Р Е
Ш Е Н
И Е
N 260081
гр.Русе, 10.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданска колегия в
публичното
заседание на двадесет и първи октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ВЕЛКОВА
при
секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията
ВЕЛКОВА гражданско дело N184 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
В
производството са субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.48 от ЗЗД във вр.чл.122 от с.з.
Ищците Л.Х.С.
и Т.В.С. твърдят, че били наследници на В.М.С., пострадал от престъпление по
чл.199, ал.2, т.2, пр.1 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.2, т.1 от НК, за което престъпление било образувано НОХД №762/2017 г. по описа на
Русенския окръжен съд спрямо извършителите Н.Р.В. и Д.Д.Ц., които към момента
на деянието били непълнолетни. На 14.03.2017 г. в с.Н****, Русенска област Н.Р.В.
и Д. Д.Ц., като непълнолетни, навършили шестнадесет годишна възраст, но след
като разбирали свойството и значението на деянието и могли да ръководят
постъпките си, в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими
вещи от владението на В. М.С.,*** с намерението противозаконно да ги присвоят,
като употребили за това сила и грабежът бил придружен с убийството на В. С., с
което осъществили състава на престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1 вр.
чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.63, ал.2, т.1 от НК. В резултат на виновното
и противоправно поведение на подсъдимите на тях им били причинени тежки,
непреодолими неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата
на техния съпруг и баща, на опората в живота им. Била прекъсната силната
емоционална връзка помежду им, изградена през годините и били лишени от
възможността за в бъдеще да получават от него морална и материална подкрепа.
Търпели дълбока скръб, която било причинена от непрежалимата загуба на най-
близкия им човек.
Първата от
тях и В. С. имали 28-годишен семеен живот, изпълнен с взаимна подкрепа,
разбирателство и много любов. Съпругът й бил опора на семейството, което било
много сплотено. Работел усилено и реализирал по- голямата част от доходите,
необходими за издръжката на семейството. Изградил и силна емоционална връзка
със сина си Т., който бил много привързан към своя баща, оказвал му подкрепа и
му помагал да се изгради като добър и съвестен човек. След загубата на техния
любящ съпруг и баща, животът им се преобърнал. Шокът от случилото се и
депресията, в която изпаднали, продължавали и до момента. Затворили се в себе
си, не желаели да контактуват с никого, не можели да спят, а когато заспели
сънували кошмари. Изпитвали силен страх от настъпилата промяна в живота им. Стресът,
на който били подложени, отключил сериозни здравословни проблеми. Първата от
тях започнала да развива панически атаки, повишило се артериалното й налягане,
появили се проблеми със сърцето и черния й дроб, щитовидната жлеза, което
наложи да преустанови работата си за продължителен период от време. Тъгата,
мъката и болката, причинени от загубата на най- близкия им човек, нямали да
отшумят никога. Посочените негативни последици представлявали неимуществени
вреди, които се намирали в пряка причинно- следствена връзка с виновното
поведение на Н.Р.В. и Д. Д.Ц., както и от поведението на техните родители,
които били виновни за това, че не упражнили ефикасен контрол на поведението на
своите деца. За действията на Н.Р.В. отговорност носела неговата майка А.Д.Е.,
а за действията на Д. Д.Ц. отговаряли неговите родители В.М.П. и Д.Ц.П..
Ответниците били солидарно отговорни заедно със своите деца, но дължали
обезщетение на лично основание- неупражнен ефективен контрол върху поведението
на децата си. Считат, че справедливият размер на дължимото им обезщетение
възлизал на 150 000 лв. за първата и в размер на 100 000 лв.- за втория от тях. Заявяват, че с присъда по НОХД
№762/2018 г. по описа на РОС подсъдимите били признати за виновни в извършеното
от тях престъпление като същите били осъдени да им заплатят обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв.- за Л.Х.С. и
100 000 лв.- за Т.В.С.. Ответниците им дължали солидарно с децата им и
помежду присъденият размер на обезщетението. Претендират съдът да постанови
решение, с което да осъди ответниците да им заплатят солидарно с децата си Н.Р.В.
и Д. Д.Ц. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 150 000
лв.- за Л.Х.С. и 100 000 лв.- за Т.В.С., присъдено с присъда по НОХД
№762/2018 г. по описа на РОС. Претендират и направените разноски.
Ответницата
А.Д.Е. не е подала отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК и не
взема становище по предявените искове.
Ответниците
В.М.П. и Д.Ц.П. оспорват редовността на исковата молба. Считат, че
отговорността им може да се ангажира до размерите на присъдените по
наказателното дело размери.
След преценка на събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Л. Х.С. и Т.В.С.
са наследници по закон на В. М.С., поч. на 14.03.2017 г. – негови съпруга и
син, което се установява от приетото по делото удостоверение за наследници.
От
приложеното НОХД №762/2018 г. е видно, че с присъда №45 от 26.11.2018 г. Н.Р.В., роден на *** год. и Д. Д.Ц.,
роден на *** год. в гр. Р*** са признати за виновни за това, че на 14.03.2017 год. в с.Н****,
обл. Р****, като непълнолетни, навършили шестнадесетгодишна възраст, но след
като разбирали свойството и значението на деянието и могли да ръководят
постъпките си, в съучастие като извършители отнели чужди движими вещи от
владението на В. М.С., с намерението противозаконно да ги присвоят, като
употребили за това сила и грабежът е придружен с убийството на В. М.С. ***-
престъпление по чл. 199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.198, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.2,т.1 от НК. На извършителите е наложено
наказание лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимите Н.Р.В. и Д. Д.Ц. са осъдени да
заплатят солидарно на Т.В.С. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 100 000 лв., както и на Л.Х.С. ***, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. Присъдата е влязла в сила на 24.04.2020
г.
А.Д.Е. е
майка на Н.Р.В. и е упражнявала родителските права спрямо него към момента на деянието.
В.М.П. и Д.Ц.П. са родители на Д. Д.Ц., спрямо който са упражнявали
родителските права към момента на деликта. Тези факти се установяват както с
приетите удостоверения за родствени връзки, така и от писмените доказателства
по приложеното наказателно дело.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
В производството са субективно
съединени искове с правно основание чл.48 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл.48 от ЗЗД родителите и
осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Цитираната правна норма сочи, че родителите носят
отговорност за противоправните постъпки на своите ненавършили пълнолетие деца.
Отговорността им е лична и се основава на неупражнен от тях родителски контрол
и недостатъчно възпитание на детето.
Родителите и осиновителите на непълнолетен
извършител на деликт отговарят по чл. 48 от ЗЗД за уврежданията от
противоправното деяние, които те лично не са причинил, като отговорността им не
е гаранционно-обезпечителна- вместо непълнолетното дете- деликвент. Родителите
и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и привички за
поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават
да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при
действията му, до навършване на пълнолетие - 18 години. Отговорността им по чл. 48 от ЗЗД е поради това лична - за
неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето.
За да бъде ангажирана отговорността на ответниците
по делото в процеса в доказателствена тежест на ищците е да установят
елементите от фактическия състав на визираната правна норма, а именно:
настъпили вреди в резултат от виновното и противоправно поведение на
ненавършили пълнолетие деца към момента на деликта, спрямо които ответниците
упражняват родителските права.
Съдът счита, че настоящият случай са налице
предпоставките на закона за ангажиране на обезщетителната отговорност на
ответниците.
По делото се установи, че с влязла в сила присъда
по приложеното НОХД №762/2017 г. по описа на Русенския окръжен съд Н.Р.В. и Д. Д.Ц.
са били признати за виновни за това, че на 14.03.2017 год. в с. Н****,
обл. Р***, като непълнолетени, навършили шестнадесетгодишна възраст, но след
като разбирали свойството и значението на деянието и могли да ръководи
постъпките си, в съучастие като извършители,
отнели чужди движими вещи от владението на В. М.С. с намерението
противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е
придружен с убийството на В. М.С. ***- престъпление по чл. 199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.2,т.1 от НК като им било наложено наказание лишаване от свобода.
Със същата присъда Н.Р.В. и Д. Д.Ц. са осъдени да заплатят солидарно на Т.В.С.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.,
както и на Л.Х.С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
150 000 лв.
Съгласно чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В настоящият случай
съдът приема, че Н. В. и Д. Ц. като непълнолетни са извършили престъпление, в
резултат на което на ищците са били причинени неимуществени вреди, свързани със
смъртта на В. С.. Към момента на деянието В. и Ц. са били непълнолетни- на
шестнадесет годишна възраст, спрямо които ответниците са упражнявали родителски
права и са живели съвместно.
Тези факти дават
основание да се приеме, че е налице състава на чл.48 от ЗЗД, обуславящ ангажирането
на обезщететителната отговорност на своите деца за това, че не са неупражнили родителски контрол и недостатъчно възпитание на детето.
Ответниците като родители не са изпълнели
произтичащото от закона задължение да формират правилни възгледи, убеждения и
привички за поведение на децата си, както и да ги подготвят за живота в
обществото, като продължават да се грижат за възпитанието им и да им внушават
внимателно отношение при действията им, до навършване на пълнолетие.
Ответниците като родители на непълнолетните към
момента на деянието извършители носят солидарна отговорност, която произтича от
закона.
По делото няма доводи и съответно доказателства,
които да изключват отговорността на ответниците, поради което същите са
солидарно отговорни със своите деца спрямо ищците.
Съгласно трайно установената и задължителна
съдебна практика- вж. решение №223/12.07.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 900/2010 г.,
решение № 407/15.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1589/2011 г., решение
№ 581/ 30.09.10 г. на ВКС по гр. дело № 1019/09 г., когато искът на
увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-отговорни субекти /в едно или
в отделни производства/ срещу прекия непълнолетен причинител на вредата на
основание чл.
45 от ЗЗД и срещу родителите му на основание чл. 48 от ЗЗД, отговорността на тези
субекти е солидарна и произтича от закона. В случаите, когато искът е бил
предявен и е уважен само срещу прекия причинител, пострадалият има правен
интерес в друг процес да установи, че солидарно отговорен с него е и някой
друг, ако се докаже, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
му. Това означава, че при осъществяване на този вид отговорност страните и
съдът трябва да съблюдават правилата на солидарността, и в частност
разпоредбата на чл.
122 от ЗЗД, която определя правата на кредитора и начинът за реализиране на
правото.
По делото се установи, че с влязлата в сила
присъда по наказателното дело са били уважени предявеният от ищците срещу
преките извършители граждански искове за заплащане на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от убийството на техния наследодател В С. в размер на 150 000 лв.- за ищцата и в
размер на 100 000 лв. за ищеца. Присъденият размер на обезщетението е
цялият размер на задължението, което кредиторите- ищците, могат да претендират
и от останалите съдлъжници. Това е така, тъй като е налице пасивна солидарност,
при която няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора, а той
може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник- чл.122, ал.1 от ЗЗД.
В настоящият случай ответниците като солидарни
длъжници дължат заплащането на присъдените обезщетения, заедно с децата си.
Предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 от ЗЗД разноските за производството са в тежест на ответниците. Същите следва да
заплатят на ищците сумата в размер на 7600 лв., представляваща платено адв.
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита. Ответниците
дължат и държавната такса за производството в размер на 10 000 лв.
По
изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.Д.Е., ЕГН ********** ***, В.М.П., ЕГН **********
и Д.Ц.П., ЕГН ********** ***, пасивно солидарно отговорни помежду си , да заплатят
солидарно с Н.Р.В., ЕГН ********** и Д.Д.Ц., ЕГН ********** сумата в размер на 150 000
лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди, присъдена в полза на Л.Х.С.,
ЕГН ********** *** с влязла в сила присъда №45 от 26.11.2018 г. по НОХД №
762/2017г. на РОС.
ОСЪЖДА А.Д.Е., ЕГН ********** ***, В.М.П., ЕГН **********
и Д.Ц.П., ЕГН ********** ***, пасивно солидарно отговорни помежду си , да
заплатят солидарно с Н.Р.В., ЕГН ********** и Д.Д.Ц., ЕГН ********** сумата в
размер на 100 000 лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди,
присъдена в полза на Т.В.С. *** с влязла в сила присъда №45 от 26.11.2018 г. по
НОХД № 762/2017г. на РОС.
ОСЪЖДА А.Д.Е., ЕГН ********** ***, В.М.П., ЕГН **********
и Д.Ц.П., ЕГН ********** ***, да заплатят на Л.Х.С. *** и Т.В.С. *** сумата в
размер на 7600 лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА А.Д.Е., ЕГН ********** ***, В.М.П., ЕГН **********
и Д.Ц.П., ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на РУСЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
държавна такса в размер на 10 000 лв.
Решението
може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: