Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик,08.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на девети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело №1792
по описа за 2020г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу П.Д.Л. с ЕГН ********** *** ищцата Р.А.К. с ЕГН **********
*** твърди, че преди шестнадесет години е заживяла на съпружески начала с И. Д.
Л., бивш жител ***, починал на 20.06.2020г. През всичките шестнадесет години ,
считано от 01.05.2004г до смъртта на И.
Л. двамата са живели в имот, находящ се в село В., община Септември и
представляващ поземлен имот 492, за
който е отреден УПИIV-492 целият с площ от 1416 кв.м., ведно с построената в имота
едноетажна масивна жилищна сграда върху 50 кв.м., с обитаем приземен етаж , в
кв.50 по плана на село В., при съседи:УПИ III-491, УПИ VIII-495, УПИ-V-493, УПИ XIII-493 и улица , с административен адрес
село В., ул.“Двадесети осма“№16 . След смъртта на И. Л. ищцата продължава да
живее в този имот. Ищцата твърди, че от И.
Л. знае, че този имот съществува от много години, но дали е наследствен или
купен от някого не може да каже. Имотът фигурира в разписните книги на Община
септември като имот, записан на Димитър Лазаров Лазов- баща на починалия И. Д.
Л.. От починалия И. Л. ищцата знае, че същият има сестра – ответницата по
делото. Твърди се, че за 16 години ответницата е идвала на гости при брат си
само три пъти по повод именни дни и рождени дни. И трите пъти при среща с нея
починалият и брат е повдигал въпроса за имота и в разговор по този повод,
ответницата категорично е заявявала, че няма никакви претенции към този имот ,
че той е на двамата / на брат и и неговата жена/ и те да се оправят с
узаконяване на имота . За съжаление И. Л. не е успял да уреди документи за
имота преди да почине и тъй като ищцата владее имота , заедно с него повече от
десет години, както и че към този момент никога никой не е имал претенции ,
включително и ответницата по делото , за нея възниква правен интерес да докаже,
че е собственик на имота по силата на
давностно владение, продължило повече от десет години. Моли се съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответницата, че ищцата е собственик на процесния имот. В подкрепа на
твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответницата, чрез пълномощника и, е подаден писмен
отговор, с който се оспорва предявения иск. Според ответника твърденията на ищцата, че знаела за съществуването на
ответницата от съжителя си И. Л. насочва към извода, че ищцата не е познавала
лично ответницата, а е разполагала само с информация , предоставена от брата на
ответницата . В тази връзка не ставало ясно откъде ищцата знае за факта и
съдържанието на проведените разговори
между ответницата и брат и И.. Ответницата оспорва твърдението в
исковата молба, че е заявила, че няма
никакви претенции към процесния имот и че този имот е на брат и и неговата
жена. Ответницата противопоставя твърдение, че никога брат и не е изразявал
пред нея или пред друг член на семейството и намерението си да остави имота на
ищцата. В писмения отговор се противопоставя възражение , че 10 годишната
придобивна давност е започнала да тече, считано от 20.06.2020г/ смъртта на
брата на ответницата/и до този момент срокът не е изтекъл . До този момент
-20.06.2020г, фактическата власт върху процесния имот е упражняване само и
единствено от ответницата и нейния брат И. Л. в качеството на съсобственици по
силата на наследствено правоприемство от техния баща Димитър Лазаров Лазов.
Твърди се, че владението не се изразява в непрекъснато осъществяване на
фактическо въздействие върху имота чрез обработване , облагородяване, поставяне
на ограда и други действия, а фактическата власт върху недвижимия имот може да
се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат
намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действията на
трети лица, респективно да не са смущавани
от предявявани от трети лица претенции. Независимо, че ответницата не е
живяла непрекъснато в имота предмет на делото,го е посещавала периодично като е заявявала ясно немеренията си като
съсобственик.За да може владението да произведе действие на придобивна давност
то трябва да е постоянно , непрекъснато , спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя
собствена. В процесния случай ищцата винаги е била с ясното съзнание, че имотът
е съсобствен между И. Л. и ответницата и никога не е изявявала претенции към
същия, нито е демонстрирала с
поведението си намерението за своенето му.Действията и думите и винаги са
насочвали единствено към държане като форма на упражняване на фактическа власт,
без да са будили и най- малко съмнение за наличието на субективния елемент,
необходим, за да се квалифицират същите като владение. Независимо , че
ответницата неведнъж е проявявала интерес към имота, ищцата по никакъв начин не е обективирала
немеренията си да владее същия за себе си , нито пред ответницата, нито пред
покойния и брат. Моли се предявения иск
да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски. Сочат се
доказателства.
В
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск.
Подробни съображения по съществото на спора
са развити в хода на устните състезания.
В
съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
От
представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че И. Д. Л.
с ЕГН **********, починал на 20.06.2020г
и ответницата по делото са брат и сестра. По силата на наследствено
правоприемство от наследодателя им Димитър Лазаров Лозов/ техен баща/ са
придобили собствеността върху процесния недвижим имот: поземлен имот 492, за който е отреден УПИ IV-492 в кв.50 по ПУП на село В., община
Септември, целият с площ от 1416 кв.м., ведно с построената в имота
едноетажна масивна жилищна сграда върху 50 кв.м., с обитаем приземен етаж, при
съседи:УПИ III-491,
УПИ VIII-495, УПИ-V-493, УПИ XIII-493 и улица.
За
изясняване на спора от фактическа страна двете страни ангажираха гласни
доказателствени средства. Свидетелят Любен Н./ свидетел на ищцовата
страна/ установи, че с И. Л. са се познавали от 40 години.Били са
приятели. Свидетелят познава и ищцата, тъй като повече от 15 години тя и И. Л. са живеели на съпружески начала в
къщата на И. в село В., която къща
останала в наследство от родителите на И..След смъртта на И. ищцата
продължава да живее в къщата. Свидетелят познава и ответницата, която е сестра
на И.. За тези 15-16 години свидетелят е виждал ответницата в имота само на И.овден или на прасе. Свидетелят
живее в град Пловдив, но често/ почти
всяка събота и неделя/ гостува на
роднини в село Ветрен дол и винаги
,когато е идвал в селото докато И. е бил жив двамата са се
виждали.Свидетеля заяви, че преди 5-6
години е присъствал на разговор между ответницата и брат и и когато И. я
запитал какво ще правят с къщата, ответницата му отговорила, че къщата е
негова. Свидетелят допълни ,че всички ремонти по къщата са превени от Р. и И., като Р. е помагала с парични
средства. Ищцата е участвала и в
купуването на обзавеждането на къщата. През всичките тези 15-16 години
ищцата се е грижела за къщата и за
градината. Свидетелят не е чул Р. да казва ,че половината къща е нейна. Свидетелят обясни преди 4-5 години помогнал на И. да преместят
багаж на неговата сестра от село Д. до къщата в село В. .
Свидетелката
Л. К. обясни ,ч с ищцата се познават от
16 години, тъй като са съседи. Според свидетелката ищцата се е грижела за
къщата като за свой дом. Правели всичко заедно с И.. Свидетелката допълни, че е
виждала сестрата на И. да идва в имота,
но рядко -по веднъж в годината, като не е виждала П. да е пребивавала в къщата
за дълго време .Свидетелката не е виждала сестрата на И. да се грижи за
къщата / да мие прозорци, да копае
двора/. За къщата и за двора грижи за полагани само ищцата. Свидетелката не знае дали поотделно П. или брат и са имали претенции за къщата,
тъй като не е разговаряла с тях на тази тема.
От
разпита на свидетеля И. П. се установи ,че същият от 20 години живее на
съпружески начала с дъщерята на ответницата, от което съжителство имат и
дете. Свидетелят обясни, че почти всяка
година , заедно със съпругата си и детето са отсядали за няколко дни в
наследствената къща на неговата тъща и винаги са били добре посрещани от И. и Р..
Свидетелят допълни, че отсядали в една и съща стая на втория етаж на къщата. Поне
-3-4 пъти са ходели в къщата и заедно с ответницата, като ответницата е
посещавала къщата и отделно от тях.
Ответницата е споделила със свидетеля, че чичо му И. е казал, че тази
къща ще остане за децата на ответницата. Свидетелят допълни, че ответницата е
дала пари на И. за направата на дървена козирка, навес на къщата и този навес
се направи 1-2 години преди И. да почине.
От
разпита на свидетелката Васка С. се установи, че се ответницата се
познават от малки, били са съученички.
Свидетелката е познавала и родителите на П. и И.. Знае и процесния имот, тъй
като е ходила там преди П. ***. Откакто И. заживял с Р. свидетелката не е
посещавала къщата. Според свидетелката П. продължила да посещава къщата и след
като И. заживял с Р. като е оставала да преспива в този дом.Ответницата
споделила със свидетелката, че нямала против след смъртта на брат и временно Р.
да живее в къщата. Преди 4-5 години
ответницата споделила на свидетелката,
че е дала пари на брат си за направата
на навес.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.124 от ГПК-положителен установителен иск за
собственост на недвижим имот.
Съгласно чл.77, ал.1 от Закона за
собствеността правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по друг начини, определени в закона. Ищцата инвокира придобивна
давност като способ за придобИ.е на правото на собственост върху процесния имот.
Позовава се на десет годишно давностно владение върху имота,
започнало на 01.05.2004г и продължаващо и към настоящия момент, тоест
пълни 16 години според твърденията в
исковата молба.
Давностното
владение е оригинерно придобивно основание и предполага осъществяването на
фактическа власт върху процесния
имот в определен от закона срок / в
конкретния случай 10 години при недобросъвестно
владение- чл.79, ал.1 от ЗС/ с
намерение да се държи вещта като
своя.Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗС като негови основни елементи са обективния/ corpus/- осъществяване на фактическа власт и
субективен/ animus/
намерение да държи вещта като своя. Обективният признак е характеристика на владението като
фактическо упражняване на власт
спрямо конкретна вещ като обективна
възможност/ факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният
признак е характеристика на едно субективно / лично/ поведение на владелеца –
да се държи вещта като своя със съзнанието на владелеца, че той е собственик-
титуляр на вещното право.Намерението е психическо , душевно, субективно
състояние и за неговото доказване законодателят е установил законова презумпция
в чл.69 от ЗС , според която се
предполага , че владелецът държи вещта
като своя доколкото не се докаже, че я държи за другиго.Презумпцията е установена в полза на владелеца и е оборима.При държането фактическата власт се
упражнява за другиго , тоест субективния елемент липсва , тъй като държателят
няма намерение да свои вещта. Владението се дефинира в чл.68 от ЗС като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя
лично или чрез другиго. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт така както
е било при правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността- чл.302
от ЗИСС/ отм/. Въпреки това правната теория и съдебна практика са последователни , че владението трябва да е
постоянно, непрекъснато , спокойно, явно и несъмнено.Така посочените признаци
на владението се явяват логическо продължение на посочените по –горе обективен
и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическата власт
върху имота представлява владение.
В
светлината на гореизложеното и за да се отговори на въпроса дали в периода от
2004г , когато ищцата е заживяла в процесния имот, до смъртта на И. Л. през 2020г, а и след
това фактическата и власт
се характеризира като владение или държане, следва да се прецени нейното
намерение във връзка с упражняване на тази фактическа власт .Установено е по
несъмнен начин от събраните гласни доказателства , че ищцата е живяла в
процесния имот в условията на фактическо съжителство с И. Л./ брат на
ответницата/и това съжителство е било единственото основание за нейното
пребиваване там. Самата ищца сочи този факт във връзка с обосноваването на
своята фактическа власт върху процесния имот, за който имот се установи, че е придобит от И. Л. и неговата сестра – ответницата по
делото по силата на наследствено правоприемство
техния баща.При това положение не може да се приеме, че ищцата е
осъществявала владение върху имота на
собствено основание .Съдът приема, че същата е пребивавала там единствено и
само във връзка със съществуващото фактическо съжителство между нея и И. Л., без да е налице друго
основание , от което да се направи извод за претенциите и към правото на
собственост върху имота. Съдът счита, че
ищцата е била държател на имота за лицето, с което е живеела на съпружески
начала, не и владелец на този имот. След
като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и
време да продължи тази фактическа власт не може да доведе до придобИ.е на
собственост по давност и само ако
държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова
полза започва да тече придобивна давност. Но за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си , да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния
собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин. В такава хипотеза в тежест на този, който се
позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече
чрез явна промяна на държането във владение. Общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права
от поведението по време ,когато засегнатият собственик няма възможност/ поради неведение/ да се
брани. В този смисъл е и съдебната практика – решение №270/20.05.2010г по
гр.д.№1162/2009г на ВКС решение №145/14.06.2011г. по гр.д.№627/2010г на ВКС.
Владение, основано на съвместно съжителство на съпружески начала, не може да направи
владелеца собственик . Това основание може да се нарече „мнимо“ и не е годен
акт да породи правото на собственост,
защото чл.79 от ЗС изисква „ годно“ основание, за да направи владелеца собственик.
Фактът,че
ищцата се е грижела за имота, участвала е в ремонтите на къщата,
купувала е вещи, стопанисвала е двора/ в каквато насока се събраха гласни
доказателства/, не променя извода на съда, че не е доказан в производството
онзи субективен елемент, който разграничава владението от държането, тъй като тези
действия не представляват такива, с които да се отблъсква владението на
титуляра на правото на собственост. Ищцата е направила подобрения , за да се
ползва от тях , за да създаде удобства за нея и лицето, с което е живяла на
съпружески начала , но не и като собственик. Преценката на субективния елемент
следва да почива и на разумна житейска логика. Нереалните очаквания на
държателя не могат да бъдат преценявани като промяна в субективното отношение
към държането на вещта.В производството по делото не се събраха доказателства
ищцата да е демонстрирала пред действителния
собственик –ответницата, че след определен момент вече има собственическо
отношение към имота. Напротив от гласните доказателства се установи, че
ответницата и семейството и регулярно са
посещавали имота като са оставали с преспИ.е, имали са отделни стаи и са били
посрещани добре от ищцата и
И. Л., докато последните двама са живеели в условията на фактическо
съпружеско съжителство.Ищцата не е показала на ответницата явно и недвусмислено собственическите си намерения към бащиния имот на ответницата. Не
се установи по какъвто и да е начин
ищцата да е възпрепятствала ответницата
да посещава имота. Не би могло да
се говори и за едно несмущавано и спокойно упражняване на фактическа власт от
страна на ищцата, тъй като ответницата е
посещавала имота , дори преди 4-5г по думите на свидетеля Н. / свидетел на ищцовата страна/, ответницата е пренесла свой багаж в тази къща.
Предвид
изложеното съдът намира ,че за
претендирания период- 2004г до смъртта на И. Л. през 2020 г. упражняването от ищцата на фактическа власт върху имота представлява ползване в хипотезата на заем за
послужване и това е така, тъй като фактическата власт е във връзка със съвместното и живеене в имота
с И. Л.. В имота ищцата е допусната от
собствениците / И. Л. и сестра му- ответницата П.Л./ и е живяла и продължава да живее там по тяхно
съгласие и по- конкретно след смъртта на И.
със съгласието на ответницата, която споделила на приятелката си -
свидетелката Васка С.,че няма против Р. да живее в къщата, няма намерение „ да гони
невестето“. При това положение няма как са се приеме, че фактическата власт е
упражнявана лично за ищцата и не може да се квалифицира като владение. Това
ползване на имота не води до придобИ.ето му по давност от ищцата, тъй като за да е налице промяна в
намерението и , с което тя е упражнявала
фактическата власт , тя следва да е била демонстрирана по категоричен начин,
който да се противопостави на правата на собствениците на имота. Това намерение не се предполага, а
следва да бъде доказано от ищцата по несъмнен начин, което не бе сторено по
делото. Никой от разпитаните по делото свидетели не сочи за конкретно действие
или определено поведение от страна на ищцата, от което да е видно, че същата е
имала намерение да владее имота и да го свои за себе си като противопостави същото както на И. Л.,
така и на неговата сестра- ответницата
по делото. Както се посочи по-горе грижата за имота като факт сам по себе си не
е достатъчен, за да се приеме своене на
имота от страна на ищцата. За да се придобие качеството владелец, не е
достатъчно държателят на вещта само да реши да свои имота.Владението му не може
да бъде скрито, то трябва да е явно и
недвусмислено, а това изисква промяната в намерението на държателя да намери
външна изява чрез предприемането на действия, които да дадат възможност на собственика
да узнае, че неговото владение е отблъснато / в т.см. Решение №136/16.06.2014г
по гр.д.№436/2014г на ВКС./Владелецът следва да демонстрира , че счита имота са
свой пред всички лица , включително и държавни органи, но най-вече пред
собственика. В този смисъл съгласно задължителните разяснения в ТР№4/2012г на ОСГК на ВКС, за да се трансформира фактическото състояние
на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено
вещно право , в самото вещно право , е необходимо потвърждаване наличието на
намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност като
до момента , в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не
може да се придобие право на собственост.
Отношенията
между ищцата от една страна и от друга
страна И. Л. и П.Л. по повод имота са
били едни и същи за времето от
съвместното съжителство между ищцата и И. Л.и до смъртта му и след това
по отношение на ответницата като от
доказателствата не се установи промяна на намерението на ищцата по отношение на
собственическите права на И. Л. и неговата сестра П.Л., двамата придобили
правото на собственост по силата на
наследствено правоприемство от починалия им баща Димитър Лазов. В настоящия случай става въпрос за извършване
на т.нар. търпими от държателя действия, а не за реално владение с намерение да
се свои вещта, тъй като ищцата е упражнявала фактическа власт поради това, че е
била допусната в имота от лицето, с което е установила фактическо
съжителство.Упражняваната на това основание фактическа власт не представлява
владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС и ищцата има качеството на държател по
чл.68, ал.2 от ЗС и не го е владяла за
себе си , а за собственика – И. Л., , с когото е съжителствала на съпружески
начала, поради което презумпцията на чл.69 от ЗС е оборена.В този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в
решение №41/26.02.2016г по гр.д.№4951/2015г на ВКС, според която ако
собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето лице,
упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по смисъла на
чл.68, ал.2 от ЗС- налице е основание вещта да се държи не са себе си, а за
другиго и за да се трансформира така установената фактическа власт във
владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с
което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика. Презумпцията
по чл.69 от ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява
владение още от момента на установяването и, какъвто обаче не е настоящия
случай.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
разноски. Такива са поискани, но
ответникът не представи доказателства, че е заплатил претендираното
адвокатско възнаграждение, поради което разноски не му се дължат.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.А.К. с ЕГН ********** *** срещу П.Д.Л. с ЕГН ********** *** иск
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК – за приемане за установено, че Р.А.К. с ЕГН ********** на основание давностно владение е собственик на следния недвижим имот:
урегулиран поземлен имот IV-492
в кв.50 по плана на село В., община Септември, целият с площ от 1416 кв.м.,
ведно с построената в този имот
едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 50кв.м., с обитаем първи етаж, при
съседи на имота :УПИ III-491, УПИ VIII-495, УПИ V-493, УПИ XIII-493 и улица.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: