Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 167 от 14.11.2022 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 300 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 118, ал.
3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е
образувано по жалба от Е.В.С., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Решение № 1040-09-23/28.06.2022 г.,
издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт (ТП на НОИ) – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му
с вх. № 1012-09-92/13.06.2022 г. срещу Разпореждане № РВ-3-09-01128413/11.05.2022
г., издадено от ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил. С посоченото разпореждане
на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО на С. е разпоредено да
възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване
за периода от 09.11.2021 г. до 07.01.2022 г. в размер на 4382,46 лева
(главница). В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на
решението.
Процесуалният представител по пълномощие на жалбоподателя – адвокат Б. Г., в съдебното заседание по делото поддържа жалбата. Представя и писмени бележки с вх. № 4175/21.10.2022 г.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт И. М., с писмено становище с вх. № 3926/06.10.2022 г. и в съдебното заседание по делото оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки с вх. № 4203/24.10.2022 г.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 16.11.2021 г. и 08.12.2021 г. от лекарска консултативна комисия (ЛКК) при „Медицински център „Д-р Никола Василиев” ЕООД, гр. Кюстендил, на Е.С. (тогава на длъжност директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил) са издадени съответно Болничен лист № Е20198605037, с който за периода от 09.11.2021 г. до 08.12.2021 г. е определена временна неработоспособност с причина 1 (общо заболяване) и диагноза по Международната класификация на болестите (МКБ): К60.5, и Болничен лист № Е20198605046, с който за периода от 09.12.2021 г. до 07.01.2022 г. е определена временна неработоспособност с причина 1 (общо заболяване) и диагноза по МКБ: К60.5. Болничните листове са входирани в ТП на НОИ – Кюстендил с Р14-09-000-00-**********/17.11.2021 г. и Р14-09-000-00-**********/09.12.2021 г. Обезщетението по тях е изплатено в сроковете по чл. 39 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), като са извършени четири плащания (на 01.12.2021 г. – 1752,98 лева, на 13.12.201 г. – 657,37 лева, на 22.12.2021 г. – 1533,86 лева и на 10.01.2022 г. – 438,25 лева). Болничните листове са издадени въз основа на Експертно решение (ЕР) № 2455/16.11.2021 г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при „МБАЛ „Д-р Никола Василиев” АД, гр. Кюстендил, за продължаване на временната неработоспособност на Е.С.. Това експертно решение е отменено с ЕР № 14/07.01.2022 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, с указания за ново освидетелстване от Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) при Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи (МУ на МВР). С ЕР № 61/03.02.2022 г. и ЕР № 62/03.02.2022 г. ЦЕЛК при МУ на МВР не е продължила временната неработоспособност на Е.С. съответно след 08.11.2021 г. и след 07.01.2022 г., и е приела, че същият е работоспособен. Двете експертни решения са получени от С. на 03.02.2022 г. По делото не се спори, че същите не са обжалвани и са влезли в сила. Те са получени в ТП на НОИ – Кюстендил на 23.02.2022 г. Въз основа на същите е установено, че обезщетението на Е.С. за периода от 09.11.2021 г. до 07.01.2022 г. следва да бъде възстановено от него на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, и ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил е издал Разпореждане № РВ-3-09-01128413/11.05.2022 г. Разпореждането е връчено на С. на 31.05.2022 г. Той е подал жалба с вх. № 1012-09-92/13.06.2022 г. по описа на ТП на НОИ – Кюстендил срещу разпореждането, като е посочил, че след като е узнал за отмяната на болничните листове, на 29.03.2022 г. е подал заявление, с което е заявил желанието си да ползва платен годишен отпуск в размер на 59 работни дни за периода от 08.11.2021 г. до 03.02.2022 г., или неплатен отпуск за същия период, но с резолюция от 05.04.2022 г. министърът на вътрешните работи е отказал да разреши ползването на искания отпуск с мотиви, че заявлението не е подадено своевременно и с него служителят иска да оправдае неявяването си на работа без уважителни причини в два последователни работни дни (от 08.01.2022 г. до 19.01.2022 г. и от 21.01.2022 г. до 03.02.2022 г.), за което нарушение е предвидено дисциплинарно наказание уволнение. Отбелязал е и че отговорността за неоформянето на осигурителния му стаж за периода от 08.11.2021 г. до 03.02.2022 г. е на осигурителя. С Решение № 1040-09-23/28.06.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е отхвърлил жалбата. В мотивите на решението е посочено, че в случая са налице предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, доколкото след изплащането на обезщетението на С. по Болничен лист № Е20198605037/16.11.2021 г. и Болничен лист № Е20198605046/08.12.2021 г. в ТП на НОИ – Кюстендил са представени нови документи, които имат значение за определяне на правото на изплащане на обезщетението, а именно – ЕР № 61/03.02.2022 г. и ЕР № 62/03.02.2022 г. ЦЕЛК при МУ на МВР, съгласно които за периода от 09.11.2021 г. до 07.01.2022 г. не е налице временна неработоспособност на С. и не е налице основание за получаване на парично обезщетение съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО. Посочено е и че издадените във връзка с установената работоспособност на Е.С. за периода на Болничен лист № Е20198605037/16.11.2021 г. и Болничен лист № Е20198605046/08.12.2021 г. Задължителни предписания № ЗД-1-09-01112491/11.04.2022 г., с които на ОД на МВР – Кюстендил е указано да подаде данни с код „Корекция” за месеците ноември и декември 2021 г., и януари 2022 г., като работните дни за периода от 09.11.2021 г. до 07.01.2022 г. се посочат в съответната позиция от декларация образец № 1 в зависимост от оформяне на трудовия стаж – платен отпуск, неплатен отпуск или самоотлъчка, са ирелевантни за производството. Отбелязано е, че обстоятелствата относно разрешаването/неразрешаването на платен/неплатен отпуск биха имали значение при определяне на служебен или осигурителен стаж на С. в един бъдещ момент при евентуално отпускане на друго краткосрочно или дългосрочно плащане (обезщетение или пенсия), но не и спрямо възстановяването на изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 09.11.2021 г. до 07.01.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО орган – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, в предписаната от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.
Според чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, като изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. В случая въз основа на Болничен лист № Е20198605037/16.11.2021 г. и Болничен лист № Е20198605046/08.12.2021 г. в сроковете по чл. 39 от НПОПДОО на Е.С. е изплатено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 09.11.2021 г. до 07.01.2022 г. в размер на 4382,46 лева. След изплащането в ТП на НОИ – Кюстендил са представени нови документи, които имат значение за определяне на правото на изплащане на обезщетението, а именно – ЕР № 61/03.02.2022 г. и ЕР № 62/03.02.2022 г. на ЦЕЛК при МУ на МВР, съгласно които за периода от 09.11.2021 г. до 07.01.2022 г. не е налице временна неработоспособност на С. и не е налице основание за получаване на парично обезщетение съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО. Правилно административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съдът споделя и извода на административния орган, че разрешаването/неразрешаването на платен/неплатен отпуск на Е.С. за периода от 09.11.2021 г. до 07.01.2022 г. е без значение за производството по възстановяване на изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за същия период.
По изложените съображения обжалваното решение е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Независимо от изхода на спора съдът намира за неоснователно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Специалната разпоредба на чл. 120, ал. 2 от КСО предвижда заплащане само на направените от жалбоподателя разноски, в случай че жалбата му е уважена, но не и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, в случай че същата е отхвърлена (вж. в т. см. Определение № 7536/06.06.2018 г. на ВАС по адм. дело № 8577/2017 г., VI о.).
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Е.В.С., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Решение № 1040-09-23/28.06.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кюстендил.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: