Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 09.10.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание
на 11.09.2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Галя Николова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3466, по описа за 2017год., за да се
произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл.242, ал.1, вр. чл.128,
по чл.262, ал.1, т.1, по чл.261, ал.1 и по чл.224, ал.1 от КТ.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от М.А.Т., чрез адв. В. К., против
„ВИКИНГ-НИКОЛОВ”, ЕООД, гр. Плевен, представлявано от Т.Н.Т., с която се
твърди, че страните са се намирали в трудовоправни отношения от 24.02.2016г. до
03.04.2017г., като е заемал длъжността „охранител”, с месечно трудово
възнаграждение от 460.00лв. Твърди, че ответникът не му е изплатил дължимото ТВ
за периода м. юни 2016-м.април 2017г, в размер на общо 4 627.00лв. Твърди се,
че за месеците януари, февруари и март 2017г. е положил и извънреден труд общо
в размер на 600 часа, за който не му е заплатено възнаграждение от 862.50лв.
Твърди, че за същият период, е положил и нощен труд, в размер на 352 часа, посочени помесечно, за който не му е
заплатена сумата от 88.00лв. Твърди се също, че ответникът не му е заплатил и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 19 работни дни за 2016г. и
7 дни от 2017г., в размер на 598.00лв. Твърди, че многократно канил ответника
да му заплати посочените суми, но до датата на завеждане на делото липсва
плащане. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 4 627.00лв. - неизплатено трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ; сумата от 862.50лв. - възнаграждение
за положен извънреден труд за 600 часа; сумата
от 88.00лв. - възнаграждение за положен нощен труд за 352часа, и сумата
от 598.00лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 19 работни
дни за 2016г. и 7 дни от 2017г., ведно със законната лихва, считано от датата
на ИМ. Претендират се разноски. В с.з. на 11.09.2017г. съдът е допуснал
изменение на предявените искове, като същите се считат за предявени както
следва – искът с правно основание чл. 242
във вр. с чл. 128 от КТ, се счита предявен за сумата от 2722.54лв.; искът
с правно основание чл. 262 във вр. с чл. 150 и чл. 143 от КТ за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, се счита предявен за
сумата от 2 459.43лв.
Ответникът „Викинг-Николов”
ЕООД гр. София оспорва предявените искове по размер. Твърди, че месечното ТВ на
ищеца, след приспадане на удръжките, е в размер на 329.24лв., като същевременно
и тр. възнаграждение на ищеца за м. юни и юли 2016г. е заплатено с пощенски
запис на 01.02.2017г. и на 02.03.2017г. Оспорва по размер претенцията за
извънреден и нощен труд, както и тази по чл. 224 ал.1 от КТ.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно е, че между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 6930/
24. 02. 2016 год., като ищецът М.А.Т. е работил на длъжността „охранител” до
03. 04. 2017 год., когато на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ трудовият му
договор е бил прекратен със заповед № 7777/ 03. 04. 2017 год. на управителя на
ответното дружество. В трудовия договор е посочено, че ищецът работи при 8
часово работно време, по утвърден график и при основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 420.00 лв. По делото е представено копие от Книгата за инструктаж
по безопасност и здраве при работа на работодателя – ответник, в която е
отразяван ежедневния инструктаж на работниците, вкл. и ищеца, като в нея се
съдържат отбелязвания за проведен му инструктаж да периода от 01.10.2016г. до
21.02.2017г. вкл. Други доказателства за положен извънреден и нощен труд ищецът
не представил по делото. Не уточнил, въпреки указанията на съда в определението
за насрочване на делото, дали претендирания извънреден труд е положен през работни дни, през почивни
дни или през официални празници, като съответно посочи през кои почивни дни или
официални празници е положен труда. Няма данни дали част от извънредния труд е
и нощен – в тази насока няма нито твърдения, нито доказателства. Ответникът, от
своя страна е представил доказателства – четири броя известия за експресен
превод от 01.02.2017г. и от 02.03.2017г., с които, преди подаване на исковата
молба, са заплатени изцяло исковите суми за работна заплата за м. юни и м. юли
2017г. на ищеца. В хода на делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Същата след подробен анализ на представените по делото писмени доказателства е
дала заключение в следния смисъл: ТВ на ищеца за м. юни и и юли 2016г. е
заплатено, като дори е налице надплащане на суми. За останалия период от време,
посочен в исковата молба няма данни за заплатено трудово възнаграждение, като
неговия размер е 2 722,54лв. Експертизата е изчислила дължима сума за
извънреден труд само на база претендираните часове в исковата молба в размер на
2 459.43лв., и нощен – на същото основание – твърдения – в размер на 60.00лв. Неизплатеното
на ищеца обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за 17 работни дни за 24.02.2016г.-31.12.2016г.
е в размер на 372.38 лв., а за 5 работни дни за 2017г. – 109.52лв. Така
изготвеното заключение не е оспорено от страните и съдът го кредитира като
обективно и компетентно.
С оглед на
събраните по делото доказателства, съдът прави извод, че претенцията на ищеца
за заплащане на трудови възнаграждения за периода м. август 2016г.-м.април 2017г. се явява
основателна и доказана в претендирания след изменението на иска размер от 2 722.54лв.
Доказателства за заплащане на ТВ в исковия период по делото и в счетоводството
на ответника са налице само за месеците юни и юли 2016г., и т.к. исковата
претенция не е изменена в тази си част, а и доказателствата сочат, че
заплащането е било преди подаване на иска, то за този период искът следва да
бъде отхвърлен.
По претенциите по
чл.262, ал.1, т.1 и по чл.261, ал.1 от КТ : Съгл. чл. 143 ал. 1 от КТ,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Независимо, от
забраната в ал. 2 за полагане на извънреден труд и от факта, че ответника не е представил
специална книга за отчитане на извънреден труд по смисъла на чл. 149 ал. 1 от КТ, само по себе си това не представлява доказателство за липса на извънреден
труд, полаган при работодателя, т.к. от неизпълнението на това свое задължение,
той не може да черпи права. Съгласно Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, „в
тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на
работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това
число и свидетелски. Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от
работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на
подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя
хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ. Въпрос
на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите им и събраните
по делото доказателства е установяването или не на положен извънреден труд.” В
случая съдът намира, че ищецът не доказа положен от него за исковия период
извънреден труд с доказателства, годни да бъдат ценени в насока за наличието на
такъв. Представената книга за инструктаж доказва само и единствено явяването на
ищеца на работа в посочените дни и провеждането на инструктаж за безопасност
и здраве при работа. По
делото не е имало искане за представяне на книги или графици от ответника по
реда на чл. 190 ал. 1 от ГПК, за да може ищецът да иска приложението на ал. 2
от същия член и да приеме твърденията на ищеца за доказани. Поради изложеното
от съда за липса на доказателства за полагане на извънреден труд, съдът намира,
че претенцията на ищеца за заплащане на такъв следва да бъде отхвърлена. По
същите съображения – липса на доказателства за полагане на нощен труд, следва
да се отхвърли и претенцията на осн. чл. 261 от КТ.
Претенцията на
ищеца за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се явява основателна и следва да
бъде уважена, но частично. Доколкото ищецът не е работил при работодателя за
цялата 2016г. и за цялата 2017г., то от уговорения в трудовия договор платен
годишен отпуск от 20 работни дни, на ищеца следва да се заплати обезщетение за
неползването му за 17 дни за 2016г. и за 5 дни от 2017г. По делото липсват
доказателства отпускът да е използван от ищеца или ответникът, при прекратяване
на трудовото правоотношение, да му го е заплатил. Общият размер на
обезщетението за доказания брой дни незаплатен отпуск е на 481.90лв. и до този
размер претенцията на това основание следва да се уважи, а за разликата до 19 дни
за 2016г. и 7 дни от 2017г. и до размер на сумата от 598.00лв. – да се
отхвърли, като неоснователна и недоказана.
При този изход на
делото, съобразно уважените и отхвърлени искове, ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 408.16лв. На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 158.90лв. и
направените разноски за вещо лице в размер на 120.00лв.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 242, ал.1, вр. чл.128 от КТ, „В.Н.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Н.Т., да заплати на М.А.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 2 722.54лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. 08. 2016
год. до 03 04. 2017год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба - 17. 05. 2017 год., до окончателното
изплащане на сумата, като претенцията за заплащане на трудово възнаграждение месеците
юни и юли 2016г., като неоснователна, ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ, на осн. чл. 262 във вр. с чл. 150 и чл. 143 от КТ, иска,
предявен от М.А.Т., ЕГН **********,***, против „В.Н.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Н.Т., за сумата от 2 459.43 лв., представляваща заплащане на допълнително
възнаграждение за положен 600ч. извънреден труд за периода от м. 01. 2017 год.
до м. 03. 2017год.вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, на осн. чл. 261 от КТ, иска, предявен от М.А.Т., ЕГН **********,***,
против „В.Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Т.Н.Т., за сумата от 88.00
лв., представляваща заплащане на
допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от от м. 01. 2017
год. до м. 03. 2017год.вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 224 ал. 1 от КТ, „В.Н.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Н.Т., да заплати на М.А.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 481.90лв., представляваща
обезщетение за 17 работни дни за 2016г. и за 5 работни дни от 2017г. неизползван
платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба - 17. 05. 2017 год., до окончателното
изплащане на сумата, като претенцията за заплащане на обезщетение за разликата до 19 дни за 2016г. и 7 дни от 2017г.
и до размер на сумата от 598.00лв., като неоснователна, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на осн. чл.
78 ал. 1 от ГПК, „В.Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Т.Н.Т., да заплати на М.А.Т., ЕГН **********,***, сумата
от 408.16лв., представляваща направени деловодни разноски по делото, съобразно
уважените искови претенции.
ОСЪЖДА „В.Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Т.Н.Т., да
заплати по сметка на Плевенския районен съд, държавна такса в размер на 158.90лв. и направените разноски за
вещо лице в размер на 120.00 лв.,
както и 5.00лв. – такса, в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи
на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: