№ 115
гр. Сливен, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230102226 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 415, във вр. с чл.
422 от ГПК и цена на иска 225,64 лева.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника
Л.И.К., е образувано ч.гр.д. № 549/2021 г. по описа на PC - Сливен.
Сочи се, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника
въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска 1
телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора.
„ЮБЦ“ ЕООД, е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, придобило е права върху
цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Сочи се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
ответника е сключен договор за електронни съобщителни услуги под клиентски номер
15586692001 от дата 13.06.2016 г., с който му е предоставяна мобилна услуга за номер
********** при условията на тарифен план VIVACOM Smart L с месечен абонамент 29,99
лева с ДДС за срок от 24 месеца.
1
На същата дата 13.06.2016 г., ответникът е обвързал ползването на мобилен номер
********** с Договор за лизинг /№ **********/ за устройство GSM HUAWEI P9 LITE с
обща лизингова цена в размер на 383,60 лева, със следната схема на разсрочване: 24 броя
месечни лизингови вноски, от които 23 в размер на 15,98 лева и една последна в размер на
16,06 лева.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 15586692001 са издадени фактури за периода от 22.08.2017
до 21.11.2017 г. на стойност 201,70 лева, а именно: **********/22.09.2017 г.,
**********/22.10.2017 г. и **********/22.11.2017 г.
Сочи се, че при неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общите условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният
оператор е издал по клиентски номер 15586692001 крайна фактура № ********** от дата
22.12.2017 г. с начислена обща сума за плащане.
В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 185,56 лева, от които за дружеството ищец
интерес представлява част от сумата до размер на 74,97 лв., както и останалите незаплатени
лизингови вноски в размер на 93,82 лева, като е включена и сумата за потребените мобилни
услуги от предходни периоди.
Твърди се, че между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил
задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги.
Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД да прекрати предсрочно 2
гореописания договор на дата 15.12.2017 г. и да претендира неустойка в размер на 74,97 лв.,
уговорена в т.2 от договора, като се излагат аргументи в тази насока.
Освен това, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, от Общите условия приложени към лизинговите
договори, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство GSM
HUAWEI P9 LITE, са обявени за предсрочно изискуеми.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да
признае за установено по отношение на ответника Л.И.К., че дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 168,79 лева, от които:
- 74,97 лева /седемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
15586692001 от дата 13.06.2016 г., сключен между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД;
2
- 93,82 лева /деветдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
остатък от незаплатена цена на лизингово устройство GSM HUAWEI P9 LITE, съгласно
Договор за лизинг от 13.06.2016 г., сключен между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД,
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК.
Претендират се направените разноските в настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения
особен представител, в който сочи, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и
недоказан, поради което го оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Излага
съображения за недействителност на действията по процесните цесии, като счита, че същите
не са породили своето действие спрямо длъжника. Сочи, че ищецът не е материалноправно
легитимиран да претендира цедирано вземане срещу ответника, тъй като последният не
дължи да престира на него, а на стария кредитор. Счита, че цесията не е произвела действие
спрямо него, поради което той не дължи плащане на задължение, произтичащо от договор в
полза на ищеца – цесионер.
Предвид изложеното твърди, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява в с.з. Депозирана е
молба от процесуалния му представител, с която не възразява да бъде даден ход на делото в
нейно отсъствие. Поддържа изцяло изложеното в исковата и последвалата я уточнителна
молба. В случай, че ответникът не се яви в първото по делото заседание, моли за
постановяване на неприсъствено решение. В случай, че е направено признание на исковите
претенции, прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Моли съда да
приеме по делото като неоспорени такива представените от ищцовото дружество с исковата
молба писмени доказателства, Договор за ползване на електронни съобщителни услуги,
доколкото не се оспорва, че задълженото лице е било потребител на електронна
съобщителна услуга от оператора. По същество моли съда да постанови решение, с което да
уважи исковите претенции. Претендира направените в хода на настоящото и заповедното
производство разноски.
Ответникът Л.И.К. в с.з. се представлява от назначения му особен представител,
който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, поради липса
на доказателства за конкретния предмет на Договор за цесия, като счита, че не е налице
надлежно уведомяване на ответника по смисъла на чл. 99 ал.4 от ЗЗД и цесията не е
произвела действие спрямо длъжника, с оглед изложените в отговора възражения. Сочи, че
видно от приложеното приложение № 2, липсва упълномощаване от БТК на конкретен
субект, поради което счита, че няма сключен договор за представителство по чл. 5 от
Договора за цесия. Освен това твърди, че ЧГД е предявено за размер на задължението, което
не отговаря на приложеното извлечение, посочено под № Приложение 1 със сума 168.79
лева. Ето защо счита, че не може да се приеме, че договор за цесия има определен предмет.
3
С оглед изложението й във връзка с възможността особения представител да притежава
пасивна представителна власт във връзка с промяната на материалното правоотношение,
каквото е заменянето на предходния кредитор с нов счита, че са налице всички основания за
отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника е
сключен договор за електронни съобщителни услуги под клиентски номер 15586692001 от
дата 13.06.2016 г., с който му е предоставяна мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM Smart L с месечен абонамент 29,99 лева с ДДС за
срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 15586692001 са издадени фактури за периода от 22.08.2017
до 21.11.2017 г. на стойност 201,70 лева, а именно: **********/22.09.2017 г.,
**********/22.10.2017 г. и **********/22.11.2017 г.
Сочи се, че при неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общите условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният
оператор е издал по клиентски номер 15586692001 крайна фактура № ********** от дата
22.12.2017 г. с начислена обща сума за плащане.
В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 185,56 лева, от които за дружеството ищец
претендира сумата в размер на 74,97 лв., както и останалите незаплатени лизингови вноски
в размер на 93,82 лева, като е включена и сумата за потребените мобилни услуги от
предходни периоди.
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Л.И.К., е образувано ч.гр.д. №
549/2021 г. по описа на PC – Сливен и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение.
Въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска 1
телекомуникационна компания” ЕАД, мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора. „ЮБЦ“ ЕООД, е встъпило в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК,
придобило е права върху цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и
4
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предмет на иска пр. осн. чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК е установяване
вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи
претендираното и оспорено право.
Между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника е сключен
електронни съобщителни услуги под клиентски номер 15586692001 от дата 13.06.2016 г., с
който му е предоставяна мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен
план VIVACOM Smart L с месечен абонамент 29,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.
Съгласно т.43 от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД е прекратила предсрочно
гореописания договор на дата 15.12.2017 г. и претендира неустойка в размер на 74,97 лв.,
уговорена в т.2 от договора
Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, от Общите условия приложени към лизинговите договори,
дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство GSM HUAWEI P9
LITE, са обявени за предсрочно изискуеми.
Издадена е крайна фактура с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 185,56 лева, от които дружеството ищец
претендира сумата в размер на 74,97 лв., както и останалите незаплатени лизингови вноски
в размер на 93,82 лева, като е включена и сумата за потребените мобилни услуги от
предходни периоди.
Въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е
5
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора . В излечение към приложение № 1 е вписано, че вземането
спрямо Л.И.К. е в размер на 168.79 лева.
„ЮБЦ“ ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, придобило е права върху
цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Прехвърлянето на вземане е договор, с който кредиторът на едно вземане го
прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите
освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването
на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал.3 от
ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед
на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера. Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е
кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между
длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка.
Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е
получено за пръв път с исковата молба. Отделно от това следва да се посочи, че въпросът
кога длъжника е уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразява върху
валидността и действието на договора за цесия между двете страни по него и доколкото не
се твърди този договор да страда от пороци водещи до неговата недействителност, то следва
да се приеме, че процесният договор за цесия е валиден и е произвел действие, че
посочените в съответните приложения към договора за цесия вземания са валидно
прехвърлени в потримониума на ЮБЦ ЕООД още на датата посочена в договора за цесия
като дата на влизане в сила на прехвърлянето. Неуведомяване на длъжника за извършената
цесия би имало значение ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да
плаща, поради незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други
плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото. Длъжникът може да възрази за
липса на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението. Поради това и съдът
приема, че обстоятелството кога е връчено уведомлението до длъжника е без значение за
основателността на иска, при положение, че безспорно е установено непогасеното му
задължение към ищеца.
Ищецът претендира неустойка в размер на 74.97 лева за предсрочно прекратяване на
6
договора.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната по договора страна, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.
Съгласно чл. 2 от Договора, при прекратяване на споразумението преди изтичане на
срока по искане или по вина на абоната, включително и при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер месечни абонаментни такси.
Съдът счита, че няма пречка неустойката по настоящия казус да бъде определена
именно в размер на три месечни такси. Неустойка именно в такъв размер би била в
максимална степен справедлива и би отговаряла както на закона, така и на интересите на
потребителите, като се избягват неравноправни клаузи в договорите по смисъла на чл. 143,
т.5 от ЗЗП.
Предвид изложеното предявеният установетелен иск следва да се уважи изцяло като
основателен и доказан.
Не се установи в производството ответникът да е изпълнил задълженията си по
договора за заплащане на дължимите по него суми, за да избегне предсрочно прекратяване
на договора и начисляване на неустойка за неизпълнението му.
Съдът намира, че е дължима от ответника и сумата 93.82 лева, представляваща
остатък от незаплатена цена на лизингово устройство HUAWEI P9 LITE. В процеса се
установи категорично сключване на договор за лизинг, съответно предоставен на ответника
телефонен апарат . Към момента вноските са падежирали и дължими, доколкото ответникът
не установи да ги е заплатил.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в производството в размер на 25 лева д.т., 150 лева – депозит за
особен представител и 180 лева адвокатско възнаграждение, както и разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т. и 180 лева
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.И.К. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, кв. „Дружба” бл.9 вх.Б ет.10 ап.47, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, бул.
„България” № 81 вх.В ет.8, сумата в размер на 168,79 лева, от които:
- 74,97 лева /седемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/,
7
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
15586692001 от дата 13.06.2016 г., сключен между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД;
- 93,82 лева /деветдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
остатък от незаплатена цена на лизингово устройство GSM HUAWEI P9 LITE, съгласно
Договор за лизинг от 13.06.2016 г., сключен между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260281 от
08.02.2021 г. по ч.г.д. № 549/2021 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА Л.И.К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Дружба” бл.9 вх.Б ет.10
ап.47, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица”, бул. „България” № 81 вх.В ет.8разноски в
производството в общ размер на 355,00 лева и разноски по ч.гр.д. № 549/2021 г. в размер на
205,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8