Определение по дело №12025/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 263039
Дата: 16 юни 2021 г.
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20195330112025
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

            № 263039              16.06.2021 г.                       гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 16.06.2021 г., в състав:

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12980 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл. 130 ГПК.    

         Производството по делото е образувано по искова молба от „Хармония 2016“ ЕООД, ЕИК *********, против В.К.А. и Е.Б.А., с правно основание чл. 232, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да предадат на ищеца, държането на гараж с отделен вход, разположен в западната част от партерния етаж на сграда с идентификатор № ***по КККР на гр. П., находяща се на административен адрес: гр. П., бул. ***, със ЗП 332 кв.м. и РЗП 763.20 кв.м., състояща се от партер, два етажа и мансарда, въз основа на сключен Договор за наем от 30.04.2018 г..

            Ищцовото дружество твърди, че между страните е сключен Договор за наем от 30.04.2018 г., по силата на който ответниците В. и Е. А., като наемодатели се задължили да отдадат под наем на ищцовото дружество, за срок от 4 години, следния недвижим имот: сграда с идентификатор № ***по КККР на гр. П., находяща се в на административен адрес: гр. П., бул. ***, със ЗП 332 кв.м. и РЗП 763.20 кв.м., състояща се от партер, два етажа и мансарда. Сочат, че западната част от партерния етаж на сградата представлява гараж, който е с отделен вход, както и, че след подписването на договора, ответниците му предали ключовете за помещенията от цялата отдадена под наем сграда, с изключение на ключа за гаража.

          В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали писмени отговори на исковата молба, с които оспорват предявената исковата молба.

          Не оспорват, че между страните е бил сключен Договор за наем от 30.04.2018 г., по силата на който ответниците като наемодатели са отдали под наем на ищеца – наемател, следния недвижим имот: сграда с идентификатор № ***по КККР на гр. П., находяща се в на административен адрес: гр. П., бул. ***, със ЗП 332 кв.м. и РЗП 763.20 кв.м., състояща се от партер, два етажа и мансарда срещу заплащане на наемна цена от наемателя в размер на 3000 лева.

          Оспорват всички останали, изложени в исковата молба твърдения. На първо място, сочат че наетата вещ, не включва гараж, както и, че западната част от партерния етаж не представлява гараж, нито има отделен вход на гараж, като сочат, че такъв не фигурира и в строителните и експлоатационни книжа и документи. На следващо място, твърдят, че са предали на наемателя наетата вещ – предмет на договора за наем, за което са подписали приемо-предавателен протокол от 30.04.2018 г. Твърдят още, че на 03.05.2018 г. в гр. П., между страните било сключено допълнително споразумение /анекс/ към горния договор, с което страните изменили сключения договор за наем, като добавили още един имот към наетата сграда, а именно: УПИ с идентификатор ***, съставляващо паркинг и изменили /увеличили/ месечната наемна цена от 3000 лева на 5500 лева.

         Излагат също, че тъй като наемателят отказал и не заплатил дължимата наемна цена от 5 500 лева до 05.05.2018 г., не е заплатил и дължимия гаранционен депозит до 30.06.2018 г., договорът за наем се прекратил по право, без да е необходимо уведомяване от ответниците, по силата на договора. Сочи, че в този случай, наемателят бил длъжен едностранно да освободи и предаде наетите имоти, незабавно, което не било изпълнено и представителя на наемателя изрично и категорично заявил, че ще напусне само и единствено принудително. С писмена покана от 09.07.2018 г., наемодателите официално отправили изрично искане до наемателя да освободи и предаде наетите имоти, предвид прекратения по право договор за наем. Поканата била получена надлежно от наемателя, но въпреки това, не освободил наетите имоти и продължил да ги ползва. Поради тази причина, наемодателите завели исковата молба, с искане наемателя „Хармония 2016“ ЕООД да опразни предоставените му с договора за наем от 30.04.2018 г. и анекс към договора от 03.05.2018 г., недвижими имоти:

сграда с идентификатор № ***по КККР на гр. П., находяща се в на административен адрес: гр. П., бул. ***, със ЗП 332 кв.м. и РЗП 763.20 кв.м., състояща се от партер, два етажа и мансарда и УПИ с идентификатор **, съставляващо паркинг. Искането е да се отхвърли предявения иск.

           От изпратените по настоящото дело, от Софийски градски съд, писмо от 09.10.2019 г. и приложения към него, се е установило, че е образувано висящо гр.д. № 6813/19 г., имащо за предмет предявен от ответниците по настоящото дело В.К.А. и Е.Б.А., против ищеца „Хармония 2016” ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за осъждане на последното да предаде държането на следните недвижими имоти: Сграда с идентификатор ***/***/ по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 на ИД на АГКК, находяща се в гр. П., ул. **, и въведена в експлоатация на 31.01.2017г., със застроена площ - 332 /триста тридесет и два квадратни метра/ кв.м. и разгъната застроена площ 763,20 /седемстотин шестдесет и три цяло и две стотни квадратни метра/ кв.м., построена в УПИ с идентификатор *** с площ 636 кв.м., която се състои от партер, два етажа и мансарда, с предназначение – „Дом за възрастни хора“, както и УПИ с идентификатор ** е площ 234 кв.м. /двеста тридесет и четири квадратни метра/, съставляващо паркинг.

            Съдът, е приел, че е налице връзка на преюдициалност на гр.д. № 6813/2019 г. по описа на СГС по отношение на настоящото гр.д. № 12025/2019 г., поради което и с Определение № 11539/16.10.2019 г., постановено по настоящото дело, е спрял производството по гр.д. № 12025/2019 г. по описа на ПРС, до приключване на гр.д. № 6813/2019 г. по описа на СГС.

             С писмо, с вх. № 279215/28.05.2021 г., изпратено от СГС, е приложен заверен препис от влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 6813/2019 г. по описа на СГС. Видно от постановеното решение, е осъден „Хармония 2016“ ЕООД, ЕИК *********, да предаде на В.К.А. и на Е.Б.А., държането на следните недвижими имоти: Сграда с идентификатор ***/**/ по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 на ИД на АГКК, находяща се в гр. П., ул. ***, и въведена в експлоатация на 31.01.2017г., със застроена площ - 332 /триста тридесет и два квадратни метра/ кв.м. и разгъната застроена площ 763,20 /седемстотин шестдесет и три цяло и две стотни квадратни метра/ кв.м., построена в УПИ с идентификатор 56784.258.392 с площ 636 кв.м., която се състои от партер, два етажа и мансарда, с предназначение – „Дом за възрастни хора“, както и УПИ с идентификатор *** е площ 234 кв.м. /двеста тридесет и четири квадратни метра/, съставляващо паркинг. За да постанови, крайният си, влязъл в сила съдебен акт, съдът е приел, че между страните е било възникнало наемно правоотношение въз основа на Договор за наем от 30.04.2018 г., по силата на което наемодателите В. и Е. А. са предали на „Хармония 2016“ ЕООД, описаните в договора за наем, недвижими имоти, прекратяване действието на договора за наем и отказ на наемателя да предаде държането на имотите (изрично е посочено, че към датата на исковата молба, наемателят държи имотите – сграда и гараж.)

 

 Съдът, след като се запозна с постъпилата исковата молба, отговорите на исковата молба, приложените към тях писмени доказателства, както и с влязлото в законна сила решение № 4648/25.06.2019 г., постановено по гр.д. № 6813/2019 г. по описа на СГС, намира следното:

На първо място, съдът намира, че предвид постъпилото влязло в законна сила Решение № 4648/25.06.2019 г., постановено по гр.д. № 6813/2019 г. по описа на СГС, основанието за спиране на настоящото гр.дело е отпаднало, поради което производството по делото, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК, следва да бъде възобновено.

На следващо място, съдът счита, че в конкретния случай, предявеният осъдителен искове е недопустим, поради следното:

Абсолютна положителна предпоставка, за предявяване на иск, за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес. Правото на иск е винаги средство за защита на материално право, чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо.

Абсолютна отрицателна предпоставка, за предявяване на иск, за която съдът също следи служебно, е силата на пресъдено нещо. Като необходима последица от правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо се явява непререшаемостта на разрешения спор. Понеже са длъжни да не оспорват „пресъденото нещо“, и двете страни изгубват относно правото, предмет на силата на пресъдено нещо - своето право на иск. Силата на пресъдено нещо погасява това право. Затова тя се явява като отрицателна процесуална предпоставка, т.е. като пречка за повторен процес между същите страни относно същия спор.

В конкретния случай, видно от постановеното по гр.д. № 6813/2019 г. по описа на СГС, влязло в законна сила Решение № 4648/25.06.2019 г., се установи, че ищецът по настоящото дело е осъден да предаде на ответниците В.К.А. и на Е.Б.А., държането на недвижимите имоти, предмет на сключения между страните Договор за наем, поради прекратяването му.

Тъй като правото на иск е средство за защита на материалното право, чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо, пределите на тази защита се определят от заявеното от ищеца спорно право. Основните елементи, с които се материализира субективното право, чиято защита се търси с предявения иск, а с това – и предмета на делото, са правопораждащият факт /факти/, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, от което произтича правото.

Доколкото, по преюдициалния спор, заради който е спряно настоящото дело, е решен и ищецът е осъден да предаде всички обекти – предмет на този договор за наем, поради прекратяването на същия, съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от настоящия иск.

Освен това, преюдициалният спор, а именно – прекратено наемно правоотношение между страните по процесния договор за наем, е решен с влязло в законна сила решение, т.е. със сила на присъдено нещо е отречен правопораждащия факт, на който ищецът основава иска си по настоящото дело.

            Ето защо и, на основание чл. 130 ГПК, производството по делото следва да се прекрати, тъй като предявеният иск е недопустим.

 

   Мотивиран от горното, съдът        

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 12025/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, XVІII -ти гр. състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12025 по описа на ПРС за 2019 г., като недопустимо. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Пловдивския окръжен съд.

 

От служебно направена справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията, по партидата на ответното дружество, се установява, че ищецът „Хармония 2016“ ЕООД, е обявен в неплатежоспособност, като е открито производство по несъстоятелност на ответника, с Решение № 10/03.01.2020 г., постановено по търг.д. № 235/2019 г. по описа на СГС, като за с. е определен К. Б..

Поради горното, препис от настоящото определение да се връчи на ищеца „Хармония 2016“ ЕООД, чрез с. Б..

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова

 

Вярно с оригинала!

РЦ