Р Е
Ш Е Н
И Е № 1306
гр.Сливен, 19.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 2436
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на
производството са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове по чл.439, вр.124, ал.1
ГПК против „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Сливен за недължимост
на сума в размер на 384,43 лв.- главница за доставена и консумирана питейна
вода за периода 30.04.2009г. – 30.11.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.02.2012г. до окончателното изплащане; сума в размер
на 39,09 лв. – мораторна лихва, изтекла до 05.01.2012г. и сума в размер на
26,50 лв. – разноски в заповедно производство по ЧГД № 504/2012г. на СлРС.
Ищецът твърди,
че ответното дружество се снабдило с
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 504/2012г. на СлРС против ищеца за следните
суми: 545,78 лв. главница за доставена вода
за периода 30.04.2009г.-30.11.2011г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 06.02.2012г. до окончателното изплащане, 79,62 лв. –
мораторна лихва, изтекла към 05.01.2012г. и 26,50 лв. разноски по заповедното
дело.
Сочи, че въз основа
на издадения изпълнителен лист, ответника образувал изп.дело № 678/2012г. на
ЧСИ с рег.№ 837 и район на действие СлОС. По това дело последното изп.действие
било извършено на 14.08.2012г. и тъй като взискателят не предприел действия по
принудително събиране на сумите, изп. Дело било прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
Твърди, че въз
основа на същия изп.лист ответника образувал ново изп.дело с молба от
27.02.2019г. до ЧСИ Павел Георгиев, като било уточнено, че част от сумите били
заплатени доброволно от ищцата и останали сумите 384,43 лв. главница за периода
30.04.2009г.- 30.11.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 06.02.2012г. до окончателното изплащане, мораторна лихва 39,09 лв. и
разноски 26,50 лв.
Сочи, че на
24.04.2019г. на ищцата било връчено запорно съобщение за доброволно изпълнение
по изп.д. № 372/2019г.
Ищцата счита, че не
дължи процесните суми, тъй като изтекла 5 годишна погасителна давност за
събиране на задължението. Сочи, че последното изп.действие по предходно
образуваното изп.д. № 678/2012г. било извършено на 14.08.2012г. и от тази дата
започнала да тече нова давност, която обаче изтекла на 14.08.2017г.
Иска се от съда да
признае за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 384,43
лв.- главница за доставена и консумирана питейна вода за периода 30.04.2009г. –
30.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.02.2012г. до окончателното изплащане; сума в размер на 39,09 лв. – мораторна
лихва, изтекла до 05.01.2012г. и сума в размер на 26,50 лв. – разноски в
заповедно производство по ЧГД № 504/2012г. на СлРС, поради погасяването на задълженията по давност.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното
дружество депозирало отговор.
Счита исковете за допустими, но
неоснователни. Сочи, че задълженията не били погасени по давност, поради което
се иска отхвърляне на претенциите.
Претендират се разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 02.03.2012г., издаден по ч.гр.д. № 504/2012г. на
СлРС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 270/07.02.2012г.
ищцата била осъдена да заплати на ответното дружество сума в размер на 545,78
лв.- доставена и консумирана питейна вода за периода 30.04.2009г.- 30.11.2011г.
в имот в гр.Сливен, кв.»Сини камъни», бл.2, вх.В, ап.10, ведно със законната
рихва върху тази сума, считано от 06.02.2012г. до окончателното изплащане,
както и мораторна лихва в размер на 79,62 лв., начислена към 05.01.2012г. и
разноски по делото 26,50 лв.
От поставения върху този изпълнителен лист печат е видно, че било образувано
изп.д. № 20128370400678, което било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с отбелязване, че последното изпълнително действие в това дело било
извършено на 14.08.2012г.
По молба на ответното дружество и въз основа на същия изпълнителен лист на
08.03.2019г. било образувано ново изпълнително производство № 20198370400372 по
описа на ЧСИ П.Георгиев с район на действие СлОС. Сумите претендирани от ищцата
по това изпълнително дело били 384,43 лв. главница за доставка на питейна вода
за периода 30.04.2009г.до 30.11.2011г., ведно със законна лихва за забава,
считано от 06.02.2012г. до окончателното изплащане, сума в размер на 39,09 лв.
– мораторна лихва и разноски 26,50 лв. Сумите в тези размери били претендирани, тъй като взискателят
посочил в молбата си, че част от сумите по изпълнителния лист били доброволно
платени от длъжника- настоящ ищец.
По изпълнителното дело бил наложен запор на банковите сметки на ищцата в
ПИБ АД. За това тя била уведомена на 24.04.2019г.
От представено извлечение по партидата на ищцата, водена от ответното
дружество се установява, че има постъпили суми на 29.08.2014г.
В хода на процеса е допусната, изслушана и приета съдебно икономическа
експертиза. От заключението нав ещото лице се установява, че на 29.08.2014г.
била платена на каса при ответника сума в размер на 250 лв. по партидата на
ищцата. С тази сума били погасени изцяло задължения по седем фактури от
м.04.2009г. до м. Ноември 2009г. – главници и лихви и частично фактура от
м.декември 2009г. От общо дължимите суми по фактурата от м.декември 2009г.
21,74 лв. с останалата сума от 12,51 лв. била платена 10,06 лв. натрупана лихва
и част от главницата в размер на 2,45 лв.
Сумата от 250 лв. била платена на касата на ответното дружество, но не
можело да се установи от кое лице и дали лично от ищцата.
Исковата молба е депозирана на 10.05.2019г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на представените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, по
издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК е допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимостта на
това вземане на ответника, поради несъществуването му или погасяването му по
давност. Правният интерес е продиктуван от висящ изпълнителен процес срещу ищеца.
При
предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената
тежест да установи при условията на
пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца
следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното от него
вземане, едва след което ищеца да
установи възраженията си за неговата недължимост.
В конкретния казус ищецът се позовава единствено на изтекла
погасителна вземането давност, поради настъпване на пет годишна давност от последното
изпълнително действие по изп.д. от 2012г. до образуването на изпълнителното дело през
2019г. Впрочем пълномощникът на ищцата в устните състезания пледира кратка три
годишна давност, но доклада по делото е приет с изявлението на друг пълномощник
на ищцата, пледиращ към него момент пет годишна давност.
Ответното дружество от своя страна застъпва становище,
че давността не е изтекла, доколкото тя била пет годишна и имало доброволно
плащане от длъжника, което я прекъснало на 29.08.2014г.
Така рамките на спора се очертават по въпроса какъв е
давностния срок погасяващ вземането, основаващо се на изпълнителен лист,
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена от своя
страна в заповедно производство пред съд и представлява ли доброволното плащане
признание на вземането по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД, прекъсващо давността.
По въпроса формира ли сила на пресъдено нещо влизането
в сила на заповед за изпълнение и съответно прекъсва ли давността, т.е.
приравнява ли се влязла в сила заповед за изпълнение на влязло в сила съдебно
решение в практиката има застъпени противоположни становища.
Настоящия съдебен състав обаче застъпва становището,
че влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебно решение по
следните съображения:
Съгласно мотивите на т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК ВКС, ГПК урежда заповедното производство като
част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на заповед
за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване
на вземането, но съгл.чл.422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно
действие, само ако е спазен срокът за възражение на длъжника по чл.415, ал.1 ГПК. Освен тази хипотеза, давността следва да се счита прекъсната и със
стабилизиране на заповедта за изпълнение. Така в най-новата практика на ВКС – Определение № 214/15.05.2018г. по ч.гр.д. №
1528/2018г.ІV г.о. ВКС РБ е прието, че влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането срока за подаване на
възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при
наличие на предпоставките на чл.423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на
основание факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение
може да бъде предявен само при наличието на условията на чл.424 ГПК. Съгласно
чл.439 ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване вземането,
но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на
възражение.
Ето защо стабилизираната заповед за изпълнение има
последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по
смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД, т.е. прекъсва давността и срокът на новата давност е всякога пет години.
В подкрепа на становището, че влязлата в сила заповед за изпълнение е
приравнена на съдебно решение по см.на чл.117, ал.2 ЗЗД е и Решение от
28.09.2016г. по въз.гр.д. № 365/2016г. и Решение от 02.10.2019г. по въз.гр.д. №
452/2019г., двете на СлОС.
В настоящия казус иск по чл.422 ГПК не е предявяван,
но няма и прието възражение на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение
или предмет на изпълнителното дело е изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение.
Видно от проследените по-горе в хронологичен ред
събития, касаещи издаването на изпълнителния титул и последвалото образувано
изпълнително производство, както и с оглед изложените съображения за прекъсване
на давността с влизане в сила на заповедта за изпълнение, съдът счита, че не е
изтекла пет годишна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД, погасяваща правото на
принудително изпълнение на кредитора.
В случая с влизането в сила на заповедта за изпълнение е прекъсната
погасителната давност за вземането на заявителя, считано от датата на
иницииране на заповедното производство. За тези дати обаче няма данни по
делото, поради което съдът приема като дата, прекъсваща давността датата на
издаването на изпълнителния титул 02.03.2012г. От тази дата е започнала да тече
пет годишна давност, през който период било образувано изпълнително дело № 20128370400678, прекратено поради перемпция и с
последно изпълнително действие 14.08.2012г. Така от последната дата започнала
да тече нова пет годишна давност, която следвало да изтече на 14.08.2017г. По
време на течение на този давностен срок обаче има постъпило доброволно частично
плащане по партидата на длъжника ищец на 29.08.2014г., макар и да не се
установи от кой точно са правени тези плащания – лично от длъжника или от друго
лице със знанието и съгласието на длъжника.
Съдът счита, че дори да се приеме, че тези частични плащания преди изтичане
на давностния срок да са направени лично от ищцата –длъжник, те не
представляват признание на цялото вземане на кредитора по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД, водещо до прекъсване на
давността.
Признание по смисъла на
закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което
кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с
което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За
да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено
до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото
задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Това е
така, защото признаването на фактическия състав все още не означава признаване
на последиците от този фактически състав към момента на признаването.
Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига
същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретния дълг към кредитора /в този см. Р №
100/20.06.2011г. по т.д. № 194/2010г. ІІ т. о. ТК ВКС РБ/.
Извършените частични плащания не представляват
признание на съществуването на целия дълг и не прекъсва давността за остатъка
от него. Подобни плащания биха могли да се приемат като конклудентен израз на
признаване дълга до размера на платеното и не се разпростира върху останалата
неплатена част от задължението. Длъжникът би могъл в един по-късен момент да
оспори, че остатъка от дълга не съществува поначало или, че е погасен, чрез
плащане или чрез друг способ на погасяване на задължението. Както е видно от
настоящото производство, длъжникът може да възрази, че вземането е погасено по
давност след като е изтекъл предвидения в чл.110 ЗЗД срок.
По горните съображения исковата претенция относно
главницата се явява основателна, тъй като от последното изпълнително действие
по изп.дело от 2012г. 14.08.2012г., прекъснало давността, същата е изтекла на
14.08.2017г. много преди образуването на новото изпълнително производство през
2019г. Следва да се признае, че ищцата
не дължи на ответника сума в размер на 384,73 лв. главница за доставена и
консумирана вода, но за периода от 01.12.2009г. до 30.11.2011г., тъй като се
установи, че сумите за периода м..април 2009г. до м. ноември 2009г., вкл. по 7
бр. фактури / за м. октомври 2009г. няма начисления, респ. задължения/ са
доброволно платени на каса при ответника.
Основателна е и акцесорната претенция за заплащане
на обезщетение за забавено изпълнение, която е погасена с кратката
тригодишна давност по чл.111, б.”б” ЗЗД.
С оглед изхода на спора, ответното дружество дължи
разноски на ищцата в размер на 400 лв., от която 100 лв. платена държавна такса
и 300 лв. платен адвокатски хонорар.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК по отношение на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД гр.Сливен, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, ул.”Шести септември” № 27, представлявано от управителя
Севдалин Рашев, че Н. СЛАВОВА Х., ЕГН: **********
*** НЕ ДЪЛЖИ следните суми: в
размер на 384,43 лв. /триста осемдесет и четири лева и 0,43 ст./, главница
-стойност на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.12.2009г.-
30.11.2011г. в имот в гр.Сливен, кв.”Сини камъни”, бл.2, вх.В, ап.10, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2012г. до окончателното
изплащане, мораторна лихва в размер на 39,09
лв. /тридесет и девет лева и 0,09 ст./, изтекла към 05.01.2012г. и разноски
по ч.гр.д. № 504/2019г. на СлРС в размер на 26,50
лв. /двадесет и шест лева и 0,50 ст./, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД гр.Сливен, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Шести септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев ДА ЗАПЛАТИ на Н. СЛАВОВА Х., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 400 лв. / четиристотин лева/,
деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: