РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Велики Преслав, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20223610200032 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано по жалба
на И. Х. И. с ЕГН **********, с адрес - с.***, общ.***, ул.“***“*, депозирана
чрез процесуален представител - адвокат Г.И. от ШАК, против Наказателно
постановление №21-0323-000270 от 14.05.2021 г., издадено от Началник РУ
към ОД на МВР-Шумен, с което за нарушение по чл.150 от ЗДвП и на чл. 177,
ал. 1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено адм. наказание "Глоба " в
размер на 250,00 лв.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, като издадено при съществени процесуални
нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния
закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да
бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно
упълномощен защитник. Защитникът поддържа изложеното в жалбата
допълва, че обжалва НП, същото не било доказано от субективната страна,
поради което моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в
придружителното писмо на основание чл.60 от ЗАНН, както и в
представеното становище по същество излага, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
1
На 22.04.2021 г. в 1 1:20 часа св. А.Г. - служител в ОД на МВР-Шумен,
РУ Велики Преслав и колегата му Б. Д. спрели за проверка движещ се по път
отворен за обществено ползване в с.Златар четириколесен трактор марка
“Кубота“. При проверката полицейските служители, освен самоличността на
водача- жалбоподателя - И.И., установили че същия е неправоспособен водач,
че тракторът е негова собственост и не е регистриран по съответния ред
съгл.Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и
съотв. няма сключен действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Предвид контатираното от полицейските
служители, на място бил изпратен св.Н.М. - мл.автоконтрольор, който
съставил съответните свързани с установените нарушения актове, единият от
които АУАН за нарушение по чл.150 от ЗДвП, подписан без възражения от
последния.
На 22.04.2021 г. се образувало и бързо производство № 113/21 г. по
описа на РУ-Велики Преслав, водено срещу И.И. за извършено престъпление
по чл.345, ал.2 от НК, прекратено с Постановление на прокурор от 29.04.2021
г., аргументирано с приложимостта на разпоредбата на осн.чл.9, ал.2 от НК,
като материалите по делото били изпратени по компетентност за налагане на
административно наказание на лицето.
На 14.05.2021 г. било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП,
издалият го орган, възприел посочената в съставения акт фактическа
обстановка, като приложил с оглед установеното правна квалификация
досежно същото по чл.150 от ЗДвП и санкционирал жалбоподателя, за това,
че управлява МПС, без да е правоспособен водач, като му наложил на осн.
чл.177 ал. 1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 250,00 лв.
По делото е представена е и Справка за нарушител/водач, от която става
ясно, че водачът към датата на деянието не е притежавал СУМПС.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства и свидетелски показания на Н.М., А.Г. и Я.В.,
които са непротиворечиви.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на
нарушител в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока,
съдът взе предвид следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189
от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.
При съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон.
Както в АУАН, така и НП описанието на нарушението не отговаря на
изискванията на закона, същото е бланкетно, непълно и неясно, което пречи
на наказаното лице да организира защитата си в пълна степен, т.е нарушено е
правото на защита на жалбоподателя. Актът, инициирал санкционното
производство и издаденото въз основа на него НП, не съдържат предписаните
от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - по чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото същите не съдържат в необходимата
2
пълнота описание на извършеното нарушение. При съставени АУАН и НП за
управление на МПС, без да се притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното превозно средство,
административнонаказващият орган при описание на нарушението е следвало
да посочи коя е тази категория, към която спада управляваното МПС.
Горното е необходимо с оглед въведените от законодателя разграничения на
категориите МПС в нормата на чл. 150а от ЗДвП. Това е било необходимо с
оглед целите и обхвата на осъществявания съдебен контрол по
законосъобразността на съответното НП, както и с оглед необходимостта
лицето да бъде в състояние да разбере какво конкретно неизпълнение му се
вменява. В случая, видно от съдържанието на АУАН и на НП, органите на
МВР изначално са констатирали две нарушения – по повод установеното
управление на превозното средство, което не е било регистрирано по
съответния ред, е било образувано нарочно ДП, което е било прекратено
поради несъставомерност на поведението на водача. Другото нарушение, по
повод на което е било образувано и проведено въззивното производство и
квалифицирано като неизпълнение на чл. 150 от ЗДвП, е описано прекалено
бланкетно – в акта и в НП фактическото описание се свежда до лаконичното
"управлява, без да притежава СУМПС". Вместо това, актосъставителят, а и
АНО, са били длъжни да изложат своите съображения за това към коя
категория се числи превозното средство, дори не е посочено с какъв двигател
е, съответно правоспособност от коя група е следвало да притежава водачът
му. Това не е сторено, посочено е единствено, че същото е ППС и с номер на
рама.
АНО е следвало да изложи ясно своите съображения за това кое е
конкретното нарушение, управляваното от лицето превозно средство към коя
категория се числи, съответно правоспособност от коя група е следвало да
притежава водачът му, доколкото горното е необходимо с оглед въведените
от законодателя разграничения на категориите МПС в нормата на чл. 150а от
ЗДвП /релевирани от въззиваемата страна едва пред настоящата инстанция с
Молба от 26.08.2021 г. / с която е въведено изискване за водача на МПС да
управлява същото с притежавано свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, доколкото следва
да се посочи, че същото е ППС предвид определенията дадени в т. 10 и т. 11
от § 6 от ДР на ЗДвП.
Правната последица от неизпълнение на изискването на закона относно
описание на извършеното нарушение, се състои в това, че ако отстраняването
на пропуска е невъзможно при разследване на спорните обстоятелства от
наказващия орган или същият не е отстранен по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН
и наказващият орган не е упражнил правомощията си по чл. 54 от ЗАНН, то
издаденото НП подлежи на отмяна, като процесуално незаконосъобразно.
Такива възражения са наведени и с въззивната жалба и са поддържани в
с.з, като съдът ги намира за основателни.
Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.2 от
ЗДвП освен санкционна, е и материалноправна, защото в себе си съдържа и
описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции.
В случая административно-наказващият орган, като е посочил че описаното
в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, която е обща и
не съдържа състав на административно нарушение, вместо директно да
3
посочи, че е извършено нарушение по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с чл.150
от ЗДвП е допуснал нарушение на процесуалните правила. Критерият, по
който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е
преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на
защита на наказаното лице. В настоящият случай в наказателното
постановление се съдържа подробно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които то е извършено и това не е накърнило
правото на защита на жалбоподателя, поради което същото не е съществено.
Освен изложеното по-горе, което е основание за отмяна на НП, без да се
разглежда спора по същество, според настоящия състав при издаване на
обжалваното Наказателно постановление е допуснато нарушение на
материалния закон, налагащо неговата отмяна.
Следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗА,
установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления
и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към
разпоредбите на НПК относно правилата за производството по разглеждане
на жалбите. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК нарушителят се счита за невиновен
до доказване на противното по безспорен начин. Съгласно ППВС № 10/1973
г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта фактически
констатации не се считат за установени до доказване на противното". Т. е.
акта за установяване на административно нарушение няма обвързваща
доказателствена сила. Това означава, че административно наказващият орган,
следва в административно наказателното производство да докаже по
безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното
нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е
извършил виновно. Ако административно наказващият орган не докаже
твърдяните от него факти по безспорен начин, то Наказателното
постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено.
Съответно, за да бъде Наказателното постановление законосъобразно, то при
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление следва да
бъдат спазени и съответните процесуални правила за това. Същественото в
административно наказателното производство е да се установи: има ли
административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като
нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по
непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).
Недоказано от обективна страна е в хода на административното
производство към коя категория се числи превозното средство което е
управлявано от жалбоподателя, с какъв обем на двигателя е, съответно
правоспособност от коя група е следвало да притежава водачът му. Поради
непосочване на тези обстоятелства от обективната страна на деянието,
представляващо административно нарушение, за което е повдигнато
обвинение на жалбоподателя, не са събрани и доказателства за тези факти.
Видно от постановлението на ШРП за прекратяване на наказателното
производство по БП№113/2021 г. на РУ-В.Преслав се установява, че
жалбоподателя не е знаел, че същото подлежи на регистрация, след отказа на
КТИ за това, съответно не е знаел, че за управлението му се изисква СУМП и
4
от коя категория. Липсва субективния елемент на деянието.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се
явява необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на
отмяна в обжалваната му част в останалата част същото е влязло в сила.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че
отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен
характер, което изпълнява предупредителна и информационно –
статистическа функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на
влязло в сила наказателно постановление, а единствената възможност за
тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на
наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответния
административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като
поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за
извършеното нарушение.
В настоящото производство са претендирани разноски от въззиваемата
страна, които с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани. Не са
претендирани разноски от жалбоподателя, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0323-000270 от 14.05.2021
г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР-Шумен, с което на И. Х. И. с
ЕГН **********, с адрес - с.***, общ.***, ул.“***“* за нарушение по чл.150
от ЗДвП и на основание на чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП е наложено адм.
наказание "Глоба " в размер на 250,00 лв., като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава
XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5