РЕШЕНИЕ
№773
16.11.2022г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 810 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на „Амбулатория за първична медицинска помощ – Медикус 1-ва поликлиника“ООД, гр. Хасково против Решение № 1012-26-277-1 от 15.07.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващото дружество против Задължителни предписания № ЗД-1-26-01148461 от 15.06.2022г. на Контролен орган към ТП на НОИ-Хасково.
В жалбата се твърди, че решението е немотивирано, тъй като в същото не било посочено какви са данните които са подавани с декларация обр. №1 за следните периоди: м.02.2004г., от м.03.2004г. до м.06.2006г., от м.05.2005г. до м.06.2005г. и за м. 12.2014г., както и въз основа на кой нормативен акт и коя правна разпоредба следва да се направят законосъобразните корекции. Без наличие на мотивирано правно основание не било допустимо изпълнение на властническо разпореждане за промяна на данните по чл.5, ал.4 от КСО. Съответно обжалваното решение и потвърдените с него задължителни предписания били незаконосъобразни.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалвания административен акт и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира се за присъждане на разноски по делото.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира разноски .
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Докладна записка вътр. № 1012-26-225-1 от 26.05.2022г. началникът на отдел“Пенсии при ТП на НОИ-Хасково уведомил Директора на същото поделение за депозирана от И.М. П. жалба против Разпореждане №2/прот.№ N01126/31.03.2022г. , с което на основание чл.102, ал.1 т.2 и ал.3-5 от КСО , считано от 01.02.2022г. е преизчислена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след нейното последно преизчисление. С докладната записка е поискано за установяване всички факти и обстоятелства имащи отношение към правилното зачитане на осигурителния стаж и осигурителен доход на лицето, да се извърши проверка в осигурителя относно начина на провежданото осигуряване и уточняване на претендираните доходи.
Със Заповед №ЗР-5-26-01140906/02.06.2022г. Ръководителят на ТП на НОИ – гр.Хасково е възложил извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Амбулатория за първична медицинска помощ Медикус 1 - ва поликлиника“ ООД.
Резултатите от
проверката са обективирани в Констативен протокол № КП-5-26-01148456 от
15.06.2022г. на Контролен орган при ТП
на НОИ-Хасково.
Със
Задължителни предписания № ЗД-1-26-01148461 от 15.06.2022г.на Старши инспектор по осигуряването
при ТП на НОИ-Хасково е указано на „Амбулатория за първична медицинска помощ Медикус 1 - ва поликлиника“ ООД да подаде в ТД на НАП
– Пловдив, офис Хасково коригираща информация за лицето И.М. П., както следва :
-за м. 02.2004г. като в Декларация обр.1 се посочи вид осигурен 01 и в т.16.1/отработени дни/-20 работни дни и осигурителен доход 239.00 лева;
-за периода от м. 03.2004г. до м.06.2004г. като в Декларация обр. № 1 се посочи вид осигурен 01 и в т.16.1 /отработени дни/ - пълен месец и осигурителен доход 239.00 лева;
-за периода от м. 01.2005г. до м. 06.2005г., като в декларация обр. № 1 се посочи вид осигурен 01 и в т.16.1/отработени дни/ - пълен месец и осигурителен доход 248.00 лева;
-за месец 12.2014г. като в Декларация обр. № 1 се посочи вид осигурен 01 и в т. 16.1/отработени дни/ - платен месец и осигурителен доход 1126.94 лева.
Задължителните предписания са връчени на
лицето на 16.06.2022г. и са обжалвани пред Директора на ТП на НОИ-Хасково с жалба вх. № 1012-26-277 от 28.06.2022г.
С Решение № 1012-26-277-1 от 15.07.2022г. Директорът на ТП на НОИ-Хасково отхвърлил жалбата. Решението е връчено на адресата си на 27.07.2022г., а жалбата срещу същото е депозирана чрез административният орган и заведена с вх. № 1012-26-277-2 от 10.08.2022г.
Горната
непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите като доказателства
по делото писмени документи, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорения акт .
При така
установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото
доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като
прецени законосъобразността на
обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок
и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Проверяваното в настоящото производство
решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно
нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1, т.3 от КСО. От компетентен орган по
смисъла на чл.108, ал.1, т.3 от КСО е издадено и потвърденото с решението
задължителното предписание.
Административният акт е обективиран в изискуемата писмена форма, подписан от издателя си и съдържа необходимия обем фактически съображения и правни основания за издаването си , които си кореспондират и позволяват да се изведе волята на административният орган.
Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. Административният акт е обективиран в изискуемата писмена форма, съдържа както правни така и фактически основания за издаването им, който си съответстват. Същите позволяват да се изведе волята на административният орган и са подписани от издателя си, поради което не са налице основания за оспорване по чл. 146, т. 2 от АПК.
Не се установява в хода на административното производство да са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените такива, които да представляват основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на административният акт. Приобщени са необходимите за правилното изясняване на спора доказателства и са изяснени релевантните обстоятелства.В случая, при издаване на оспорените задължителни предписания на контролен орган при ТП на НОИ Хасково са спазени разпоредбите на Раздел ІІ. Проверки от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена от управителя на НОИ, на основание чл. 108, ал. 3 от КСО.Съгласно чл. 27, т. 1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл. 3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от същата инструкция, проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице, по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да има съдържанието, посочено в т. 1 – т. 3 на ал. 1 от същия текст. В случая процесните задължителни предписания са издадени в хода на проверка (арг. Раздел II; Глава трета на Инструкция № 1), която по хипотеза представлява действия на контролни органи на НОИ за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по ДОО, която е осъществена от компетентно длъжностно лице - контролен орган в ТП на НОИ-Хасково, на база издадена заповед по реда на чл.29, ал.1 от Инструкция № 1, след подаден сигнал по от лице по чл.28, ал.1, т.2 от Инструкция № 1.
Решението е съответно и на материалния закон, като съображенията за това са следните:
По силата на чл.5, ал.4 от КСО до измененията на посочената норма, както и отмяната на чл.5, ал.5 от КСО с ДВ бр. 105 от 2005г., в сила от 01.01.2006г. данните са подавани от осигурителите и самоосигуряващите се лица пред НОИ, а след тази дата пред съответната ТД на НАП.
Съответно подаването на данни по
реда на чл. 5, ал.4 от КСО за периода м.
02.2004г., от м. 03.2004г.-до м.06.2004г. и от м.01.2005г.до м.06.2005г. е било
уредено в Инструкция № 1 на НОИ от
11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица
и от самоосигуряващите се лица(отм.
ДВ бр.1 от 03.01.2006г., в сила от 01.01.2006г.) . За периода м. декември 2014г. подаването
на данните е било регламентирано в Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, а понастоящем
е предмет на регламентация в Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите
за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно цитираните подзаконови нормативни актове осигурителите и самоосигуряващите се лица подават в Териториалните поделения на НОИ (до 01.01.2006г.) съответно в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите(след 01.01.2006г.) декларации по образец, като конкретно в декларация образец 1 Приложение №1 към инструкцията, респ. двете наредби следва да се посочват видаосигуряване за конкретното лице, дните в осигуряване, и осигурителният доход.
Двете наредби предвиждат, декларацията да се подава в ТД на НАП до 25-число на месеца следващ месеца, за който се отнасят декларираните данни. В действащата преди това инструкция е било предвидено, че декларацията следва да се подаде за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ датата, на която са били дължими окончателно осигурителните вноски за съответния месец, а за самоосигуряващите се лица - не по-късно от 10 дни след внасянето на дължимите осигурителни вноски.
Видно от текста на нормата на чл. 2, ал.1 от Инструкция № 1 на НОИ от 11.02.2000 г. , чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г., и чл.2, ал.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.задължен да подаде декларация образец 1 е лицето, за което възниква задължение за осигуряване, т.е. което е задължено да внася съответните осигурителни вноски.
Спорен по делото въпрос е дали лицето И.М. П. има за посочените в задължителните предписания периоди качеството на осигурено или самоосигуряващо се лице, респ. дали оспорващото дружество се явява осигурител по отношение управителя си.
„Осигурител“ по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. „Самоосигуряващо“ се лице според определението дадено в чл.5, ал.2 от КСО е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Легална дефиниция за понятието "Осигурено лице" се съдържа в § 1, т.3 от ДР на КСО и това по смисъла на същата разпоредба е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
В конкретният случай, с оспореното решение административният орган е възприел, че законосъобразно обжалваните пред него задължителни предписания са издадени спрямо Амбулатория за първична медицинска помощ „Медикус“ 1-ва поликлиника ООД,, както и че в съответствие с материално - правните норми на закона е разпоредено извършване на корекция от страна на дружеството на представените данни, касаещи И.М. П..
От Констативен протокол № КП-5-26-01148456/15.06.2022г. на Контролен орган при ТП на НОИ-Хасково и приетото извлечение от актуално състояние на оспорващото дружество от досие Булстат(л.27), се установява, а и между страните не се спори по фактите, че дружеството жалбоподател, преди с наименование „Медикус-1-ва поликлиника“ООД, е регистрирано на 25.02.2000г. по ф.д. № 64 на ОС-Хасково, като считано от тази дата И.М. П. е един от съдружниците и управители на същото, а считано от 10.03.2011г. и единствен негов управител.
Съдружниците на търговски дружества подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал.3, т.2 от КСО и съгласно чл. 6, ал.8 от КСО имат качество на самоосигуряващи се лица.
Безспорно е по делото, че И.М. П. е вписан в Търговският регистър като управител на Амбулатория за медицинска помощ“Медикус“ 1-ва поликлиника ООД считано от регистриране на дружеството през 2000г.
За преценка обстоятелството дали управителят на търговско дружество е осигурено или самоосигуряващо се лице, от значение е дали същият има сключен писмен договор за управление и контрол и дали получава възнаграждение за тази си дейност. Това е така, тъй като именно упражняването на трудова дейност е основание за задължително социално осигуряване и само качеството“управител“ на търговско дружество не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал.1,т.7 от КСО , ако лицето не осъществява трудови функции(В този смисъл Решение № 544 от 15.01.2014г. по адм. дело № 9804/2013г. на ВАС и др.).
Когато управителите на търговски дружества не получават възнаграждение за тази им дейност и нямат сключен писмен договор по чл. 141, ал.1 от ТЗ със съответното търговско дружество, то не е доказано същите да извършват трудова дейност за дружеството и съответно същите имат качество на самоосигурени лица по чл.5, ал.2 от КСО, подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал.3, т.2 от КСО , а не по реда на чл. 4, ал.1, т.7 от КСО и търговското дружество няма качество на осигурител по чл. 5, ал.1 от КСО. В този смисъл Решение № 4350/28.03.2014г. по адм. дело № 14314/2013г. на ВАС, Решение № 13770/26.10.2011г. по адм. дело № 1799/2011г. на ВАС , Решение № 11057 от 22.07.2013г. по адм. дело № 5480/2013г. на ВАС и др.
От горецитирания Констативен протокол № КП-5-26-01148456/15.06.2022г. на
Контролен орган при ТП на НОИ-Хасково се установява също, че за И.М. П. е
подадена декларация Приложение № 1, че считано от 01.07.2000г. ще се осигурява като съдружник, като след тази дата
няма подавана декларация за самоосигуряващо се лице за прекъсване на дейност,
като данни за внесени осигурителни вноски от И.М. П. са налице само за периода
от 01.07.2000г. до 31.01.2004г. и от
01.01.2011г. до 31.12.2011г.
Установява се от същия констативен протокол и че на 02.02.2004г. между оспорващото дружество и И.М. П. е сключен трудов
договор(л.63), по силата на който последния
е назначен на длъжността“лекар“ считано
от същата дата, на пълно работно време,
а с последващо споразумение от 01.01.2012г.
е преназначен на длъжността „управител на лечебно заведение за извънболнична
помощ“. Длъжностното лице извършило проверката по случая е обективирало и че от представените разплащателни
ведомости на дружеството се установява,
че за периода 02.02.2004г. до
31.12.2011г. по отношение на И.М. П.
е начислявано и изплащано трудово възнаграждение за длъжността „лекар“, а от 01.01.2012г. до 31.12.2021г. за
длъжността „управител“.
Констативният протокол е изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му и удостоверява непосредствено възприети от изготвилото го длъжностно лице при извършената проверка факти и обстоятелства. Ето защо този протокол е официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила, която не е оборена от оспорващата страна, тъй като протокола не е оспорен по реда на чл.193 ГПК. Предвид това по делото се доказва, че за спорните периоди - м. 02.2004г., от м. 03.2004г. до м. 06.2004г., от м. 01.2005г. до м. 06.2005г. и за м. 12.2014г. И.М. П. е осигурено лице при дружеството. Това е така, тъй като за този период от няма подадена декларация като самоосигуряващо се лице, няма данни за внесени осигурителни вноски съгласно чл. 4, ал.3, т.2 от КСО като съдружник, т.е. като самоосигуряващо се лице, нито пък подадени данни в Персонален регистър като самоосигуряващо се лице, а същевременно безспорно се доказва, че е назначен на трудов договор към дружеството на длъжността „лекар“, впоследствие и като“управител“ по силата на който му е начислявано и изплащано трудово възнаграждение, а полученото трудово възнаграждение за 2014г. на длъжността „управител“ от „Амбулатория за първична медицинска помощ Медикус 1-ва поликлиника“ООД е декларирано и в подадената ГДД № 264391500292389 от 17.04.2015г. (л.46).
При така безспорно установеното, несъмнено задължен да представя надлежна информация по реда на чл.5, ал.4 от КСО за м. 02.2004г., от м. 03.2004г. до м. 06.2004г., от м. 01.2005г. до м. 06.2005г. и за м. 12.2014г., с подаване на декларации образец 1 по отношение лицето И.М. П. е „Амбулатория за първична медицинска помощ Медикус 1-ва поликлиника“, ООД, гр. Хасково тъй като по отношение на същото лице дружеството се е явявало осигурител. След като за дружеството са възникнали задължения да заплаща осигурителните вноски на посоченото лице, то съответно е възникнало задължение да представя декларация Образец 1, касателно И.М. П., а при неправилно подадени данни за съответните периоди или липсващи такива установено с КП от 15.06.2022г. и да коригира вече представените по реда на понастоящем действащата Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. Доказателствената тежест да докаже, че И.М. П. е бил самоосигуряващо се лице за процесните периоди, респ. че вярно е подадена информация за същото с посочените декларации обр.1 тежи върху жалбоподателя, но главно и пълно доказване удостоверяващо тези обстоятелства по делото не е проведено, а и такива твърдения не се ангажират от оспорващата страна. Същевременно по делото се установява от събраните писмени доказателства и конкретно от цитирания КП, че за спорните периоди за И.М. П. не е подавана надлежна информация по реда на чл. 5, ал.4 от КСО, т.е. подадената от дружеството информация не съответства на данните от разплащателните ведомости и трудовото досие на И.М. П.. Като е достигнал до този извод Директорът на ТП на НОИ-Хасково е постановил решението си в съответствие с приложимите материално правни разпоредби.
Доколкото по делото не се установява за спорните периоди посочени в задължителните предписания И.М. П. да е бил осигуряван като самоосигуряващо се лице, то разпоредбите на чл. 8, т.2 от ЗБДОО за 2004г. и ЗБДОО за 2005г. относно минималния месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица са неприложими и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Минималният месечен размер на осигурителния доход през тези две календарни години по икономически дейности и квалификационни групи професии е посочен в приложение № 1 към двата закона и видно от същите за аналитичните специалисти в областта на хуманното здравеопазване, към които спада и заеманата в този период от И.М. П. длъжност „лекар“ при дружеството-жалбоподател е именно в размера посочен в задължителните предписания – 239 лева за 2004г. и 248лв за 2005г. Не се спори по делото, а и се установява от констативния протокол от 15.06.2022г., който както се посочи представлява официален документ и обвързва съда да приеме за верни отразените в него данни, че за м. 12.2014г.по отношение на И.М. П. е начислено трудово възнаграждение в размер на 1126.94 лева.
Ето защо, оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-
Хасково се явява постановено от компетентен орган, при
спазване на установената форма, при
липса на допуснато съществено нарушение
на административно производствените правила и
в съответствие с материално-правните разпоредби, а оттук и с целта на
закона, а жалбата срещу него се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена
Предвид изхода на делото, основателна
се явява само претенцията на ответника
за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и такива
следва да бъдат присъдени в размер от 100.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Амбулатория за първична медицинска помощ Медикус 1-ва поликлиника“ООД, гр. Хасково против Решение № 1012-26-277-1 от 15.07.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващото дружество против Задължителни предписания № ЗД-1-26-01148461 от 15.06.2022г. на Контролен орган към ТП на НОИ-Хасково.
ОСЪЖДА „Амбулатория за първична медицинска помощ Медикус-1-ва
поликлиника“ООД, гр. Хасково, с ЕИК *********, да заплати на ТП на НОИ-Хасково направените по делото разноски в размер на
сумата на 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страни.
Съдия: