РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110105683 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на от „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД, ЕИК: *********, адрес: гр. Варна, бул. „ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК“
№ 258, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Д.а, Георги
Коршия срещу Н. Т. ИЛЧ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Генерал Колев“
11, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД
да бъде прието за установено със силата на присъдено нещо, че ответникът Н. Т.
ИЛЧ., ЕГН: ********** дължи на ищеца сумата от 247,07 лв. (двеста осемдесет и
шест лв. 81 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. №**********,
гр. В., представляваща цена на ел.енергия по фактура №**********, издадена на
07.05.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 08.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 39.74 лв. (тридесет и девет лв. 74 ст.),
представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 27.05.2019 г. до
22.01.2021 г., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 261137/11.02.2021 г. по ч.гр.д. №1927/2021 г. на ВРС Претендират се и съдебно-
деловодни разноски.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: Ответницата
Н. Т. ИЛЧ. е клиент на "Енерго – Про Продажби" АД, с клиентски номер кл.
№:**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с
1
абонатен номер Аб. №**********, с адрес на потребление: гр. В.. Тези облигационни
отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД и Общи условия за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание
чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране(КЕВР към момента). За потеребената електрическа енергия в
присъединения обект на потребление за периода от 21.03.2019 до 02.05.2019 г. на
ищцата била начислена процесната сума по фактура № ФП ********** от 07.05.2019 с
падеж 27.05.2019 г. Тъй като сумата не била платена в срок, на клиента била начислена
и мораторна лихва за забава.
Ответницата в срока за отговор оспорва предявения иск като неоснователен
като излага, че считано от 22.03.2019 г. имотът, в който се твърди, че е доставено
процесното количество електроенергия в периода 21.03.2019 г. - 02.05.2019 г. е
възложен на трето за спора лица с влязло в сила Постановление за възлагане от
17.12.2018 г. по изп. дело № 20168080401047 по описа за 2016 г. на ЧСИ З.Д., район на
действие Варненски окръжен съд, вписан с рег. № 808 в Камарата на частните съдебни
изпълнители в Република България, адрес на кантора: гр. Варна, ул. „Мусала“ № 2, ет.
1, ап. 1. Владението върху имота било предадено в деня на влизане на
Постановлението за възлагане - 22.03.2019 г., поради което твърди, че считано от
22.03.2019 г. процесната сума за доставена и потребена електроенергия не следва да се
претендира от Н.И.. Тя не е потребила същата, не е била собственик, владелец и/или
ползвател на имота и на доставените услуги.
Отделно от горното излага, че за имота е учредено право на ползване на трето
лице и ответницата не е владяла и ползвала имота дори и от по-ранен момент.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното към делото ч.гр.д.№ 1927/2021г. по описа на ВРС е видно, че по
него е издадена Заповед за изпълнение № 261137/11.02.2021, с която е разпоредено
длъжникът Н. Т. ИЛЧ., ЕГН **********, с адрес: ГР.В. да заплати на кредитора
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК: Сумата от 247.07 лв. (двеста четиридесет и
седем лева и седем стотинки), представляваща главница за консумирана и
незаплатена електрическа енергия за обект с клиентски № ********** и абонатен №
**********, с адрес на потребление: гр. В., по фактура № ФП0279752757 от 07.05.2019
г., с падеж 27.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 09.02.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 39.74 лв.
/тридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/ - мораторна лихва за забава
2
върху горните суми, считано от падежа на фактурата до 22.01.2021 г., както и сумата
75.00 /седемдесет и пет/ лв. - разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
На л. 6 от делото е представено извлечение от сметка към 22.01.2021 г. за клиент
Н. Т. ИЛЧ., ЕГН **********, за имот на потребление: гр. В., аб. №**********, от
която е видно, че на абоната е издадена фактура №********** от 07.05.2019 г. на
стойност 247,07 лв. с падеж 27.05.2019 г. и начислена лихва към 21.09.2021 г. 39,74 лв.
Представена е и фактура №********** от 07.05.2019 г. за периода от 21.03.2019 г. до
02.05.2019 г. на стойност 247,07 лв.
Представено е и извлечение от фактури и плащания за период, от което е видно,
че последната потребена и електрическа енергия за процесния обект преди процесния
период е по фактура от 02705004947/13.09.2018 г., като от тогава до процесната
фактура няма издавана друга фактура и показанията на обекта за потребление на
електрическа енергия са нулеви за седем месеца (л. 9-10). Същото е видно и от Справка
за потреблението през последните 12/24/36 месеца на обект с абонатен №**********
на името на Н. Т. ИЛЧ..
Представена е справка от СВ – Варна, към АВ за имот 10135.2526.2421.1.1,
самостоятелен обект в сграда с площ по док. 86,6 кв.м, обл. Вана, общ. Варна, кв.
Свети Никола, №120, ет.1 в сграда №1 в ПИ №10135.2526.2421, по документ за
собственост, представляваща Етаж от къща със застроена площ от 86.95 кв.м. От
същата е видно, че е направено вписване на учредяване на право на собственост върху
½ ид.части от имота от собственик: Н. Т. ИЛЧ. в полза на лицето С. Б. Ш., вписано на
17.07.2018 г. на 10.09.2018 г. е вписано придобиване чрез публичен търг от Ж. С. М. –
длъжник А. Д. Д. – И. на ½ ид. част от имота. На 01.04.2019 г. е вписано придобиване
чрез публичен търг на ½ ид. част от имота от купувача Ж. С. М. и длъжник Н. Т. ИЛЧ..
На л. 49 от делото се намира Постановление за възлагане на недвижим
имот от 17.12.2018 г. по изп.д. №20168080401047 на ЧСИ З.Д. – ВОС, по силата на
което е възложен върху Ж. С. М. следния недвижим имот: ½ идеална част от Поземлен
имот с идентификатор 10135.2526.2421, находящ се в гр. В., ведно с ½ ид. част от
изградената в него СГРАДА, представляваща ЖИЛИЩЕ с идентификатор
10135.2526.2421.1.1, със застроена площ 86,6 кв.м, а по документ за собственост,
представляваща ЕТАЖ ОТ КЪЩА, с административен адрес: гр. В., със застроена
площ от 86,95 кв.м.
Постъпил е документ от ЧСИ З.Д. – ВОС, с дава поисканата му информация, че
с постановление за възлагане от 17.12.2018 г. по изп.д. № 1047/2016 г. недвижим имот,
собственост на Н. Т. ИЛЧ. е възложен върху Ж. С. М.. Постановлението за възлагане е
влязло в законна сила на 22.03.2019 г. и е вписано в СВ – Варна към АВ, но въвод във
3
владение не е извършван от ЧСИ.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.
При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, като по същество ищецът
претендира установяване дължимостта на сума представляваща потребено и
незаплатено количество електроенергия за процесните отчетни периоди, както и сума,
представляваща обезщетение за забава върху незаплатените количества
електроенеригия, въз основа на сключен договор при Общи условия.
Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по
делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице
неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена
стока/услуга, в случая – електрическа енергия и по Договора при Общи условия на
ответника.
Съгласно чл.4, ал.1 от Общите условия „потребител на електрическа енергия за
битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от
„Енерго-Про Продажби“ АД.
В настоящия случай ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване
да установи, че ответницата има качеството на „потребител на електрическа енергия за
битови нужди“, или „битов клиент“ по смисъла на Закона за енергетиката. Това е така,
защото в производство не се установи по безспорен и категоричен начин, че
ответницата е собственик на обекта на потребление. На първо не беше представен
документ за собственост. На второ място обектът на потребление, така както е описан
в базата данни на ищцовото дружество, не е идентичен с нито един от обектите, за
които се отнасят останалите представени документи по делото. Във фактурата е описан
имот, находящ се в гр. В.. Справката от СВ-Варна към АВ касае обаче имот с
идентификатор 10135.2526.2421.1.1, представляващ самостоятелен обект в сграда с
площ по док. 86,6 кв.м, обл. В., общ. В., гр. В. в сграда №1. В постановлението за
възлагане на ЧСИ също е описан имот с идентификатор 10135.2526.2421, гр. В..
Ако все пак се приеме, че обектът на потребление е именно имотът, по
отношение на който е представена справката от СВ – Врана, то от събраните в
производството косвени доказателства може да се направи изводът, че ответницата
евентуално е била собственик през процесния период само на голата собственост
върху ½ ид.част от обекта на потребление, тъй като е учредила право на ползване
върху притежаваната от нея ½ ид.част от обекта, която собственост е била прекратена с
влизане в сила на постановлението за възлагане на 22.03.2019 г.
4
Или, от изложеното до тук се установява, на първо място, че ищцата изобщо не е
била собственик на целия имот, а само на ½ ид. част от него. На второ място още през
юли 2018 г. е прехвърлила на лицето Светлана Шиманова правото на ползване върху
обекта на потребление и на трето, че считано от 22.03.2019 г. ответницата не е
собственик на имота. Процесната фактура обхваща периода: 21.03.2019 г. – 02.05.2019
г., или се застъпва само един ден от отчетния период, през който ответницата е била
собственик, но нито един ден не е била ползвател на същия. Освен това видно от
оставените доказателства е, че лицето Ж. С. М. е придобил правото на собственост над
другата ½ ид. част от обекта на потребление още на 10.09.2018 г. Именно след тази
дата в обекта не е регистрирано потребление на ел. енергия до процесния период. В
тази връзка съдът намира за житейски обосновано, че купувачът на публичната продан,
след окончателното придобиване на собствеността над целия имот на 22.03.2019 г. се е
настанил в него, като е започнал да консумира електроенергия.
На основание изложеното по-горе, съдът намира, че ищецът не успя при
условията на пълно и главно доказване да установи нито, че ответникът има
качеството на битов потребител, нито е реално е потребил начисленото в обекта
количество електрическа енергия, поради което искът се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск
за лихви.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и
направеното от ответника искане, ищецът следва да бъде осъдена да заплати на
ответника, направените от него разноски в настоящото производството и в
производството по ч.гр.д.№ 1927/2021 г. на ВРС. По делото са представени
доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в
размер 300,00 лв. - възнаграждение за един адвокат. В производството по ч.гр.д.№
1927/2021 г. на ВРС, длъжникът е направил разходи в размер също на 300,00 лв. -
възнаграждение за един адвокат. От ищеца е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, в случай, че е над определения с Наредба №1 от 2004 г. на ВАС
минимум. Доколкото в случая адвокатското възнаграждение е точно,колкото се следва
съгласно чл.7,ал.2, т.2, респ. чл.7, ал.7 от Наредба за дължимите минимални
възнаграждения, то той не следва да бъде намален.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК:
*********, адрес: гр. Варна, бул. „ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК“ № 258,
5
представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Д.а, Георги Коршия
срещу ответника Н. Т. ИЛЧ., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД да бъде прието за установено със
силата на присъдено нещо, че ответникът Н. Т. ИЛЧ., ЕГН: ********** дължи на
ищеца „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК: ********* сумата от 247,07 лв. (двеста
осемдесет и шест лв. 81 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб.
№**********, гр. В., представляваща цена на ел.енергия по фактура №**********,
издадена на 07.05.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.02.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 39.74 лв. (тридесет и девет лв. 74 ст.),
представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 27.05.2019 г. до
22.01.2021 г., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 261137/11.02.2021 г. по ч.гр.д. №1927/2021 г. на ВРС.
ОСЪЖДА ищеца ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК: *********, адрес: гр.
Варна, бул. „ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК“ № 258 ДА ЗАПЛАТИ на ответника Н. Т.
ИЛЧ., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., сумата от 300,00 (триста) лв., представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от
300,00 (триста) лв., представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1927/2021 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИСИ от решението да се върчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6