МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1005 от 29.07.2019 г. по НAХД № 2853/2019 г. по описа на БРС, XXI състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура – Б. постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на обвиняемия П.Д.П., ЕГН: **********, роден на ***
г. в гр. А., българин, български гражданин, с адрес: гр. Б., ул. „В.Л.” № **,
неосъждан, за това, че в 30-дневен срок от спиране на плащанията на 06 ноември
2015 г. до 05 декември 2015 г. в гр. Б., в качеството си на управител на „**”
ООД - гр. Б., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.
„Ф.” № **, в.*, е.*, а.*, изпаднал в неплатежоспособност със спиране на
плащането по безспорно и изискуемо парично публичноправно задължение към
държавния бюджет, описано в Ревизионен акт № Р-02000215004228-091-001 от
23.10.2015 г. на Национална агенция по приходите, Териториална дирекция гр. Б.,
всичко на стойност посочена в ревизионния акт в размер на 142265,55 лева, а
именно по установено задължение за данъци – корпоративен данък за периода
01.01.2010 г. до 31.**.2014 г. и данък върху добавената стойност за периода от
01.05.2010 г. до 30.04.2015 г. и лихви към данъчното задължение, описани в
Ревизионен акт № Р-02000215004228-091-001 от 23.10.2015 г. на Национална
агенция по приходите, Териториална дирекция гр. Б., не заявил това в Окръжен
съд - Б. и не е поискал от Окръжен съд - Б. да открие производство по
несъстоятелност по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ - престъпление
по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и
на обвиняемия Ф.Х.Х., ЕГН: **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, с адрес: гр. Б., ул. „С.” № **,
неосъждан, за това, че в 30-дневен срок от спиране на плащанията на 06 ноември
2015 г. до 05 декември 2015 г. в гр. Б., в качеството си на управител на „**”
ООД - гр. Б., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.
„Ф.” № **, в.*, е.*, а.*, изпаднал в неплатежоспособност със спиране на
плащането по безспорно и изискуемо парично публичноправно задължение към
държавния бюджет, описано в Ревизионен акт № Р-02000215004228-091-001 от
23.10.2015 г. на Национална агенция по приходите, Териториална дирекция гр. Б.,
всичко на стойност посочена в ревизионния акт в размер на 142265,55 лева, а
именно по установено задължение за данъци – корпоративен данък за периода
01.01.2010 г. до 31.**.2014 г. и данък върху добавената стойност за периода от
01.05.2010 г. до 30.04.2015 г. и лихви към данъчното задължение, описани в
Ревизионен акт № Р-02000215004228-091-001 от 23.10.2015 г. на Национална
агенция по приходите, Териториална дирекция гр. Б., не заявил това в Окръжен
съд - Б. и не е поискал от Окръжен съд - Б. да открие производство по
несъстоятелност по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ - престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Представителят на РП – Б. поддържа
внесеното постановление и счита, че безспорно се доказва авторството на
извършените престъпления от двамата обвиняеми. Предлага обвиняемите Х. и П. да
бъдат освободени от наказателна отговорност за извършените от тях престъпления
и да им бъде наложена и на двамата наказание „глоба“ в размер по 1000 лева на
всеки един от тях.
Защитникът на обвиняемите адв. Н.
намира, че не са доказани от обективна и субективна страна деянията. Сочи, че
не е определен правилно инкриминираният период, тъй като ревизионният акт не е
бил влязъл в сила и не е имало забава. Поддържа, че деянията не са били осъществени
от обвиняемите и от субективна страна, тъй като не са били уведомени за
ревизионния акт, който е бил изпратен на електронен адрес на външна счетоводна
кантора. Пледира обвиняемите да бъдат оправдани.
Обвиняемите редовно уведомени, не се
явяват.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият П.Д.П., ЕГН: **********, е роден на *** г. в гр. А., българин,
български гражданин, с адрес: гр. Б., ул. „В.Л.” № **, управител на „**” ООД - гр. Б., с ЕИК: *********.
Обвиняемият Ф.Х.Х., ЕГН: **********, е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с адрес: гр. Б., ул. „С.” № **, управител на „**” ООД - гр. Б., с ЕИК: *********.
От свидетелства за съдимост на обвиняемите е видно,
че същите не са осъждани, както и не са освобождавани от наказателна
отговорност.
На 26.09.2009 г. било регистрирано
юридическото лице „**” ООД -
гр. Б., с ЕИК: ********* със собственици на капитала и управители
обвиняемите П.П. и Ф.Х.. За периода 2010 – 2015 г. дружеството натрупало
публични задължения в размер на
121 651.38 лева. Публичните задължения на „**” ООД били
формирани на база годишни
данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети за периода от
2010 г. до 2015 г. Била извършена ревизия от служители на НАП, във
връзка с която бил съставен срещу „**” ООД Ревизионен акт № Р-02000215004228-091-001/23.10.2015 г. Ревизионният
акт е бил връчен по електронен път на посочен от дружеството имейл адрес за
кореспонденция с НАП за връчване на документи по електронен път - ******@*******.*** на 23.10.2015 г.
Ревизионният акт не е бил обжалван. Актът бил разпечатан от свидетеля С.Д.Д.,
който бил упълномощен да извършва счетоводни услуги за „**” ООД, както и да представлява
дружеството пред НАП. Свидетелят Д. уведомил управителите – обвиняемите П. и Х.
за установените публични задължения. В предвидения в чл. **7 ДОПК 14-дневен
срок установеното с
ревизионния акт задължение не е било платено доброволно от задълженото юридическо
лице („**” ООД). Дирекция
„Събиране“ в НАП образували изпълнително дело срещу „**” ООД за събиране на вземането. При
извършената проверка се констатирало, че дружеството не разполага с никакви
активи. Дружеството не е извършило плащане по установените публични задължения.
От изготвена в досъдебното производство
счетоводна експертиза се установява, че дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност на 31.12.2014 г. Едва на 30.11.2016 г. в Окръжен съд
- Б. е била депозирана
молба за откриване на производство по несъстоятелност от управителите на
дружеството П.Д.П. и Ф.Х.Х. и е било образувано т.д. № 552/2016 г. по описа на БОС, което е приключило с решение № 184/08.05.2018 г.,
влязло в сила на 16.05.2018 г, с което е била заличена регистрацията на
дружеството.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, приобщени в
настоящото производство по надлежния ред.
Показанията на свидетелите В.Г.П.-Б., С. Д.Д. и Г. Д.Ж.-Д.
са последователни, обективни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от
събраните писмени доказателства. Показанията на свидетелите се потвърждават и
от приетите писмени доказателства. От приложен Ревизионен акт Р-02000215004228-091-001/23.10.2015 г. се
установяват публични задължения за периода 2010 – 2015 г. на „**” ООД, управлявано от обвиняемите в размер
на 121 651.38 лева. Видно от
удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол“ ревизионният акт е
бил връчен електронно на 23.10.2015 г. От изготвена счетоводна експертиза се
установява, че дружеството за периода 2010 – 2015 г. не е имало финансова
независимост и е изпаднало в неплатежоспособност, като не е било в състояние да
покрие публичните си задължения.
Налага се извод, че от събраните писмени
доказателства и гласни доказателствени средства категорично се установява гореописаната
фактическа обстановка. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставят под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че обвиняемите са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСНК управителят и представителят на търговско дружество
или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл. 227б, ал.
2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен
срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност. За изпълнението на това задължение не е необходимо да има
изрично възлагане от колективен орган на управление.
Разпоредбата на чл. 227б, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК изисква от обективна страна
деецът да е управител и представляващ търговско дружество и който в срок до 30 дни от
спиране на плащанията, не е поискал от съда да открие производство по
несъстоятелност. Престъплението е формално и за съставомерността на деянието не
е необходимо да са настъпили вредни последици от него.
Според разпоредбата на
чл. 608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане. Според алинея 2 на същата
норма неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията,
като съгласно алинея 3 неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът
е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитори.
От фактическа страна по делото се
установи, че към процесния период обвиняемите са собственици на капитала и
управители на търговско дружество „**” ООД - гр. Б., с
ЕИК: *********. Установява се, че
дружеството е натрупало за периода 2010 – 2015 г. публични задължения, като не
е разполагало с активи да изплати задълженията. На 23.10.2015 г. е бил връчен
ревизионният акт, с който се установяват вземанията, като в 14-дневния срок за
доброволно плащане съгласно чл. 127 ДОПК не е настъпило плащане и след изтичане
на този срок е започнал да тече предвиденият в чл. 227б, ал. 2 от НК 30-дневен
срок, в който обвиняемите е следвало да поискат от съда дружеството да бъде
обявено в несъстоятелност. От данните по делото се установява, че в този срок
обвиняемите в качеството им на управители са бездействали и не са изпълнили задължението
си да поискат от съда да бъде образувано производство по несъстоятелност. Такова
производство по инициатива на обвиняемите е било образувано почти година
по-късно на 30.11.2016 г.
Налице е и субективната страна на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Всеки един от обвиняемите е извършил престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал тяхното настъпване.
Настоящият състав не споделя защитният довод на обвиняемите, че е липсвал
умисъл за извършване на деянията, тъй като не са знаели за съществуването на
установените с ревизионния акт публични задължения, тъй като актът не им е бил
връчен лично, а е бил връчен на имейл адрес на трето лице. В действителност по
делото се установява, че ревизионният акт е бил връчен по електронен път, но на
имейл, който е бил посочен от дружеството „**” ООД като адрес за получаване на документи и актове по
електронен път от НАП. Т.е. самите обвиняеми като представляващи „**” ООД са изразили желание пред приходната
администрация да бъдат уведомявани за издадени актове и документи именно на
електронния адрес, на който е бил връчен процесният ревизионен акт. Отделно от
това в показанията си свидетелят Д., който е разпечатал ревизионния акт
посочва, че е уведомил двамата обвиняеми за съдържащите се в него констатации
за налични задължения на „**” ООД към държавата. Съдът напълно кредитира показанията
на свидетеля Д., като по делото не са събрани доказателства, които да оборват
тяхната достоверност. Знанието за съществуването на процесните публични
задължения на „**” ООД у обвиняемите се потвърждава и от показанията на свидетелката Ваня Праматарова-Братованова
на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП-Б., която посочва, че лично е
уведомила двамата обвиняеми в качеството им на управители за установените
задължения, като същите заявили, че дружеството не е в състояние да плати
задълженията към НАП. При така установените обстоятелства съдът достигна до
извод за осъществен от субективна страна състав на престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал.
1 от НК от обвиняемите П. и Х..
По изложените съображения съдът призна обвиняемите за виновни в извършване на
престъпленията по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК ги освободи от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.
По вида и размера на наказанието:
Съдът
прие, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на двамата
обвиняеми от наказателна отговорност чрез налагане на административно
наказание.
В чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ до пет
хиляди лева. Както се установи по-горе в изложението обвиняемите не са осъждани
и не са освобождавани от наказателна отговорност към момента на извършване на
деянията. От престъплението не са причинени имуществени вреди. С тези мотиви
съдът приложи чл. 78а, ал. 1 от НК и освободи обвиняемите от наказателна
отговорност, като наложи на всеки един административно наказание „глоба”.
При определяне размера на глобата съдът
взе предвид, постановките, дадени в т. 6
от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по
н.д. № 4/1985г., пленум на ВС, според която след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК,
се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания,
включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя.
В
така очертаните рамки съдът прие, че наказанието и на двамата обвиняеми следва
бъде определено като „глоба” в минимално предвидения размер от 1000 лв. Обществената
опасност на извършеното от обвиняемите не е висока, като и самите те следва да
се определят като лица с ниска степен на обществена опасност. Тези
обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността от настоящата инстанция.
Съдът не констатира наличие на отегчаващи обстоятелства и за двамата обвиняеми.
Налага се извод, че при отчитане на изискванията на чл. 27 ЗАНН, и при
наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства и при ниската тежест на
извършените от обвиняемите П. и Х. престъпления, размерът на наказанията са
определени в минимума, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК – 1000 лв. Така наложените
наказания в пълнота ще изпълнят и целите си, като въздействат възпитателно
върху обвиняемите и обществото.
По
разноските:
С оглед признаването на обвиняемите за
виновни в извършване на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК в тяхна тежест бяха възложени и разноските по
делото, като всеки един да плати по **3.85 лева разноски, направени в досъдебно
производство.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС