Р Е
Ш Е Н
И Е № 260361
гр.
Сливен, 10.06.2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенски районен
съд, гражданско отделение - Х-ти граждански състав в публично съдебно заседание
на седми юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4644/2020 г. на СлРС , за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД гр.София, депозирана от пълномощник, с която са предявени в условията на
обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл.500,
ал.1, т.3 КЗ с цена на иска 807,66 лв.,
платено застрахователно обезщетение на увредено от ПТП лице и иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД с цена 123,84 лв. за периода на забавата
14.06.2019г. до 16.12.2020г.
Ищецът твърди, че на
08.04.2019г., около 18:55 часа в гр.Сливен, по време на движение по ул.“ Хаджи
Вълкова“, ответникът Г.Й.Г. като водач
на лек автомобил модел „Фолксваген Голф“ с peг. № СН 55 69КА при извършване на
маневра завой на ляво за включване по ул.“Драгойчова“ вместо да премине по
най-краткия път към дясната пътна лента на последната улица, навлязъл в лявата
пътна лента, където блъснал изчакващия го на кръстовището лек автомобил
„СеатИбиза“ с Рег.№ СН 6573 СА. Настъпило ПТП с материални щети, при което
ответникът не признал вината си за настъпилото ПТП и напуснал
местопроизшествието без да изчака органи на полицията. Сочи, че срещу ответника
било издадено наказателно постановление. Тъй като към датата на ПТП ответникът
имал застраховка при ищцовото дружество, което изплатило стойността на
нанесените материални щети на другия водач, участник в ПТП в размер на 807,66
лв.
Твърди се още, че ищеца
изпратил регресна покана до ответника изх. № 92-1238/04.06.2019г. за
възстановяване на изплатеното обезщетение, но към настоящия момент не постъпило плащане от негова страна.
Иска се от съда осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество- застраховател сума в размер на
807,66 лв., платено застрахователно
обезщетение на увреденото лице по
ликвидационна преписка № 43081911900404 за нанесени материални щети, следствие
настъпило ПТП на 08.04.2019г. в гр.Сливен,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба 18.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сума в размер
на 123,84 лв. за периода 14.06.2019г.- 16.12.2020г.Претендират се деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор от ответника. Счита исковете за недопустими и неоснователни, поради
липса на предпоставките за регресен иск. Сочи, че обжалвал пред съд издаденото
наказателно постановление, което било отменено частично. Освен това счита, че в
случая не било задължително посещението на полицейски орган на мястото на ПТП,
като счита, че приложима норма за това е чл.125, т.7 ЗДвП в редакцията на
закона ДВ бр.109/2007г., според която следвало да има разногласие между
водачите-участници в ПТП, относно обстоятелства, свързани с него и едно от МПС
да не е в състояние да се придвижи на собствен хода, поради причинените му
щети, каквото не било налице в случая.Иска се отхвърляне на претенциите и
присъждане на деловодни разноски.
Съдът след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените и приети
като доказателство по делото преписки, а именно по щета № 43081911900404 за имуществени
вреди, както и от съставения Протокол за ПТП № 1691428/08.04.2019 г., административна
преписка по АУАН № 138214/08.04.2019 г. и НП № 19-0804-000875/24.04.2019 г., се установява, че на 08.04.2019 г. в 18:55
часа по време на движение по ул.“ Хаджи Вълкова“, ответникът като водач на лек автомобил модел „Фолксваген
Голф“ с peг. № СН 55 69КА при извършване на маневра завой на ляво за включване
по ул.“Драгойчова“ вместо да премине по най-краткия път към дясната пътна лента
на последната улица, навлязъл в лявата пътна лента, където блъснал изчакващия
го на кръстовището лек автомобил „СеатИбиза“ с Рег.№ СН 6573 СА. Настъпило ПТП
с материални щети, при което ответникът не признал вината си за настъпилото ПТП
и напуснал местопроизшествието без да изчака органи на полицията.
За извършеното ПТП бил съставен
АУАН № 138214/08.04.2019 г. и НП № 19-0804-000875/24.04.2019 г., което е било
частично потвърдено с влязло в сила Решение № 189 от 04.12.2019 г. по АНД №
189/2019 г. на Административен съд Сливен
по отношение на наложеното наказание „глоба“ на ответника на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ и
отменено по отношение на наказанието „глоба“ наложено на основание чл. 180, ал.
1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
Ответникът управлявала лекия автомобил в срока
на валидност на сключена между него и ищцовото дружество комбинирана
застрахователна полица BG/06/118001349830 със срок на действие до 23: 59 часа на 10.05.2019 г. В последствие
била заведена щета при застрахователя № 43081911900404, като видно от
ликвидационен акт от 19.04.2019 г. сумата определена за застрахователно обезщетение
била в размер на 807,66 лв. Видно от преводно нареждане същата била изплатена
на третото лице собственик на увредения
автомобил. Била изпратена от застрахователя регресна покана до ответника, която
била получена от него на 14.06.2019 г.
Видно от показанията на
разпитания по делото свидетел В., който бил водач на увреденото МПС, че когато
бил намалявал скоростта ответникът бил навлязъл
в неговото платно, той спрял и се били ударили. Заявява, че след удара
били излезли от колите си, като той бил казал, че от скоро имал книжка и се
изплашил, а ответникът бил тръгнал от местопроизшествието понеже имал
работа.Бил се обадил на КАТ и ответникът не се бил смятал виновен за
настъпилото ПТП. Пътната полиция била дошла, огледала спирачния път на неговия
автомобил. Бронята на автомобила му била счупена, радиатора, двата фара,
маската, която била държала самата броня и радиатора, решетката и преден капак.
Ответникът бил твърдял, че свидетелят В. е виновен, а свидетелят смятал, че
ответникът е виновен, т.е. между двамата водачи било налице противоречие
относно виновния за настъпване на ПТП. Имало спрял автомобил, който не бил в
неговата лента, но не му бил пречил. Не бил минавал през кръстовището, а бил
спрял преди да навлезе в него. Автомобилът на ответника бил от дясно.
Автомобилът му след настъпване на ПТП бил в движение, но бил издърпан от баща
му, които бил се обадил на 112.
Видно от показанията на
разпитания по делото свидетел и съставител на АУАН Г. ответникът бил напуснал
местопроизшествието. Кръстовището не било регулирано с пътни знаци и преди
кръстовището имало паркирани автомобили, като двата автомобила на участниците в
ПТП били в движение. Ответникът бил издирен по справка от дежурен ОДЧ на МВР и
бил установен в 21,50 часа, когато бил съставен протокола. АУАН бил съставен на
базата на показанията на свидетелите очевидци на ПТП.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви и кореспондиращи със
събрания по делото доказателствен материал.
По делото е назначена
съдебно-автотехническа експертиза и изслушано заключение и нея, като вещото
лице посочва, че механизма описан в Протокола за ПТП и щетите върху увредения автомобил в резултат
на ПТП – то са в причинно – следствена връзка помежду си. Посочва се, че общата
стойност на щетите определени към датата на настъпването на инцидента са в
размер на 921,34 лв. Кръстовището било регулирано съгласно правилата за
движение по пътищата, като същото е триклоново без наличие на хоризонтална или
вертикална маркировка. Съгласно посоките на движение на автомобилите лекият
автомобил на ответника Фолксваген се е намирал от дясната страна на автомобила
Сеат. Водачът на автомобила Фолксваген е имал техническата възможност да
извърши техническа правилна маневра за завой наляво в зоната на кръстовището.
Технически правилно било при завиване наляво за навлизане в път с двупосочно
движение водачът на Фолксваген да завие така, че да навлезе по възможно
най-краткия път в дясната част на платното за движение по ул. „Драгойчева“.
Въпреки настъпилата повреда на водния радиатор увреденият автомобил е могъл да
се движи на собствен ход.
Въз основа на така
установеното, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на исковете по
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ (нов) и по чл.86, ал.1 от ЗЗД: Налице са
положителните предпоставки за
предявяване на исковете, като липсват отрицателни такива, поради което исковете
са допустими.
По основателността на иска по
чл.500, ал.1, т.3 от Кодекс за застраховането: За уважаването на иска следва
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца да бъдат
установени в съотношение на кумулативност на следните предпоставки: вредите на
увредения автомобил да са причинени от виновното и противоправно поведение на
ответника; да е налице сключването на валиден договор между страните за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; застрахователя да е заплатил
застрахователното обезщетение на третото лице – собственик на увредения
автомобил; ответника да е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движението по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието е задължително по закон.
От обсъдените и приетите по
делото доказателства се установява безспорно наличието на всички предпоставки
за основателността на претенцията. Произшествието е причинено при управление на
лек автомобил в срока на валидност на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Вследствие нарушение на правилата за движение по пътищата
(извършено от ответника) са настъпили имуществени вреди върху автомобил,
собственост на трето лице, които са на стойност 921,34 лв. и са изплатени
изцяло на третото лице. След настъпване на ПТП – то ответника – участник в него
е напуснал същото без да уведоми и без да изчака идването на контролните
органи. Видно от показанията на разпитаните свидетели кредитирани от съда,
водач на увредения автомобил и актосъставител ответникът не се е считал за
виновен за настъпилото ПТП и между участниците в ПТП е било налице разногласие
относно вината за неговото настъпване.
В тази връзка съдът не възприема възражението
на ответника, че посещението на
местопроизшествието от органите на КАТ не било задължително, като съображенията
на съда са следните: При настъпване на ПТП водача на МПС, участник в
произшествието е длъжен да спре и да установи какви са последиците от него,
като когато нанесените щети са само имуществени следва да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието. Съгласно чл.125, т.7 от ЗДвП
службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани
с него. Предвид, че водача на другия автомобил не е заявил изрично, че се счита
виновен за настъпилото ПТП, а е бил уплашен и е замълчал, то съдът намира, че това е равнозначно на
наличие на разногласие между участниците, тъй като липсва дадено изрично
съгласие на пострадалия и постигане на договорка между страните относно размера
на вредите. Обратното би противоречало на вменените задължения и отговорности
на участници в движението по пътищата, по чиято вина е настъпил пътен инцидент.
В подкрепа на горното са съставения АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление, което е било оспорвано от
ответника и е влязло в законна сила по отношение на установеното
административно нарушение, като е било изменено единствено по отношение на
наложените административни наказания. Видно от изготвената по делото съдебна
автотехническа експертиза е налице причинно-следствена връзка между механизма
на ПТП и настъпилите вреди, както и е установен техния размер. Така с
изплащането на застрахователното обезщетение, ищцовото дружество -
застраховател, в рамките на предоставената му възможност, се е суброгирал в
правата на увреденото лице, до размера на изплатеното обезщетение, съгласно
действащата норма на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. По отношение на размера на
дължимото обезщетение е меродавна стойността на вредите към момента на
настъпването им, като видно от заключението на назначената съдебно техническа експертиза
те са на стойност 921,34 лв. Така исковата претенция в размер на 807,66 лв.
следва да се уважи в пълния ѝ размер, поради липса на доказателства за
направено плащане от ответника към ищеца, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 18.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение основателността на
предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД: Обект на доказване е забава от страна на
ответника и размера на неизпълненото акцесорно задължение. В случая се
претендира заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от
123,84 лв. за периода от 14.06.2019 г. – датата на получаване на регресната
покана от ответника до 16.12.2020 г. – датата на входиране на исковата молба в
съда е 18.12.2020 г. Съгласно разпоредбата на 86, ал.1 от ЗЗД, ответната страна
дължи заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
началния момент на забавата не е определен, като зависи от датата на която
застрахователя ще изплати на увреденото лице застрахователното обезщетение.
Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай има
доказателства по делото, че това условие
е изпълнено и ответникът е бил поканен да изплати дълга, с получаването
на регресната покана на 14.06.2019 г.. С оглед на основателността на главният
иск се явява основателен и акцесорния иск в пълен размер за претендирания
период.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски, които са в размер на общо 530 лв. Предвид
гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗГосподин
Й.Г., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК
12171807 , със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 807,66 лв.,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото
лице за имуществени вреди на лек автомобил „СеатИбиза“ с рег. № СН6573 СА настъпили
от пътно-транспортно произшествие, причинено от ответника на 08.04.2019 г., който
напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях било
задължително по закон, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 18.12.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДАнаоснование чл. 86 ЗЗДГосподин
Й.Г., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК
12171807 , със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 123,84 лв.,
съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.06.2019 г. до
16.12.2020 г.
ОСЪЖДАГосподин
Й.Г., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК
12171807 , със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б направените по делото разноски в
размер общо от 530 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Сливенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.