

От представеното удостоверение за сключен граждански брак №321639 от 14.05.2006 г., издадено от СО, район „Сердика“, се установява, че ответниците Р.Р.М. и Н.П.М. са сключили граждански брак на 14.05.2006 г.

Представена е заповед за изпълнение за задължение за предаване на вещи въз основана на документ по чл.417 ГПК от 28.02.2013 г., издадена по гр.д. №7523/2013 г. по описа на СРС, 46 състав, с която ответникът е осъден да предаде на ищеца Р.Р.М. фактическата власт върху описания по-горе недвижим имот.

От представения протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот по изпълнително дело №20127830400170 по описа на ЧСИ И.Ч. се установява, че на 19.06.2013 г. владението върху описания по-горе недвижим имот е предадено на ищеца Р.Р.М..

Представено е възражение по чл.414 ГПК, подадено от длъжника К.Д.В. по гр.д. №7523/2013 по описа на СРС, 46 състав. От представеното разпореждане от 11.12.2013 г., влязло в сила на 19.01.2015 г., се установява, че издадените на 28.02.2013 г. по гр.д. №7523/2013 г. по описа на СРС, 46 състав, заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист са обезсилени на основание чл.415 ал.2 ГПК. С разпореждане от 16.09.2015 г. по гр.д. №7523/2013 г. по описа на СРС, 46 състав, е разпоредено издаване на обратен изпълнителен лист за предаване владението на процесния недвижим имот на ответника К.Д.В., който изпълнителен лист е издаден на 06.10.2015 г.

Представена е покана за доброволно изпълнение от 10.10.2015 г. по изпълнително дело №20157900401292 по описа на ЧСИ Р.М. до длъжника Р.Р.М. за предаване владението на описания по-горе апартамент на ищеца К.Д.В.. Поканата е връчена на длъжника на 12.10.2015 г.

С определение от 29.10.2015 г. по гр.д. №13709/2015 г. по описа на СГС е допуснато обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск чрез спиране на изпълнението по описаното по-горе изпълнително дело при ЧСИ Р.М.. Въз основа на посоченото определение на 05.11.2015 г. е издадена от СГС и обезпечителна заповед.

Видно от представените по делото решение №5009/16.06.2016 г. по гр.д. №9935/2013 г. по описа на СГС, І-12 състав, влязло в сила на 17.08.2018 г., решение №1928/04.08.2017 г. по в.гр.д. №1076/2017 г. по описа на САС, ХІІ въззивен състав и определение №445/17.05.2018 г. по гр.д. №760/2018 г. по описа на ВКС, ІV ГО, е унищожен по иска на К.Д.В. срещу Р.Р.М. с правно основание чл.31 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт за продажба на недвижим имот №147, т.І, н.д. №143/04.09.2012 г. на нот. П.П. за апартамент №3, находящ се в гр. София, ул. „*******, с площ от 80,68 кв.м., заедно с 8,387% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

Други относими доказателства не са ангажирани.

            Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Исковата претенция съдът намира за процесуално допустима. Съгласно тълкуването, дадено с ТР №8/27.112013 г. на ОСГТК на ВКС, всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича, а ответникът – фактите, от които произтича правото му – в случая правото му на собственост. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.

            Исковата претенция, съдът намира за процесуално допустима, с оглед твърдението за оспорено право на собственост върху имота. Ищците обосновават вещно право върху имота по договор за покупко-продажба, а ответникът обосновава правото си на собственост по силата на договор за дарение и учредено право на строеж.

            Ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на договор за дарение и учредено право на строеж, обективирани в описаните по-горе нот. актове.

            Ищците са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот в режим на СИО по силата на възмездна правна сделка – договор за покупко-продажба, обективиран в описания по-горе нот акт.

            Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. При унищожаемите правните сделки породените правни последици биват заличавани с обратна сила след унищожаването им. Принципът на обратната сила намира цялостно и последователно приложение при унищожението в плоскостта на отношенията между страните по сделката. С унищожаването на процесния договор за покупко-продажба са отпаднали правните му последици и престацията му – процесният недвижим имот е върнат в патримониума  на  праводателя-продавач, който е ответник в настоящето производство.

            Трайна е практиката на ВКС - решение №464/16.06.2010 г. по гр.д. №1069/2009 г. на І ГО, решение №91/13.07.2011 г. по гр.д. №2969/2008 г. на ІV ГО, решение №30/11.02.2015 г. по гр.д. №4188/2014 г. на ІV ГО, че в случаите на възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание установения режим на СИО върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който принос се предполага до доказване на противното. Това обаче не означава, че по силата на закона този съпруг става и страна по договора. Подчиненото материалноправно и процесуалноправно положение на неучастващия в сделката съпруг, спрямо съпруга-купувач, се извежда именно от факта, че макар да не е посочен като страна в договора, той придобива права от него по силата на закона. В този смисъл неучастващият съпруг следва правното положение /като права и задължения/ на съпруга, който е страна по сделката, включително и при недействителност на сделката, т.е. при унищожаване на сделката отпадат с обратна сила и неговите права.

            Поради изложеното, съдът намира, че ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, т.е. предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски, но доколкото същият не е представил доказателства за направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани.

 

       Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. А.Т., и Р.Р.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, срещу К.Д.В., ЕГН **********, адрес: ***, установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че К.Д.В., ЕГН **********, адрес: ***, не е собственик на следния недвижи имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №3, находящ се в гр. София, ул. „*******, на първи жилищен етаж, състоящ се от: антре, две стаи, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, килер и два балкона, със ЗП от 80,68 кв.м., при съседи: ап. №4, ул. „*******, двор и ап. №2, заедно с 8,387% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ V-595 в кв.27 по плана на гр. София, м. „*********“, целият с площ от 510 кв.м., при граници: ул. „********“, УПИ VІ-594, УПИ ІV за ОДЗ, УПИ VІІІ-598, и УПИ ІХ-597.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: