Присъда по дело №108/2024 на Районен съд - Асеновград
| Номер на акта: | 14 |
| Дата: | 15 април 2024 г. (в сила от 1 май 2024 г.) |
| Съдия: | Стефка Томова Пашова |
| Дело: | 20245310200108 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 7 март 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран с обв. акт срещу подсъдимия А. Х. А., ЕГН:
**********, родена на 01.05.1963 г., в град Пловдив, с адрес: гр. С., общ. С.,
обл. Пловдив, ул. „К.М.“ № 14, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, не осъждан, работи като багерист в „Е. К.“ ООД гр.
Асеновград - в момента – в Затвора – Пловдив, с мярка за неотклонение
Задържане под стража по настоящото дело, за това, че през периода от
неустановена дата през месец август 2022 г. до 18.06.2023 г., в град С.,
община С., област Пловдив, в условията на продължавано престъпление,
трикратно – на неустановена дата през месец август 2022 г. и на 18.06.2023 г.,
е извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст –
Д.Д.К. на 11 години, чрез употреба на сила - престъплението по чл. 149, ал.
2, т. 1, предложение 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Ред за разглеждане на делото - чл. 371 т.2 от НПК.
Конституирани страни - Приет за съвместно разглежданеграждански
иск за неимуществени вреди, в размер на 7 000 лева - седем хиляди лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2023г.до
окончателното й изплащане и разноски, като пострадалата Д.Д.К.
еконстутирана като граждански ищец по делото.
Същата е конституирана и като частен обвинител по делото.
Представлява се от повереника - адвокат С.З..
По същество:
Представителят на РП - Пловдив, ТО - Асеновград, пледира за
признаване на подсъдимия А., за виновен в извършване на престъпление по
чл. 149, ал. 2, т. 1, предложение 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и
за налагане на наказание "Лишаване от свобода", което след редукцията му с
1/3 да бъде наложено в окончателен вариант на такова от две години, което да
бъде изтърпяно ефективно, на основание чл. 57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС при
първоначален общ режим.На основание чл. 59, ал.2 вр.ал.1 от НК, да бъде
приспаднато времето, през което е бил задържан под стража, както и за 72
часа с прокурорско постановление и по ЗМВР. Пледира се да бъде осъден и
да заплати направените по делото разноски.
Адвокат З. пледира за признаване на подсъдимия за виновен, като му
бъде наложено ефективно наказание. Пледира за уважаване в пълен размер на
гражданския иск и за присъждане на направените по делото разноски.
1
Защитниците на подсъдимия - адвокатите М.Н. и адвокат И., молят
подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение по
факти, визирани в обст. част на обв. акт. Пледират за една по - ниска
присъда и за условно наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият се признава за виновен, признава всички факти, визирани
в обст. част на обв. акт. Изразява съжаление за стореното. Моли за по - лека
присъда.
По фактите:
На неустановена дата през месец август 2022 г., малолетната –
пострадалат св. Д.Д.К. била на 10 години, а към датата на довършване на
деянието - 18.06.2023 г. на 11 години. Тя живеела смайка й и баща й –
свидетелите Н.А.Г. и Д.Г.К. и баба й, в град С., община С., област Пловдив,
ул. „К.М.“ № 2, които се грижели за нея. Св. Д.К. споделяла с майка всичко,
тъй като били приятелки и тя – майка й и помагала за училище.
Един ден, на неустановена дата през месец август 2022 г., подсъдимият
А. Х. А. отишъл на гости в дома на родителите на пострадалата, като всички
заедно седнали в хола. Св. Д.К. седнала на дивана, а до нея седнал
подсъдимия, а в това време родителите на пострадалата – свидетелите Н.А.Г.
и Д.Г.К. сервирали. В момента когато свидетелите Г. и К. отишли в кухнята,
за да вземат оттам посуда и прибори, подс. А. хванал дясната ръка на св. Д.К.,
която се опитала да се отскубне, но е успяла, тъй като я държал силно за
китката на ръката. Той рязко дръпнал ръката на пострадалата и я поставил
върху панталона си, който бил закопчан, там където се намирал половия му
член. Подс. А., задържал ръката на св. Д.К. върху половия си член около една
минута, без да я движи или търка по него, като през това време, тя –
пострадалата дърпала ръката си и се опитала да се отскубне, но не успяла. В
момента, когато пострадалата чула, че майка й и баща й идват към хола,
подсъдимият й пуснал ръката. След като свидетелите Г. и К. влезнали в хола,
за да сервират, св. Д.К. станала и казала на майка си, че си отива в стаята,
която се намирала срещу кухнята. След като си прибрала в стаята си,
пострадалата се разплакала, тъй като се чувствала неприятно от това което се
случило в хола, като според нея, този човек – подсъдимия, който бил
възрастен направил неща които не трябвало да прави. Св. Д.К. си помислила
да каже на майка си за това което се е случило в хола между нея и подс. А., но
не го направила, тъй като била притеснена и я било срам. Тъй като сметнала,
че обвиняемия се е объркал и това нямало повече да се повтори не споделила
със св. Г. за случилото се.
На 18.06.2023 г., бащата на пострадалата – св. Д. К. купил АТВ. Когато
го докарал, пострадалата била отвън на улицата пред дома им, като заедно с
баща й бил и подсъдимия. Св. К. влезнал в гаража, за да вземе някакви
инструменти, като в това време, подс. А., хванал и дръпнал ръката на
2
пострадалата и я допрял до панталона си там където се намирал половия му
член. Св. Д.К. се опитала да отдръпне ръката си, но не успяла да се отскубне.
Всичко това продължило няколко секунди – докато бащата на пострадалата
бил в гаража. Докато дърпала ръката си и се опитвала да се отскубне,
подсъдимият се обърнал към нея с думите „Много си силна“. Св. Д.К. не му
отговорила, тъй като и станало много неприятно от това което направил
подс.. А.. След като св. К. заредил АТВ-то с гориво, пострадалата се качила
на него, като същото било с изгасен двигател. В това време, св. К. влезнал
отново в гаража. Тогава, подсъдимият се качил на АТВ-то, зад св. Д.К., казал
и „Искаш ли да те повозя“, след което запалил двигателя и потеглили.
Пострадалата не искала, подсъдимият да я вози, но не можела да скочи в
движение от АТВ-то. Подс. А. управлявал превозното средство, като държал
дръжките на кормилото, отстрани до ръцете на пострадалата, които също
били върху дръжките на кормилото. Той карал първо по улицата, на която
живеела св. Д.К., след което завил по друга улица. Тогава, подс. А. махнал
ръцете си от дръжките на кормилото и започнал да опипва пострадалата,
която била облечена с тънък клин по краката. След това постепенно
преместил ръцете си към половия й орган и започнал да я опипва и там. Св.
Д.К. се почувствала много неприятно от това, което правел с нея подс. А.,
станало и гадно, но не можела да направи нищо, тъй като АТВ-то било в
движение. След като завили отново по тяхната улица, подсъдимият си
дръпнал ръцете и спрял да я опипва. След като спрели до дома й, св. Д.К.
слязла веднага от превозното средство, прибрала се в стаята си, където се
разплакала, тъй като била стресирана и разстроена от случилото се.
Пострадалата обаче отново не споделила с майка си, тъй като я било срам.
След случилото се на 18.06.2023 г. (описаните по-горе действия извършени от
подсъдимия спрямо нея), пострадалата постоянно мислела за това, като не
искала да излиза от дома си, за да не го срещне. Една вечер обаче, на
неустановена дата през месец август 2023 г., пострадалата разказала на св. Н.
Г. за това, което е правил с нея подсъдимия на 18.06.2023 г. когато двамата
били на АТВ-то, а именно, че я е пипал по половия орган. Помолила я да не
споделя това с баща й св. К., като и казала, че много се срамувала и мислела,
че ако съучениците й разберат за това което се е случило щели да й се
подиграват. На следващият ден, сутринта, св. Н. Г. отишла до дома на подс.
А., за да говори с него, но вратата на къщата била заключена, след което
отишла на работа, в магазина, в който работела. Малко по-късно в магазина
дошла съпругата на подсъдимия – св. К.Г. А., която била заедно с майка си
Е.Б.. Тогава, св. Н. Г. поискала да разговаря с нея насаме. Разказала и какво е
споделила с нея пострадалата, като св. К. А. не останала учудена, разплакала
се, прегърнала я и й казала „Напълно те разбирам, аз също имам дъщеря“.
Помолила я да не казва на никого за това, като и казала и още, че щяла да
разговаря с мъжа си и ако това било истина, щяла да го изгони от в къщи. На
следващият ден, св. К. А. се срещнала със св. Н. Г., като и казала, че
разговаряла с подсдимия, който й разказал, че действително са качил на АТВ-
3
то зад св. Д.К., и когато тя подала рязко газ я хванала за гърдите .
На 01.11.2023 г., около 18:30 часа, св. Н. Г. си била в къщи, когато мъжа
й – св. Д. К. и пострадалата се прибрали от магазина. Още с влизането в
къщата, св. Д.К. започнала да крещи и да плаче, като казала на майка си
„Нали ми каза, че вече го няма….той пак е тук…..“. Св. Г. и казала да се
успокои и, че баща й е с нея и той нищо няма да и направи. Попитала я дали е
имали и други пъти, в които той – подсъдимият я е пипал. Тогава,
пострадалата и разказала, че подс. А. А. я е пипал много пъти – срещал я на
улицата, хващал ръката й и я поставял върху половия си член, като и казвал
на ухо „Няма да казваш на никой, защото нали знаеш какво ще се случи…“ .
За случилото се (извършените блудствени действия спрямо
пострадалата), на следващия ден – 02.11.2023 г., св. Н. Г. сигнализирала
органите та Полицията, за което е било образувано настоящото досъдебно
производство, а подсъдимият е бил задържан със заповед по ЗМВР за срок от
24 часа, считано от 12:50 часа на 02.11.2023 г.
От заключението на извършената в хода на разследването съдебно-
медицинска експертиза на живо лице (пострадалата) е видно, че при прегледа
на пострадалата на са установени видими травматични увреждания по
главата, по шията, по гръдния кош, корема, по горните и долните крайници.
При прегледа не са установени видими увреждания в половата и аналната
област. Девствената ципа и със запазена лобчеста структура и с отвор, който
пропуска върха на пръста. В областта на аналната лигавица не са установени
травматични увреждания.
От заключението на извършената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на малолетната пострадала е видно, че св. Д.Д.К. не
страда от психично заболяване или умствена изостаналост. Малолетната
възраст на Д.Д.К., определя да не се обсъжда дали е могла да разбира
свойството и значението на извършеното спрямо нея и да ръководи
постъпките си към момента на извършване на деянието. Могла е да възприема
правилно фактите от заобикалящата я среда, предвид нейната възраст и
интелектуално развитие.
Психологичните преживявания и процеси у Д.Д.К., свързани със
случката със съседа й – А. Х. А., при която спрямо нея са извършени
блудствени действия, се определят като нормално психологични и
съотносими към календарната възраст.
Според вещите лица, на този етап при Д.Д.К. се наблюдават засилена
плахост, социално отдръпване, усещане за срам и безпокойство, като не е
възможно да се предвиди значението на случилото се върху бъдещото й
състояние и функциониране в зрелостта. Не са установени данни случката да
е създала непосредствена опасност за физическото, душевното и моралното
развитие на Д.Д.К..
При Д.Д.К., няма отклонения от нормалното психическо състояние в
момента на изследването.
4
Д.Д.К. може да участва пълноценно в наказателното производство при
подходящи за възрастта й условия, като се вземе предвид общата й
психологическа характеристика. Д.Д.К., може да прави самостоятелна оценка
на фактите, които съответстват на нивото и на познания и компетентност.
Възрастта й предполага наличие на подчинена позиция спрямо значимите за
нея личности – родители, учители и т.н. Според експертите, не се установява
показанията по делото да са повлияни от околните.
От заключението на извършената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия е видно, че А. Х. А., ЕГН:
********** не страда от душевно заболяване и не се води на психиатрично
диспансерно наблюдение към „Центъра за психично здраве“ – Пловдив.
Психическото и психологичното състояние на А. Х. А., ЕГН: ********** по
време на извършеното деяние през периода от месец август 2022 г. до
18.06.2023 г., спрямо Д.Д.К. не е излизало извън рамките на
нормалпсихологичното, присъщото и обичайното за него. Поведението му
преди, по време и след извършване на инкриминираното деяние е изводимо
от особеностите на неговата личност.
Нивото на интелектуално и психическо развитие на А. Х. А., ЕГН:
********** определя да има съответна възрастова сексуална култура и
познания в тази област. Данните за сексуално влечение към деца в
предпубертетна и ранна пубертетна възраст не са коментирани от него
поради тенденция към прикритост, резервираност, дистантност за случилото
се и преживяванията му. Според вещите лица, те не представляват психично
страдание в тесния смисъл на думата и не влияят качеството на психичните
процеси и волевата активност.
Данните за продължителен във времето, стереотипно и специфично
практикуван интерес към деца са индикатор за наличието на
разстройство и сексуални влечения – педофилия при А. Х. А., ЕГН:
**********.
А. Х. А., ЕГН: ********** е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Могъл е правилно да
възприема фактите и може да дава достоверни обяснения за тях. Не са
установени болестни причини за наличните несъответствия и начина на
интерпретация на събитието.
В показанията си, дадени в качеството на свидетел на 04.12.2023 г.,
пострадалата е изложила факти и обстоятелства, в които твърди наличие и
на други, извършени спрямо нея от обвиняемия деяния – повече от десет
(освен инкриминираните три, предмет на разследването извършени през
посочения по-горе период - от месец август 2022 г. до 18.06.2023 г.), които
обаче не са били конкретизирани нито по време, нито по начин на
извършване. Предвид на изложеното, обвинение на А. А. за твърдяните от
пострадалата и други деяния (освен инкриминираните три, предмет на
разследването) не е било повдигнато, тъй като неизясняването на посочените
5
по-горе факти и обстоятелства (визирани в показанията на пострадалата), а
именно времето и механизма на извършването им, неминуемо рефлектират
върху правата на обвиняемия, в частност – това да разбере в какво точно е
обвинен, респективно срещу какво точно се защитава.
От съдебно - психиатричната експертиза на пострадалата Д.К. е видно,
че крехката й възраст все още я определя като незрял индивиди,
храктезириращ се с недооценъчност, зради липсата на житейски опит с
възможности за извличане на поуки и възможности за рационално
отреагиране. Емоционалният и поведенчески самоконтрол е неустойчив,
неотработен, налице са незрели защитни механизми на поведение.Тя се
представя като освободена в споделянето, касаещо биографичната й част.
Единственият момент, в който се забелязва неудобство от коментар,е този,
свързан със случилото се и преживяното от нея. Видимо се наблюдава
промяна в емоционалното й състояние в посока резервираност и
срамежливост. До този момент се представя пълноценно съдействаща,
приветлива, на моменти дори спонтанна, импулсивна, което кореспондира с
особеностите на малолетната й възраст. По темата, касаеща предмета на
производството, се наблюдава съответната емоционална индикация, която е
вербализирана, според възможностите на капацитета на интелекта, на фона на
травмираща ситуация и има облика на видимо неудоволствено преживяване.
Използваният речников запас е съотносим към възрастовите особености.На
въпроси извън контекста на обсъжданото, тя е по - словоохотлива и
обстоятелствена. На въпроси, касаещи обсъжданото деяние, се наблюдава
лека дистанцираност, резервираност, снижен тон, пестелива мимична
изразеност, изводими от неудобство, свенливост, срамежливост. Срамът е най
- болезненото усещане, насочено навътре към себе си, поради различни
ограничения на самостоятелността и самоконтрола върху собствените
действия.Срамът може да се засили от настойчивостта на обгрижващите
детето, изрязаващи се в очакване детето да направи само или това, което се
очаква от него да направи. Чувството за срам може да има разрушително
влияние и да е по - силно като последствия от вината. Чувството за срам може
да ограби увереността. Към дете с такива усещания другите ще се отнасят
подозрително, което ще доведе до дезадаптивност. В състояние на
срамежливост, детето се страхува от среща с други, изпитва затруднения в
общуването, чувства се плахо, неуверено и склонно да изостави всичко, което
може да доведе и до най - малкия неуспех. В такива ситуации детето е заето с
мисълта какво другите мислят за него и какво впечатление са оставили.
Срамът се изразява като загуба на самоуважение в дадена ситуация, с
есущането, че не може да се постигне идеал. Чувството за вина е свързано с
формирането на ценностно съзнание, развитието на чувство за морално
задължение и вярност към избраните ценности, на които би следвало да се
подчини, развитието на съвестта и вината е свързано с развитието на
отговорността, когато детето се почувства, че е прекрачило границата на
6
своите убеждения и че не може да постигне очакванията, които другите имат
спрямо него. Тя е свързана със собствените си постъпки, което може да
причини разкаяние, себеосъждане и ниска оценка. Това определя и
продължителното таене на случилото се в себе си и несигурността от
своевременно споделяне. Именно това е и маркерът за незрялост поради
липсата на житейски опит и рационалност в действията и постъпките си с
възможност за предвиждане на последици. Наблюдаваното поведение на
етапа на освидетелстването не е оставило убеждения за болестно състояние,
което да налага специализирана намеса и лечение. Резултатите от
психологичното изследване са установили възрастовото и социално
обусловена обща незрялост.
При Денислава не е установена тежка дезадаптация като последица от
преживяното, още повече предвид изминалото продължително време.
Установено е добро психично здраве.Към настоящият момент обаче, видно от
актуалните събития, данните по делото за житейския й маршрут и участието й
в процес, е налице категорично становище, че обсъжданото деяние, ако не е
повлияло до момента на нейното психично и емоционално състояние, то сега
се допуска да има психотравмено повлияване, предвид на активното й
ангажиране в процеса. Към момента не е възможно да се предвиди дали и
какви биха могли да бъдат късните последици върху формирането на
личността на детето и функциналните му възможности, тъй като зависи от
множество фактори.
В експертен план е уместно да се коментира, че във възрастовата група,
в която се намира Денислава, ведно с особеностите на малолетието й,
практически се допуска повлияване от външни стимули и дразнители,
особено от значими за нея личности и авторитети, както исклонност към
внушаемост, поддаване на манипулативно отношение или манипулиране, с
присъщи възрастово незрели механизми.На този етап при Д.К. са
наблюдавани засилена плахост, социално отдръпване, усещане за срам и
безпокойство. Не е възможно да се предвиди значението на случилото се
върху бъдещото състояние и функциониране на освидетелстваната в
зрелостта.
Не се установяват данни случката да е създала непосредствена опасност
за физическото, душевното или моралното развитие на Д.Д.К.. При нея не се
установяват отклонения от нормалното психическо състояние в момента на
изследването. Тя може да участва пълноценно в наказателното производство
при подходящи за възрастта й условия, като се вземе предвид общата й
психологическа характеристика.
По отношение на изготвената по делото комплексна психилогична и
психиатрична експертиза на подсъдимия А. А., се установява, че
характеризира като своенравен, трудно податлив на спазване на установени
7
правила, норми, ред, нископодчиняем. С добри комуникативни умения,
общителен, с възможности за адаптиране и псиспособяване към нови и
сложни обстановки.Старае се да се представи в благоприятна среда и да се
хареса на околните, дава социално желателни отговори. С тенденция към
омаловажаване на конректни детайли, пряко касаещи неговите действия и
поведение, които са в разрез с общоприетите правила и съобразност, с
готовност да прехвърля отговорността върху другите, особено в
некомформни за него ситуации. Отношенията му в социума се
характеризират с активност, изразена поведенческа мотивираност, тенденция
към доминантност. Може лесно и бързо да отреагира и да вземе решения,
като ориентацията е на база собствено мнение и зависимостта от външните
фактори е минимална. Самооценката е настабилна, зависеща от мнението на
околните.Засиленият сексуален интерес към деца се определя като
разстройство във влеченията - F 65.4, според Международната квалификация
на болестите.
Педофилията не представлява в тесния смисъл психично заболяване,
което да нарушава качеството на психичните сфери. Това е вид парафилия -
сексуално предпочитание, влечение на възрастен индивид към деца в
предпубертентна или ранна пубертентна възраст, при което не е
задължително да има физическо задоволяване. Характерното е, че уличените
се стремят в такива ситуации към дискреттност и прикритост от околни,
което определя категоричнонто знание за нередност и законова наказуемост,
при ясно съзнание за извършваното. Причините за етиологията на тези
влечения теоретично не са изяснени, но могат да бъдат разнообразни и могат
да включват липса на желан сексуален партньор или стимул, желание за
нараняване на родителите на детето, алкохолна или наркотична
интоксикация, неврологично разстройство, финансово обвързани с
порнографски цели. Доказано е, че сексуалното предпочитание към деца.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за
доказани от признанието на подсъдимия А., както и от протоколите за
разпити на свидетелите Д.Д.К., Н.А.Г., Д.Г.К., А.Х.М., А.М.М., К.Г. А., Н.
А.Р., Н.А.С., които кредитира като логични, последователни,
непротиворечиви и подкрепени и от писмените доказателства по делото, а
именно: Заповед за задържане на подс.А., Удостоверение за раждане на
Д.Д.К., които като надлежно приобщени и достоверни, креидитира.
Като обосновани-базирани на доказателствата по делото и като
правилни - на база компетентността и достиженията на съответните науки,
съдът кредитира заключенията на изготвените по делото СМЕ на живо лице
№ 1348/2023г., Комплексна съдебно - психиатрична и психологична
експертиза на Д.Д.К., Комплексна съдебно - психиатрична и психологична
8
експертиза на А. Х. А.,характеристична справка и справка за съдимост на
подс. А..
Доказателствената съвкупност е непротиворечива.
От правна страна:
Подсъдимият А. през периода от неустановена дата през месец август
2022 г. до 18.06.2023 г., в град С., община С., област Пловдив, в условията на
продължавано престъпление, трикратно – на неустановена дата през месец
август 2022 г. и на 18.06.2023 г., е извършил действия, с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст – Д.Д.К. на 11 години, чрез употреба на
сила, което престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 1, предложение 1, във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Всяко едно от трите деяние на подс. А. е извършено през
непродължителен период от време, в сравнение с другите две, както и спрямо
едно и също лице - малолетната Д.К., която е била на 11 години, като всяко
едно от трите деяния е извършено при еднородност на вината - пряк умисъл,
при съзнавани обществено опасен характер и последици и тяхното целене,
като деецът е бил наясно с малолетието на пострадалата, като всяко едно от
трите деяния е извършено с действия - поставане на ръката на пострадалата
на половия си орган, както и обарване по интимни части на тялото, всички в
моменти, когато нейните родители ги няма и са отсъстващи, при което целта
на тези действия е изцяло сексуална, техният характер е изцяло сексуален,
като те са целели да възбудят у дееца и удовлетворят полово желание без
съвкупление, като всяко едно от тях е било съпроводено със съпротивана
жертвата или поставянето й вположение, в което тя не може да окаже такава -
обарването на половия й орган по време, когато подс. я вози на АТВ- то,
поради което и е налице извършването на всяко едно от тях, с употреба на
сила. Всяко едно от трите деяния осъществява състав на престъпление по чл.
чл. 149, ал. 2, т. 1, предложение 1, във вр. с ал. 1, като предвид на това, че
както от обективна, така и от субективна страна, всяко последващо се явява
продължение на предходното, е налице продължавано престъпление по чл. 26,
ал.1 от НК спрямо едно и също лице, поради което и като намери деянието за
осъществено от подсъдимия А. от обективна и субективна страна, го призна
за виновен в извършване на престъпление по чл. чл. 149, ал. 2, т. 1,
предложение 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По наказанието:
Предвиденото наказание за престъплението по чл. чл. 149, ал. 2, т. 1,
предложение 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е Лишаване от
свобода от 1 до 6 години.
Подсъдимият А. е семеен, със съпруга и внуци, същият работи на
9
трудов договор, характеристиката му от работодателя е за отличен работник и
за лице с добри навици в трудовата дейности комуникцията.
Подсъдимият А. не е осъждан. Характеристичните данни от
полицейските органи са добри.
Тези обстоятелства се отчетоха от съда като смегчаващи отговорността
такива.
От друга страна се отчетоха утежняващите отговорността обстоятелства
- пострадалата е много под 14 години -11 години, във възраст, която е
характерна крехкот на индивида, в която се формиран неговата личност и
тази травма има и ще има и за в бъдеще сериозни последствия в нейната
психика, които могат да доведат до сериозно функциониране на същата в
отношенията с другия пол, като те садовели и до емоционална травма, която е
променила нейното поведение, макар и за кратък период от време, след
преустановяване на действията на подс. А..
На следващо място, като утежняващо отговорността обстоятелство се
отчете факта, че трите деяния, осъществяващипродъжаваното престъпление
са осъществени в момент, в който пострадалата е само и незащитена, като
факта, че подсъдимияте приятел с нейните родители и че живее в съседна на
тях къща, допълнително след първото му деяние, е травмирало малолетната
пострадала.
Като утежняващо отговорността обстоятелство е отчетен и факта, че са
налице и други случаи спрямо пострадалата на подобно поведение от страна
на подсъдимия А. спрямо нея, сцел възбуда и удовлетворяване на полово
желание без съвкупление, които обаче поради недоказаност, не са включени
към обвинението, но са около 10 на брой.
Предвид на това, съдът намери, че следва предвиденото наказание
Лишаване от свобоа да, да бъде определено при приложение на чл.54, ал.1 от
НК, при лек превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, в размер
на 3 - три години, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК, предвид реда, по
който се разгледа делото - чл. 371 т.2 от НПК, се редуцира с1/3 и се наложи
наказание Лишаване от свобода в размер на 2- две години.
Предвид размера на наложеното наказание и факта, че това е първо
осъждане на наказание ЛС, съдът постанови то да бъде изтърпяно от
подсъдимия А., на основание чл. 57, ал.1т.3 от "Закон за изпълнение на
наказанията и задържане под стража" при първоначален общ режим.
Съдът намери, че наложеното наказание Лишаване от свобода в размер
на 2 години, не следва да се отлага неговото изпълнение с изпитателен срок
на основание чл. 66 от НК, въпреки, че наказанието е 2 години ЛС- под 3
години и подсъдимият не е осъждан до момента, но съдът намери, че същият
не може да бъде поправен и превъзпитан, както и не може да се въздейства
предупредително и възпитателно и стрямо другите граждани, при едно
условно осъждане, тъй като от изготвената спрямо него комплексна съдебно -
психиатрична и психологична експертиза, подсъдимият А. има разстройство
10
на поведението - полово влечение към деца, пеофилия, поради което и това
налага извода, че същият може да бъде възпрян от последващи действия от
сексуален характер спрямо деца, само чрез ефективно наказание. На следващо
място тук следва да се отчете и факта, че в тази възраст, пострадалите са
незряли, с несигурност в себе си и трудно говорят за такъв тип действия
спрямо тях, което прави действията на този тип дейци, с такова педофилично
разстройство почти невъзможни заразкриване и доказване, поради което и са
поставени в опасност други малолетни лица от последващи такива престъпни
прояви, с оглед на което превъзпитанието на дееца А. може да бъде
реализирано само чрез ефективно изтърпяване на наложеното наказание
Лишаване от свобода.
С този вид и размер наказание, съдът намери, че ще бъдат изпълнени
целите на чл. 36 от НК.
На основание чл. 59, ал.2 вр.ал.1 от НК, следва да бъде приспаднат от
размера на така наложеното наказание "ЛС" времето, през което подс. А. е
бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 02.11.2023г. в
12:50 часа, с прокурорско постановление до 72 часа, считано от 03.11.2023г.,
както и с мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от
05.11.2023г., до влизане на присъдата в сила.
По гражданския иск:
Предвид на това, че спрямо пострадалата Д.Д.К. е било извършено
престъпление по чл.чл. 149, ал. 2, т. 1, предложение 1, във вр. с ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, от подс. А.. с три действия, при упражняване на
сила, които са били извършени през непродължителен период от време от
подс. А. с цел същият да бъзбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление, то същатае била, бидейки на много ранна и крехка възраст,
подложена на интензивен стрес, приизършване спрямо нея на действия, които
са неприемливи за едно дете, срамни и които предизвикват у него чувство на
унижение, силен стрес, обърканост и безпомощност, чувство на витална
застрашеност, психичен емоционален дисконфорт, изразяващ се в
тревожност, повишена възбуда, нужда от допълнителна физическа защита, то
съдът намери, което се установява както от показанията на нейните родители
за тези прояви на пострадалата, така и от изготвената спрямо нея СПЕ, както
и като отчете, че тези психологически травми, могат да довадет до бъдещи
проблеми в живота й като индивид от женски пол и отношенията с другия
пол, както и да развиятчувство на недоверие към него, което в бъдеще да
доведе до невъзможност за формиране на добри отношения с мъжкия пол и
формиране на семейство, то съдът намери, че по справедливост оценени
нанесените й от подс. А. неимуществени щети, от това престъпление,
представляващо деликт, поради което и съдът осъди същият да заплати на
Д.Д.К., ЕГН- **********, сумата от 7000 лева - седем хиляди лева,
обезщетение за неимуществени вреди, на основаниечл. 52 вр.чл. 45 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на довършване на
11
последното престъпление от продължаваното престъпление - 18.06.2023г. до
окончателното й изплащане.
По разноските:
Предвид на това, че подсъдимият А. бе признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, предложение 1, във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, представляващо престъпление от общ
характер, то на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати по
сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 1 944.60 лева- хиляда деветстотин
четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки - разноски за експертизи,
заплатени от неговия бюджет.
По същите съображения и на горепосоченото правно основание, съдът
осъди подсъдимия А. да заплати на Д.Д.К., ЕГН - **********,чрез нейните
законни представители Н.А.Г., ЕГН - ********** и Д.Г.К., ЕГН - **********,
направените по делото разноски за хонорар за повереник,в размер на 800 лева
- осемстотин лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и по изложените по - гори мотиви,
съдът осъди подсъдимия А. Х. А., да заплати държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 280 лева- двеста и осемдесет лева, по
сметка на Районен съд - Асеновград.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия:
Стефка
Пашова
12