РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501462 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба подадена от М. В. А., ЕГН: **********,
чрез пълномощника адв. Е.Г., против решение № 509/ 05.05.2021г.
постановено по гр.д.№ 16578/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд, с
което са отхвърлени предявените от нея срещу „Детска градина „***”- гр.
Пловдив, БУЛСТАТ: *********, обективно, кумулативно съединени искове
за признаване на извършеното уволнение със Заповед № РД- 09- 31/
13.11.2020 г. на директора на ДГ „***” за незаконно и неговата отмяна –
правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ; за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „***“ – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и да
бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сума в размер от 7671, 54 лв.,
представляваща обезщетение за времето от 16.11.2020г. до 16.05.2021г., през
което е останала без работа поради уволнението- правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на входиране на исковата молба в съда / 14.12.2020г./, до
1
окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба са релевирани доводи относно неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излага се
оплаквания, че неправилно първостепенният съд е приел, че оспорената от
служителя заповед на работодателя е мотивирана и съдържа всички
предвидени в чл.195,ал.1 от КТ реквизити. Поддържа се , че посоченото в т. 1
от заповедта нарушение не е индивидуализирано, като не е посочена датата
на извършването му и в какво се изразява същото.Нарушението описано в т.3
от заповедта и посочено , че е извършено в началото на учебната 2020/2021г.
година, също било неясно и не давало възможност на служителката да се
защити и да разбере кога и пред кого е казала нещо, което е възприето като
нарушение.Посоченото в т.4 от уволнителната заповед , че поведението на
служителката с децата било грубо и се отнасяла с непоносимост към тях ,
съставлявало по същността си твърдение , субективно мнение на
работодателя, като не е посочено конкретно нарушение , дата на извършване
и обстоятелствата, при които същото е било извършено. Твърденията в
уволнителната заповед, че поведението на служителката водило до
нарушаване на вътрешния психоклимат в детската градина, до
неразбирателства и влияело негативно на психиката на децата, че цялостното
поведение на служителката било в нарушение на раздел четвърти от Етичния
кодекс, според жалбоподателката показвали субективно, пристрастно и
емоционално отношение на работодателя, а не факти и обстоятелства за
евентуални нарушения на трудовата дисциплина. Жалбата на родителите, към
която работодателят е препратил в уволнителната заповед, също не
съдържала данни за конкретни нарушения, действия и спрямо кои деца са
извършени, както и какви са последиците от тях.Така в уволнителната
заповед не били описани конкретни нарушения, а са посочени само
субективни възприятия на работодателя, без конкретни обективни факти и
обстоятелства, които да са описани и доказани .Твърди се от
жалбоподателката, че в заповедта не е посочено от работодателя на какво
правно основание се налага дисциплинарното наказание по смисъла на чл.190
от КТ, не е конкретизирана хипотезата на чл.187, т.3 от КТ и в какво се
изразява нарушението. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд
не е обсъдил приетите по делото писмени доказателства, от които се
2
установявало, че жалбоподателката е сезирала РУО и община Пловдив за
ситуацията в детската градина и са дадени указания на директора за
констатираните нарушения. По тези съображения се отправя искане към
въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на ново по същество на правния спор, с което исковите претенции да бъдат
уважени като основателни.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Детска градина „***”- гр. Пловдив, с който се взема
становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от М. В. А., ЕГН: **********, срещу „Детска
градина „***”- гр. Пловдив, БУЛСТАТ: *********, за признаване за
незаконно и отмяна на наложено от работодателя със Заповед №РД-09-
31/13.11.2020 г. дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ, възстановяване на ищцата на предишната работа и присъждане
на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за период от 16.11.2020г. до 16.05.2021г. в
размер на 7671,54 лева.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд.
От фактическа страна e безспорно по делото , че между страните е
съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което ищцата е
заемала длъжността „***, в ДГ“ ***”, гр.Пловдив.
Със Заповед №РД-09-31/13.11.2020г. на директора на ДГ„***”,
връчена на ищцата на 13.11.2020г., й е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение " на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр.с.чл.187,ал.1,т.3,т.7,т.8 и
т.10 КТ, за следните посочени в заповедта нарушения: 1.Служителката не е
спазила организацията за работа в екип съгласно Заповед №РД-
09/354/14.09.2020г. на директора на ДГ„***”, което е неизпълнение на
разпореждането на работодателя, представляващо нарушение на трудовата
3
дисциплина;2. Служителката без да уведоми директора, на 15.09.2020г.
самоволно се разпорежда с г-жа М. Й. А. в коя група да работи, което не
попада сред нейните задължения по длъжностна характеристика и
представлява нарушение на трудовата дисциплина; 3. В началото на учебната
2020/2021г. е нарекла г-жа У. „безмозъчен и безхарактерен човек“, видно от
становище вх.№75/05.10.2020г., което представлява нарушение на чл.35 и
чл.37 от Етичния кодекс на ДГ„***”; 4.Поведението на служителката с децата
от втора група през учебната 2019г./2020г./групата, с която работи
обикновено/ е грубо, тонът й е груб, дори понякога се забелязва
непоносимост към тях.Грубо е поведението й към колегите от детската
градина, а така също и към помощник-възпитателите по групи, които
обстоятелства по т.4 са особено засилени, считано от началото на учебната
година 2020/2021г.
В заповедта е посочено от работодателя, че цялото поведение на
служителката води до нарушаване на вътрешния психоклимат в детската
градина, до неразбирателство между нея , учителския колектив и помощник-
възпитателите по групи, което влияе негативно върху психиката на децата.С
оглед поведението на ищцата децата се връщат вкъщи неспокойни и
изнервени, разказват за системни викове, навиквания, наказания и обидни
думи , унижавания , а така също и биват блъскани, видно от жалба с вх.
№77/05.10.2020г. и становище вх.№76/05.10.2020г. Цялото поведение на
служителката е нарушение на раздел четвърти от етичния кодекс на ДГ„***”.
Останалите събраните в първата инстанция доказателства са правилно
обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора
факти и обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да
променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
приетите по делото доказателства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259,ал.1 от
4
ГПК , от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1, изр.1 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по
съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба
доводи досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл.269,изр.2 ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения
иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ , първостепенният съд е приел,
че уволнението на ищцата, извършено със заповед №РД-09-31/13.11.2020г. на
посочените в нея основания от КТ, е законосъобразно. Работодателят е спазил
предвидената в закона процедура преди налагане на дисциплинарното
наказание "уволнение". Отговорността на ищцата е реализирана въз основа на
мотивирана заповед на работодателя, която съдържа всички предвидени в чл.
195,ал.1 от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описани са
нарушенията на трудовата дисциплина, периода на тяхното извършване,
който в достатъчна степен е индивидуализиран и не се налага посочване на
конкретна дата и/или час на извършване, както и е посочено наказанието и
законният текст, въз основа на който то е наложено. Прието е още, че от
събраните доказателства е установено, че описаните в процесната
уволнителна заповед дисциплинарни нарушения са извършени от ищцата.
След съвкупен анализ на доказателствата по делото е обоснован извода, че
работодателят е имал основание за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение" на служителката за извършените от нея нарушения, като
наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършените нарушения и
другите критерии за индивидуализация на наказанието, предвидени в
чл.189,ал.1 от КТ . С оглед на изложените съображения ПРС е приел, че е
налице основанието по чл.330,ал.2,т.6 от КТ за прекратяване на трудовия
договор между страните в настоящото производство и предявеният иск с
правно основание о чл.344,ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и като такъв следва
5
да бъде отхвърлен. Неоснователността на предявения главен иск по
чл.344,ал.1, т.1 от КТ обуславя неоснователност на предявените акцесорни
такива - по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225 КТ, които също следва
да бъдат отхвърлени.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК , първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства и изложените правни аргументи от РС-Пловдив са правилни,
обосновани след съвкупна преценка на доказателствата по делото, и при
правилно приложение на материалния закон и въззивният състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от
ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение
на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат
изслушани или приети обясненията на работника, или служителя по
отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Основните възражения във въззивната жалба, поддържани от
жалбоподателката и в първоинстанционното производство, са за незаконност
на уволнението й на формално основание, тъй като заповедта на
работодателя не била мотивирана и не съдържала всички изискуеми
реквизити, предвидени в нормата на чл.195,ал.1 от КТ.
Противно на поддържаното във въззивната жалба , въззивният съд
намира, че оспорената заповед за уволнение е постановена при спазване на
императивната разпоредба на чл.195,ал.1 от КТ, която постановява, че
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и
6
текстът на закона, въз основа на който се налага.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че заповедта за
уволнение е незаконосъобразна, тъй като не са описани конкретни
нарушения, а са посочени само субективни възприятия на работодателя, без
конкретни обективни факти и обстоятелства, които да са описани и доказани.
Видно е , че в оспорената заповед работодателят е подробно е посочил в
какво се състои допуснатото от работника нарушението на трудовата
дисциплина. Същевременно нито в искането на обяснения, нито в заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да посочи
всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да
посочи кои факти е приел за установени. Както в искането на обяснения, така
и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин- което и в случая е сторено ( в този смисъл- Решение №
209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на ІVто гр. отд. на ВКС, Решение
№ 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
Решение № 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на
ВКС, Решение № 205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г. на ІІІ-то гр. отд.
на ВКС, Решение № 237/24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС, Решение № 688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС ).
Неоснователен е доводът на въззивницата, че в обжалваната заповед за
уволнение работодателят не е посочил конкретни дати, на които са
извършени описаните в заповедта нарушения. Изискването, въведено от
законодателя, за определяне на момента на извършване на нарушението е с
цел служителят да разбере точно за извършеното от него нарушение с оглед
гарантиране правото му на защита. Съгласно задължителната практика на
ВКС, обективирана в решение № 30/08.02.2012 г. по гр. дело № 388/2011 г. по
описа на ІІІ Г. О., Г. К., ВКС, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело №
1068/2009 г. по описа на ІV Г. О., Г. К., ВКС решение №282 от 10.10.2014г. на
ВКС по гр.д.№2218/2014г., IV г. и др., за да е спазено изискването на
чл.195,ал.1 от КТ е достатъчно в заповедта за уволнение да е
индивидуализиран периода на извършване на нарушенията, без да е посочена
конкретна дата и/или час на извършване на нарушенията. Видно от
7
оспорената заповед за уволнение работодателят е посочил дата и периоди, в
който са извършени от ищеца нарушенията на трудовата дисциплина ,
съответно по т.2-15.09.2020г., а по т.3 и 4 –началото на учебната година
2020/2021г. , което начало съгласно чл. 63 от Закон за предучилищното и
училищното образование започва на 15 септември и е с продължителност 12
месеца, с което обстоятелство служителят , като педагог , трябва да е запозна
и да знае. Действително по отношение на първото описано нарушение в
заповедта за уволнение няма посочена дата , но съдът намира, че същото не
следва да се разглежда изолирано, а съвместно с нарушението описано в т.2,
както законосъобразно е приел и първоинстанционния съд, тъй като двете
нарушения са свързани с неизпълнението от страна на служителката на
Заповед № РД- 09- 354/ 14.09.2020г. на директора на ДГ „***” – гр. Пловдив и
последващото поведение на ищцата. По силата на цитираната заповед,
органът на работодателска власт е разпоредил, през учебната 2020- 2021г.,
ищцата да работи с децата от ***- та група в детската градина, до който
момент е преподавала на децата от *** група. Посочената заповед е сведена
до знанието на ищцата, за което тя е положила подпис и след този момент за
нея съществува задължение да се съобрази с нарежданията на директора на
детската градина. Следва да се посочи, че след като ищцата е запозната със
Заповед № РД- 09- 354/ 14.09.20г., както и с депозирана жалба с вх.
№77/05.10.2020г., от родители на дете , обучавано от ищцата относно
методите й на възпитание, и становище с вх.№76/05.10.2020г., то не
съществува задължение за работодателя да възпроизвежда съдържанието им в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, в който
смисъл е Решение № 629 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 279/2009 г., IV г.
о., ГК. Решение № 177 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7430/2013 г., III г.
о., ГК. Когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се основава
на други документи (познати на работника), тяхното съдържане не е
необходимо да бъде възпроизвеждано в самата заповед, а както е посочено
по-горе ищцата е била запозната с оплакванията на родителите.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че процесната заповед не
съдържа правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Видно от оспорената заповед ,в нея е посочено
от работодателя както наказанието , така и законният текст въз основа на
8
който същото е наложено. По този въпрос също е налице трайна и установена
съдебна практика на ВКС (реш. № 1533/1999 г. на ІІІ г. о, ВКС, реш.№ 464 от
2010г. по гр.д.№1310/2009г., ІV г. о, реш.№395 от 2010г. по гр.д.
№1629/2009г. , ІІІ г. о, реш.№ 304 от 2010г. по гр.д.№723/2009г., ІV г. о, реш.
№322 от 2012г. по гр.д.№278/2011г., ІІІ г. о,реш.№676 от 2010г. по гр.д.№
999/2009г. , ІV г. о,реш.№722 от 03.01.2011г. по гр.д.№518/2009г., IV г. о,
реш.№ 464 от 26.05.2010г. по гр.д.№1310/2009г., IV г. о., ГК и др.), в които е
посочено, че законова квалификация на нарушението с оглед посочените в КТ
основания за налагане на дисциплинарно наказание се извършва от
решаващия съд в трудовия спор, а нейно неточно, или непълно посочване от
работодателя не е формално основание за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна.
Неоснователни са и възраженията на въззивницата, че районният съд е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е
обсъдил приетите по делото писмени доказателства, от които е видно, че
жалбоподателката е сезирала РУО и община Пловдив за ситуацията в
детската градина и са дадени указания на директора за констатираните
нарушения. Първоинстанционният съд е извършил цялостен и задълбочен
анализ на доказателствата по делото в тяхната съвкупност. В мотивите на
съдебното решение, съдът е посочил фактите, които приема за установени и
съображенията си за това. Съпоставил е гласните доказателства с останалия
доказателствен материал и е основал изводите си на всички приобщени
доказателства. Действително не е отделил специално внимание на
представената от ищцата кореспонденция между нея, РУО-Пловдив,Община
Пловдив и администрацията на Министерския съвет , от която се установява
само, че ищцата е подавала писма, с неясно съдържание, до различни
институции- РУО-Пловдив,Община Пловдив и администрацията на
Министерския съвет.От получените отговори на писмата става ясно, че е била
извършена проверка в детската градина и констатирано несъответствие
между издадена заповед от директора , вписванията в дневниците на втора
и трета възрастова група и националната електронна информационна
система ;разяснено е на служителката , че за поддържане на добри
взаимоотношения в колектива са необходими взаимни усилия , че са дадени
препоръки на директора за сезиране на компетентната Етична комисия, а на
9
жалбоподателката, че при възникването на трудов спор същият следва да бъде
разрешен от компетентния за това орган по чл.360 КТ.Същевременно съдът
е длъжен да обсъди само онези относими факти и доказателства, които
разрешават спора, а именно фактите и доказателствата , които обуславят
крайния извод в съдебното решение.В процесния случай така представените
доказателства са ирелевантни за настоящия правен спор и за изводи на
първоинстанциоония съд, че ищцата е извършила описаните в заповедта
нарушения на трудовата дисциплина,а наложеното й наказания съответства
на тежестта на допуснатите нарушения , срещу които изводи на съда липсват
оплаквания във въззивната жалба.По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан
от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и
отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да
приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
При липсата на други оплаквания с въззивната жалба, въззивният съд,
при съобразяване на ограничението при проверката за правилност на
обжалвания съдебен акт по чл.269 от ГПК и ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, приема, че не дължи служебно проверка за други изводи
по обжалваното решение, нито и за други факти, извън оплакванията с
жалбата, и приема, при липсата на установено нарушение на императивни
материално правни норми, че обжалваното решение се явява правилно и
подлежи на потвърждаване изцяло.
При този изход на делото пред настоящата инстанция и с оглед
претенцията за разноски на въззиваемата страна, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК,
такива следва да й бъдат присъдени.
Страната доказва направени по делото разноски в размер от 1350 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението по чл.78,ал.5 от ГПК
за прекомерност релевирано своевременно от жалбоподателката съдът
намира за неоснователно.Минималното възнаграждение при обективното
съединяване на искове по чл.344, ал.1,т.1 , т.2 и т.3 от КТ се определя
сумарно-минималната работна заплата по исковете по чл.344, ал.1,т.1 , т.2 ,
10
съгласно чл.7,ал.1,т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение и възнаграждение, определено по реда на чл.
7, ал. 2 от Наредбата по иска по чл.344, ал.1,т.3. Към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие размерът на минималната
работна заплата за страната е 650 лева, а адвокатското възнагражение по иска
по чл.344, ал.1,т.3 от КТ, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 съобразно
материалния интерес е в размер от 713,58 лв.Следователно заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер от 1350 лева е под
минималния дължим размер от 1364 лева и не са налице основанията за
намаляването му поради прекомерност.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 509/ 05.05.2021г. постановено по гр.д.№
16758/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – 15 гр.с.
ОСЪЖДА М. В. А., ЕГН: **********, да заплати на Детска градина
„***”- гр. Пловдив, БУЛСТАТ: *********, сумата от 1350 лева-разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11