Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 344/18.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО СЪДЕБНО заседание на петнадесети май , през две хиляди двадесет и трета година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА ,административно дело№260/2023г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с
чл. 145 и сл. от Административно -процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от В.А.Д. *** против
Решение №2153-11-25 от 01.03.2023г. на
директора на ТП на НОИ-Монтана, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата и са
потвърдени разпореждане №111-00-350-2/12.01.2023г., разпореждане№111-00-350-3/12.01.2023г.
и разпореждане№111-00-350-4/12.01.2023г.,и трите издадени от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Монтана .
В
жалбата се поддържа, че административният акт, постановен от Директора на ТП на
НОИ -Монтана е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. В съдебно
заседание, оспорващият ,чрез адв. И*** Ц*** поддържа жалбата и моли да бъде уважена.Не представя писмена защита в определени от съда срок.
Ответникът - директора на ТП на НОИ-Монтана, не
изпраща представител в съдебно заседание ,но в писмено становище, вх.№2433/28.04.2023г.,чрез
процесуалният си представител юрисконсулт Е*** Л*** , изразява доводи по
същество ,като моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърден оспореният
административен акт ,като законосъобразен. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки
служебна проверка на обжалвания акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Решението е връчено на оспорващата на 06.03.2023г.
/л.27/,а жалбата срещу него е депозирана на 16.03.2023г./л.3/, т.е. в срока по
чл.149,ал.1 АПК.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на спора е законосъобразността на Решение №2153-11-25 от 01.03.2023г. на директора на ТП на НОИ-Монтана, с което е
отхвърлена жалбата на оспорващата ,и са потвърдени разпореждане №111-00-350-2/12.01.2023г.,
разпореждане №111-00-350-3/12.01.2023г. и разпореждане №111-00-350-4/ 12.01.2023г. , и трите издадени от ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Монтана .
В
мотивите на оспореният административен акт е посочено, че законосъобразно по
отношение на оспорващата са издадени обжалваните разпореждания, тъй като
оспорващата няма качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, респективно налице са основания да се отмени
разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, да се откаже отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и да се разпореди на оспорващата да възстанови добросъвестно полученото
парично обезщетение за безработица за периода от 21.02.2022 до 20.08.2022 г. в
размер на 2313,84 лева.
От фактическа страна по делото се установява
следното:
Оспорващата е подала заявление №
510-163/21.02.2022 г. /л. 99 по делото/ за отпускане на парично обезщетение за
безработица на основание чл. 54а от КСО, като е декларирала прекратено правоотношение с "Е. Е. Б*** 2021"
ЕООД, считано от 21.02.2022 г.
С
Разпореждане № 111-00-350-2 от 12.01.2023 г. /л. 21 по делото/ ,на основание
чл. 54ж, ал.2,т.1 от КСО е отменено Разпореждане №111-00-350-1/23.02.2022г.
/л.97/.,с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, на оспорващата
в размер на 18,66лв. дневно.
С
разпореждане №111-00-350-3 от 12.01.2023 г./на л.20/ е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.
С
Разпореждане №111-00-350-4 от 12.01.2023 г./л.22/на основание чл.114,ал.3 КСО
във вр. с чл.114,ал.2,т.2 КСО ,на оспорващата е разпоредено да възстанови
сумата от 2313,84лв. , за периода :21.02.2022г.
– 20.08.2022 г. ,която представлява добросъвестно получено парично обезщетение за
безработица ,което не се спори ,че й е изплатено.
Във връзка с осъществен контрол по изплащане
на суми от фондовете на ДОО е подаден сигнал до ТД на НАП -Велико Търново по
отношение спазването на данъчното и осигурителното законодателство. При
извършената проверка от контролните органи на НАП и резултатите ,обективирани в
констативен протокол е установено, че "Е. Е. Б*** - 2021" ЕООД не е
извършвало търговска дейност, а са подавани данни с декларации образец № 1 и №
6 за периода от октомври 2021 г. до юни 2022 г., като не са внасяни дължимите
осигурителни вноски и общо задълженията на дружеството са в размер на 117 891
лв.
С писмо с изх. № 33-00-123/02.11.2022 г. на ТД
на НАП- Велико Търново/л.46/, офис Монтана се установява, че "Е. Е. Б*** -
2021" ЕООД няма имущество, което да обезпечава задълженията му, няма
декларирани и открити банкови сметки, няма регистрация по ЗДДС, няма
регистрирани фискални устройства. При проверката не е установено реално
осъществяване на дейност от страна на задълженото лице, няма получавани и
осъществявани доставки към лица, регистрирани по ЗДДС. Не са представени ГДД по
чл. 92 от ЗКПО за 2020 и 2021 г., единствено са подадени декларации обр. 1 и
обр. 6, като е декларирана дейност с НКИД 7830 – "Други дейности по
предоставяне на работна ръка". Всички декларирани задължения по фондове на
ДОО не са внасяни в бюджета.
С Протокол № 1793483/05.12.2022 г. /л. 81 /,
съставен от органите на ТД на НАП- Велико Търново, офис Монтана са снети
обяснения от управителя на "Е. Е. Б*** - 2021" ЕООД-Л*** Д*** П*** ,
като е попълнен въпросен лист, касаеш дейността на търговското дружество. Видно
от собственоръчно попълнения въпросен лист, управителя е отразил, че "..
не е изплащал работни заплати на работниците, не знае дали фирмата извършва
дейност, не е представил пълномощно на друго лице, което да се занимава с
ръководството и управлението на дружеството; не е назначавал лица на работа и
не е подписвал документи на дружеството; не е изпращал данни до НАП по
електронен път и не е упълномощавал лица за това; управител е на много
търговски дружества и само е получил пари за прехвърлянето.. ".
С
Протокол №П-04001222160224-073-001/12.12.2022 г. на ТД на НАП Велико Търново /л.
64-72 по делото/ се установява, че управителя на "Е. Е. Б***
- 2021" ЕООД, е управител на още 97 търговски дружества, като реално при
извършените проверки не е установено извършването на търговска дейност.
С Разпореждане № 111-00-350-2/12.01.2023 г. ,издадено
от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана (л. 21
по делото), на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане №
111-00-350-1/23.02.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл. 54а от КСО. С Разпореждане № 111-00-350-3/12.01.2023 г., издадено от
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана (л. 20 по
делото), на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 10 от КСО на оспорващата е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. С
Разпореждане № 111-00-350-4/12.01.2023 г., издадено от Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана (л. 22 по делото) на
основание чл. 114, ал. 3 във вр. чл.
114, ал. 2, т. 2 от КСО, е разпоредено, оспорващата да възстанови добросъвестно
полученото парично обезщетение за безработица за периода : 21.02.2022 -
20.08.2022 г. в размер на 2313,84 лева.
Разпореждане
№ 111-00-350-2/12.01.2023 г., Разпореждане № 111-00-350-3/12.01.2023 г. и
Разпореждане № 111-00-350-4/12.01.2023 г. са обжалвани пред Директора на ТП на НОИ-Монтана
,с жалба вх. № 1012-11-21/03.02.2023 г. (л. 91-92 по делото), който с Решение №
2153-11-25/01.03.2023 г. ги е потвърдил. Видно от известие за доставяне на л.
27 по делото, оспорения административен акт е съобщен на оспорващия на 06.03.2023
г., тоест жалбата срещу оспорения акт е подадена в законоустановения срок по
чл.149,ал.1 АПК ,и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящата съдебна инстанция въз основа на
събраните доказателства, като взе предвид становищата на страните, формира
следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.В
този смисъл , оспореният административен акт е постановен от компетентен
административен орган.
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен.
Това е така, тъй като съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването,
изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и
възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз
основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените
от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и поред,
определени с акт на Министерския съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал.
2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или
отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или
доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на
паричното обезщетение за безработица. При заличени данни за осигурителен стаж и
осигурителен доход, длъжностното лице, осъществяващо ръководството по
осигуряването за безработица като административен орган, действащ при условията
на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с новонастъпилите
обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да приложи чл. 54ж, ал.
2, т. 1 от КСО. Последващият контрол по разходите на ДОО по реда на чл. 108 от КСО касае спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка
с дейността, възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от осигурителя
данни в Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и
изчисляват паричните обезщетения. Всички документи във връзка с извършване на
дейност от осигурителя, възникването на трудово правоотношение, респективно на
осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови възнаграждения,
подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, следва да се съхраняват от
осигурителя в качеството му на такъв и във връзка с извършването на проверки от
компетентните органи на НАП, НОИ и ИА ГИТ с оглед възложените им от закона
правомощия. Работниците и служителите, назначени по трудов договор не
разполагат с документите, от които да се установи цялостната дейност на осигурителя
по отношение на упражняваната търговска/стопанска дейност и осъществяването на
общественото осигуряване на назначените по трудов договор лица. В тази връзка,
при извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в
производството е само проверявания осигурител, и само той може да бъде адресат
на административния акт (задължителни предписания), издаден в резултат на
проверката по разходите на ДОО, а жалбоподателят не е страна в производството
по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО и за контролния орган не е било налице
задължение да го уведоми и да изиска представяне на обяснения и доказателства.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването й. Понятието "осигурено лице" е
дефинирано в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски, следователно за да има качеството едно лице на
"осигурено" то следва да упражнява/развива трудова дейност. С оглед
на установените обстоятелства по делото не може да се приеме за доказано, че
оспорващата фактически е извършвала трудова дейност за релевантния за делото
период. Представените ведомости за заплати и трудов договор №031/01.10.2021г. имат характер
на частни диспозитивни документи, които имат само формална доказателствена
сила, поради което не обвързват съда, но с оглед изчерпателност следва да се
отбележи, че с оглед доказателствата по делото следва да се приеме, че те само
формално уреждат трудово правоотношение, а осигурителното такова между оспорващата
и ТП на НОИ Монтана е също формално
обособено и съществува само доколкото правото го урежда. В тази връзка следва
да се посочи, че по делото беше разпитана като свидетел М*** С*** Ш*** ,като съдът
кредитира нейните показания като обективни и безпристрастни. Този свидетел
изяснява, че оспорващата била работила във фирмата , но неговите показания не
могат да обосноват извода, че оспорващият има качеството на „осигурено лице“ по
смисъла на легалната дефиниция на КСО. Изискването на действащата материално-правна
норма, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО,
е лицето да упражнява трудова дейност, тоест не е достатъчно лицето да има
сключен трудов договор, какъвто в случая е представен, и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение, като следва да се посочи, че няма тъждество между трудово и
осигурително правоотношение. В случая представеният от оспорващата трудов
договор свидетелства за съществуване на трудово правоотношение, но сам по себе
си не може да обуслови възникването на
осигурително правоотношение, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В тази насока настоящия
съдебен състав споделя константна практика на ВАС по аналогични дела, като
например: Решение № 14558/25.11.2020 г. по адм. дело № 6025/2020 г.; Решение №
10507/30.07.2020 г. по адм. дело № 4565/2020 г.; Решение № 9145/17.06.2019 г.
по адм. дело № 10202/2018 г.; Решение № 6628/07.05.2019 г. по адм. дело №
10203/2018 г. и др. все в тази насока.
Настоящият съдебен състав, отбелязва, че наличието
на представените ведомости и фишове, не са достатъчни да обосноват наличието на
валидно възникнало трудово правоотношение, тъй като не е приложена длъжностна
характеристика, не са приложени таблица за отчитане явяването и неявяването на
работа, карта за дневна заработка, наряди и др. по видове дейности, с оглед
което приложените писмени доказателства не се кредитират от настоящия съдебен
състав. Наред с това тези писмени доказателства и гласните такива противоречат
на собственоръчно отразеното във въпросника от управителя на "Е. Е. Б*** -
2021" ЕООД, при извършената проверка обективирана в изготвения протокол от
ТД на НАП Велико Търново, в който собственоръчно същият е посочил, че "..
не е изплащал работни заплати на работниците, не знае дали фирмата извършва
дейност, не е представил пълномощно на друго лице, което да се занимава с
ръководството и управлението на дружеството; не е назначавал лица на работа и
не е подписвал документи на дружеството; не е изпращал данни до НАП по електронен
път и не е упълномощавал лица за това; управител е на много търговски дружества
и само е получил пари за прехвърлянето.. ". т. е по отношение на
счетоводните ведомости не е установено същите да са редовно водени по смисъла
на чл. 182 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. В случая и от извършените
проверки от НОИ и НАП на осигурителя "Е. Е.*** -2021" ЕООД, се
установява липса на факти и доказателства за упражняване на трудова дейност в
посочения период.
Предвид гореизложеното , при извършените
проверки, обосновано е прието от контролните органи на ТП на НОИ - Монтана, че
"Е. Е. Б*** 2021" ЕООД в
периода от м. октомври 2021 г. до м. юни 2022 г. не е извършвал дейност по
смисъла на Търговския закон за времето, посочено в издадените задължителни
предписания, която да предполага наемане на лица по трудов договор за
осъществяването й. Не се установяват никакви данни за реализирани приходи от
търговска дейност на дружеството, които да обуславят изплащане на
възнаграждения в размери близки или равни до максималния осигурителен доход на
лицата, за които са подавани данни в НОИ. В тази връзка се налага обоснованият
извод, че лицата, за които има подадени данни за сключени трудови договори
нямат качеството на „осигурени лица“ по смисъла на § 1,ал.1, т. 3 от ДР на КСО,
тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали трудова дейност ,като
една от императивно изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 от КСО за
възникване на осигурително правоотношение. Установените факти и обстоятелства
сочат, че без правно основание са декларирани данни в регистрите на НАП и НОИ с
цел придобиване на право и отпускане на парични обезщетения от ДОО. В случая
проверката по разходите на ДОО на търговското дружество е приключила с издаване
на задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО за лицата наети по трудови правоотношения, включително и за оспорващата,
като то е надлежно връчено на "Е. Е. Б*** 2021" ЕООД, видно от известието за
доставка на 06.12.2022 г./л.40/, лично на управителя, който е техен адресат ,като
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предвид
безспорно установените факти, че "Е. Е. Б*** 2021" ЕООД не е
извършвало търговска дейност, няма отчетени приходи, няма регистрирани фискални
устройства и няма разплащателни ведомости, обосновани и правилни са
констатациите, че лицата, за които са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО не
са осигурени лица на основание чл. 10 от КСО и § 1,ал.1, т. 3 от ДР на КСО.
Това установяване води до извода, че от оспорващата не е осъществена трудова
дейност, респективно не е възникнало осигурително правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение, респективно, оспорващата не попада
в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от
ДР на КСО, тъй като не са налице предпоставките за възникване на правото на
парично обезщетение.
С оглед изчерпателност следва да се отбележи,
че когато след изплащането на парични обезщетения за безработица са установени
нови данни и обстоятелства, имащи значение за определяне на правото, размера и
срока за изплащане (както в случая), възниква правомощието по чл. 114, ал. 2,
т. 2 от КСО на длъжностно лице от кръга на визираните в чл. 114, ал. 3 от КСО да изиска връщането на
добросъвестно получените, но недължими осигурителни плащания, без значение, че
административният акт за отпускането на обезщетенията е влязъл в сила преди
това. По делото не е спорно, че парично обезщетение за безработица е било
получено от оспорващият, като няма спор и досежно изчисленията по отношение размера
му.
С оглед на гореизложеното, съдът констатира,
че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма,
при спазване на административно-производствените правила, съгласно материално
правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
При този изход на делото и направеното искане
от пълномощника на ответника по жалбата, за присъждане разноски по водене на
съдебното производство, в писмено становище и съгласно разпоредбата на чл. 24
от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закон за правната
помощ във вр с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с 143, ал. 4 от АПК, оспорващата
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ТП на НОИ- Монтана, разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, който съдът определя в минимален
размер на 100 (сто) лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че оспореното Решение е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а жалбата следва да се отхвърли ,като неоснователна.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК,
Административен съд Монтана –ІІІ състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.А.Д. *** против Решение
№2153-11-25 от 01.03.2023г. на директора
на ТП на НОИ-Монтана, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата и са
потвърдени разпореждане №111-00-350-2/12.01.2023г., разпореждане №111-00-350-3/12.01.2023г.
и разпореждане №111-00-350-4/12.01.2023г.,и трите издадени от ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Монтана .
ОСЪЖДА
В.А.Д. *** да заплати на ТП на НОИ-Монтана разноски по воденото съдебно
производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: