Р Е Ш Е Н И Е
№ 307
гр.Русе, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на четиринадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: СПАС СПАСОВ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното
от съдия Йосифов к.а.н.д. № 226 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Русе против решение № 264/10.03.2022 г., постановено по АНД № 2499/2021 г. по
описа на Районен съд - Русе,
с което е отменено наказателно постановление (НП) № 21-1085-002065/25.08.2021
г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. С
наказателното постановление на ответницата по касация К.Г.П., за извършени
нарушения по чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и на основание
чл.185 и чл.175, ал.1, т.5 от същия закон, са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 20 лева, съответно „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от един месец. В жалбата са релевирани
оплаквания, според които въззивното решение е неправилно поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането и
оценката на доказателствата. Касаторът твърди, че в нарушение на чл.107, ал.2
от НПК въззивната инстанция не е извършила всички възможни действия за
изясняване на фактическата обстановка. Сочи, че в съставения акт за установено
административно нарушение (АУАН) изрично било отбелязано, че за процесния
инцидент бил издаден протокол за ПТП № 1769875, чието представяне по делото, в
нарушение на служебното задължение за събиране на доказателства, не било
изискано. Поради това счита необосновани изводите на районния съд, според които
поради липсата на съставен протокол за ПТП не били налице категорични
доказателства за настъпването на такова произшествие, съответно нарушението не
били доказани и вменените на ответницата по касация нарушения по чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. С касационната жалба се представя и
заверен препис от протокол за ПТП № 1769875/20.06.2021 г. Моли съда да отмени
въззивното решение и да постанови друго, с което наказателното постановление да
бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответницата по касационната жалба.
Ответницата по касационната жалба К.Г.П.,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната
неоснователност и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Твърди, че
наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка и
правилно е било счетено от районния съд за необосновано.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на
въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Фактическата
обстановка е правилно установена от въззивната инстанция.
По делото е
установено, че на 07.05.2021 г. Т.В.М. е депозирала в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Русе заявление за издаване на протокол за ПТП с рег.№
31/07.05.2021 г. Със заявлението поискала издаването на протокол за ПТП,
настъпило на 06.05.2021 г., на паркинга пред жилищен блок № 2 в кв.“Дружба 3“ в
гр.Русе, където автомобилът на заявителката (бус), с рег. № Р 9935 КК, бил
паркиран на 05.05.2021 г., около 22:00 ч. В заявлението си Маринова посочила,
че на същия били „…нанесени щети преден
ляв мигач, фар и броня“. Представени са и два броя фотоснимки, от които е
видно, че щетите са причинени по бус „Ивеко“ с посочения регистрационен номер.
С касационната
жалба е представен и в проведеното на 14.09.2022 г. съдебно заседание, на
основание чл.219, ал.1 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН, е приет като писмено
доказателство протокол за ПТП № 1769875/20.06.2021 г., в който, като участници
в ПТП, са посочени управляваният от ответницата по касационната жалба лек
автомобил „Кия“ с рег.№ Р 2259 КК (участник 1) и лекотоварен автомобил, с марка
и регистрационен номер, различни от тези, посочени в заявление рег.№
31/07.05.2021 г. за издаване на протокол за ПТП, а именно „Мерцедес Спринтер“,
с рег. № В 3664 КМ. Протоколът за ПТП е съставен на 20.06.2021 г. и се отнася
до произшествие, настъпило още на 13.02.2021 г., в 18:30 ч., в гр.Русе,
ул.“Чипровци“, до бл.“Иван Дечев“. За втория участник – лекотоварен автомобил с
рег. № В 3664 КМ, е посочено, че при ПТП е бил паркиран. Механизмът на
настъпване на произшествието е описан по следния начин: “Участник 1, при
извършване на маневра за паркиране, блъска паркираният участник 2“. В
съставения АУАН бл.№ 986309/20.06.2021 г. е записано, че ПТП е настъпило на
13.02.2021 г., около 18:30 часа, като за него бил издаден протокол за ПТП № 1769875,
т.е. именно протоколът, представен с касационната жалба. В своите саморъчни
обяснения, депозирани на 23.03.2021 г., ответницата по жалбата заявява: „При
паркиране минах до един бус, който закачих. Спрях, погледнах и на колата имаше
само една лека черта, а на буса му нямаше нищо. Затова не сметнах това за ПТП и
не се обадих на съответната служба. Управлявах лек автомобил KIA с номер Р 2253
КК“. Резултатите от извършената в хода на административнонаказателното
производство проверка били обективирани в докладна записка с рег.№
1085р-5692/12.07.2021 г. до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Русе. Видно от самата докладна записка, проверката била извършена „…по
заявление за издаване на протокол за ПТП с № 12/2021 г.“, т.е. по заявление, различно
от приложеното по преписката такова, с рег.№ 31/07.05.2021 г. В своите
показания св.Червенски потвърждава, че извършването на проверката му било
възложено във връзка с постъпило заявление за издаване на протокол за ПТП. В
докладната записка е посочено също, че Мирослава Ганчева Стефанова, идентифицирана
като свидетел – очевидец на ПТП, забелязала, на 13.02.2021 г., около 18:30
часа, как лек автомобил „Кия“ с рег. № Р 2253 КК, сив на цвят, при извършване
на маневра за навлизане в реда на паркираните автомобили, охлузва паркиран
автобус „Мерцедес“ с рег. № В 3664 КМ, като били нанесени щети по предна броня
вдясно и по преден десен калник. Стефанова обяснила на съставителя на
докладната записка – мл.ав-р Димитър Червенски, че водач на автомобил с рег. №
Р 2253 КК, било лице от женски пол на видима възраст около 18-20 г., което,
след като установило настъпването на ПТП, напуснало произшествието.
Въз основа на
събраните доказателства районният съд е приел, че при липса на надлежно
съставен протокол за ПТП нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП не е доказано от обективна
и субективна страна. Въззивният съд счел и че посочената правна квалификация не
съответства на евентуално извършеното от П. нарушение като посочил, че ЗДвП съдържа
и специални норми, които регламентират хипотези, свързани с движение на
автомобили в района на паркинг или излизане от реда на паркирали превозни
средства. Районният съд сочи, че вмененото на наказаното лице нарушение по
чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП също не е доказано, тъй като задълженията на
водача, визирани в посочената разпоредба, произтичат от факта на настъпило ПТП
с материални щети, за възникването на каквото, предвид липсата на съставен протокол
за ПТП, липсвали доказателства.
Въззивното
решение, като краен резултат, се явява правилно, но по съображения различни от
изложените.
За да достигне
до извод за необоснованост на наказателното постановление районният съд
неколкократно акцентира на липсата на представен протокол за ПТП като надлежно
доказателство за настъпилото произшествие. Този протокол - протокол за ПТП №
1769875/20.06.2021 г. обаче е представен и приет от касационната инстанция като
писмено доказателство. Това обстоятелство обаче в случая не оборва направения
извод за недоказаност на НП.
Принципно е
положението, че за да разполага с обвързваща съда (материална) доказателствена
сила, официалният удостоверителен документ, какъвто е и протоколът за ПТП,
следва да бъде издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и по установените
форма и ред. Липсата на някое от тези кумулативни изисквания дисквалифицира
документа като официален и следователно го лишава от присъщата му материална
доказателствена сила.
Тук следва да
се отбележи, че представеното пред въззивната инстанция заявление за издаване
на протокол за ПТП с рег. № 31/07.05.2021 г. и съпровождащите го два броя
фотоснимки нямат нищо общо с процесния случай, тъй като касаят съвсем различен
инцидент – настъпил на различни дата и място и с участието на друг лекотоварен
автомобил. Вероятно административнонаказателната преписка е била окомплектована
с тези доказателства по погрешка. Общото между двата случая е, че и при двата
протоколът за ПТП е издаден по заявление, без посещение на произшествието на
място. Видно от докладна записка с рег.№ 1085р-5692/12.07.2021 г. и от
показанията на нейния съставител - св.Червенски, представеният с касационната
жалба протокол за ПТП № 1769875/20.06.2021 г., също е бил издаден не след
посещение на място от органите на МВР, а по заявление с рег. № 12/2021 г.
(непредставено по делото).
Действащата към
съставянето на протокола за ПТП нормативна уредба обаче не предвижда възможност
за съставянето му въз основа на заявление и след извършено разследване на
случая, без посещение на място и констатиране на самото произшествие от
съответните органи. Такава възможност е била предвидена в чл.9 от Наредба №
I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните
органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития,
свързани с моторните превозни средства (отм.). Според цитираната разпоредба, за
ПТП, които не са посетени на място,
се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната
служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в
седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято
територия е настъпило събитието. Контролните органи разследват събитието и издават
протокол. Наредба № I-167
от 24.10.2002 г. е била мълчаливо отменена с приемането на сега действащата Наредба
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, а
впоследствие – и изрично отменена с Наредба за отменяне на Наредба № I-167 от
2002 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.). В действащата понастоящем Наредба
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. не е предвидена възможност за издаване на протокол за
ПТП по заявление, без посещаване на мястото на произшествието. Разпоредбата на
чл.6 от същата урежда случаите, които не се посещават от органите на МВР -
"Пътна полиция" и за които не се съставят документи, т.е. протоколи
за ПТП. Общото между тях е, че тези случаи не покриват легалната дефиниция за
ПТП по § 6, т.30 от ДР на ЗДвП. Тя
предвижда, че пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Поради това ПТП е
налице и тогава, когато единият от автомобилите, участници в същото, е бил
паркиран, а другият автомобил му е нанесъл материални щети при извършване на
маневра за влизане в реда на паркираните автомобили, каквато е и описаната в НП
фактическа обстановка. По – конкретно при такава ситуация не е налице
изключението по чл.6, т.3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., според която не
се посещават и не се съставят документи за повреди на МПС, възникнали в
паркирано състояние, тъй като единият от участниците е бил в движение и
повредата на паркираното превозно средство е възникнала в процеса на движението
на този участник. Следователно при факти, като описаните в НП, е налице ПТП по
смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП.
Доколкото към
датата на съставянето на протокол за ПТП № 1769875/20.06.2021 г., е липсвало
нормативно основание за съставяне на такъв протокол по заявление, без посещение
на произшествието на място, същият се съставя издаден в нарушение на
материалния и процесуалния закон, поради което той не представлява официален
удостоверителен документ и не разполага с материална доказателствена сила
относно обстоятелствата, при които е настъпило описания в него пътен инцидент.
Неправилен е и изводът
на въззивната инстанция, според който при факти като описаните в НП, не е
налице нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, а на друга, специална норма от същия
закон, регламентираща хипотези, свързани с движение на автомобили в района на
паркинг или излизане от реда на паркирали превозни средства. Специалната норма,
която районният съд има предвид, макар да не сочи това изрично в решението си,
очевидно е тази на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Тя гласи, че водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине
в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В случая обаче от фактическата обстановка, при която, според НП,
е настъпило произшествието, не се установява ответницата по касация да е
създала опасност за участници в движението, които да са се движели след
управлявания от нея автомобил, преди него или са минавали покрай него, за да се
породи за нея задължението, при извършване на маневрата по влизане в реда на
паркираните превозни средства, да съобразява тяхното положение, посока и
скорост на движение. В НП се твърди, че П. е причинила ПТП с материални щети с
участието на паркирано МПС, което е охлузила при влизане в реда на паркираните
МПС, но не и щети на МПС, което към този момент е било в движение и с което
същата е следвало да се съобразява. Поради това касационната инстанция намира,
че възприетата в санкционния акт правна квалификация на нарушението – чл.20,
ал.1 от ЗДвП, принципно е правилна и съответна на материалния закон.
В случая обаче
районният съд обосновано е приел, че това нарушение не е доказано. Същото се
изразява в изгубване на контрол над управляваното от ответницата по касация
превозно средство. Нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, за разлика от другото
вменено й нарушение – по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, е на просто
извършване. Законът не изисква от изгубването на контрол над превозното
средство да е настъпил определен резултат – и по – конкретно да е настъпило
ПТП. Следователно, дори съприкосновението между двата автомобила да е толкова
незначително, че практически от него материални вреди да не са настъпили, както
твърди и ответницата по касационната жалба, то това ще е достатъчно, за да бъде
осъществен съставът на нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като, само по
себе си, подобно съприкосновение е израз на изгубения контрол. В случая обаче
единственото доказателство за твърдяната загуба на контрол над превозното
средство е обяснението на ответницата по касация от 23.03.2022 г., в който,
както беше посочено, тя заявила:“При паркиране минах до един бус, който
закачих“. Според чл.116, ал.1 от НПК обаче, която разпоредба е приложима по
силата на препращането в чл.84 от ЗАНН към съдебната фаза на
административнонаказателното производство, присъдата не може да се основава
само на самопризнанието на обвиняемия. Видно от обстоятелствената част на НП, доказателствата
за извършените нарушения се изчерпват с: 1 бр.писмено обяснение (съдържащо
именно самопризнанията на П., при това – лишени от всякаква конкретика от
гледна точка на време и място на настъпване на ПТП) и докладна записка с рег.№ 1085р-5692/12.07.2021
г., която, от своя страна, възпроизвежда тези обяснения. Действително, в
докладната записка са преразказани възприятията на лице, посочено като очевидец
на ПТП – Мирослава Ганчева Стефанова, но по преписката нейни писмени обяснения
не се съдържат.
Съдът намира, че липсата на дадени писмени обяснения от лицето, посочено като
очевидец, не може да бъде санирана чрез възпроизвеждането им само в докладната
записка, изготвена от извършилия проверката полицейски служител.
Предвид липсата
на материална доказателствена сила на протокол за ПТП № 1769875/20.06.2021 г.,
неотносимостта към случая на част от приложените доказателства - заявление за
издаване на протокол за ПТП с рег.№ 31/07.05.2021 г. и 2 бр.фотоснимки, липсата
на снети писмени обяснения от лицето, за което се твърди, че е очевидец на
инцидента - Мирослава Ганчева Стефанова, както и с оглед на обстоятелството, че
поради това НП, в нарушение на чл.116, ал.1 от НПК, би се основавало само на
лишените от конкретика обяснения, съдържащи самопризнанията на наказаното лице,
съдът намира правилен крайния извод на въззивната инстанция за необоснованост
на санкционния акт.
По изложените съображения следва да
се приеме, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил едно правилно решение, който следва да бъде оставено
в сила.
Ответницата по касация не представя
доказателства за направени от нея разноски в касационното производство, поради
което такива не следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 264/10.03.2022 г., постановено по АНД № 2499/2021 г. по описа на
Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: