МОТИВИ
към присъда по НОХД № 106/2020 г. на ДРС
Подсъдимият И.С.И.
е предаден на съд за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за това, че на 20.05.2020
г., около 00,04 ч. в с. Соколово, общ. Дряново, до сграда на кметството в
посока от път I-5 към с.
Маноя, управлявал МПС - лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ***, негова собственост,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,63 на хиляда,
установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. №
ARDN- 0048.
В съдебно заседание подсъдимият И.С.И. заявява,
че е получил препис от обвинителния акт и че разбира свойството и характера на
предявеното му обвинение. Признава се за виновен и съжалява за стореното.
В хода на съдебните
прения прокурорът поддържа обвинението и го намира за установено и доказано по
несъмнен начин. Относно вида на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия И., счита че с оглед на направените самопризнания, изразеното
критично отношение към извършеното от него, следва да му бъде наложено
наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно четири месеца лишаване от
свобода при приложение на чл. 66 НК, както и да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
От цялостната преценка
на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.И. ***,
като притежава и дял от къща в гр. Дряново. Същият е правоспособен водач и
притежава СУМПС № ********* със срок на валидност до 26.09.2023 г.
На 19.05.2020 г.
подс. И. се скарал с жена си и от гр. Габрово се прибрал в гр. Дряново. Вечерта
консумирал алкохол със свои приятели, след което малко преди полунощ решил да
отиде на гости при друг приятел, на който да споди проблемите си. Качил се в собствения
си автомобил марка „Рено“,
модел „Лагуна“ с рег. № ***, привел го в движение и тръгнал от гр. Дряново по
ПП-5, в посока гр. В. Търново. Около 00.04 ч. на 20.05.2020 г. отбил от ПП-5 и
навлязъл в с. Соколово, общ. Дряново, където до сграда на кметството бил спрян за проверка от
автопатрулен екип на РУ Дряново, в състава, на който бил полицейският служител
св. Г.М.. Тъй като
свидетелят усетил, че водачът мирише на акохол, се обадил за съдействие от друг
екип, който да тества водача за употреба на алкохол. На място пристигнал друг автопатрулен екип на РУ
Дряново, в състава, на който бил полицейският служител св. Ч.. На място подсъдимият бил изпробван за
употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN- 0048. Уредът отчел алкохол в
издишвания въздух 1.63 на хиляда. Горното било отразено и в изготвения и
приложен по делото АУАН бл. № 429975/20.05.2020 г., който подсъдимият подписал
без възражения. В АУАН е отразено, че е отнето СУМПС № ********* на подсъдимия.
Полицейските служители дали талон за медицинско изследване на подс. И., в който
същият вписал, че приема показанията на техническото средство и не се явил за
да даде кръвна проба за изследване.
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимият И. не
е осъждан, реабилитиран. От
приложената в досъдебното производство справка на водач, се установява,
че подсъдимият И. е наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП само
два пъти през 2006 и 2008 г.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от гласните
и писмените доказателства по делото и не се оспорва от подсъдимия.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът счита, че с деянието си подсъдимият И.С.И.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което следва да бъде признат за
виновен и да носи наказателна отговорност.
От обективна страна
подс. И. е управлявал МПС след употреба на алкохол - концентрацията на алкохол
е била над 1,2‰ – 1.63 ‰., установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасни последици и е искал те да настъпят.
За извършеното от
подсъдимия умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. При определяне на вида и
размера на наказанието съдът при съвкупната преценка на обстоятелствата,
обуславящи отговорността на подсъдимия, взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства: чистото му съдебно минало, предвид
настъпилата реабилитация, направените самопризнания, критичното му отношение
към извършеното деяние и изразено съжаление. Преценявайки
горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието
на които и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко с оглед конкретното престъпно деяние, поради което следва да се приложи
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и на подсъдимия да се наложи наказание
лишаване от свобода под предвидения в закона размер от една година, а именно три
месеца лишаване от свобода. Съдът като взе предвид, че подсъдимият получава
месечен доход от 300 лв. и има две деца, за които се грижи и издържа, на основание чл. 55, ал. 3
от НК не наложи на подсъдимия предвиденото наред с наказанието лишаване от
свобода по-леко наказание глоба.
По отношение на
наказанието лишаване от свобода съдът счете, че в случая следва да намери
приложение чл. 66, ал. 1 от НК. Наложеното наказание лишаване от свобода е в
размер на три месеца, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и за постигане целите на превенцията и преди
всичко за поправяне на осъдения не е наложително същата да изтърпи наказанието.
Поради изложеното и
на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното
наказание от три месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г във
вр. чл. 343б, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК, съдът лиши подсъдимия И. от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като намира, че така определеният срок най-пълно ще способства
за постигане на целите, установени в чл. 36 НК и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на дееца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна
времето, през което подсъдимият И. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
право, считано от 20.05.2020 г.
Съдът счете, че с
така наложените наказания ще бъдат осъществени най – ефективно целите по чл. 36 от НК.
Разноски по делото не
са направени.
В този смисъл е
произнесена присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :