Определение по дело №320/2022 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 147
Дата: 28 декември 2022 г. (в сила от 28 декември 2022 г.)
Съдия: Люлин Венелинов Лозанов
Дело: 20221300600320
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 147
гр. Видин, 23.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В.Д. С.

Н.Д. Н.
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно частно наказателно дело №
20221300600320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.345 от НПК.
С протоколно определение № 345/24.11.2022г. от разпоредително заседание по
НОХД № 119/2022г., по описа на Районен съд – Белоградчик, на основание чл.248, ал.5, т.1
и ал.6, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното производство по делото и
същото е върнато на Районна прокуратура – Видин за изпълнение на дадени указания по
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на ДП.
Видно от мотивите към определението на БРС, Съдът се е позовал на констатирани
от него несъответствия в ОА, представляващи съществено процесуално нарушение,
накърняващо правото на защита на подсъдимия.
БРС е посочил, че обвинението за документно престъпление е че същото е
осъществено с няколко идентични дейния, в условията на продължавана престъпна дейност.
Това обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт е фиксирано в период
09.09.2014г. - 24.09.2015г., но в същата обстоятелствена част за това продължавано
престъпление, е посочено последно отделно деяние на 15.09.2015г. В диспозитива на
обвинителния акт периодът на това престъпление е фиксиран от 09.09.2014 г. до
15.09.2015г.
За другото деяние /по чл. 206, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК/, относно обсебените
парични средства от Е. И., с няколко отделни прояви, единствено за тази извършена в края
на м. 09.2014г. е въведен елемент „владение“ върху обсебените вещи /„които владеел“/.
Относно останалите прояви такъв елемент няма посочен. Същото е допуснато и в
диспозитива на обвинителния акт за деянието „обсебване“.
Освен това, БРС е посочил, че остава и неяснотата, с колко отделни прояви е
извършено това деяние по чл.206 от НК- 14, 13, 26 или други.
Против горното определението на ВРС в срок е подаден частен протест от Районна
прокуратура – Видин. В протеста се развиват съображения, за неправилност на
определението. Предлага се да бъде отменено определението на БРС и делото да бъде
1
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на наказателното производство.
С оглед материалите по делото, настоящия съдебен състав, намира следното:
Частния протест е подаден от активнолегитимирано лице и е процесуално допустим.
Разгледан по същество, протеста е неоснователен.
НОХД № 75/2019г., по описа на Районен съд – Кула е образувано въз основа на ОА
на РП-Видин срещу И.Д. Ц. за престъпление по чл. 206, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по
чл.316, във вр. с чл.309, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
От ОА е видно, че в обстоятелствената част деянието свързано с използване на
неистински частни документи от подсъдимия, е посочено, че е извършено за времето от
09.09.2014г. до 24.09.2015г., включващо 14 конкретни случаи, но последния на 15.09.2015г.
В тази насока е правилна констатацията на БРС. От друга страна, такова несъответствие не е
допуснато в диспозитива на ОА, както коректно е посочено в протеста на РП. Всъщност, ако
това беше единственото несъответствие, то същото би могло да бъде отстранено по реда на
чл.248а от НПК.
ВОС намира, че по-значимо в случая е другото положение в ОА, посочено от БРС.
Относно обвинението за присвояване в обстоятелствената част на ОА са описани
случаи по невнасяне от подсъдимия на парични суми по банкова сметка на съответното
лице, респ. 13 случая относно Е. И. и 13 случая относно И. М.. Описани са и 14 случая на
тегления на суми от подсъдимия, респ. в 7 случая- от сметка на Е. И. и 7 случая- от сметка
на И. М. Описанието на горните случаи, като брой, време на извършване и конкретика, е
пренесен изцяло в диспозитива на обвинителния акт, точно там където е формулирано
обвинението по чл. 206, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Не е ясно, защо след като е веднъж
е посочено, че това деяние, при условията на продължавано престъпление, е осъществено с
14 отделни деяния, в неговото описание са включени много повече обособени по описание и
конкретика случаи/деяния/. В крайна сметка не е ясно кои точно деяния, според
обвинението, осъществяват продължаваното престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
По смисъла на чл.26, ал.1 от НК, разпоредбите на чл.23-25 не се прилагат в случаите на
продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно
един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Видно от фактическата формулировка на престъплението в диспозитива
на ОА, то следва да се посочи, че през призмата на чл.26, ал.1 от НК, такова описание е
неясно, но и противоречиво. В крайна сметка, остава без отговор значимия въпрос: кои са
деянията, представляващи елементите на продължаваното престъпление, вкл. кога са
извършени и какъв е броят им.
Правилен е извода на БРС за допуснато съществено процесуално нарушение при
изготвяне на ОА. Той не е съобразен с чл.246, ал.2 от НПК, тъй като в него няма яснота
относно време, място и начин на извършване на престъплението. Обвинителния акт е
съставен в разрез с чл.246, ал.2 от НПК и не може да изпълни своята процесуална роля. В
тези случаи съдът е длъжен да върне делото на прокуратурата. Без пълното фактическо и
юридическо формулиране на обвинението, в съответните стадии на наказателното
производство, правото на защита на обвиняемия/подсъдимия не е гарантирано така, както
2
изисква НПК. В резултат на горното е накърнено правото на подсъдимия по чл.55, ал.1,
предложение първо, поради което допуснатото проц. нарушение е съществено по смисъла на
чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
В тази насока ВОС споделя съображенията на БРС за допуснато съществено
отстранимо процесуално нарушение в горния смисъл.
Предвид горното, частния протест е неоснователен.
Определение на БРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид горното и съобразно чл.345 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 345/24.11.2022г. от разпоредително заседание по
НОХД № 119/2022г., по описа на Районен съд – Белоградчик.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3