№ 248
гр. Благоевград, 26.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20251200500035 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по депозирана в съда въззивна жалба, подадена от „Н.-Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „Капитан Никола
Парапанов“ № 30, представлявано от управителя Н. М. Б., срещу Решение №
360/13.11.2024г., постановено по гр.д. № 1724/2023г. по описа на РI- Петрич.
С въззивната жалба се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно,
поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост, както и в противоречие с константната съдебна практика.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за това, че първоинстанционният
съд е бил длъжен да извърши анализ на всички доказателства, събрани по делото и да
обсъди всички твърдения и възражения, релевирани от страните.
Навежда се, че Районен съд- Петрич не е обсъдил всички събрани по делото писмени
доказателства. В решението липсва коментар на получените данни и доказателства от
третото неучастващо лице– „Интернешънъл Асет Банк“ АД, както и на писмото,
придружено с писмени доказателства, представено от „ОББ“ АД, представената и приета по
делото съдебна експертиза е коментирана избирателно.
Посочва се в жалбата, че в съдебното решение не е обсъдено и обстоятелството, че въпреки
полученото официално уведомление за допусната грешка, ответното дружество е извършило
служебно усвояване в своя полза на процесията сума от банковата сметка на „Дино
Енерджи“ ЕООД на 03.02.2023 г. Първоинстанционният съд изобщо не е коментирал,
изложените от ищцовото дружество правни и фактически твърдения, както и твърденията за
нарушение от страна на банката на разпоредбите на ЗПУПС.
1
Сочи се в жалбата, че не е спорно по делото, че през месец януари 2023г., между „Н.-Г.“
ЕООД, ЕИК *********, в качеството на купувач, и „СТОРУМС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сандански, бул. „Свобода“ № 19, представлявано от
управителя С. Х., в качеството на продавач, е сключен договор за покупко-продажба на
гориво за дизелови двигатели Б6 и съгласно уговореното между страните, купувачът е
следвало да заплати на продавача сума, в размер на 57 171,79лв., с включен ДДС, за което е
издадена Фактура №**********/23.01.2023г.
Сочи се още в жалбата, че доколкото „СТОРУМС“ ЕООД е изпълнил задълженията си по
сключения договор, на 01.02.2023 г. „Н. Г.“ ЕООД е наредило от своя сметка, открита в
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, да бъде извършен превод на сумата от 57 171,79лв. по
сметка в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД на „СТОРУМС“ ЕООД и още на същия
ден, сумата е постъпила по банковата сметка. Малко след нареждане на паричния превод
ищцовото дружество е установило, че при извършването на превода е била допусната
техническа грешка, като е въведен грешен IBAN на получателя „Дино Енерджи“ ЕООД,
отново клиент на „ОББ“ АД, в резултат на която, наредената сума е постъпила по сметката
на „Дино Енерджи“ ЕООД, с което ищцовото дружество „Н. Г.“ ЕООД няма никакви
правоотношения.
Посочва се, че от представената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и
от представената от ответното дружество, налична информация, се доказва безспорно, че на
02.02.2023г., „Н. Г.“ ЕООД е депозирало в „Интернешънъл Асет Банк“ АД искане за връщане
на нареден превод в лева (за което няма и спор между страните по делото) и още на същия
ден (02.02.2023г. в 14:32 часа), ответното дружество е получило от „Интернешънъл Aceт
Банк“ АД искане за връщане на нареден от 01.02.2023г. превод, в размер на 57 171,19лв.
Въпреки това ответното дружество е извършило служебно усвояване в своя полза на
процесната сума от банковата сметка на „Дино Енерджи“ ЕООД по банковата сметка с IBAN
*** –„Реализация на финансово обезпечение“ със счетоводна операция реф. №
FT/23034/*********, изпълнена на 03.02.2023г. (ден след получаване на уведомлението от
„Интернешънъл Асет Банк“ АД), на основание Договор за финансово обезпечение, чрез
залог върху вземания по сметки от 17.11.2021г., с който „Дино Енерджи“ ЕООД е
предоставил обезпечение под формата на залог на банковите си сметки за чуждо кредитно
задължение на трето лице.
Твърди се, че обжалваният акт е постановен при неправилно установена фактическа
обстановка, при непълен и неправилен анализ на приобщените доказателства. Изводите по
съществото на спора районният съд е градил не на обективно установени по делото факти, а
на предположения и умозаключения, поради което е налице е неправилна оценка на
релевантните по делото обстоятелства и ангажираните от страните доказателства.
В тази насока се излагат в жалбата подробни правни доводи по приложението на чл. 49 от
ЗЗД, на чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 90, ал. 5 от ЗПУПС от Закона за платежните услуги и
платежните системи (ЗПУПС), както и на Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда
за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Позовава се
2
и на разпоредбите на §88 и чл. 88 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и
на Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на
Директиви 2002/65/ЕО, 2009/1Ю/ЕО и 2013/36/ЕС, съгласно които доставчиците на
платежни услуги на платеца и на получателя следва да са задължени да съдействат за
възстановяването на средствата чрез полагане на разумни усилия, включително чрез
съобщаване на съответната информация и доставчикът на платежни услуги на платеца
полага разумни усилия да възстанови средствата по платежната операция, а доставчикът на
платежни услуги на получателя съдейства за целта, включително като съобщава на
доставчика на платежни услуги на платеца цялата необходима информация за събирането на
средствата.
Въззивното дружество се позовава и на чл. 9.18 от Общите условия на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, който е предвижда, че „в случай че Клиентът е получател на
неточно изпълнен превод вследствие на грешка на друга платежна институция, Банката има
право да извърши коригиращ превод по искане на доставчика на платежни услуги на платеца
до един месец от датата, на която доставчикът на платежни услуги на платеца е бил
информиран за грешката. Банката извършва корекцията в срок от 5 дни след постъпване на
искането за корекция от страна на доставчика на платежни услуги на наредителя“.
Твърди се с въззивната жалба, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД не само не е
съдействала на „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Н. Г.“ ЕООД за възстановяване на
средствата в размер на 57 171,19лв., но въпреки така полученото официално уведомление за
допусната грешка, ответното дружество е извършило служебно усвояване в своя полза на
процесията сума от банковата сметка на „Дино Енерджи“ ЕООД. „ОББ“ АД ни е положило
каквито и да било усилия да установи връзка със своя клиент „Дино Енерджи“ ЕООД за
възстановяване на недължимо получената от последния сума или поне да го уведоми за
погрешно наредения превод и за искането за възстановяване на неоснователно получените
средства. Ответната банка е проявила, чрез своите служители, небрежност в насока, че не е
забелязала несъответствието между посочения IBAN и определения бенефициент.
Сочи се, че предвид липсата на каквито и да било фактически и правни отношения между
„Н. Г.“ ЕООД и “Дино Енерджи“ ЕООД, преведената поради грешка сума не е станала
собственост или част от имуществото на посоченото дружество, с оглед което
незаконосъобразно същата е била усвоена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и то
след като банката е била уведомена, че постъпилите средства не са собственост на „Дино
Енерджи“ ЕООД. а на „Н. Г.“ ЕООД.
Посочва се още, че посочените във въззивната жалба правни и фактически твърдения,
подкрепени със съответните писмени доказателства, макар и изложени от шццовото
дружество още в исковата молба, поддържани в хода на цялото първоинстанционно
производство и подробни доразвити в депозираната писмена защита, дори не са били
обсъдени от страна на Районен съд – Петрич.
Иска се от въззивния съд да отмени Решение № 360/13.11.2024 г., постановено по гр.д. №
1724/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич, ведно с всички произтичащи от това
3
последици.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително и тези, направени в първоинстанционното производство.
В предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен
отговор от насрещната страна, в който се излагат съображения, че въззивната жалба е
неоснователна.
Излагат се доводи с писмения отговор от „ОББ“ АД, чрез пълномощника му по делото, че
обжалвоното решение е постановено при пълно спазване на процесуалните правила, не
страда от пороци и е мотивирано и обосновано, като съдържа пълен анализ на релевантните
факти и обстоятелства и обективна оценка на всички доказателства заедно и поотделно.
Поддържа се, че доказателството „уведомление от Интернешънъл Асет Банк“ за сгрешен
превод“ е преекспонирано и неточно интерпретирано в светлината на приложимата
нормативна уредба, тъй като същото анализирано във връзка със задължението за
съдействие по чл. 90, ал. 5 от ЗПУПС, има ниска доказателствена стойност предвид
безспорните факти по делото. От въззиваемата страна са наведени доводи, че в решението
си РС Петрич е обсъдил подробно и в пълнота доказателствата по делото заедно и
поотделно и ги е оценил обективно и точно, като ги е подвел към съответните приложими
правни норми. Така съдът е направил правилна и обоснована преценка включително на
искането от „Интернешънъл Асет Банк“, като го е разгледал в светлината на Закон за
платежните услуги и платежните системи, Директива /ЕС/2015/2366 на Европейския
парламент и Съвета от 25.11.2015 г., Регламент на ЕС № 1093//2010 г. и Регламент на ЕС
2015 / 847.
Оспорва се наведеното оплакване с въззивната жалба- за „избирателното коментиране“ от
страна на PC - гр. Петрич на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза /ССЕ/. От посоченото в нея видно е че на 01.01.2023г. ищецът-„Н.-Г.“ ЕООД,
ЕИК *********, е наредил превод в размер на 57 171.79лв. по посочен (и сгрешен) от него
IBAN, който на същата дата 01.01.2023г. е изпълнен от ОББ по така предоставения IBAN,
поради което безспорен е извода на първоинстанционния съд, че трансакцията е разрешена
и точно изпълнена по смисъла на чл. 9., ал. 1 от ЗПУПС. Съгласно експертизата и обективно
интерпретирано от съда вальорът на заверяване (01.02.2023г.) е с дата, предхождаща датата
на искането от ИАБ за възстановяване на процесната сума (02.02.2023г.), което
обстоятелство съдът надлежно е подвел под правната норма на чл. 85, ал. 5 от ЗПУПС, като
е направил верния правед извод, че преводът е станал неотменим. Поддържа се с писмения
отговор на въззивната жалба, че с оглед на изложеното съдът правилно е обосновал връзката
на цитираните надлежно установени обстоятелства с правните последици, като е стигнал до
верния правен извод, че доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за
неизпълнението или неточното изпълнение на процесната операция при така посочения от
ползвателя на платежни услуги-ищец уникален идентификатор.
Във връзка с оплакването за неправилност, оспорват се с писмения отговор от въззиваемата
4
страна, наведените доводи с жалбата- че първоинстанционното решение е постановено при
неустановена фактическа обстановка. Поддържа се с писмения отговор пред настоящата
съдебна инстанция че цитираното уведомление няма правното значение, което му се отдава
от въззивника- ищец. Това е така, понеже то обвързва ОББ единствено в качеството й на
доставчик на получателя за надлежно и своевременно съдействие спрямо доставчика на
платеца съгласно чл. 90, ал. 5 от ЗПУПС, което тя е осъществила с предоставянето на
изрично писмо, които факти са взети предвид в Решението. Поради това, поддържа се от
въззиваемата страна, че уведомлението по никакъв друг начин не задължава банката за
каквото и да е действие или бездействие, тъй като се касае за точно изпълнена
трансакция (арг.чл. 90, ал. 1 и 2 от ЗПУПС), от една страна, и от друга - за разрешена
трансакция и неотменим платежен превод (арг. чл. 85, ал. 5 от ЗПУПС)
Оспорва се с отговора на въззивната жалба, оплакването за необоснованост на обжалваното
съдебно решение от събраните пред РС Петрич доказателства, като се подкрепя като
правилно решението на съда, че не са налице обективните признаци на фактически състав
на чл. 49 от ЗЗД, тъй като действията на служителя на ОББ, на който последната е
възложила работа по процесната платежна операция, не представляват противоправно
деяние и в този смисъл не са непозволено увреждане. Това е така, тъй като действията на
служителите на банката ответник са изцяло съобразени с приложимите общи и специални
изисквания за изпълнение на платежните операции, предмет на неговите трудови функции
(Кодекс на труда и Закон за платежните услуги и платежните системи- ЗПУПС), и
служителят правомерно и законосъобразно е извършил процесната платежна операция.
Доколкото не е спорно между страните по делото, че IBAN-ът на процесната преводна
операция е грешно посочен от страна на служител на компанията-ищец, което е видно от
доказателствата по делото, а също и е отделено като безспорно обстоятелство, то това
според въззиваемата страна е достатъчно за обосноваване на липсата на отговорност на
Банката-ответник съгласно чл. 90, ал. 2 от ЗПУПС, тъй като банката не носи отговорност
при сгрешен от наредителя уникален идентификатор. Предвид изложените съображения,
„ОББ“ АД не е в хипотеза на неизпълнена, нито на неточно или забавено изпълнена
платежна операция и следователно не отговаря за неразрешена или неточно изпълнена
платежна операция по смисъла на ЗПУПС, както и на всички останали приложими актове,
цитирани в Решението. Напротив - операцията е извършена точно и надлежно съгласно
описаното в нареждането и не подлежи на възстановяване и/или на корекция включително
по смисъла на чл. 72 от ЗПУПС, каквито съображения развива и PC Петрич. Поради това
обосновано и правилно в обжалваното решение е прието от първоинстанционния съд, че
действията на служителя на банката при осъществяването на процесната платежна
трансакция от страна на „ОББ“ АД не се явяват противоправни, а поради липсата на
елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД- не е наличе деликтно поведение.
Оспорва се с отговора на въззивната жалба, аргументацията изложена във въззивната жалба,
относно задължението за съдействие по чл. 90, ал. 5 от ЗПУПС, като същото се определя от
въззиваемата страна като напълно погрешна и тенденциозно превратна. Съдържанието на
5
„оказването на съдействие“ е изцяло адаптирано от страна на въззивника и не почива на
никакви сериозни правни и фактически съображения. Излагат се съображения, че
съдействието при настоящия казус не се състои във възстановяване на сумата или корекция
на платежната операция, както очевидно смята въззивникът. Подобна теза би имала
основание само в случай, че става дума за неразрешена или неточно изпълнена операция или
грешка от страна на доставчика на платежни услуги. Акцентира се с писмения отговор на
жалбата, че в настоящия спор е установено безспорно, че грешката е от страна на
наредителя-въззивник чрез неговия служител, по-специално за грешно предоставяне на
уникалния идентификатор към момента на нареждане на процесния превод. Това води до
извода, че тъй като не е налице грешно изпълнена операция нито от страна на доставчика на
платежните услуги на наредителя, нито на страна на доставчика на платежни услуги на
получателя, то съдействието не може да се състои нито във възстановяване на
преведената сума, нито на корекция на разрешената, неотменина и точно изпълнена
платежна операция. В този случай „дължимата грижа" по ал. 4 се ограничава от
съществуването на обективна възможност към момента на искането, сумата да може да
бъде възстановена (уредено в ал. 6 на същия член), каквато възможност установява се че за
„ОББ“ АД, в настоящия казус не е била налице. Следователно категорично се налага
правният извод, приет и от първоинстанционния съд в обжалваното решение, че
съдействието се изчерпва с проучването на случая и предоставянето на информация от
ОББ (доставчик на получателя) към „Интернешънъл Асет Банк“ (доставчик на платеца) с
писмото, изпратено в отговор на искането на последната от 02.02.2023 г.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че ирелевантни за спора е въпроса относно
крайния път на процесния превод - усвояване на процесната сума от страна на „ОББ“ АД
посредством клаузата за нетиране. Предмет на спора по делото е дали процесната операция
е точно и надлежно изпълнена с оглед всички приложими нормативни изисквания. Дали е
последвало възстановяване на сумата е въпрос ирелевантен по делото с оглед на предявения
иск.
Изложени са доводи с отговора на въззивната жалба, че именно наличието на споразумение
за обезпечение на чужд дълг и клауза за нетиране в полза на „Обединена българска банка" са
установени при надлежното извършване на проучване и събиране на информация по случая
от страна на въззиваемия по повод искането на „Интернешънъл Асет Банк“. Това проучване
и събиране на информация изпълват точно съдържанието на задължението по чл. 90, ал. 4 и
ал. 5, в ал. 6 в който член е уредено задължението на доставчикът на платежни услуги да
установи дали е възможно да се възстанови сумата. Именно при своеобразното изпълнение
на задължението си за съдействие (чл. 90, ал. 5)_и в рамките на дължимата грижа (чл. 90, ал.
4) от „ОББ“ АД се установява, че към момента на изпратеното искане (02.02.2023г.) не е
възможно сумата по процесния превод да бъде възстановена, поради наличието на
гореспоменатото споразумение и клаузата за нетиране в полза на Банката-ответник и така
сумата е законосъобразно и основателно усвоена от ОББ, какъвто извод е направен и в
обжалваното решение на РС Петрич. Следователно, дори при „отвъд“ на отказа за
6
възстановяване на сумата по процесния превод, на напълно законно основание „пътят“ на
сумата по превода завършва със заверяване на сметката на ОББ, доколкото този път изобщо
е част от предмета на правния спор.
Възразява се с отговора на въззивната жалба срещу доводите за проявена от страна на
банката небрежност чрез действията на нейния служител в насока, че не е забелязано
несъответствие между посочени в нареждането за превод IBAN и посочения бенефициент.
Изрично се акцентира с писмения отговор на жалбата, че банките съгласно действащата
нормативна уредба няма задължение да извършват подобни сравнения и проучвания и че
отговорност за точното изпълнение на платежната операция се разпростира до посочения
уникален идентификатор от наредителя, дори ако последният е посочил и други елементи
(като например наименование на бенефициента) - (арг. от 90, ал. 1 и 2 от ЗПУПС, чл. 7 от
Наредба № 13 от 18.08.2016, Директива /ЕС/2015/2366 на Европейския парламент и Съвета
от 25.11.2015 г., Регламент на ЕС № 1093//2010г. и Регламент на ЕС 2015 / 847), в каквато
насока се и изводите на първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение.
В обобщение излага се становище от въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба, че
съставът на РС Петрич в обжалваното решение, правилно и обосновано е заключил, че не е
налице деликтно поведение от страна на ответниците, поради което е отхвърлил исковете
като неоснователни и недоказани. Ето защо иска се от въззивния съд, да постанови решение,
с което да потвърди Решение № 360/13.11.2024г. по гр.д.№ 1724/2023г. на РС- Петрич като
законосъобразно, правилно и обосновано.
На основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което следва да се призоват страните, като им се връчат и
преписи от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в.гр.д. № 35/2025г. по описа на Окръжен съд
Благоевград за 20.03.2025г. от 9.30ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и техните процесуални представители, като им се връчат
преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8