№ /11.08.2017 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в
закрито заседание на единадесети август 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№1926 по описа на съда за 2017 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.68 ал.1 от ЗЗдискр. и е
образувано по жалба с вх.№44-00-1819/19.06.2017г от Т.Д.М. ***-30-121/19.06.2017г
от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – Варна,
представлявани от Ю.А.Ч.; Сдружение „Обществен център за околна среда и
устойчиво развитие“, представлявани от И.И.И.; Българско дружество за защита на
птиците, представляван от д-р П.Н.Я.; СНЦ „Обединено гражданско сдружение“,
представлявани от К.П.Б.; Гражданско сдружение „Зелена Варна“, представлявани
от К.Г.К.;***,
представлявани от М.Х.; Инициативен комитет на граждани „Изгрев“
чрез пълномощник Г.Х. – същия и в лично качество; Д.М.Б. ***; арх.К.Т. П.
– член на Обществен център за околна среда
и устойчиво развитие; и отново Т.Д.М. ***, против Решение №169/25.05.2017г по преписка №200/2013г на Петчленен състав на Комисията за
защита от дискриминация – София.
С разпореждане №12706/19.07.2017г производството по
делото е оставено без движение и на жалбоподателите са дадани
подробни указания за отстраняване на нередовности.
Във връзка с указанията към жалбоподателя Г.Т.Х. –
лично и в качеството си на представляващ Инициативен комитет на граждани
„Изгрев“, и постъпилите по делото данни, са изискани служебно и приложени по
делото препис-извлечение от акт за смърт №5/01.01.29017г и удостоверение за
наследници на Г.Т.Х., ЕГН **********,***.
От тези доказателства е видно, че заявителят Г.Х. по
административната преписка е починал на 01.01.2017г, т.е. почти пет месеца
преди постановяване на решението на КЗД от 25.05.2017г.
В АПК не се съдържа уредба на случай, в който
молителят/заявителят е починал в хода на образуваното по молбата/заявлението му
административно производство пред административния орган. Тази празнота не може
да бъде допълнена с разпоредбите на ГПК, доколкото той не изобщо не предвижда,
не съдържа и не урежда досъдебна фаза на производството по гражданските искове,
какъвто е случаят с административното производство пред административния орган
спрямо производството пред съда по административни дела. Единствената приложима
по аналогия разпоредба е тази на чл.54 ал.1 т.1 от АПК, според която
административният орган спира производството в случай на смърт на заинтересован
гражданин – страна в производството; според чл.55 ал.1 от АПК производството се
възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат
основанията за спирането му.
Ако въз основа на цитираните норми се приеме, че
административният орган следва да спре производството в случай на смърт на
молителя/заявителя, то той би следвало да предприеме и действия за отстраняване
на тази пречка, и по-конкретно – да издири наследниците и да им даде възможност
да заявят дали желаят производството да продължи, след което да процедира
съобразно изявлението им като издаде поискания ИАА/извърши поисканата
административна услуга, или да прекрати производството. Това действие по
отстраняване на пречката обаче би било допустимо единствено в случай, че
правото да иска издаване на ИАА/извършване на административна услуга е наследимо по силата на специалния материален закон (напр. в
случаите по ЗУТ, когато предмет на молбата/заявлението е упражняване на права
във връзка с придобит по наследство от молителя/заявителя имот, както и във
всички случаи по ДОПК).
По различен начин стои въпросът с отстраняването на
пречката, ако заявеното право пред административния орган е било лично и ненаследимо, какъвто е и настоящият казус – Г.Т.Х. е заявил
упражнена спрямо него в лично качество (жител *** и собственик на имот в
обхвата на ОУП на Варна) дискриминация по см.чл.4 от ЗЗДискр.
по признаците „убеждение“, „лично и обществено положение“ и „имуществено
състояние“. Според настоящия съдебен състав правото на жалба против така
заявената дискриминация е ненаследимо, доколкото е
свързано именно с личните качества на лицето, сочени от самия него като
основание за упражнената спрямо него дискриминация, и формулираните в тази
връзка искания за констатирането и прекратяването й. Очевидно е, че със смъртта
на физическото лице ултимативно се прекратява и упражняването на всякаква форма
на дискриминация против него, ерго – правото на жалба
по реда на ЗЗДискр. също се погасява. Понеже е лично
и ненаследимо право, упражняването му във фазата на
производството пред административния орган се прекратява със смъртта на
носителя му, и не може правнорелевантно да бъде
продължено от законните му наследници.
В контекста на изложеното и съобразно фактите в
конкретния казус, при узнаване за настъпилата смърт на физическото лице –
молител Г.Т.Х., административният орган би следвало да прекрати образуваното
пред него производство в тази му част, и да не се произнася с акт по същество
по неговата жалба/сигнал. Доколкото това обстоятелство не му е било съобщено, с
оспореното си решение КЗД е оставил жалбата/сигналът на Г.Х. без уважение в
една част, а в другите две – без разглеждане, като е прекратил производството
по нея.
Изложеното обстоятелство безспорно квалифицира
постановеното по същество решение на КЗД по жалбата/сигнала на Г.Х. като
недопустимо. Настоящият съдебен състав обаче е лишен от възможността да обсъжда
този въпрос – след като правото на жалба/сигнал е лично и ненаследимо,
и е погасено със смъртта на заявителя в хода на административното производство,
то очевидно не е възникнало и понастоящем не съществува право за оспорване на
постановения ИАА по съдебен ред. Тук следва да бъде посочено, че учредената в
полза на адв.К. представителна власт с
упълномощаването му от Г.Х. е прекратена с настъпването на смъртта на упълномощителя. Поради това жалбата до съда, депозирана от
името на Г.Т.Х., обяснимо без негов подпис шест месеца след смъртта му, е
процесуално недопустима, което безалтернативно налага
оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея съдебно
производство.
Идентично е становището на съда и по отношение жалбата
на Инициативен комитет на граждани „Изгрев“, но с различни аргументи. От
служебно изготвените справки в Регистъра на ЮЛНЦОП се установява, че такова
юридическо лице не съществува, поради
което комитетът не е субект на административното право – той не представлява
организация по см.§1 т.2 от ДР на АПК, понеже не е ЮЛ или сдружение на
юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на
закон. Поради тази причина комитетът не е бил субкт
на административното производство – видно от съдържанието на решението на КЗД,
такава страна в производството пред нея не е конституирана и не е участвала;
страна е само Г.Х. – лично, в качеството си на физическо лице. След като не
разполага с процесуална правосубектност и материално
право на жалба против решението на КЗД, депозираната такава от името на
Инициативен комитет на граждани „Изгрев“ против ИАА е процесуално недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството против нея следва да
бъде прекратено.
Предвид изложеното и на осн.чл.159
т.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Г.Т.Х.,***,
п.01.01.2017г, и на Инициативен комитет на граждани „Изгрев“ чрез пълномощника
им Г.Х. против Решение №169/25.05.2017г по преписка №200/2013г на Петчленен
състав на Комисията за защита от дискриминация – София, и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№1926/2017г по описа на Административен съд – Варна, ХХVІ с-в, само в тези му части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщението.
Преписи от определението да се връчат на законните
наследници на Г.Т.Х. – Райна П. Хаджитинева, М.
Георгиева Иванова и Асен Г.Х. на адресите, посочени в УН от р-н „Одесос“ при
Община Варна.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: