МОТИВИ
НОХД № 668/ 2018 г.
Варненската окръжна прокуратура е обвинила Н.Г.
***, В ТОВА, ЧЕ:
В периода 14.11.2011г. - 14.06.2012г. в гр.
Варна, при условията на продължавано престъпление, като управител на "Нити Агро" ЕООД - гр. Варна,
ЕИК ********* правоприемник на "Ник Транс Варна" ЕООД, сам и чрез
електронният подпис на С.И. Ж./ В./, избегнал плащане на данъчни задължения в
особено големи размери - "Данък добавена стойност" в размер на 769
920.64 лв. / седемстотин шестдесет и девет хиляди деветстотин и двадесет лв. и
шестдесет и четири ст./ лв., като потвърдил неистина в справки - декларации за
данък върху добавена стойност, които се изискват по силата на Закона за данък
добавена стойност, с което приспаднал неследващ се данъчен кредит, както
следва:
1. Справка
декларация по ЗДДС от 14.11.2011г. на "Ник Транс Варна" ЕООД, гр.
Варна с вх. № 0300-1664773, за данъчен период 01.10.2011г.- 31.10.2011г., като
за този период неправомерно ползваният данъчен кредит е в размер на 53 721.60
лв. по фактури, издадени от " Юго Стройинвест"
ЕООД с №№ 2/28.10.2011г., 3/28.10.2011г., 5/31.10.2011г.? 6/31.10.2011Г.
7/31.10.2011г.;
2. Справка
декларация по ЗДДС от 14.12.2011г. на "Нити Агро" ЕООД - гр. Варна, с вх. № 0300-1679956, за
данъчен период 01.11.2011г. -30.11.2011г., като за този период неправомерно
ползваният данъчен кредит е в размер на 13 992.00 лв. по фактури, издадени от
"Юго Стройинвест" ЕООД с №№
15/14.11.2011г., 16/16.11.2011г., 9/03.11.2011г.;
3. Справка
декларация по ЗДДС от 14.02.2012г. на "Нити Агро" ЕООД -
гр. Варна, с
вх. № 0300-11710532, за данъчен
период 01.01.2012г.- 31.01.2012г., като за
този период неправомерно ползваният данъчен кредит е в размер на 199 790.00 лв.
по фактури, издадени от "Юго Стройинвест"
ЕООД с №№ 34/24.01.2012г., 36/26.01.2012г., 38/27.01.2012г., 39/30.01.2012г., и
41/31.01.2012г.;
4. Справка
декларация по ЗДДС от 14.03.2012г. на "Нити Агро" ЕООД - гр. Варна, с вх. № 0300-1724548, за
данъчен период 01.02.2012г.-29.02.2012г., като за този период неправомерно
ползваният данъчен кредит е в размер на 121 304.00 лв. по фактури, издадени от
"Юго Стройинвест" ЕООД с №№
42/01.02.2012г.., 46/02.02.2012г., 49/06.02.2012г.,
51/08.02.2012г., 54/13.02.2012г., 55/15.02.2012г., 57/17.02.2012г.,
60/21.02.2012г. и 64/28.02.2012г.;
5. Справка
декларация по ЗДДС от 12.04.2012г. на "Нити Агро" ЕООД - гр. Варна, с вх. № 0300-1738826, за
данъчен период 01.03.2012г.-31.03.2012г., като за този период неправомерно
ползваният данъчен кредит е в размер на 231 730.00лв. по фактури, издадени от
"Юго Стройинвест" ЕООД с №№ 66/03.03.012г., 67/05.03.2012г., 70/08.03.2012г.,
71/12.03.2012г., 74/14.03.2012г., 75/16.03.2012г., 79/26.03.2012г.,
85/29.03.2012г., 86/29.03.2012г., 87/30.03.2012г.;
6. Справка
декларация по ЗДДС от 14.05.2012г. на "Нити Агро" ЕООД - гр. Варна, с вх. № 0300-1758022, за
данъчен период 01.04.2012г.-30.04.2012г., като за този период неправомерно
ползваният данъчен кредит е в размер на 95 043.04 лв. по фактури, издадени от
"Юго Стройинвест" ЕООД с №№
102/22.04.2012г., 103/24.04.2012г., Ю4/24.04.2012г., 106/24.04.2012г.,
107/24.04.2012г., 109/27.04.2012г., 88/03.04.2012г., 91/04.04.2012г.,
92/04.04.2012г., 93/06.04.2012г., 94/06.04.2012г.,
95/11.04.2012г., 96/11.04.2012г., 97/11.04.2012г., 99/18.04.2012г.;
7. Справка декларация по ЗДДС от 14.06.2012г.
на "Нити Агро"
ЕООД - гр. Варна, с вх. № 17001013963, за данъчен период
01.05.2012г.-31.05.2012г., като за този период неправомерно ползваният данъчен
кредит е в размер на 54 340.00 лв. по фактури, издадени от "Юго Стройинвест" ЕООД с №№ 112/04.05.2012г.,
114/07.05.2012г., 116/08.05.2012г., 119/10.05.2012г., 122/14.05.2012г.
Престъпление по чл. 255 ал.З, вр. ал.1, т.2 и 7, вр.чл.26 ал.1
от НК.
Обвинението се поддържа в съдебно заседание,
като прокурорът го намира за безспорно доказано и предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, чието
изпълнение да бъде условно отложено.
Заставайки на противоположното становище,
защитникът на подс. Й. развива пространствена теза,
че твърденията на държавния обвинител са необосновани, а извода му за доказаност на обвинението, незаконосъобразен.
Подсъдимият, възползвайки се от
предоставеното му право на последна дума, желае правилно решение.
Съдът, в изпълнение на процесуалните са
задължения, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за
установено следното:
За да приеме, че са осъществени вменените на
подсъдимия деяния, прокурорът е приел от фактическа страна, че :
Дружество***
ЕООД било вписано в Агенцията по вписванията гр. Варна на 19.06.2008г. с
управител и собственик подс. Н.Г.Й.. Дружеството било
с предмет на дейност транспортни услуги - основно превозване на земни маси с
тежкотоварни автомобили. По инициатива на подсъдимия, считано от 08.08.2008г. дружеството е било регистрирано по ЗДДС /по
инициатива на органите по приходите същото е било дерегистрирано
на 27.06.2012г/. Счетоводството му се водело от счетоводна къща - Кантора
Варна, счетоводител му била свид. С. Ж./понаст. В./. Дружеството развивало дейност, но натрупало
задължения за осигуровки. През 2011г. свид. С. Ж.запознала
подс. Й. със свид. С.И..
Последният му предложил да работи заедно
с него през фирмата му и да му помогне да погаси задълженията на дружеството.
Дейността била свързана с търговия със зърно. След като подсъдимият се
съгласил, на 09.12.2011г. била вписана промяна в наименованието на дружеството
от „Ник Транс Варна" ЕООД на "Нити Агро" ЕООД, като
собственик и управител останал подс.Й..
Седалището
останало непроменено, като била вписана промяна в дейността - търговия на едро
със зърно. Дружеството имало сметка в „Прокредитбанк"
АД, като право да оперира с нея имал само подсъдимият. Открил и нова сметка - в Банка ДСК, като спесимен на подпис имали и свид. С.И.
и свид. М.М.. В полза и на
двамата подс. Й. изготвил генерални пълномощни за
представителство на "Нити Агро"ЕООД
- на свид. И. с дата на заверката 07.10.2011г., на свид. М. - с дата на заверката 31.01.2012г. /т.5 от ДП/.
Дружеството
на подс. Й. било регистрирано като земеделски
производител в ОД „ЗГ" - гр. София под per. №
*********/24.08.2011г.
Той
управлявал "Нити Агро"
ЕООД гр. Варна от създаването му до 22.05.2012г., когато с договор за покупко - продажба в качеството си на собственик продал на свид. Д. И. Д. дружествения си дял, съразмерен на капитала
на цялото дружество. След продажбата, свид. Д. станал
едноличен собственик, управител и представляващ дружеството. Последният твърди,
че не е получил от подс. Й. никакви документи и е
придобил фирмата за пари.
Основната
дейност на "Нити Агро"
ЕООД за периода от края на 2011г. до м. 05.2012г. била покупко-продажба на
зърно. Подс. Н.Й. носел документите за дейността на
"Нити Агро" ЕООД
за всеки месец и ги предавал на свид. С. Ж./В./. Тя
изготвяла Справките - декларации, дневниците за покупки и продажби на
дружеството, въз основа на предадените й от подсъдимия документи и ги подавала
по електронен път - с неин и с електронен подпис, издаден на негово име.
Дружеството
се снабдявало със зърно от земеделски производители и частни стопани от региона
на Добруджа, които не били регистрирани по ЗДДС. Зърното било продавано, основно
на дружество „Алфред С. Тьопфер Интернешънъл
/България/ ЕООД, като транспортът бил осигуряван и за сметка на подс. Й.. За да не внесе ДДС по извършените от неговото
дружество продажби, той представял на счетоводителката си фактури, издадени от
името на дружество „Юго Стройинвест" ЕООД, като
продавач на стоките. Подобни сделки не били осъществени, а само документално
оформени. Тези фактури били включвани в дневниците за покупки на "Нити Агро" ЕООД, с цел
приспадане на дължимият ДДС по реалните продажби на дружеството. Там били
включени и фактури, издадени от транспортните фирми, извършили превоза до
складовете или местата, посочени от купувача на зърното „Алфред С. Тьопфер Интернешънъл /България/ ЕООД.
Така
в инкриминирания период от 14.11.2011г. до 14.06.2012г. в гр. Варна, въз основа
на данните, предоставени от подс. Й., "Ник Транс
Варна" ЕООД и "Нити Агро"
ЕООД - гр. Варна, ЕИК ********* -правоприемник на " Ник Транс Варна"
ЕООД депозирало изготвените от свид. Ж./В./ Справки -
декларации и дневници в ТД НАП Варна. /л. 149 и сл., т. 4 от ДП/.
В
справка -декларация по ЗДДС от 14.11.2011г. на "Ник Транс Варна" ЕООД
с вх. № 0300-1664773, за данъчен период 01.10.2011г.-31.10.2011г., и в
приложения към нея дневник за покупки подс. Й.
включил фактури, издадени от "Юго Стройинвест"
ЕООД с №№ 2/28.10.2011г., 3/28.10.2011г., 5/31.10.2011г., 6/31.10.2011г.
7/31.10.2011г. Като предмет на сделките в дневника за покупки била посочена
доставка на гориво, със съответна данъчна основа, по която дружеството
претендирало да ползва данъчен кредит общо в размер на 53 721.60 лв. В дневника
за покупки били вписани и фактури, издадени от „Феникстранс
БГ" ООД, „Фактор П" ЕООД и „Г Транс" ЕООД, с предмет на
доставката транспорт, с общ размер на ползвания по тях ДК - 538, 21 лв.
Всички
продажби на дружеството били към „Алфред С. Тьопфер
Интернешънъл /България/ ЕООД и касаели доставка на зърно.
В
справка -декларация по ЗДДС от 14.12.2011г. на "Нити
Агро" ЕООД - гр. Варна, с вх. № 0300-1679956, за
данъчен период 01.11.2011г.-30.11.2011г., и в приложения към нея дневник за
покупки подс. Й. включил фактури, издадени от
"Юго Стройинвест" ЕООД с №№ 9/03.11.2011г.,
15/14.11.2011г., 16/16.11.2011г. Като предмет на
сделките в дневника за покупки била посочена покупка на гориво, със съответна
данъчна основа и ДДС, въз основа на които дружеството претендирало да ползва
данъчен кредит общо в размер на 13 992.00 лв. В дневника за покупки била
вписана и фактура за реално осъществена покупка от „Борика банксервиз"
с ДДС по нея 11, 20 лв.
Продажбите
на дружеството били само към „Алфред С. Тьопфер
Интернешънъл /България/ ЕООД и касаели доставка на зърно.
В
дневника за покупки към справка - декларация по ЗДДС от 14.02.2012г. на "Нити Агро" ЕООД - гр. Варна,
подадена в ТД НАП с вх. № 0300-11710532, за данъчен период 01.01.2012г.- 31.01.2012г., подс. Й.
включил фактури, издадени от " Юго Стройинвест"
ЕООД с №№ 34/24.01.2012г., 36/26.01.2012г., 38/27.01.2012г., 39/30.01.2012г., и
41/31.01,2012г. По тях декларирал, че има право на пълен данъчен кредит в
размер на 199 790.00 лв. В дневника били вписани и фактури за реално
осъществени покупки - доставка на транспортни услуги от „Интер агро транс" ЕООД, нотариални и др. услуги, както и
заплатен наем към „ЕТ „Елан - Т.С." с ДДС по тях
общо 3179,41 лв.
Продажбите
на дружеството и в този данъчен период били само към „Алфред С. Тьопфер Интернешънъл /България/ ЕООД и касаели доставка на
зърно.
В
дневника за покупки за данъчен период 01.02.2012г.- 29.02.2012г. на
управляваното от него дружество, приложен към справка декларация по ЗДДС от
14.03.2012г., подадена в ТД НАП с вх. № 0300-1724548, подс.
Й. включил фактури, издадени от " Юго Стройинвест"
ЕООД с №№ 42/01.02.2012г.., 46/02.02.2012г.,
49/06.02.2012г., 51/08.02.2012п, 54/13.02.2012г., 55/15.02.2012г„
57/17.02.2012г., 60/21.02.2012г. и 64/28.02.2012г. Общият размер на ДК, за
който претендирал по тези фактури, възлизал на 121 304 лв. В дневника били
включени и други фактури, за реално осъществени доставки към дружеството
-транспорт, от наемни отношения и др. Продажбите на „Нити
агро" ЕООД били само на зърно, и касаели сделки
с „Алфред С. Тьопфер Интернешънъл /България/ ЕООД,
включени и в дневника за продажби.
В
дневника за покупки за данъчен период месец февруари 2012г., приложен към
Справка декларация по ЗДДС от 14.03.2012г., подадена в ТД НАП - Варна с вх. №
0300-1724548, подс. Й. включил фактури, издадени от
"Юго Стройинвест" ЕООД с №№
42/01.02.2012г.., 46/02.02.2012г„ 49/06.02.2012г.,
51/08.02.2012г., 54/13.02.2012г., 55/15.02.2012г., 57/17.02.2012г. и
64/28.02.2012г. Общият размер на данъчния кредит по тези фактури, претендиран от подсъдимия, възлизал на 121 304.00 лв. В
дневника фигурирали фактури и за реално осъществени транспортни услуги към „Нити Агро" ЕООД - от „Агро -Резерв ООД и „Интер Агро
Транс" ЕООД.
В
дневника за продажби били вписани само продажби на зърно към „Алфред С. Тьопфер Интернешънъл /България/ ЕООД
В
дневника за покупки за данъчен период 01.03.2012г.- 31.03.2012г., приложен към Справка
декларация по ЗДДС от 12.04.2012г., подадена пред ТД НАП - Варна с вх. №
0300-1738826, включил фактури, издадени
от "Юго Стройинвест" ЕООД с №№ 66/03.03.2012г. , 67/05.03.2012г., 70/08.03.2012г.,
71/12.03.2012г„ 74/14.03.2012г., 75/16.03.2012г., 79/26.03.2012г.,
85/29.03.2012г., 86/29.03.2012г., 87/30.03.2012г. Общият размер на данъчния
кредит по тези фактури, претендиран от подсъдимия,
възлизал в размер на 231 730.00лв. В дневника фигурирали фактури и за реално
осъществени транспортни услуги от „Интер Агро
Транс" ЕООД и „Феникстранс БГ" ЕООД.
В
дневника за продажби били вписани само продажби на зърно към „Алфред С. Тьопфер Интернешънъл /България/ ЕООД.
В
дневника за покупки за данъчен период 01.04.2012г.- 30.04.2012г., приложен към
Справка декларация по ЗДДС от 14.05.2012г., подадена пред ТД НАП - Варна с вх.
№ 0300-1758022, по фактури, издадени от името на "Юго Стройинвест"
ЕООД с №№ 102/22.04.2012г., 103/24.04.2012г., 104/24.04.2012г.,
106/24.04.2012г., 107/24.04.2012г., 109/27.04.2012г., 88/03.04.2012г., 91/04.04.2012г., 92/04.04.2012г.,
93/06.04.2012г., 94/06.04.2012г., 95/11.04.2012г., 96/11.04.2012г.,
97/11.04.2012г., 99/18.04.2012г., 87/30.03.2012г. Общият размер на данъчния
кредит по тези фактури, претендиран от подсъдъмия, възлизал в размер на 95 043.04 лв. В дневника
фигурирали фактури и за реално осъществени услуги от „Интер Агро
Транс" ЕООД и др.
Продажбите
на дружеството и в този данъчен период били само към „Алфред С. Тьопфер Интернешънъл /България/ ЕООД и касаели
транспортиране, доставка и почистване на зърно.
В
дневника за покупки, приложен към Справка декларация по ЗДДС от 14.06.2012г. на
"Нити Агро" ЕООД
- гр. Варна, подадена пред ТД НАП - Варна с вх. № 17001013963 и касаеща данъчен период 01.05.2012г.- 31.05.2012г., подс. Й. включил фактури, издадени от "Юго Стройинвест" ЕООД с №№ 112/04.05.2012г„
114/07.05.2012г., 116/08.05.2012г., 119/10.05.2012г., 122/14.05.2012г. Така бил
неправомерно претендиран и ползван данъчен кредит в
размер на 54 340.00 лв. Били включени и три фактури за транспорт и направени
разходи за телефонни услуги, реално доставени на дружеството.
В
дневника за продажби на „Нити Агро"
ЕООД били отразени продажби единствено на дружеството „Алфред С. Тьопфер Интернешънъл /България/ ЕООД и същите касаели
доставка на зърно.
На
„Нити Агро" ЕООД била
извършена данъчна ревизия. В хода на ревизията били поискани редица документи.
Видно от депозираният пред ТД НАП - Варна писмен отговор на подс.
Й. /т.1, л. 146, 147 и сл. от ДП/, същият е представил копия на фактурите,
включени в дневниците му за покупки до м.01.2012г. вкл., като посочва, че не е
закупувал горива от „Юго Стройинвест", без да
дава логично обяснение. Това е видно и от копията на фактурите - л.72 и сл. в
т.1 - в същите е отразена покупка на слънчоглед, царевица, пшеница.
Извършена
била паралелна ревизия и на „Юго Стройинвест"ЕООД
/копие в т.З от ДП/. В хода на същата е установено, че в периодите с покупки,
декларирани от „Нити Агро"
ЕООД, „Юго Стройинвест"ЕООД не е разполагало със
стока - слънчоглед, пшеница и др. зърнени култури, които да продаде. Установено
е, че дружеството е представило декларации за произход и добра земеделска
практика, а в хода на ревизионното производство не са установени данни същото
да е производител на земеделски култури, нито да има кадрова и техническа
обезпеченост за това. На „Юго Стройинвест"ЕООД
бил съставен РА със задължения по ЗДДС и ДОПК общо в размер на 1 206 916, 13
лв.
По
горните съображения и органите по приходите, извършили ревизията на „Нити Агро" ЕООД, не признали
реалността на сделките по фактурите, издадени от името на „Юго Стройинвест"ЕООД.
За да стигне до извод за съставомерност
на деянието, като престъпление по инкриминирания законов текст, прокурорът намира, че подсъдимият е познавал в детайли
работата на дружеството и се аргументира с това, че сключените с „Алфред Тьопфер“ договори са подписани от него, че той е захранвал
сметката на дружеството в „Прокредит банк“ и подписвал платежни нареждания към бюджета, ерго, бил е наясно, че към бюджета се дължи голям данък по
повод продажбите на зърно. Пред НАП е представял фактури, документи,
удостоверяващи обстоятелството, че е земеделски производител, при положение, че
не е бил такъв. Версията на подсъдимия, че е бил подставено лице, прокурорът
намира за нелогична и оборима. Той, твърди
прокурорът, развивайки търговска дейност, е бил наясно със задълженията си към бюджета, но е потвърждавал неистина в
подадените справки декларации и избягнал плащане на данъчни задължения, като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в особено голям размер, поради което и
следва да понесе наказателна отговорност.
За да съпостави съответността
на поднесената му фактология с обективната истина,
съдът анализира събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно
обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, експертни мнения,
прочетените на основание чл. 282 НПК заключения на назначените в предходната
процесуална фаза експертизи, приобщените на основание чл. 283 НПК писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, имащи
значение за разкриване на обективната истина по делото.:
Намери, че действията по разследването по
време на досъдебното производство са извършени законосъобразно, а техните
резултати са обективирани в съответни с
изискуемия ред протоколи. В съответствие с изискванията на процесуалния закон
са приобщени и изисканите от ТД НАП
документи. Ето защо, тъй като липсват основания за тяхното изключване от доказателствената съвкупност на формално основание, същите
бяха използвани при формиране на фактическите и правни изводи на съда.
За
обективни, безпристрастни и добросъвестни съдът намери заключенията на назначените в предходната
процесуална фаза експертизи. Те са изготвени
от вещи лица, в рамките на тяхната компетентност, дават задълбочен отговор на
поставените им въпроси, поради което липсват всякакви съмнения относно тяхната
обоснованост и пречка, според съдебната преценка, за приобщаването им към доказателствения масив по делото.
Такова е становището на съда и за
заключението по назначената в съдебна фаза тройна графологична
експертиза.
Досежно останалите изрично изброени по-горе и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства, съдът намира, че
следва да бъдат кредитирани изцяло като единни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се.
Преценката на съдебния състав обаче, не води
до категоричен извод, обвинението срещу
подсъдимия да е доказано по изискуемия от закона безспорен начин.
Подс. Й. твърди, че през инкриминирания период от
време е изпитвал финансови затруднения и дължал около 4 - 5 хиляди лева за
социални осигуровки, както и на счетоводителя, св. В..
Тя го запознала със св. С.И. и му предложила
да работи с него, като купуват и препродават зърно. Обещали да покрият
задълженията му.
Дали му пари за издаване на електронен
подпис, който останал в счетоводната къща на свидетелката. Подсъдимият
упълномощил св. И. и неговият приятел св.М. за генерално представителство на
"Нити Агро"ЕООД.
В дейността на дружеството, свързана с
търговия на зърно, подсъдимият не участвал, не знаел, че не е платен дължимия
данък, нито кои са страните по сделките. Не бил виждал св.М., а фактури и
справки при свидетелката не бил носел. Тя имала задължението, според него, „да
обслужва счетоводството и да плаща данъците, защото всичко минава през нея“.
Според св.И. обаче, който дава показания с
уговорката, че това „най вероятно“ се е
случило, най вероятно ще да е било, той/ И./, виждайки подсъдимия в офиса на
св.В., да е споменал нещо, че може да уреди договор за продажба на зърно с „Тьопфер“ и да помогне на подсъдимия да стане един от
доставчиците им. Това по принцип било доста „ трудничко“, но свидетелят
контактувал с г-н С. от тази фирма. Участието си в дружеството той свеждал
единствено до предаване на пробите от зърното, преглеждане на договорите и
контактуването по телефона. Закупуването на зърното не му било ясно, не му било
и интересно. Това се извършвало от подсъдимия и от св.М.. Св.И. не бил
разписвал или изготвял първични счетоводни документи. В последствие свидетелят
се сеща, че най- вероятно ще е нареждал изплащане на суми на „ Юго Стройинвест“, които също продавали жито. Не познава
представляващия фирмата, но ако му се подскаже, може и да се сети. Кешово плащане не е извършвал.
Не бил наясно откъде ще се изкупуват
количествата зърно, че да се препродадат в
последствие. Той такова съдействие не обещавал , а само за сключването на
договора с крайния купувач.
Освен с „Юго Стройинвест“,
с други дружества не бил договарял количества или цени на зърно. Св.М., за
когото се подсетил, най вероятно бил пълномощник, а не управител на
дружеството. Съдействието в дружеството си определя като епизодично, а към
средата на „бизнес начинанието“ получил плащането за консултациите по сключване
на договора с „Тьопфер“ Не знае кой се е занимавал
със счетоводното обслужване на „ Нити Агро, но най вероятно било това да не е св.В..
Показанията на този свидетел не следва да се
кредитират, не защото е осъждан, според собствените му твърдения „ за
използване на документ с невярно съдържание, а защото са в относителен унисон
единствено с показанията на св. В., която се определя като негова дългогодишна
и близка приятелка и в дисонанс с всички останали.
Тази В., притежаваща процесуално качество свидетел и предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК и правата
си по чл. 121 ал. 1 от НК няма спомен да
е запознавала подсъдимия със св. И.. В състава на съда се създаде впечатление,
че спомените на този свидетел са избирателни, но според съдържанието им, тя е
нямала идея, че този свидетел се занимава с търговия на зърно и че е
пълномощник на „ Нити Агро“.
Има ясен спомен обаче, че не е обслужвала
счетоводно това дружество, по времето, когото се е занимавало с търговия на
зърно. Не е обслужвала по този начин и дружеството „ Юго Стройнвест“,
чието име нищо не й говори. Идея липсва
и относно това, дали подс.Й. е имал електронен
подпис, защото тя принципно подавала декларациите с нейния.
След множество уточняващи въпроси, прочитане на показанията, дадени по
време на досъдебното производство и предявяване на документи, свидетелят
внезапно се сеща, че в инкриминирания период е била в болничен и е нямала
възможност да работи. Декларациите не били подавани от нея, а електронният
подпис стоял в кантората и се знаел от съдружничката й.
Съдружничката, св.Станева
сочи, че В. е имала отдалечен достъп до компютъра си, фирмите по принцип били
без собствен електронен подпис, подсъдимият не е ходил да иска документи за
представяне в НАП, а тя не знае дружеството да е било ревизирано и справки
декларации не е подавала. Възможно е, заключва свидетелката, да е имало фирми,
които В. сама е обслужвала.
Св. М. посочва,че е близък и съсед със св.И.. Последния поискал от М. да „ му
намери човек но който да регистрира чиста фирма“ Свидетелят повикал познатия си
македонец И.Б. , на когото платили пътя до България. Регистрирали „ Юго Стройинвест“
с управител и собственик Б. и пълномощник М.. Б. напуснал България след около
15 – 20 дни. Дружеството не извършвало търговия със зърно. Не произвеждало, не
купувало, не продавало. Декларация за добра земеделска практика на земеделски
производител, свидетелят не бил виждал. По сметката на дружеството постъпвали
значителни парични средства, които изтеглял и предавал на св.И.. Предавал му
различни суми- по 16 ,20 , 35 хиляди лева. Често ходел до банката. Предавал ги
на И., защото той ги нареждал по сметката. Разписките за сумите получавал М.,
защото И. му казал, че трябва да се подписани от Б.. Подписвали бланки без
нанесени суми. Не притежавал никакви счетоводни документи. Не знае кой е водил
счетоводството на „ Юго Стройинвест“. И. уверявал че
„ всичко е уредил, всичко е платил, всичко е направил“ Освен бордера, други документи не бил подписвал. Не било и
необходимо, тъй като електронният подпис на дружеството се намирал в И.. Не
познавал подсъдимия, нито по име, нито по физиономия, нямал представа да е
управител на дружеството.
Св.М. бил технически сътрудник в „Нити Агро“. Св. И. го назначил там, тъй като се познавали от
деца. Ходил с приятеля си да договорира и купува жито от земеделски
производители в Добруджа. Нареждал платежните към тях. Най големи суми обаче
превеждал на „ Юго Стойинвест“. Основание за
плащането – „ на С.И.“, тъй като от него получавал сумите. Счетоводството го
водела св.В.. И. давал документите, а св.М. ги носел.- „ Чантата готова с пари
– точно пари в брой ми дава“. Носел и дадени му от В. документи и ги представял
в НАП. Че е упълномощен от подсъдимия, св.М. разбрал в последствие, чак след
оттегляне на пълномощното. Поне три четири пъти носел в НАП документи за
ревизии на „ Нити Агро“,
които получавал от св.В.. Не знаел, че управител на дружеството е подсъдимият.
Видал се с него, когато „ затворили фирмата“. Документи от него не бил
получавал, нито предавал. Всичкото ставала чрез С. / св.В./Пълномощното получил
от св. И.. Четири -пет пъти ходил с него да плащат кешово
земеделска продукция. Получавал прилична заплата, която св.И. му предавал на
ръка, без ведомост.
Изтъкваният от св. И. свидетел С., представител на „ Алфред Тьопфер“твърди, че не го познава, не познава и подсъдимия,
но дружеството „Нити Агро“
е било доставчик на зърно. Друг представител – св. С. контактувал с търговците.
Св.С. също не познава С.И., а дружеството „Нити Агро“ му е непознато.
Посочва, че не е отговарял за сделки в гр.Варна.
Разпита на свидетелите,
представляващи транспортните дружества осъществили превоза на договорираната от
св.И. земеделска продукция, не доведе до установяване на лицето, с което
услугата е уговаряна. Установи се обаче ,че зърното е било купувано от различни
от „Юго Стройинвест" земеделски производители.
От заключението по съдебно
счетоводната експертиза
стана ясно, че не са налице реално изпълнени доставки по смисъла на чл. 6 /чл.
9 от ЗДДС -прехвърляне на собственост на стока или извършване на услуга от „Юго
Стройинвест" ЕООД към „Нити
Агро"
Варна" ЕООД за периода м. 10.2011 - м. 05.2012г.
Експертизата е анализирала и банковите сметки
на дружеството, за да установи налице ли е плащане по декларираните от „Нити агро" ЕООД сделки. Не е
установено съвпадение по превежданите суми от дружеството към „Юго Стройинвест" ЕООД, като сумите са кръгли и
основанието, посочено за плащане, не е конкретно, а е отразено само „по
фактури". Сумите не съответстват на издадените фактури, приложени по
делото. Установено е, че постъпилите парични средства в банковите сметки на „Нити Агро" ЕООД са теглени
от свид. М.М..
Св. Д., извършвала в съответствие със служебните си задължения ревизия на „Нити Агро“ говори, че продажбите
от това дружество към „ Алфред Тьопфер“ са реални и
по тях в дневниците за продажби дължимия данък е начислен. Нереални са сделките с
„Югостройинвест“ Това дружество е нямало
капацитет на зърнопроизводител, но в дневниците му са
отразени продажби към „Нити Агро“.Такива
са отразени и в дневниците за покупки на процесното
дружество. Предметът на сделките не е конкретизиран.
Изслушани са заключенията по графологическите експертизи. По мнението на вещите лица, подписите за
„продавач“ по сключените договори с „Алфред Тьопфер“
са положени от подсъдимия.
Тези, в уведомленията на упълномощаване,
оттегляне на упълномощане, промяна на електронен
адрес, са имитация на автентичния подпис на подс. Й.,
но категорично не са изпълнени от него.
От него е изпълнен и подписа на представените
от св.И. разписки за получаване на суми, а текста, от свидетеля.
В резултат на назначена по време на съдебното
следствие графологическа експертиза е установено, че в оригиналите на фактурите,
декларации за добри земеделски практики и приемо-
предавателни протоколи, подписите на купувач във фактурите, на декларациите и
на предал и приел в протоколите са изпълнени от едно и също лице, което не е
подсъдимият, не е В., М. или Миладиноски. Подписите
на съставителя на фактурите са изпълнени от същото лице. Възможно е това лице
да е и св.И., но експертите не могат да бъдат категорични.
Анализът на доказателствената
съвкупност не може да доведе до категоричност на извода за умисъл на подс.Й., представляващ условие за състовомерността
на деянието му като престъпление по вменения му законов текст от материалния
наказателен закон.
Дори и да се приеме
за вероятно това, подсъдимият да е бил наясно с намеренията на св.И., св. В. и
М. и да е участвал в описаната схема за престъпно неплащане на ДДС, дори и да
съществува хипотетична вероятност и да е дал предварителното си съгласие за
извършване на данъчна измама чрез използване на дружеството му, дори и да се
пренебрегне най- голямата вероятност, деянието да е осъществено по
предварителен замисъл от други лица, невероятно ще е въз основа на съмнение да
бъдат направени изводи във вреда на подсъдимия, а още по малко да се приеме, че
деянието му е доказано по изискуемия от чл. 303 от НПК начин.
Няма безспорни доказателства, че подсъдимият умишлено и със целта по чл.
255 ал. 1 от НК, сам и чрез посредствен извършител е избегнал плащане на
данъчни задължения, потвърждавайки в СД
по ДДС неистина. Според единодушното мнение на настоящия състав, няма, не само
достатъчно , а и каквито и да е доказателства за формиране на безспорен извод в
тази насока. Ето защо, невинността на подсъдимия не следва да се поставя под
съмнение, тъй като съдът е длъжен да го оправдае, ако не установи, че деянието
е извършено от него и то виновно. /
аргумент чл. 304 от НПК./
Без съмнение, подсъдимият, съгласно т. 3 от
ТР № 4 / 2016 г. на ВКС уреждащ кръга на субектите на престъплението по чл. 255
от НК, може да бъде субект на престъплението по възведеното му обвинение.
За да бъде ангажираната наказателната му
отговорност обаче, следва категорично да се установи, че той, фактически,
осъществява дейността и функциите на данъчно задълженото лице.
Ето защо съдът изследва въпроса, знаел ли е
подсъдимият, каква търговска дейност се извършва и каква счетоводна отчетност
се води и стигна до извода, че не може да даде положителен отговор на този
въпрос.
В обвинителният акт се сочи,че подс. Й. не е можал да даде логични обяснения. Това е
повече от естествено, при положение, че представа за действителната дейност на
дружеството той е нямал.
Без да се теоретизира излишно, относно
изложеното в Постановление № 6 от 04.05.1978 г., т. 8 на Пленума на ВС
разбиране, според което правото да дава обяснения обвиняемият упражнява или
като направи самопризнание или като оборва обвинението, следва само да се
посочи, че принципно, освен средство за защита те са и доказателствено
средство и не могат да бъдат отхвърлени априори, без
да се опровергаят, на само защото е
процесуално недопустимо да се формират изводи във вреда на подсъдимия,
поради факта, че той не е доказал възраженията си /арг.
от чл. 103, ал. 2 и ал. 3 НПК/, а и защото, чрез предвидените в НПК процесуални
средства и способи на доказване съдът не намери, че доказателствата по
конкретното производство могат да оборят защитните твърдения.
Обвинението е за това, че подс.Й.,
сам и чрез електронния подпис на св.В. е изготвил неистински СД и ги
представил, че да приспадне неследващ се данъчен кредит. Съставът счита, че от
доказателствата следва обратното- свидетелката сама и използвайки електронния
подпис на подсъдимия, е изготвила документите за пред НАП, които пък той не
проверил. Този извод следва от обстоятелството, че декларациите, било подавани
чрез нейния електронен подпис, било чрез намиращия се в нея ел. подпис на подс.Й., са подавани от нейния ай пи адрес, до който достъп
подсъдимият нямал. Практика, да се носи електронен насител с вече изготвени
справки, според св. С., не съществувала. Нещо повече, чрез показанията на св.М.
е установено, че така е процедирано и по отношение на
него, електронния подпис на И.Б. бил даден на св.В., отричаща изобщо да е
водила счетоводната отчетност на неговото дружество. Нейните защитни показания са опровергават от
безспорния факт, че декларациите на „Югостройнвест“
са подавани от същия ай пи адрес. Отделно, подс.Й. не
е бил упълномощавал св.В. да подава СД с неговия подпис. Уведомлението до НАП ,
както бе посочено, не е подписано от него.
Подписани са обаче договорите с „Алфред Тьопфер“ и разписките, представени от св.И.. Дори и да бъде
игнорирана тезата на подс., че те са му били
представени от св.И. и подписани във връзка с твърдяна законна дейност, то
първо, договорите и осъществените в следствие на тях продажби са напълно
действителни, а дължимия данък
посочен. Дори и беглия поглед
върху разписките установява ,че страните по тях, за разлика от сумите, са
допълнително добавяни, което пък е в унисон с твърденията и на подсъдимия и на
непознатия му св.М., че са подписвали празни разписки.
Не ползва обвинителната теза и заключението
по графологичнити експертизи. Ако подсъдимият е бил участник в престъплението, то не би се
налагало преправянето на уведомленията на упълномощаване, оттегляне на
упълномощаване, промяна на електронен адрес, декларации за добри земеделски
практики, приемо-предавателни протоколи и оригинали
на фактурите по фиктивните сделки с Югостройинвест.
Това обстоятелство, към което се добавя и
мнението на експертите, че е възможно имитиралото подписите лице да е и св.И.,
подкрепя тезата на подсъдимия, че именно той, свидетелят, фактически е
осъществявал дейността на дружеството, по това „ бизнес начинание“ и
предоставял счетоводната документация на приятелката си, св.Вълчева.
В същия аспект са и резюмираните показания на
св.М., за когото работодател и практически търговец бил св.И., а С. / св.В./ „
оправяла документите“. Св. М. ги носел и вземал от нея. Разплащал се с реалните
продавачи по сделките с парични средства, давани му от св. И.. Привеждал, пак
по негови указания, парични средства по сметка на „Югостройинвест“.
С банковата сметка, открита в ДСК по идея на И., оперирали двамата. Св.М. пък
теглел сумите и ги предавал на И.. За това получавал и възнаграждение. За
подсъдимия не бил чувал.
Не е поставян въпроса, чии са били и от къде
са постъпили средствата за започване на търговията със зърно. Това, че Й. не е
бил в състояние да инвестира такъв бизнес се приема за безспорно, с оглед
данните за непогасени задължения и липса на финансови средства.
Не е изследван въобще и този, какво е станало
със средствата от печалбата, свързана с многократно споменавания марж от
покупката и последващата продажба, в резултат на
вещите консултации на дипломирания юрист И..
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът
добавена стойност е изискуем от
регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка. На основание
чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е
длъжно: „да го начисли, като издаде данъчен документ, в който следва да посочи
данъка на отделен ред; да включи размера на данъка за съответния данъчен период
в справка-декларацията за този данъчен период; да посочи данъчния документ в
дневника за продажбите за съответния данъчен период“
. От тези разпоредби на ЗДДС е ясно, че
задължението за внасяне на ДДС по дадена доставка е само на доставчика, а
получателят на доставката няма задължение за внасяне на ДДС, освен в случаите
по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС. Според обстоятелствената част на обвинителния акт
и с оглед посочената разпоредба и конкретиката на казуса, задължението за внасяне на ДДС по
продажбите си е имало „Югостройинвест“. Съгласно
разпоредбите на цитирания закон / чл. 85/ при документална обоснованост данък
се дължи, независимо от реалността на продажбата.
Законът/ЗДДС/ допуска солидарна отговорност
на получателя на доставката, съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС за регистрирано лице, т.е получател по облагаема доставка да отговаря за
дължимия и невнесен данък, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен
кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността
обаче се реализира, когато се докаже, че регистрираното лице е знаело, че
данъкът няма да бъде внесен. На тази основа са известни две форми на така
наречената „данъчна измама“ - чрез възстановяване на ДДС или неплащане на
дължимия данък, поради извършено приспадане без право на упражняване. Според фактологията на обвинителния акт, деянието е свързано с
втората алтернатива.
Легална
дефиниция на понятието „данъчна измама” настоящият съдебен състав не познава, а
и не намери. Според съдържанието на § 1 т. 6. от ДР на отменения
Данъчно-процесуалния кодекс, тя е определена като “ въвеждане
в заблуждение на данъчния орган при определянето на данъчната основа и размера
на данъчното задължение чрез укриване на данни и обстоятелства, имащи значение
за облагането, както и съзнателното предоставяне на неверни и неточни данни с
цел намаляване на данъчната тежест и/или отклонение от облагане.“
На преюдициално запитване, отправено за изясняване на въпроса,
какво по смисъла на Директива 2006/112 включва понятието „данъчна измама”, в
Решението от 6 декември 2012 година по дело C 285/11 СЕС витиевато се посочва,
че характеристиките на това понятие следва да се извеждат във връзка с всеки
конкретен случай, при който има съмнение за осъществена данъчна измама.
Обстоятелството, че „ Югостройинвест“
е нямало намерение да изпълнява задължения към бюджета се извежда от
установеното по делото– желанието на св.И. да бъде регистриран нов данъчен
субект- „ чиста фирма“, да бъде подбрано, за управител и представляващ,
подставено лице, което в последствие не може да бъде намерено и да бъдат фактурирани
, чрез подправен подпис несъществуващи сделки, да бъде изфабрикувана
декларация, за добра земеделска практика на земеделски производител.
В практиката на СЕС няма спор, че винаги,
когато е налице знание или задължение за знание, че данъкът няма да бъде
платен, е налице и знание или задължение за знание за данъчна измама или
злоупотреба.
Както бе няколкократно отбелязвано обаче,
съществува дефицит на доказателства, от които да бъде прието за несъмнено, подс.Й. въобще да е
знаел, че съществуват продажби от страна на „Югостройинвест“,
а още по малко за това, че тези продажби са фиктивни.
При отсъствие на доказаност
на знание за неистинност на посочването на несъществуващи сделки като купувач в
справките декларации, /както впрочем и такова знание за реални сделки като
продавач/ се налага да се приеме, че обвинението в това, той да е съзнавал
обществена опасност на вмененото му деяние и да е искал или допускал
последиците от него, е недоказано.
Според обвързващата съдебна практика /ТР №
4/2015 ОСНК/ тъй като „ изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 255, ал. 1 НК може да бъде осъществено чрез действие или бездействие, което
по естеството си е такова, че се отнася до дейността и функциите, предписани на
данъчно задължените лица във връзка с декларирането и воденето на
счетоводството, а тези дейности и функции предшестват или съпътстват основното
задължение за плащане на дължимия данък, то субект на това престъпление могат
да бъдат тези физически лица, които
осъществяват фактическото изпълнение на задълженията на търговеца
по съответния данъчен закон“.
Това задължително тълкуване, съпоставено с
обстоятелствата по процесния казус, налага извод, че
подсъдимият, макар и формално представляващ и управляващ дружеството „ Нити Агро ООД“ не следва да отговоря
за престъпление по чл. 255 ал. 3 във вр. с ал. 1
т. 2 и 7 от НК , тъй като не е доказано, той да е осъществявал или
възложил вменената му съставомерна дейност, с оглед
установените действия на свидетелите И./ по договорирането, фактурирането,
заплащането на сделките/ и на В. по съзнаването и подаването на
неверните справки- декларации. В тази връзка съдът кредитира обясненията на
подсъдимия, че се е доверил на свидетелката, която обслужвала счетоводно и
предходното му дружество, тъй като кореспондират с показанията на св.М.,че
счетоводната документация била изпращана чрез И., директно на счетоводителя,
„за подготвяне на документите за данъчното“ .
Във връзка с изолацията на управителя на
дружеството и обективното му незнание за нереалността на сделките, отразени в
счетоводната отчетност и данъчните декларации пред ТДД, съдът формира своите
изводи за липсата на умисъл за укриване на данъчни задължения, като основание
за неговата ненаказуемост , съобразявайки и
Решение № 4/26.03.2014 г. по н.д. № 2276/2013 на
ВКС, ІІІ н.о. взето при сходни фактически положения, което
заключава, че „умисълът на дееца относно избягване на плащането на
данъчни задължения трябва да обхваща съзнанието за неистинност на посочването
на несъществуващи сделки в справките декларации, при положение, че деецът
невярно декларира несъществуващи сделки на фирмата му като получател (купувач)
по доставка на стоки или услуги и в същото време да знае, че има реални сделки
като доставчик (продавач).“
Прокурорската преценка относно обвинението за
извършени престъпления и виновни лица е суверенна. Прокурорът е в правото си да
реши и към кого да прояви снизходителност. Съдът обаче няма задължение да осъди
подсъдимия, ако не установи с категоричност, че обвинението срещу него е
доказано.
Осъдителната присъда не може да почива на
предположения, несигурност, съмнения или внушения. И тъй като настоящата
наказателна процедура му пречи да приложи чл. 288 от НПК, а при анализа и
обсъждането на доказателствата по отделно и най вече в тяхната съвкупност,
съдът не намери за безспорно участието на подсъдимия в описаното деяние, счете, че след като съмнението следва
да ползва обвиняемия, то Н.Г.Й. трябва
да бъде оправдан по обвинението в извършване на престъпление по чл.
255 ал.З, вр. ал.1, т.2 и 7, вр.чл.26
ал.1 от НК.
По тези съображения, воден от върховенството
на Закона, съдът присъди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :