№ 33
гр. Дряново, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на шести март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20224220100410 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата М. Д. К. основава исковата си претенция на обстоятелството, че между
страните по делото били сключени договор за аренда № 75/ 11.10.2012 г. и договор за
аренда № 76/ 11.10.2012 г., по силата на които на ищцата, като арендатор, била
предоставена за временно и възмездно ползване 993,85 дка земеделска земя от
общински поземлен фонд по първия договор и 1555,317 дка по втория договор в
землището на община Дряново – с. Царева ливада, с. Чуково, с. Славейково, с .
Радовци, с. Ганчовец, с. Руня и с. Янтра, общ. Дряново, представляващи имоти,
подробно описани в Приложение № 1. По силата на тези договори, ищцата, в
качеството си на арендатор, се задължила да създаде и отглежда лешникови
насаждения върху предоставените площи съгласно заявено желание в инвестиционно
предложение, депозирано в община Дряново.
Посочва, че договорите били сключени за срок от 25 години, при арендно
възнаграждение в размер на 10 лева на декар за една календарна година. Съгласно чл.
5.2. при сключване на договорите за аренда ищцата се задължила и внесла
предварително една цяла годишна арендна вноска в размер на договорената годишна
арендна цена, която да послужела като обезпечение за изпълнение на поетите
задължения и за погасяване на последната годишна арендна вноска по всеки един от
двата договора. Заявява, че в глава VII от двата договора, които били аналогични, в чл.
1
33 били уговорени условията за прекратяване на договора, като в чл. 33.2 била
предвидена възможност договорът да се прекрати по взаимно съгласие.
Страните се възползвали от тази възможност и на 28.05.2020 г. с анекс двата
договора за аренда били прекратени на основание чл. 27, ал. 1, т. 3 от Закона за
арендата в земеделието и пункт 32.2. от договорите, като подписите под анексите били
нотариално заверени. В анексите не били отразени останали неразплатени задължения
от страна на арендатора. Твърди, че с четири покани, достигнали до арендодателя на
15.12.2020г., 08.11.2021г., 18.12.2021г. и 28.03.2022г. била поканила община Дряново
да възстанови внесената гаранция в размер на една годишна арендна вноска в размер
на 9938,50 лв. за първия договор и 15 553,17 лв. по втория договор в едно с лихва за
забава, начиная от 28.05.2022г. Независимо от отправените покани арендодателят
община Дряново не отговорила и не възстановила внесените по договорите гаранции.
Моли съда да осъди община Дряново да заплати сумата 20 240,06 лв, внесена
гаранция по договор № 75/ 11.10.2012г. и договор № 76/ 11.10.2012г., в едно със
законната лихва, начиная от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумите, както и разноски по делото.
В дадения от съда срок е депозиран отговор от ответника община Дряново, в
който се оспорва предявения иск и всички изложени в исковата молба фактически
твърдения и обстоятелства. Считат, че предявеният иск е неоснователен и недоказан,
като молят съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Молят да им
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Оспорват предявения иск и всички претендирани суми от ищеца, както по
основание, така и по размер. Оспорват всички изложени в исковата молба фактически
твърдения и обстоятелства, като неверни, несъстоятелни и недоказани. Не оспорват
обстоятелството, че между община Дряново, като арендодател и М. Д. К., като
арендатор, били сключени договор за аренда № 75/ 11.10.2012 г. и договор за аренда №
76/ 11.10.2012 г., с което били предоставени за ползване под аренда земеделски земи
собственост на общината. Оспорват твърдението на ищцата, че при сключване на двата
договора за аренда внесла предварително една цяла годишна арендна вноска в размер
на договорената годишна арендна цена, съгласно уговореното в пункт 5.2. от двата
договора. След извършена проверка в счетоводството на общината се установило, че
нямало данни ищцата да била внесла суми в изпълнение на уговореното в пункт 5.2. от
двата договора за аренда. С оглед на това оспорват твърденията, че била извършила
плащане на суми за обезпечение.
Твърдят, че с анекс от 29.07.2016 г. към договор за аренда № 75/ 11.10.2012г.
община Дряново и М. Д. К. прекратили частично договора за аренда. В съдържанието
на анекса били описани имотите, относно които договорът се прекратявал – общо
498,353 дка, както и имотите, спрямо които договорът продължавал своето действие –
2
общо 495,442 дка. С анекс от 29.07.2016 г. към договор за аренда № 76/11.10.2012г.
страните прекратили частично договора за аренда. В съдържанието на анекса били
описани имотите, относно които договорът се прекратявал – общо 735,836 дка, както и
имотите, спрямо които договорът продължавал своето действие – общо 819,588 дка. С
частичното прекратяване на двата договора, извършено през 2016 г. по отношение на
описаните в тях имоти, би възникнало твърдяното от ищеца задължение общината да
възстанови претендиралите като внесени суми за гаранции. С оглед на изложеното
правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендиралите от
ищеца суми и по двата договора.
Посочват, че в съдържанието на двата договора за аренда не било уговорено,
че обезпечителните вноски подлежат на връщане. Липсвало основание за връщане на
обезпечителни вноски, тъй като арендаторът не бил изпълнил задълженията си, които
произтичали от депозираните от него инвестиционни предложения и от договорите,
както и не бил заплатил дължими от него арендни вноски и лихви за забава. Ищецът не
бил изпълнил задълженията си по договорите да създаде и отглежда лешникови
насаждения върху предоставените му площи съгласно заявените от него
инвестиционни предложения. Не бил изпълнил задължението си по договорите да
създаде лешникови насаждения върху предоставените му площи в рамките на
двугодишен период, считано от датата на подписване на договора, като засажда със
сортове, вписани в официалната сортова книга на Изпълнителната агенция по
сортоизпитване, апробация и семеконтрол. Арендаторът не бил трасирал и обозначавал
границите на имотите. Арендаторът не бил заплащал дължимите от него съгласно
договора – данъци, такси и застраховки, свързани с ползването на отдадените под
аренда земи. Арендаторът не бил върнал на арендодателя арендованата земя веднага
след прекратяване на договора и др. Арендаторът не бил спазил и задълженията по
договорите произтичащи от инвестиционните му предложения, депозирани в община
Дряново и неразделна част от договорите, а именно – изграждане на лешникова
градина в землището на Община Дряново, разкриване на 30 работни места в първия
етап от развитието на проекта и 40 работни места след първите три години от
действието на договора, инвестиране на 2 560 000 лева през първата година от
договора в изграждане на лешникови насаждения, изграждане на депо в собствен
поземлен имот за обработка на ядки и сушилня за готова продукция, описани в същото.
Заявяват, че по договор за аренда № 75/ 11.10.2012г. арендаторът дължал на
община Дряново сумата 3178,56 лева, която представлявала дължимата арендна вноска
за периода от 11.10.2019г. до 28.05.2020г. - дата на прекратяване на договора, както и 3
законна лихва в размер на 911,18 лева за периода 01.02.2020г. - 28.11.2022г. - дата на
подаване на отговора на исковата молба съгласно пункт 30 от договора. По договор за
аренда № 76/ 11.10.2012 г. арендаторът дължал на община Дряново сумата 5259,87
лева, която представлявала дължимата арендна вноска за периода от 11.10.2019г. до
3
28.05.2020г. - дата на прекратяване на договора, както и законна лихва в размер на
1507,82 лева за периода 01.02.2020г. - 28.11.2022г.- дата на подаване на отговора на
исковата молба съгласно пункт 30 от договора. Към настоящия момент ищецът не бил
заплатил дължимите от него по двата договора главница и лихви. в условията на
евентуалност и само в случай, че съдът намери основание за уважаване на исковата
претенция на ищеца, извършват волеизявление за прихващане до размера на
по-малката сума.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното :
От представеното инвестиционно предложение, вх. №№ 94Н-64/ 14.06.2012г. се
установи, че ищцата М. К., като регистриран земеделски производител от гр. ***,
предложила на ответната община Дряново да изгради лешникова градина в землището
на община Дряново върху поземлени имоти, които не били ползвани повече от 10
години чрез сключване на договор за аренда по реда на чл. 24а, ал. 6, т. 2, вр. чл. 25, ал.
3, т. 4 от ЗСПЗЗ.
Не се спори по делото, че между община Дряново, като арендодател и М. Д. К.,
като арендатор, били сключени договор за аренда № 75/ 11.10.2012 г. и договор за
аренда № 76/ 11.10.2012 г., с което били предоставени за ползване под аренда
земеделски земи, собственост на общината.
По делото е представен анекс от 29.07.2016г., съгласно който страните се
съгласили, считано от подписването на същия договор за аренда № 75/ 11.10.2012г. да
се прекрати частично по отношение на описаните в него имоти в землищата на с.
Царева ливада, с. Чуково, с. Славейково, с. Радовци, с. Руня и с. Янтра, като
арендаторът имал право да продължи стопанисването на имоти с посочени номера в
землището на с. Царева ливада, с. Славейково и с. Янтра. Страните се съгласили, че
арендодателят, община Дряново, не дължи връщане на каквито и да било суми,
получени от арендатора като годишно арендно плащане за 2016г.
От приетия като доказателство анекс от 29.07.2016г. е видно, че страните се
съгласили да се прекрати частично действието на договор за аренда № 76/ 11.10.2012г.
по отношение на описаните в него имоти в землищата на с. Царева ливада, с.
Славейково, с. Длъгня, с. Руня, с. Чуково и и с. Косарка, като арендаторът имал право
да продължи стопанисването на имоти с посочени номера в землището на с. Царева
ливада, с. Славейково и с. Ганчовец. Страните се съгласили, че арендодателят, община
Дряново, не дължи връщане на каквито и да било суми, получени от арендатора като
годишно арендно плащане за 2016г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
4
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното
наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на
което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното
задължение да е възможно.
По делото безспорно е установено, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по силата на сключените договори за аренда на
общински земи.
Въпреки разпределената доказателствена тежест с определението на съда от
05.12.2022г. и указаното на ищцата, че не сочи доказателства относно твърдението си,
че е заплатила на община Дряново една годишна арендна вноска като обезпечение,
такива не бяха представени. В хода на съдебното дирене ищцата не доказа изпълнение
на собствените си задължения по сключените договори за аренда, което да предпостави
насрещно задължение на ответната община за връщане на претендираните суми.
Поради което предявеният иск, като недоказан следва да бъде отхвърлен. При този
изход на делото не следва да бъдат разглеждани направените в условията на
евентуалност възражения на ответника за изтекла погасителна давност и прихващане.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 2664 лв. с ДДС за платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от М. Д. К.,
ЕГН **********, от гр. ***, ул. ***, регистриран като земеделски производител с
БУЛСТАТ ********** против ОБЩИНА ДРЯНОВО, БУЛСТАТ ***, със седалище в
гр. Дряново, ул. ***, представлявана от кмета Т. П. за заплащане на сумата 20 240,06
лв. – внесена гаранция по договор № 75/ 11.10.2012г. и договор № 76/ 11.10.2012г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (26.10.2022г.) до
окончателното изплащане на сумата, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН **********, от гр. ***, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЩИНА ДРЯНОВО, БУЛСТАТ ***, със седалище в гр. Дряново, ул. ***,
представлявана от кмета Т. П. СУМАТА 2664 (две хиляди шестстотин шестдесет и
четири) лв. – разноски за платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6