Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 87 гр.Бургас 16.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение, в открито заседание
на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
При секретаря Ж.Грамагикова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 356 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
образувано по иска на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД с ЕИК ********* чрез адв. Вълканова
– БАК, съд. адрес гр. Бургас, ул. Пиротска № 11, ет. 2 против В.М.Т от гр. Б.,
ж.к. И., бл. ***, ет.*, ап. * и Т. К. Т., от гр. Б., ул. М. № **, ет. *.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с
дружеството „ТОТАН“ ООД, представлявано от ответниците, сключил договор за
финансов лизинг № 84965/01.09.2008 г. С
договорът ищецът се задължил да придобие собствеността върху описан бетоновоз и
да го предостави за ползване от дружеството срещу възнаграждение. Договорът е
подписан и от управителите в лично качество, като поръчители. Като обезпечение
за редовното заплащане на лизинговите суми, неустойки и лихви дружеството
издало запис на заповед на 01.09.2008 г.
за сумата от 148 252, 98 евро. Ценната книга е била подписана и от
ответниците, като поръчители. С протокол от 04.09.2008 г. лизинговата вещ е
била предадена на дружеството за ползване. Дружеството не изпълнявало
задълженията си да заплаща лизинговите вноски, поради което ищецът изплатил до
дружеството нотариална покана, получена на 26.01.2011 г., с която дал 7-дневен
срок за изпълнение на задълженията и предупредил, че при неплащане договора ще
се развали. Въпреки поканата дружеството не изпълнило задълженията си да плаща,
поради което считано от 02.02.2011 г. договорът е прекратен. Прекратяване
действието на договора не освобождавал дружеството от заплащане на лизинговите
вноски, които не са заплатени, ведно с неустойки. Ищецът предявил записа на
заповед, който бил издаден в обезпечение на задълженията на дружеството. Нотариалната
покана с предявяването е получена от представител на дружеството на 09.08.2013
г. Записът на заповед бил предявен и на поръчителите с нотариална покана от
11.07.2013 г. Плащане не последвало. Поради това на 16.10.2013 г. ищецът подал
заявление до съда за снабдяване със заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист. Към момента на заявлението до съда просрочената главница е
53 522, 75 лв. за времето от 01.07.2009г. до 02.02.2011г.; просрочена
възнаградителна лихва - 8 916, 90 лв. от 01.06.2010 г. до 02.02.2011 г. ;
други разходи за нотариални услуги, застрахователни вноски по договора
3 511, 52 лв. ; неустойка 48 551, 62 лв. от 03.02.2011 г. до
18.04.2013 г. ; мораторна лихва от 25 859, 24 лв. от 03.02.2011 г. до
18.04.2013 г. ; разходи след разваляне на договора за нотариални такси 79 лв.
или общо вземане по договора в размер на 140 441, 03 лв. Образувано е ч.г.д.
№ 9049/2013 г. на БРС, по което процесуалните ценни книги били издадени. По
възражение на ответниците се води настоящия иск.
Ищецът предявява исканията: да бъде постановено решение, по силата на което:
1/ да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца общо
сумата от 140 441, 03 лв. по Запис на заповед № 84965 от 01.09.2008 г.,
издаден от „ТОТАН“ ООД за обезпечение изпълнението на задълженията по договор
за финансов лизинг № 84965/01.09.2008 г., ведно със законна лихва върху сумата
от датата на заявлението при БРС за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 16.10.2013 г. да
окончателното заплащане.
2/ да бъдат
осъдени ответниците да заплатят разноски по заповедното производство и пред
БОС.
Правна
квалификация: Правното
основание на искането е в чл. 422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
Ответниците не признават иска. Заявяват, че
не дължат сумата. Твърдят, че записа на заповед противоречи на закона, тъй като
сумата е за над 10 000 лв., а в него не е посочена банкова сметка за плащането.
На следващо място
твърдят, че сумата по записа на заповед не кореспондира с въведения договор за
лизинг. Сумата по него е за обезпечение на лизингова цена, дължими лихви, на не
и по отношение неустойката в чл. 30, ал.1, т. В от договора. Датата на издаване
на записа на заповед е същата, като договорната, но при издаването страните не
биха могли да предвидят каква ще е неустойката за да фиксират сумата в
обезпечителната ценна книга. Още повече, че уговорената неустойка не е
определена като конкретна сума за да се обезпечава с ценната книга при
сключване на договора, а като разлика между цената на вещта и вече платените
вноски. Освен това могат да се обезпечават възникнали вече вземания, но не и
бъдещи. Поради това в сумата по записа в размер на 148 252, 98 евро не се
включва и договорната неустойка.
Ответниците
оспорват и вземането за други разходи във вид на нотариални такси и услуги,
както и застрахователни вноски по договора.
В допълнителна
искова молба ищецът поддържа иска си.
Твърди, че записът на заповед отговаря на
законовите реквизити и е валиден. Потвърждава и каузалното правоотношение, в
обезпечение на което е издадена. Поради това и договора и записа на заповед са
от една и съща дата и имат един и същи номер, като чл. 19, ал. 15 директно препраща към издаване на ценната
книга в обезпечение на договора. Още
повече, че поръчителите по договора и записа на заповед са представителите на
дружеството – страна по договора.
На следващо място твърди, че непосочването на банкова
сметка не води до противоречие със закона, тъй като не е изискуем реквизит. От
друга страна в изпратените нотариални покани за плащане банкова сметка е
посочена.
На следващо място
твърди, че обезпечението се отнася за всички дължими по договора суми,
включително неустойка и други разходи. Отново се позовава на чл. 19, ал.15 от
договора, според който обезпечението се отнася до всички задължения по
договора. Поради това посочената в записа на заповед сума не определя границите
до които се обезпечава договора.
В допълнителен отговор ответниците не признават вземането за мораторна
лихва, тъй като обезщетението се удовлетворява от уговорената неустойка. От
друга страна вземането за неустойка не следва да е в посочения размер. В сумата
по записа неустойката следва да е равна на лизинговата цена намалена с платените лизингови вноски, като
други суми не следва да се включват. При издаването на записа на заповед не би
могло да се предвиди настъпване на забава д се платят лизингови вноски,
прекратяване на договора и възникване на вземането за неустойка.
На следващо място,
при предсрочно разваляне на договора останалите вноски не се дължат за да се
обезпечават и не са станали изискуеми. Още повече че вещта е върната на
ищеца.
В съдебно
заседание чрез адв. Ватева искът се поддържа и се пледира за уважаването му.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и
представляват.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено:
Не се спори и се установява, че
страните са сключили договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №
84965/01.09.2008 г. Страни по договора са ищецът – лизингодател и дружеството
„ТОТАН“ ООД – лизингополучател. В качеството на поръчители договора е подписан
и от ответниците. Страните са се съгласили лизингодателя да придобие и да
предостави за ползване на лизингополучателя бетоновоз, подробно описан в
Приложение № 1, което е неразделна част от договора. В приложението е уговорена и цена и
свързаните с плащането й: встъпителна
лизингова вноска, такса за обслужване, месечни лизингови вноски /главница и
лихви/. Посочени са и банковите сметки на лизингодателя, по които ще се
осъществяват плащанията по договора. Лизингополучателят се е задължил да издаде запис на заповед, който
съгласно чл. 19, ал. 15 ще обезпечава редовното и точно плащане на всички суми
по договора, включително неустойки и лихви за забава. Сумата по записа следва
да е равна на лизинговата цена намалена с платените встъпителна и месечни
вноски. Изрично е посочено, че записът на заповед ще носи номер и дата, които
да са идентични с тези на договора, като при забава на което и да е плащане ще
се предяви. Записът е бил издаден с № 94965 на 01.09.2008 г. за сумата от
148 252, 98 евро, платим на предявяване и подписан в качеството им на
поръчители от ответниците. С приемо-предавателен протокол от 04.09.2008 г.
лизинговата вещ е била предадена на лизингополучателя.
Ищецът е изпратил до ответното дружество
нотариална покана на 04.01.2011 г., връчена на 26.01.2011 г. С нея дружеството
– лизингополучател е предупредено за последен път да плати посочени неизплатени
договорни суми в срок до 7 дни от получаването, като в противен случай договора
се разваля и лизинговата вещ следва да се върне заедно с плащането на уговорена
договорна неустойка. С нарочни три нотариални покани на записът на заповед е
бил предявен за плащане на дружеството и поръчителите, които са ги получили на
02.09.2013 г.
По предприетото принудително изпълнение се
представя съдебна заповед № 5991 от 18.10.2013 г., издадена по чгд № 9049/2013
г. по описа на БРС на основание гарантиращата договора ценна книга, с която е
постановено незабавно изпълнение от поръчителите, сега ответници. На основание
заповедта е издаден и изпълнителен лист.
Съдът е назначил експертиза. Вещото лице дава
заключение, че за начислените месечни вноски, договорни и наказателни лихви
ищецът е издавал фактури. За времето от сключването на договора до развалянето
му – 02.02.2011 г. са начислени задължения в общ размер от 153 013, 53 лв.,
като остава за плащане сума от 73 065, 77 лв. Всички плащания на длъжника
са осчетоводяване в ищцовото дружество, като след прекратяването на договора,
на 28.03.2011 г. е осчетоводена и платена сума в размер на 107 570, 65
лв., получена от вторичната реализация на лизинговия обект. С тази сума са били
погасени: неустойка за забавено плащане-7 114, 60 лв.; неустойка за
разваляне – 97 005, 57 лв. и законна лихва – 3 450, 47 лв. Само
дължимата главница с падеж до развалянето на договора на 02.02.2011 г. е
53 522, 78 лв. и възнаградителна лихва върху нея 8 916, 91 лв. Договорната
неустойка поради развалянето на договора по чл. 30, „В“ е в общ размер от 145 557,
19 лв., като при приспадане на заплатеното след вторичната реализация на вещта
остава за плащане неустойка в размер на 48 551, 62 лв. Мораторната лихва
върху просрочената главница до момента на разваляне на договора е в общ размер
27 632, 55 лв., като след приспадане на заплатеното след вторичната
реализация остава мораторна лихва в размер 24 182, 08 лв. Другите
просрочени задължения : за нотариални услуги, вноски по застраховка гражданска
отговорност и каско са в общ размер 3 511, 50 лв. Разходите понесени след
развалянето на договора са в размер на 79 лв. Вещото лице е изчислило и общия
размер на неизплатените суми по процесния договор, който е на сумата от
138 763, 89 лв.
При такава фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна.
Страните не спорят, че са
учредили валидно договорно правоотношение по договор за финансов лизинг, като
задължението на дружеството – лизингополучател е било гарантирано с издаден от
него запис на заповед за сумата от 148 252, 98 евро. Както договора, така
и ценната книга са били подписани и от ответниците в качеството им на
поръчители на задължението. Видно от представената ценна книга, същата е
редовна от външна страна, притежава изискуемите по закона реквизити и надлежно
удостоверява вземането по нея. Възражението за липса на посочена в нея банкова
сметка не е основателно, тъй като това не е законов реквизит. Ценната книга е
предявена редовно за плащане и няма данни вземането по нея да е погасено чрез
плащане.
В съгласие с доказателствата следва да се приеме, че ищецът е изпълнил
задължението си съгласно договорното съдържание. Установи се, че поради
неизпълнението на договорните задължения на дружеството – лизингополучател
договора е бил развален на 02.02.2011 г. не се спори , че лизинговата вещ е върната и реализирана на вторична
реализация, като с получената цена са погасени част от неизпълнените плащания на лизингополучателя. Съгласието на
страните е било издадената ценна книга да гарантира всички договорни плащания,
включително неустойки и лихви, като гарантиращата сума по ценната книга, съгл.
чл. 19, ал. 15 от договора, следва да се намали с платени встъпителни вноски и
други следващи плащания. Назначеният експерт е съобразил получената сума от
вторичната продажба и погасяването с нея на неизплатеното по договора. Вещото
лице е дало заключение, че общата сума, която е останала неизплатена по
договора е в размер на 138 763, 89 лв. Ищецът е поискал, както пред заповедния съд,
така и пред настоящия сумата от 140 441, 03 лв., което е в повече от
доказаното по делото. Налага се извода, че искът е основателен и следва да се
уважи за сумата от 138 763, 89 лв., като в останалата част се отхвърли.
По
разноските: При този изход на спора на ищеца се следват разноски, направени
пред съдилищата. Общият им размер – държавна такса и за експерт е 6 118
лв., като на ищеца следва да се присъдят 6 044 лв. съобразно уважената
част от иска за каквато сума ответниците да се осъдят.
Като
се води от тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.Т. с ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. И., бл. ***, ет.*,
ап. * и Т.К.Т. с ЕГН **********, от гр. Б., ул. М. № **, ет. * дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД с
ЕИК ********* чрез адв. Вълканова – БАК, съд. адрес гр. Бургас, ул. Пиротска №
11, ет. 2 общо сумата от 138 763,
89 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за
финансов лизинг № 84965/01.09.2008 г., обезпечени със запис на заповед № 84965
от 01.09.2008 г. за сумата от 148 252, 98 евро, издаден от „ТОТАН“ ООД и
подписан в качеството им на поръчители от В.М.Т.и Т.К.Т., като иска в
останалата част отхвърля.
ОСЪЖДА В.М.Т.
от гр. Б., ж.к. И., бл. ***, ет.*, ап. * и Т.К.Т., от гр. Б., ул. М. № **, ет. *
да заплатят на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД с ЕИК ********* чрез адв. Вълканова –
БАК, съд. адрес гр. Бургас, ул. Пиротска № 11, ет. 2 сумата от 6 044 лв.
разноски.
Решението може да се обжалва
пред АС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: