РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Троян, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20224340100888 по описа за 2022 година
В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба,
предявена от А. М. Г., ЕГН ********** от ***, против „***" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** , представлявано от С.А.Г. -
Управител, с която са предявени няколко обективно съединени иска с правно
основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3, във вр.чл.225 ал.І КТ,чл.221 ал.1 и ал.4 т.2,
чл.272 КТ, с което се иска: Да бъде признато *то на ищеца занезаконно и да
бъде отменена Заповед № ***/17.10.22г., с която му е наложено
дисциплинарно наказание „*“;Да бъде възстановен на предишната му работа;
Да бъде задължен ответника да му заплати обезщетение за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца; Да нанесе поправка на
основанието за * в трудовата му книжка и в други документи; Да му изплати
удържаната сума от 330 (триста и тридесет) лева за изкаран курс за
придобиване на правоспособност за работа с електро и мотокари в
предприятието, заедно със законната лихва; Да бъде задължен ответника да
изчисли пропорционално на времето, което е останал без работник,
дължимото обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2 и да му изплати разликата,
заедно със законната лихва.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №***г. е заемала
длъжността „***“ в „***“ ЕООД ***. С Допълнително споразумение №
***г. бил преназначен на длъжност „***“, считано от 01.05.2021г. Излага, че
със Заповед №*** от ***т. бил освободен от заеманата длъжност, по реда на
чл.330ал.2, т.6 КТ, като му било наложена дисциплинарно наказание „***“ на
основание чл.190 ал.1, т.3 и т.7 от КТ, вр. чл. 187 т.8 и т.10 от КТ. Сочи, че с
прекратяване на трудовото му правоотношение му е било удържано
последното месечно брутно възнаграждение и сумата от 330.00 лева за
завършен курс за придобиване на правоспособност за управление на електро
1
и мотокари в предприятието.
Ищецът,твърди,че наложеното наказание е прекалено и не отразява
обективно всички факти и обстоятелства около ситуацията, довела до
налагане на дисциплинарно наказание „*". Счита, че действията му са
преекспонирани, преувеличени и неправдиво предадени, което довело до
налагане на прекалено тежко, според него, дисциплинарно наказание. Намира,
че не са събрани и обсъдени от ръководството на предприятието всички
факти и обстоятелства, довели до двата свързани инцидента, при които той
също е потърпевш, като заявява, че подробни мотиви ще изложи пред
съда.
Оспорва като незаконосъобразно удържана сумата от 330.00 лева за
заплащане на курс за придобиване на правоспособност по управление на
електро и мотокари. Твърди, че не е записал доброволно, а по необходимост
курсът тъй като бил същият бил необходим за работата му. Твърди, че няма
сключен договор и/или направена уговорка с предприятието, при напускане
да заплати стойността на курса, като излага, че ако е бил наясно с това
обстоятелство е нямало да се съгласи.
Отделно намира, че удържаното /1-едно/брутно трудово
възнаграждение при прекратяване на трудовото правоотношение с
работодателя е в нарушение на чл. 221, ал. 4, т. 2, предложение първо, тъй
като след неговото *, на същата работа са назначени други двама работници,
да изпълняват неговите задължения, като уточнява, че тези лица са назначени
преди 17.11.2022 г, поради което счита, че работодателят е бил длъжен да
изчисли пропорционално обезщетението, което е следвало да му бъде
удържано. Оспорва представителната власт на
Изпълнителния директор С.Д., при подписване на Заповед № ***/*** г.от
името на работодателя „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** ,представлявано от С.А.Г. - Управител.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява,
представлява се от упълномощен защитник – адв. М. Д. от АК-Ловеч.
Адвокат Д. поддържа заявените искови претенции, като в проведеното на
04.05.2023г. открито с.з., прави уточнение на заявените претенции както моли
да бъдат възстановени следните суми: удържаната по чл. 221 от КТ сума в
размер на 771.30 лева; сумата 330.00 лева - удържана такса за курс за работа с
мотокари, който е изкарало лицето и сумата от 3266.47 лева за иска по чл.
225, ал. 1 от КТ за времето от 4 месеца и 13 дена. Счита, че с оглед
представените по делото доказателства, обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ
не следва да се изчислява пропорционално на времето, през което работника е
останал без работа.
Ответникът „***" ЕООД, представлявано от управителя С.А.Г., чрез
пълномощника си адв.Х. В. от ЛАК,в законоустановения срок по чл. 131 от
ГПК оспорва твърденията на ищеца, че наложеното му наказание е
прекалено, че не отразява обективно всички факти и обстоятелства около
2
ситуацията, че действията му са преекспонирани, предадени неправдиво и с
преувеличение, че не били събрани и обсъдени от ръководството всички
факти и обстоятелства, довели до инцидентите. Сочи, че извършените от
ищеца действия - агресивно поведение срещу работници, предизвикване на
скандали, нанасяне на побой са установени по безспорен начин с докладни
записки от служители на предприятието, чрез подаване на сигнали до
ръководството, обективирани в докладни записки от 05.09.2022г. и ***г.
Твърди се, че при извършения побой се е наложила намесата на полицията,
като обстоятелствата са материализирани в преписка Рег.№***/05.09.2022г.
по описа на РУ- Полиция гр. Троян.Излага, че извършените от ищеца деяния
представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, като счита, че
същите могат да се квалифицират и като непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото и личността, извършени на публично място в присъствието на
други лица.
По отношение на възражението за липсата на представителна власт на
Изпълнителния директор С.Д. сочи, че считано от 2007г., без прекъсване и до
момента С.Д. действа в качеството си на търговски пълномощник, съобразно
разпоредбата на чл.26 ал.1 от Търговския закон, извършвайки всички
действия, свързани с обикновената дейност на търговеца, като твърди, че
упълномощаването е извършено писмено, с нотариално заверен подпис, като
изрично, с настоящия отговор потвърждава всички извършени действия от
С.Д. по възникването и прекратяването на всички трудови правоотношения в
„***" ЕООД.
По отношение на твърдението в исковата молба, за недължимост на
удържаната сума 330 лева, заплатена от работодателя за придобиване на
квалификация за работа с електрокари и мотокари в предприятията твърди, че
същата представлява имуществена претенция, която е преклудирана
съобразно разпоредбите на чл.210 ал.З и 4 във връзка с чл.272 ал.1 т.6 от
КТ.
По отношение на претендираното пропорционално изчисляване на
обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ, съобразно ал.4 т.2 от същия член, с
твърдението, че на същата работа били назначени двама други работници,
които изпълнявали неговите задължения преди 17.11.2022г., намира същото
за неоснователно, като излага, че на процесната длъжност е назначен само
един работник, като заповедта и трудовия договор за назначението му са с
дата 16.11.2022г. и той е започнал работа на 17.11.2022г., т.е. един месец след
*то на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е по делото, че между страните е съществувало
трудовоправоотношение, възникнало по силата на трудов договор №***г.,
3
като ищецът е заемал длъжността „***“ в „***“ ЕООД ***.
Безспорно е, че с Допълнително споразумение № ***г. бил преназначен
на длъжност „***“, считано от 01.05.2021г. Тези обстоятелства, освен че са
безспорни, се установяват и отпредставените като писмени доказателства
Трудов договор №***г. и Допълнително споразумение № ***г.
Не е спорно между страните, а и се установява от представената по
делотоЗаповед №***/***г. , че на ищеца, на основание чл.190 ал.1, т.3 и 7 от
КТ, във вр.чл.187 т.8 и 10 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „*“,
поради което и на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ му е прекратено трудовото
правоотношение.
Заповедта е връчена на ищеца на ***г., което обстоятелство
еудостоверено с подписа му.
По делото е приложено копие от трудовото досие – л.44 – 109
включително, съдържащо и искане за даване на писмени обяснения на
основание чл. 193, ал. 1 КТ , връчено на ищеца лично на ***г., в което е
посочил писмено, че не желае да дава обяснения, което обстоятелство е
установено от двама свидетели.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелина ответното дружество.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните
правниизводи:
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. и
т.3 вр. чл. 225 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание "*",
възстановяване на заеманата до *то длъжност и заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконно *, по чл.221 ал.1 и ал.4 т.2, чл.272 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже съществувало между
страните трудово правоотношение, което е прекратено с атакуваната заповед.
В тежест на ответника е да докаже, че са спазени формалните изисквания за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата /наличие на
дисциплинарна власт у субекта,наложил наказанието, спазване на
предвидените срокове, изискване на обяснения/, както и че ищецът е имал
конкретни задължения при изпълнение на трудовите му функции, които е
нарушил, респ. наложеното за тях наказание се явява съответно.
По делото е безспорно, а и се установи от
представените писмени доказателства,че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника
длъжността„***“ в „***“ ЕООД *** по силата на трудов договор №***г. ,
преназначен на длъжност „***“, считано от 01.05.2021г., по силата на
допълнително споразумение № ***г.
Установи се, че процесното трудово правоотношение е прекратено със
заповед №***/***г., с която на ищеца, на основание чл.190 ал.1, т.3 и 7 от КТ,
4
във вр.чл.187 т.8 и 10 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „*“, за
конкретно посочено нарушение на трудовата дисциплина.
При налагането на дисциплинарно наказание работодателят
следва да проведе дисциплинарно производство, състоящо се от няколко
етапа: установяване факта на извършване нарушение на трудовата
дисциплина, определяне вида на дисциплинарното наказание и издаване на
заповед за налагането му, съответно връчване на тази заповед на лицето,
извършило нарушението.
Разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ предвижда, че трудовият договор
сепрекратява от работодателя без предизвестие, когато работникът или
служителят бъдедисциплинарно уволнен. Тълкуването на посочената норма
води до извода, ченаложеното дисциплинарно наказание * има като своя
последицапрекратяване на трудовия договор, в този смисъл дисциплинарното
* е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на
трудовотоправоотношение, настъпването на който факт се констатира със
заповед по чл. 330, ал.2, т. 6 КТ, като в случая предмет на заявеното с
исковата молба оспорване е
законосъобразността на *, извършено с оспорените заповеди.
Твърденията за незаконност на *то, очертаващи основанието на предявения
иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с допуснати
нарушения на формалните изисквания на закона в процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание, с неизвършване на визираните в заповедта
дисциплинарни нарушения и с несъответствие между нарушенията и
наказанието.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността
на *, вкл. при спазване формалните изисквания за налагане на
дисциплинарното наказание, носи ответникът по делото. Законосъобразността
наедностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя
отпроявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ във вр. с чл. 190
КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на
нарушението натрудовата дисциплина, нарушителят, времето и мястото на
извършване напротивоправното неизпълнение на трудовите задължения,
работодателят е длъжен дасубсумира тези обстоятелства под диспозицията на
правната норма, регламентиранав чл. 195 КТ във връзка с чл. 190, чл. 186 и
187 КТ, вследствие на което може даупражни своето потестативно
субективно право да уволни дисциплинарно виновнияслужител.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят
следва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както
субектана нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на
процедурата поналагане на дисциплинарното наказание е предпоставена от
спазването на определенред, който да обезпечи и правото на защита на ***я
работник.В разглеждания случай ищецът не оспорва да е извършил вменените
5
му нарушения, а възраженията му за допуснати нарушения за налагане на
дисциплинарното наказание саобосновани с доводи, че при налаганена
наказанието не била взета предвид тежестта на нарушението, както и че
оспорваната заповед е издадена от лице, без представителна
власт.
Съдът, намира че посочените в заповедта дисциплинарни нарушения –
неоспорени от ищеца, а именно: „В следобедните часове на ***г. след кратка
размяна на думи, служителят А. Г. извършва побой, като пръв нанася удар
върху лицето Т.П., непосредствено след което следват редица нови по-силни
и опасни удари в областта на лицето и тялото на П.. Освен нанесените удари,
Г. отправя и закана към П., като му казва: „Ще те убия и ще те излежа!....“ и в
„…. ранните часове на ***г. малко след 09:00 часа, А. Г. отново извършва
скандални действия, изразяващи се в използване на множество обидни и
цинични думи към друг служител в предприятието, рита кашони и на два
пъти посяга, и вдига ръка с намерение да удари в лицето Д.В.….“ са
осъществени, поради следните съображения:Както беше посочено, при
оспорване на законността на *то в тежестна работодателя е да докаже, че
обективираните в уволнителния акт факти,индивидуализиращи
дисциплинарното нарушение, действително са се осъществили видно от
писмените доказателства, представляващи част от съдържанието на
приложеното по делото копие на трудово досие, а именно: писмен рапорт от
Т.Д. от 05.09.2022г., писмен сигнал от Д.В. от ***г.; искане на писмени
обяснения от А. М. Г. от ***г., както и от приложената от РУ-Троян Преписка
№ *** г.
За установяване на тези обстоятелствата ответното дружество е
ангажирало и гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите,
Д.С.В. и Т.П. П. и С.А.К..
От показанията на св. В. се установява, че е била очевидец на
възникналия на *** г. инцидент, при който ищеца нападнал свид.П. „…Т.
беше в кръв, държеше се за лицето. А. започна да вика, да псува, да тича по
рампата. Звъннах на полицията и дойде патрулката. Това, което мога да кажа
е, че този инцидент беше в същия ден, в който на два пъти беше предшестван
със заплахи от страна на А. към Т., такива устни заплахи, обиди, по-агресивно
отношение… А. не спря да заплашва и да се държи грубо, включително и към
мен след това, още в присъствието на полицаите, по причина, че аз съм
извикала полицията. Обиждаше, плюеше срещу мен и срещу
колегата….“.
От показанията на свид. Т.П. се установява, че ищецът проявявал без
причинно агресивно отношение към него, отправял обидни реплики, като
свидетелят изненадващо бил атакуван от ищеца „… с удар в лицето….“, това
продължило няколко минути, „….След това колежката извика полиция,
защото той непрестана да ме обругава публично, пред 3-4 човека „Какъв мъж
си? Боклук си!”дори ме плюеше, буквално …..“.
6
От показанията на свид. С.К. се установява, че не е била свидетел на
въпросния побой, но е била очевидец на отправяни от ищеца към
свидетелката В. заплахи:„…. А. постоянно се заканва. А. когато знае, че Д. е
при мен идва целенасочено заради нея, а не идва по работа. Той си го казваше
…, включително и пред колегата, който ми доставя материалите казваше:
„Тази ще я пребия!”. Аз му казвах, че това са глупости, които ги прави, но той
казва, че ще я пребие….“. Свидетелката определя поведението на ищеца като
„дразнещо“, намира го за „Провокативен по характер“ и като цяло агресивен.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, като
показанията на св.В. и св.П. прецени с оглед евентуалната им
заинтересованост по смисъла на чл.172 ГПК, но счита, че същите са
непротиворечиви, последователни, логични и кореспондират с останалите
доказателства –показанията на свидетелката Каменова и приетите по делото
писмени доказателства – писмен рапорт от Т.Д. от 05.09.2022г. и приложената
от РУ-Троян Преписка № *** година.
Съобразно изложеното, съдът намира, а и както беше посочено по-горе,
това обстоятелство не се оспорва от ищеца, че същият е извършил нарушение
на трудовата дисциплина.
По отношение тежестта на извършеното нарушение, съдът намира,
следното: Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание "*" се налага
затежки нарушения на трудовата дисциплина. Тежестта на нарушението е
основният критерий, който се формира от цялостната характеристика на
деянието от обективна и субективна страна. В правната литература се сочат
няколко основни признаци, които могат да формират различна тежест на
дисциплинарните нарушения при еднакви условия и това са: а/ значимостта
на неизпълненото задължение; б/ формата на вина и в/ последиците за
работодателя от неизпълненото задължение – наличие на вреди и/или
отрицателно въздействие върху работата на останалите работници. В
съдебната практика се възприема, че е налице тежко нарушение на трудовата
дисциплина, когато е налице неизпълнение на основно и важно задължение,
което е сърцевината на трудовата функция на работника. Значимостта на
неизпълнението може да се обуславя и от количествени характеристики,
както и когато е налице повторяемост и системност при неизпълнението или
извършване на множество нарушения на трудовата дисциплина. Тук обаче
следва да се добави и още една характеристика на естеството на
неизпълненото виновно задължение от работника и служителя, която
обуславя голяма тежест на дисциплинарното нарушение – когато то
осъществява кумулативно и белезите на престъпление или административно
нарушение. Това следва от повисоката степен на обществена опасност, с
която се свързват изобщо престъпните деяния и административните
нарушения, което безспорно ще се счита за утежняващ фактор на
извършеното дисциплинарно нарушение, спрямо други нарушения, при които
не е налице съвкупност на повече
7
правонарушения.
Следващият законов критерий по чл. 189, ал. 1 КТ, който може да
формира различна оценка (по-лека или по-тежка) за тежестта на извършеното
дисциплинарно нарушение е поведението на работника и служителя. Този
критерий също не се отнася до белезите на самото нарушение, а обхваща
цялостната характеристика на нарушителя на трудовата
дисциплина.Съществено значение за тежестта на извършеното
дисциплинарно нарушение имат и евентуалните неблагоприятни последици
от него за работодателя, които могат да бъдат както имуществени, така и
неимуществени, като в съдебната практика последните се определят като
„отрицателното въздействие върху останалите работници и служители“.
Обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение
са следващия критерий, който може да обоснове по-голяма тежест на
деянието на работника и служителя. Този критерий е широко формулиран и
обхваща цялостната обстановка, в която е извършено нарушението, времето и
мястото на извършване на нарушението, отражението му върху останалите
работници и служители.
Ето защо, при така събраните доказателства, трябва да се приеме, че
отобективна и субективна страна ищецът е осъществил соченото в Заповед
№***/ ***г. дисциплинарнонарушение, „…на ***г. след кратка размяна на
думи, служителят А. Г. извършва побой, като пръв нанася удар върху лицето
Т.П., непосредствено след което следват редица нови по-силни и опасни
удари в областта на лицето и тялото на П.. Освен нанесените удари, Г.
отправя и закана към П., като му казва: „Ще те убия и ще те излежа!"….в
ранните часове на ***г. малко след 09:00 часа, А. Г. отново извършва
скандални действия, изразяващи се в използване на множество обидни и
цинични думи към друг служител в предприятието, рита кашони и на два
пъти посяга, и вдига ръка с намерение да удари лицето Д.В.……лицето А. Г.
често има арогантно поведение спрямо колегите, с които работи пряко, като
отправя към тях обиди и закани за саморазправа….“.
Обстоятелствата, които могат да бъдат релевантни за оценката на
тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, могат да бъдат
свързани и с личността на работника и неговото поведение, като в мотивите
на Решение № 95 от 27.03.2014 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4571/2013 г. се
излага, че „дисциплинарното нарушение е тежко, защото в писмените си
обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ „… служителката отрича да го е извършила, не
го признава и не изразява разкаяние…“, т.е., безкритичността към
собственото поведение, неуважението към установените вътрешни правила на
труд и етика и арогантното им пренебрегване също се отчитат като
придаващи тежест на нарушението от субективна страна ( р. № 372 от
22.11.2012 г. на ВКС, ІV г.о по гр.д. №1040/09 г.).
По делото беше установено, че в изпълнение на разпоредбата на чл.193
ал.1 от КТ, ищецът А. М. Г. е поканен да даде писмени или устни
8
обясненияна ***г. и на ***г., но същият отказал.
Изложеното по-горе мотивира настоящият състав да приеме, че
извършените нарушения, с оглед своята тежест и значимост са достатъчни да
обосноват наложеното от работодателя наказание „*“.
Съдът приема, а и това обстоятелство е безспорно, че процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в
законоустановения двумесечен срок по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ, както и че
работодателят – ответник, съобразно разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ е
изпълнил вменените му от закона задължения,преди налаганена
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приемеписмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства, което е съществен елемент от дисциплинарната процедурапо
налагане на дисциплинарно наказание.
Настоящият състав намира за неоснователно и възражението на
ищцовата страна, касаещо подписването на заповедта за * от нелегитимна
страна. С Тълкувателно решение №6 от 11.01.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№6/2012 г. на ОСГК се прие, че е допустимо делегиране на работодателска
правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово
правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания
по чл. 192, ал. 1 КТ. В мотивите на решението е прието, че доколкото в КТ
липсва изрична забрана за упълномощаване /не се изисква непременно
личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудово
правоотношение, разпоредбите на доброволното представителство /чл. 36 и
сл. ЗЗД/ намират съответно приложение за делегиране на работодателска
правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от
основанията за това. Освен това с Решение №33/28.02.2013г. по гр.д.
№1284/2012г. ІV г.о. на ВКС, постановено по чл.290 от ГПК, е прието, че в
гражданското право, част от което е трудовото, всяко правоспособно лице
може да бъде представлявано от друго дееспособно лице по волята на
представлявания, освен когато законът изрично забранява. При доброволното
/договорното/ представителство пълномощието трябва да бъде извършено
предварително във формата, която се изисква за сделката /когато изискваната
форма е нотариална, достатъчна е нотариална заверка на подписа и
евентуално на съдържанието/, или правните действия в упражнение на
представителната власт, но както отсъствието на овластяване, така и
неспазването на предписаната от закона форма може да бъдат санирани след
извършване на сделката или правните действия, чрез потвърждаване в
изискуемата за пълномощието форма. За сключването и прекратяването на
трудово правоотношение законът изисква писмена форма за валидност,
такава е и изискуемата форма за валидност на пълномощието от
работодателя. Съответно, работодателят или негов надлежен представител
могат винаги да потвърдят с писмен акт /дори с предявяването на иска или с
отговора на исковата молба/ както овластяването, така и сключената сделка
и/или извършените правни действия без представителна или с ненадлежно
9
учредена представителна власт. В т.2 от Тълкувателно решение №5 от
12.12.2016г. по тълк. д. №5/2014г. на ОСГТК на ВКС е прието, че договор,
сключен от лице, действало като представител, без да има представителна
власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с
него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е
сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от
името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници. Независимо от последното, следва да се отбележи, че в
настоящия случай първоначалния трудов договор и последващите
допълнителни споразумения са подписани от надлежно упълномощени
представители на работодателя, поради което и същите са действителни.
Атакуваната заповед за * е подписана и носи печата на работодателя, който
освен това, подавайки писмения отговор срещу настоящия иск /с който
оспорва и претендира законосъобразност на */, подписан от адвокат,
надлежно упълномощен от изпълнителния директор на дружеството, е
потвърдил надлежно осъщественото прекратяване на трудовото
правоотношение.
Неоснователността на претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1
КТ за признаване на * извършено със Заповед № ***/***г. за незаконно и за
отмяна на заповедта справно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за
възстановяване на ищеца на заеманатапреди * длъжност води до
неоснователност на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 вр. чл. 225
от КТ за заплащане на сумата от 3266.47лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа за 4 месеца и 13 дена, както и за сума в размер на 771.30
лева за иска по чл.221 от КТ и сумата 330.00 лева - удържана такса за курс за
работа с мотокари.
Ето защо предявените искови претенции следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
имаправо на разноски в настоящото производство. Ответникът претендира, че
е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
780.00 За доказване, че е направил такива разноски е Договор за правна
защита и съдействие №*** от ***г., от съдържанието на който се установява,
че същото е заплатено в брой.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените А. М. Г., ЕГН ********** от ***, против
„***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ,
10
представлявано от С.А.Г. - Управител, обективно съединени искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3, във вр.чл.225 ал.І КТ,чл.221 ал.1 и ал.4 т.2,
чл.272 КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДАна основание чл. 78, ал. 3ГПКА. М. Г., ЕГН ********** от
***, да заплати на „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** , представлявано от С.А.Г. - Управителсумата в размер
на 780.00 /седемстотин и осемдесет/ лева разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
11