№ 878
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110212381 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 6029571 издаден от СДВР на Й. С. Т., с ЕГН
**********, е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал.4, от ЗДвП за извършено нарушение по чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в
условията на повторност.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което
чрез процесуалния си представител- адвокат И., в срочно подадена жалба го атакува с
искане за отмяна. В жалбата се излагат оплаквания за лаконично описание на нарушението,
в частност липсата на данни за изготвен видеоклип, несвоевременно връчване на
изготвените фотоснимки, което е лишило жалбоподателя от възможност да оспори
авторството. Също така подробно се аргументира допуснато при посочване на нарушената
законова разпоредба процесуално нарушение, като изложените аргументи касаят
приложението на чл.182, ал.4 ЗДвП, респективно непълнота пи посочване на акта обуславящ
повторността, както и на съответната хипотеза на санкционната норма, към която е
препращането на чл.182, ал.4. ЗДвП. В допълнение се както и се излагат липсата на данни
относно намаления размер на глобата, срока за заплащането й, както банковата сметка.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. Представени са писмени бележки, в които се излагат допълнителни
съображения за отмяна на ЕФ, отново свързани с посочване на приложимите санкционни
норми. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР-ОПП, редовно призована, не изпраща
представител. Представени са писмени бележки, в които се излагат общи съображения за
законосъобразност на електронния фиш. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
1
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Й. С. Т., ЕГН ****, с постоянен адрес гр.София, ж.к."*****"
бл.*****.
На 01.06.2022г. в 13:15 часа в гр.София, по бул. „Ген. Данаил Николаев“, лек
автомобил марка „Опел“, модел „Мока“ с регистрационен номер ***** собственост на
жалбоподателя Й. Т., се движел в посока от пл.“Сточна гара“ към ул.“Злетово“. По същото
време на бул. „Генерал Данаил Николаев“ в района на № 10, от патрул на ОПП-СДВР бил
осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо
средство модел CORDON M2, с номер на устройството MD1192. Системата била въведена в
експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 11.30
до 13.30 часа на 01.06.2022г., съгласно приложения Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.
При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост
на движение от 64 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението от 3 км/ч, при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч, в рамките на населените места. Скоростта на
движение била установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на
фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и
самото превозно средство, в частност регистрационния номер на същото.
Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на
жалбоподателя Т. в качеството й на собственик на превозното средство с рег. № ***** бил
издаден атакувания Електронен фиш серия К № 6029571.
Освен това жалбоподателката е наказвана по административен ред а същото деяние-
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, а именно с Електронен фиш серия К, № 4494950, издаден от
ОДМВР Кюстендил, връчен на 13.10.2021г., влязъл в сила на 26.10.2021г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 6029571,
Електронен фиш серия К, № 4494959, справка за регистрация и собственост на МПС,
Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 01.06.2022г. Протокол от
проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство и
справка от електронния регистър на БИМ за вписан тип средство за измерване, Ежедневна
форма на отчет, справка от АИС-АНД, справка за нарушител/водач за жалбоподателя Й. С.
Т., Справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на
движението и поставените пътни знаци на бул.“Ген. Данаил Николаев“, с приложена към
същата схема, веществени доказателствени средства –фотоснимка, изготвени с техническо
средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото средсво.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, предвид допълнително представените доказателства за
датата на изпращане, с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество жалбата се
2
явява неоснователна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.
На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със
съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а
именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота в съдържанието на ЕФ,
като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от
значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни
характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е
установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да
разбере административното обвинение. Същото в пълна степен важи и за описанието на
обстоятелствата, относими към квалифициращия признак, а именно повторността, като
изрично е посочен акта, който обуславя същата, както и, че настоящото деяние е извършено
в рамките на една година от влизане в сила на същия. При това макар да не е изрично
посочена датата на влизане в сила на ЕФ К/4494950, то изрично е отбелязано, че
нарушението попада в едногодишния срок от нея, с оглед на което се съдържат достатъчно
твърдения, които да гарантират правото на защита на нарушителя и да й позволят да разбере
всички параметри на вмененото й нарушение. Тук е мястото да се отбележи, че в
съдържанието на ЕФ, еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение,
срещу който именно факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по
делото доказателства е видно, че отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3
км/ч. Предвид на това от една страна административното обвинение е недвусмислено и
правото на защита гарантирано, а от друга са спазени правилата за определяне на
наказуемата скорост.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е
"електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира
автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно
физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за
законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната
система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП,
относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране
на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се
твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от
текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя
или контролен орган. Най-сетне макар да не съдържа дата на издаване, то от една страна
същата е отразена в АИС -АНД- 16.06.2022г., а от друга страна при съпоставяне на датите
на нарушението- 01.06.2022г., датата на връчване на ЕФ, отразена в АИС-АНД- 14.09.2022г.
и на депозиране на жалбата, то въпросът за сроковете по чл.34 ЗАНН или давността, въобще
не се поставя. Що се отнася до липсата на надлежно удостоверено, а именно с подписа на
нарушителя връчване на ЕФ, то следва да се посочи, че същото има значение единствено за
преценка на допустимостта на жалбата, като при липса на категорични данни относно
момента на връчване, същата е приета от съда за подадена в срок, респективно по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на санкционираното лице.
На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от
3
приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № ***** е собственост
именно на жалбоподателя Й. Т., поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5,
вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронния фиш е издаде именно срещу нея. Към депозираната жалба
е приложен екземпляр на ЕФ предвид, на което същият без съмнение е достигнал до
санкционираното лице, респективно не е ограничено правото на защита, нито пък
възможността по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила.
Следва да се посочи, че нито ЗДвП, нито пък ЗАНН предвиждат ведно със санкционния акт
на нарушителя да се връчват каквито и да е други документи. От друга страна, доколкото
съгласно изричната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, то на
същият следва да са известни лицата, които са управлявали МПС на конкретна дата, а от
друга страна липсва нормативно изискване записите изготвяни от АТСС, използвани за
контрол на трафика да позволяват лицева идентификация на водача на ППС.
На следващо място съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на
жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН
и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална
към момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, предвижда че “при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в §6,
т.65 от ДР на ЗДвП, въведена с изменението на ЗДвП от 13.03.2015г. Видно от посоченото в
цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и
мобилно- "прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес”, както и в настоящия случай.
На следващо място мобилна система за видеоконтрол CORDON M2, с инвентарен
номер MD1192, е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол
служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда за използване на автоматизирани
технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на
чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. За същата е представено както Решение за одобряване на средството за
измерване, издадено от държава членка на ЕС(Република Хърватия), така и и справка
удостоверяваща вписването на същото в Българския институт по метрология на основание
чл.34, вр. чл.32, ал.2, т.1 от Закона за измерванията, а така също и Протокол от проверка №
05-СГ-ИСИС/15.03.2022г. удостоверяващ изправността на конкретно използваното
устройство към датата на контрол. Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., АТСС
подлежат на последваща проверка от БИМ или от лица оправомощени от председателя на
ДАМТН, като в настоящия случай доколкото проверката е осъществена от БИМ, то
изследване на оправомощаването въобще не се налага. Видно от посочените документи,
използваната система представлява одобрен тип техническо средство, а на следващо място
видно от протокола, същото е преминало периодична проверка за изправност на 15.03.2022г.
в съответствие с чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., и е технически изправно
и годно точно да отчита скоростта на движение на МПС. С оглед на изложеното съдът не
намира основание за съмнение в установените при използването му обстоятелства.
При осъществения на 01.06.2022г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел
CORDON M2, с инвентарен номер MD1192, контрол върху скоростта на движение на
превозните средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол
4
на правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от
приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, съставен по образец, на 01.06.2022г. за времето от 11.30 до 13.30 часа контрол
върху скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо
средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие,
същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на това, от една страна е
спазена предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов
нормативен акт, като следва да се изтъкне, че от една страна посочената наредба детайлно
регламентира реда за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а от друга
използваното техническо средство, при установяване на нарушението функционира без
намеса на контролен орган т.е. същото отговаря на изискванията към техническите средства
по чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП(редакция към датата на деянието), съгласно даденото от
върховната съдебна инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014г. на ВАС,
критерии. Видно от отбелязването в протокола за използване на АТСС, то е работило в
стационарен режим, посока на задействане- "приближаващи", надлежно е описано мястото
на контрол, като видно от приложената схема на организацията на движение цялата отсечка
на бул.“Ген. Данаил Николаев“ липсват пътни знаци В26, поради което важи общото
ограничение на скоростта в населените места- 50 км/ч.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък нарушения на
процедурата по установяване на нарушението с АТСС.
Електронният фиш е законосъобразен и от материална страна. В хода на
административнонаказателното производство на жалбоподателя Й. Т. е било повдигнато
обвинение за осъществено от нейна страна административно нарушение, като съгласно
атакувания електронен фиш е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, с рег. № ***** се е движило със
скорост над максимално разрешената от 50км/ч. Техническото средство за контрол на
правилата за движение по пътищата CORDON M2 е отчело скорост на движение от 64 км/ч
след приспадане на допустимото отклонение. Следователно, автомобилът на жалбоподателя
се е движил със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен
участък с 14 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието - управление на МПС със
скорост над максимално допустимата, съобразно въведеното ограничение предвиждала е
общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването им, доколкото съзнателно
е пренебрегнала наличието на ограничение на скоростта за движение и е шофирала с
избраната от него скорост.
На следващо място деянието е реализирано в условията на повторност, по смисъла на
§6, т.33 от ДР на ЗДвП, доколкото на нарушителя Т. с ЕФ К/4494950 е наложена наказание
за идентично нарушение, а именно такова на правилата, определящи максимално
доустимата скорост за движение на МПС, съдържащи се чл.21 ЗДвП. Посоченият
санкционен акт, видно от отбелязването в информационна система АИС- АНД и в
справката-картон на водача е връчен на 13.10.2021г., не е обжалван и е влязъл в сила на
28.10.2021г., предвид, на което осъщественото на 01.06.2022г. нарушение попада в
едногодишния срок, посочен в легалната дефиниция на понятието повторност.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно и
правилно е ангажирана за повторно извършено нарушение на чл.21 ЗДвП, а именно
нарушаване на ограниченията за максимално допустима скорост на движение на МПС.
Санкционната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП, предвижда налагане на наказание глоба в
5
двоен размер на предвиденото за съответното нарушение. В случая е налице превишаване
на максимално допустимата скорост в населено място от 50 км/ч., с 14 км/ч., което попада в
хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда за нарушения на максимално
допустимата скорост за движение в рамките на населено място, когато превишаването е от
11 до 20 км/ч да се налага наказание глоба в размер на 50 лева, респективно двойният размер
на същата се равнява именно на 100 лева, каквото е и наложената с атакувания електронен
фиш глоба. Санкцията е абсолютно определена, поради което не съществува възможност
размерът й да бъде изменен от съда, с оглед, на което не се нуждае от допълнително
обсъждане.
Тук е мястото да се посочи, че макар ЕФ да търпи критика по отношение начина на
посочване на санкционна разпоредба, доколкото не е изрично посочена хипотезата, към
която е препращането на чл.182, ал.4 ЗДвП, то тази непрецизност не е съществена до степен
да обуслови отмяна на ЕФ. От една страна в същия е изрично дефинирана нарушената
законова норма, а именно чл.21, ал.1 ЗДвП, както и санкционната норма, която определя
размера на наказанието. Изрично посочения размер на превишението допуснато в рамките
на населено място, а именно 14 км/ч и простата математическа операция не поставят
никакви затруднения при определяне на фиксираната по размер глоба. Действително
административно-наказателния процес е формален, т.е. актовете и действията се подчиняват
на определени правила включително по отношение на формата и съдържанието си, но това
не означава, формалистичен. Разумната преценка на съдържанието на атакувания ЕФ сочи,
че същият съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 ЗДвП, а съдържанието му е достатъчно
информативно, за да позволи на наказаното лице да разбере кои са обстоятелствата, които му
се вменяват във вина, коя правна разпоредба е нарушена, както и най-сетне какви са
допълнителните обстоятелства от значение за отговорността, а именно наличието на по-рано
издадения и влязъл в сила електронен фиш, който е надлежно индивидуализиран в текста на
ЕФ, и определя извършеното като повторно. Предвид на това съдът намира, че допуснатата
от наказващата администрация непрецизност не е попречила на нарушителя да разбере,
който и да е от аспектите на отговорността за конкретното нарушение. (в този смисъл и
Решение № 3882 от 10.06.2022 г.по адм. д. № 1436/2022г.). С оглед на това законосъобразно
е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП и е наложена глоба в размер, двоен на
предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от 50 лева, а именно 100 лева. В обжалвания
електронен фиш изрично не е направена връзка между двете разпоредби, но описанието на
нарушението ясно сочи, че административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП е обвързана именно с разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП, поради което
пропускът не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените и не е
основание за отмяна.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е
нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство,
въззиваемата страна- СДВР е била представлявана от надлежно упълномощен за това
юрисконсулт, като са депозирани писмени бележки. Съдът намери, че справедливият размер
на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебно заседание. Същото следва да бъде присъдено в полза
на СДВР
6
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6029571 издаден от СДВР на Й. С. Т., с
ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал.4, от ЗДвП за извършено нарушение по чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
в условията на повторност.
ОСЪЖДА Й. С. Т., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80/осемдесет/
лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7