РЕШЕНИЕ
№260083/1.3.2021г. 26.02.2021 г. гр. Ямбол
в името на народа
Ямболският районен
съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на двадесет и осми януари, две хиляди
двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
Председател:
Георги Василев
Членове:1……………...
2……………...
Секретар М. М.,
прокурор… …………,като разгледа
докладваното от съдия-докладчик Г.Василев
АНД № 1118/2020 г. по описа
на ЯРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на М.С.Л. *** против Електронен фиш/ЕФ/ Серия К № */** на ОД
на МВР-Я., с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/,
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява в с.з. В жалбата се сочи, че ЕФ трябва да бьде отменен
поради допуснати нарушения при констатиране и санкциониране на
административното нарушение. Навеждат се доводи, че не е ясно къде е извършено
административното нарушение, че не е приспадната нормативно предвидената грешка
при определянето на скоростта, че не ясно с какво техническо средство е
констатирано нарушението, че е изтекла предвидената в закона давност за
санкциониране на процесното нарушение, че техническото средство е следвало да
бъде обозначено по предвидения в закона ред, че няма снимков материал, с който
да се доказва превишението на скоростта.
Вьззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител, но в писмени бележки излага доводи,
че ЕФ като законосъобразен следва да бъде потвърден.
Сьдьт, след като извърши
цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 15.06.2018 г., в
10.34 часа, в Област-Я., Община-Я., гр.Я., бул.*** до № 32, в посока към гр. С***,
с МПС – л.а. ”***”, с рег.№ *** е
превишена скоростта за движение в населено място - 81 км/ч, която след
задължителното коригиране с - 3 км/ч е установена на 78 км/ч, при максимално
разрешена от 50 км/ч. Превишението на скоростта от 28 км/ч е установено с
мобилна станция за видеоконтрол „***“, фиксиращи точно дата, час, скорост и изображение на МПС/изготвен
е клип № ***/. Констатирането на скоростта се извършвало с патрулен автомобил
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Я. с рег. № ***, който следял с
посоченото мобилно техническо средство трафика на автомобилите в този участък
от пътя в гр. Я*.
След проверка на
видеоклиповете на автоматизираното техническо средство и установяване на
собственика на МПС/„***“ ЕООД, гр. С*, с законен представител жалбоподателя/
бил издаден на хартиен носител ЕФ Серия К № ****, с приложен към преписката
клип № **** за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е санкционирано
от ОД на МВР-Я* с административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
На 22.10.2020 г. е
подадена жалба против ЕФ, като наказващият орган не може да представи разписка
или друг документ, от който да се установява кога е връчен ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена от събраните по делото писмени и веществени доказателствени
средства/фотоснимки от клип № 4008/. От писмените доказателства /ЕФ, протокол
за използване на АТСС, справка за процесния ЕФ и протокол за проверката на това
средство/, както и от изготвения клип/фотоснимки/ № ***, прочетени на основание
чл.283 от НПК и приети от съда, се установява, че с процесното МПС е извършено
административното нарушение.
От така установената
фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:
От събраните по делото доказателствени
материали се установи, че с автомобила на ЮЛ, чийто законен представител е
жалбоподателя е извършено административното нарушение и след като той не е
подал съответната декларация по ЗДвП, в която да е посочил кой е управлявал МПС
е бил санкциониран по чл.21, ал.1 от ЗДвП, защото при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система/АТСС/, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, съгласно чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП
- за превишаване на скоростта в населено място от 21 км/ч
до 30 км/ч нарушителя се наказва с глоба от 100 лв. По делото от представените протоколи за използване на
техническото средство и неговата изправност е видно, че на процесната дата е
било позиционирано мобилното техническо средство, инсталирано в патрулен
автомобил и в отсъствие на контролен орган и нарушител е констатирано
визираното превишение на скоростта. Контролното техническо средство е фиксирало
скоростта на МПС в населено място, като същото е било включено в режим на
контрол в 09.00ч. и е изключено в 12.00ч. През посочения период без намесата на
контролен орган, автоматично са били фиксирани нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП, сред които е и процесното нарушение, извършено с горепосоченото МПС. В
случая контролният орган поставя само началото и края на работата на техническо
средство и не се намесва при установяване на нарушенията на скоростта от водачите
на МПС, заснети от радара, или мобилният радар напълно автоматизирано, без
човешка намеса и присъствие, установява нарушението по същия начин, по който
стационарните технически средства за контрол на скоростта фиксират нарушенията.
В този случай, съгласно чл.9 и чл.10 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по
пътищата на Министъра на МВР няма извършено нарушение от контролния орган при
фиксиране на скоростта на жалбоподателя, дори да е ползвана мобилна система за
контрол на скоростта, защото императивното изискване на закона нарушението да
бъде установено в отсъствието или без намесата на контролния орган и нарушителя
е спазено. Това е видно от чл.3 на посочената наредба, според който за
установените от АТСС нарушения/стационарни и мобилни/ на правилата на движение
по пътищата се издават ЕФ-е чрез използване на автоматична информационна
система. Единствените изключения, при което се издава АУАН и НП, при
установяване на нарушение с мобилно АТСС са, когато за извършеното нарушение се
предвижда и лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни
точки/чл.189, ал.4 от ЗДвП/ и при констатиране на скоростта на нарушителя с
мобилно АТСС, когато и нарушителя и мобилното АТТС са в движение/чл.11, ал.2 и
ал.3 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г./.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, изложени в жалбата, че не е ясно къде е извършено административното
нарушение/точно и ясно е посочено, че нарушението е извършено в гр.Я., бул.Е.,
до № 32, в посока към гр. С., с л.а. ”***
с рег.№ *-**/, че не е приспадната нормативно предвидената грешка при
определянето на скоростта/наказващият орган е приспаднал допустимата грешка при
измерването, като установената скорост от 81 км/ч задължителното е коригирана с
- 3 км/ч или скоростта на извършване на нарушението е 78 км/ч, при максимално
разрешена за населено място от 50 км/ч – чл.16, ал.5 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г. и чл.755 от Наредбата за
средствата за измервания, които подлежат на метрологичен контрол. Превишението на скоростта е
от 28 км/ч/, че не ясно с какво техническо средство е констатирано нарушението/в
ЕФ, протокола за използване на АТСС, в изготвените снимки към клип № ***
изрично е посочено, че е използвано мобилно АТСС „***“/, че е изтекла
предвидената в закона давност за санкциониране на процесното нарушение/
съгласно т.2 от ТП №1/27.02.2015 г. на ОСК на НК на ВКС I и II
колегия на ВАС не е настъпила визираната от жалбоподателя абсолютна погасителна
давност, която да води до прекратяване на административнонаказателното
производство и да изключва наказването на жалбоподателя по ЗАНН и ЗДвП, защото
по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН тази давност е 4
год. и 6 мес. и изтича на 15.12.2022 г./, че техническото средство е следвало
да бъде обозначено по предвидения в закона ред/ разпоредбата на чл.7 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г., в който се изискваше
такова обозначаване е отменен с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.,
а снимка на разположението на уреда за контрол на скоростта трябва да има само
при използване на преносими АТСС, но не и при такива монтирани на служебен
автомобил – чл.9 и чл.10, ал.3 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г., че няма снимков материал,
с който да се доказва превишението на скоростта/ към преписката има приложен
снимков материал от клип № 4008, изготвен с процесното техническо средство,
което е надлежно тарирано и годно да изпълнява функциите си, описано и в
протокола за използване на АТСС.
Не бе
установено друго лице да е управлявало процесното МПС при констатиране на
административното нарушение от АТСС или в този случай категорично е установено,
че именно жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран, съгласно разпоредбите
на чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП: „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство.“.
Правилно е санкциониран жалбоподателя с
административнонаказателната разпоредба, визирана в ЕФ и законосъобразно е
определено наказанието „глоба“ в размер на 100 лв.
С оглед изложеното, сьдьт приема, че ЕФ е
законосъобразно издаден, при стриктно спазване на предвидената в закона
процедура по констатиране и санкциониране на нарушителя, поради което ЕФ следва
да бъде потвърден. В тази връзка, съдът не сподели доводите на жалбоподателя,
изложени в жалбата за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, а прие за
основателна аргументацията на процесуалния представител/юрисконсулт/ на
наказващия орган, че законосъобразно е бил санкциониран жалбоподателя, защото
от доказателствата по делото е категорично установено, че с процесния автомобил
е извършено административното нарушение и законния представител на ЮЛ не е
посочил друго лице да е управлявало този автомобил – чл.189, ал.5 от ЗДвП.
При този изход на делото, на наказващия
орган ОД на МВР-Я. се дължат разноски по делото за участието на юрисконсулт в
размер на 120 лв., платими от жалбоподателя, съгласно разпоредбите на чл.63,
ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПрП/ вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ/НЗПрП/.
По тези съображения и основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37 от ЗПрП вр. чл.27е от НЗПрП, сьдьт
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ Серия К № *** на ОД на МВР-Я., с който за
нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на М.С.Л. ***, ЕГН: **********, на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100/сто/лв.
ОСЪЖДА М.С.Л. *** ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-* направените по делото разноски в размер на 120/сто и
двадесет/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Я* в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Районен сьдия: