Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.04.2020
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание,
проведено на единадесети март две хиляди и двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д.
№ 8 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 256 от 11.10.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1398/2017 г., Районен съд – гр. Б. на основание чл. 353 от ГПК е разпределил в дял на Р.Д.А. апартамент, находящ
се в гр. Б., с идентификатор № 05815.304.679.12.2 по кадастралната карта на
града, с адрес гр. Б., бл. 30, вх. В, ет. 1, ап. 2, разположен в сграда № 12, в
поземлен имот с идентификатор № 05815.304.679, с площ от 113,54 кв.м., ведно с
мазе 1 от 15,9 кв.м., таван 2 от 13,25 кв.м. и 9.49% ид.
части от общите части на сградата, на стойност 75641 лв.; разпределил е в дял
на Ц.Д.Ц. ***, с идентификатор № 05815.304.679.12.22 , с адрес гр. Б., бл. 30,
вх. В, ет. 0, с площ от 16,30 кв.м., на стойност 9160 лв. Съделителят
Р.Д.А. е осъден да заплати на съделителката Ц.Д.Ц.
сумата 33240 лв. за уравнение на дела й.
С решението по реда на чл. 353 от ГПК са разпределени между съделителите
допуснатите до делба движими вещи. Уважена е частично предявената от Ц.Д.Ц.
претенция по сметки – за извършени подобрения в делбения
апартамент, в размер на 1257,14 лв., като до пълния й предявен размер от 3000
лв. е отхвърлена; отхвърлени са изцяло предявените от Р.Д.А. претенции по
сметки – за извършени ремонтни работи и подобрения в делбения
апартамент. Всяка от страните е осъдена да заплати държавна такса съобразно върху
стойността на дела й, както и държавна такса върху уважената, респ.
отхвърлената част от исковете по сметки.
Решението е обжалвано от съделителката
Ц.Д.Ц. в частта, с която е извършена делбата на недвижимите имоти – апартамент
и гараж, чрез разпределянето им между съделителите
при условията на чл. 353 от ГПК. Навеждат се доводи за неприложимост на способа
за извършване на делбата досежно тези имоти по чл.
353 от ГПК, като се сочи, че същите е следвало да бъдат изнесени на публична
продан.
В писмения си отговор ответникът по въззивната
жалба оспорва същата. Поддържа, че законосъобразно съдът му е възложил процесния апартамент, тъй като той не притежава друг
жилищен имот и е направил изрично искане за възлагане на жилището, а другият
имот – гараж е бил възложен на другия съделител като
уравнение на дяловете им в съответствие с разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
С влязло в сила решение по делото е допуснато
извършването на съдебна делба между Р.Д.А. и Ц.Д.Ц. на придобити по време на
брака им недвижими имоти, а именно: 1. апартамент находящ
се в гр. Б., с идентификатор № 05815.304.679.12.2 по кадастралната карта на
града, с адрес гр. Б., бл. 30, вх. В, ет. 1, ап. 2, разположен в сграда № 12, в
поземлен имот с идентификатор № 05815.304.679, с площ от 113,54 кв.м., ведно с
мазе 1 от 15,9 кв.м., таван 2 от 13,25 кв.м. и 9.49% ид.
части от общите части на сградата; 2. гараж, находящ
се в гр. Б., с идентификатор № 05815.304.679.12.22 , с адрес гр. Б., бл. 30,
вх. В, ет. 0, с площ от 16,30 кв.м., разположен в сграда № 12, в поземлен имот
с идентификатор № 05815.304.679, както и на движими вещи, при квоти: по
½ идеална част за всеки от съделителите.
С исковата молба за делба ищцата Ц.Ц.
е направила искане по недвижимите имоти
да й бъдат поставени в дял по чл. 349 от ГПК
В първото съдебно заседание във втората фаза на делбата съделителят Р.Д.А. е направил искане за възлагане в негов
дял на допуснатия до делба апартамент, като е заявил, че апартаментът е
единственото притежавано от него жилище. Съделителката
Ц.Ц. е заявила в първото съдебно заседание, че не
възразява на апартамента да бъде възложен на ответника, а на нея да се възложи
гаража.
В последното съдебно заседание преди даване ход на
устните състезания по делото съделителката Ц.Ц. е заявила, че се отказва от искането си за възлагане на
жилищния имот, както, и че не е съгласна на нея да се възложи гаража - в случай
на възлагане на апартамента на ответника.
В хода по същество ищцата е изразила становище процесните недвижими имоти да се възложат на ответника, ако
са налице законните предпоставки на чл. 349 от ГПК. Ответникът е изразил
становище за възлагане в негов дял на апартамента, както и на гаража – в
случай, че другата страна не желае същият да й бъде възложен.
След преценка на събраните
доказателства и като съобрази предмета на обжалване, въззивният
съд намира въззивната жалба за основателна, по
следните съображения:
Предмет на делбата са два
недвижими имота – апартамент и гараж, съсобствеността върху които е възникнала
между съделителите на основание прекратена с развод
съпружеска имуществена общност.
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза, всеки от допуснатите до делба недвижими имоти
– апартамент и гараж, е реално неподеляем. Становище
за неподеляемост на имотите е дадено и от Главния
архитект на Община Б. по реда на чл. 201 от ЗУТ.
Съделителят – ответник е заявил претенция за
възлагане на неподеляемия жилищен имот с твърдение,
че същият е единственото му жилище и не притежава друг имот. С оглед
основанието на възникване на съсобствеността върху имота, претенцията за
възлагане попада в хипотезата на чл. 349, ал. 1 от ГПК. Съгласно тази
разпоредба, ако неподеляемият имот е жилище, което е
било СИО, прекратена с развод, може да бъде поставен в дял на съпруга, на
когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
децата, родени от брака, ако той няма друго жилище. В случая не е налице
първото от двете кумулативни изисквания за възлагане на неподеляемото
жилище – за упражняване на родителските права върху родените от брака деца.
Страните нямат ненавършили пълнолетие деца. С оглед на това, претенцията за възлагане
на апартамента от съделителя Р.А. е неоснователна.
С оглед броя на допуснатите до
делба недвижими имоти е налице възможност всеки от съделителите
да получи реален дял от тях, в съответствие с принципа за реално извършване на
делбата, установен в чл. 69, ал. 2 от ЗН, във връзка с чл. 34, ал. 2 от ЗС. В
случая допуснатите до делба два имота /апартамент и гараж/ съществено се
различават по вид, предназначение, площ и стойност, поради което, независимо че
броят им е равен на броя на съделителите и
равенството в квотите им, извършването на делбата чрез теглене на жребий е
невъзможно, тъй като възлагането им може да породи
значителни имуществени спорове между съделителите. Неприложим в настоящия случай е
и способът по чл. 353 от ГПК – разпределяне на имотите между съделителите от съда. Двата недвижими имота са от различен
вид и липсва съгласие между съделителите им за
обособяването им в самостоятелни дялове. Според трайната съдебна практика,
разпределянето на различни по вид самостоятелни
имоти по чл. 353 от ГПК е допустимо само, ако между
страните липсва спор относно обособяването
им в самостоятелни дялове, а при наличието на спор, за да е приложим този способ е необходимо
образуване на еднородни дялове от делбеното имущество.
При равни дялове на
съделителите, във всеки дял следва
да се включат
еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти.
Когато, обаче, до делба са
допуснати съществено различаващи се по стойност и разнородни
имоти /както е в настоящия случай/, не е възможно оформянето
на равностойни дялове между съделителите,
дори когато техните части в съсобствеността са равни, освен при изрично изразено от съделителите съгласие за това. В този смисъл - решение № 143/20.03.2018 г. по гр.д. № 3333/17 г. на ІІ
г.о, решение № 258/25.10.2011 г. по гр.д. № 144/2011 г. на ІІ г.о.; решение №
165/31.05.2012 г. по гр.д. № 900/11 г. на І г.о.; решение № 7/27.01.2016 г. по
гр.д. № 4711/15 г. на І г.о, решение № 74/25.03.2013 г. по гр.д. № 744/12 г. на
ІІ г.о. и др.
В
случая от изявленията на страните в хода на делото не може да се приеме, че е
налице съгласие между тях от двата имота – апартамент и гараж, да бъдат
образувани самостоятелни дялове. Съделителят –
ответник е направил искане да бъде поставен в негов дял жилищния имот, но съделителката – ищца, макар и първоначално да е изразила
съгласие за това, впоследствие го е оттеглила и изрично се е противопоставила
да й бъде възложен гаража, като възражения в тази насока е изложила и във въззивната си жалба срещу първоинстанционното
решение, с което имотите са разпределени по чл. 353 от ГПК.
Както бе посочено по-горе, принципът
на чл. 69, ал. 2 от ЗН за получаване от всеки съделител
на дял в натура от делбеното имущество е неприложим
при разнородни имуществени предмети, освен при съгласие на всички съделители за обособяване в дял на такива имоти от различен
вид, каквото съгласие в случая не налице от съделителката
– ищца. След
като не са
налице предпоставките за извършване на
делбата по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК и след като съделителката - ищца се противопоставя за обособяване на самостоятелни дялове от различни по
вид и предназначение имоти, то следва
да се приеме,
че делбените имоти са реално
неподеляеми и делбата да се извърши
по реда на
чл. 348 ГПК – чрез
публична продан.
Поради несъвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, решението в обжалваната му част досежно
извършването на делбата на делбените недвижими имоти
следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което делбата им се
извърши чрез публична продан.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция и направеното от жалбоподателката
искане за разноски, ответникът по въззивната жалба
следва да бъде осъден да й заплати направените разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 1648 лева.
Воден от горното,
Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 256/11.10.2019 г. по гр.д. № 1398/2017 г. на
Б.ски районен съд В ЧАСТТА, с която
е извършена съдебна делба по реда на чл. 353 от ГПК чрез поставяне в дял на Р.Д.А.
на апартамент с идентификатор № 05815.304.679.12.2, с адрес гр. Б., бл. 30, вх.
В, ет. 1, ап. 2, с площ 113,54 кв.м., и в дял на Ц.Д.Ц. на гараж с
идентификатор № 05815.304.679.12.22, с адрес гр. Б., бл. 30, вх. В, с площ
16,30 кв.м. и Р.Д.А. е осъден да заплати на Ц.Д.Ц. уравнение на дела й в размер на 33240 лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН делбените имоти: апартамент, находящ
се в гр. Б., с идентификатор № 05815.304.679.12.2 по кадастралната карта на
града, с адрес гр. Б., бл. 30, вх. В, ет. 1, ап. 2, разположен в сграда № 12, в
поземлен имот с идентификатор № 05815.304.679, с площ от 113,54 кв.м., ведно с
мазе 1 от 15,9 кв.м., таван 2 от 13,25 кв.м. и 9.49% ид.
части от общите части на сградата; и гараж, находящ
се в гр. Б., с идентификатор № 05815.304.679.12.22 , с адрес гр. Б., бл. 30,
вх. В, ет. 0, с площ от 16,30 кв.м., като получената при проданта цена се
разпредели между съделителите Ц.Д.Ц. и Р.Д.А.
съобразно дяловете им в съсобствеността, определени с решението по допускане на
делбата.
В
останалите му части – относно извършването на делбата на движими вещи и
исковете по сметки между съделителите, както и в
частта за държавната такса, дължима от всеки съделител
върху стойността на дела му, решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Р.Д.А.
да заплати на Ц.Д.Ц. сумата 1648 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.