Р Е Ш Е Н И Е
№_91___
гр.
Бургас, 14.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на двадесет и втори февруари, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Съдия: Диляна Йорданова
при
секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 437 по
описа на БОС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от С.Б.Н., с
адрес ***, чрез адв. Панайот Велков от БАК, със съдебен адрес ***, офис 6, с която са предявени искове с правно
основание чл. чл.432 от КЗ срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК030269049, гр.
София, район Оборище, бул. Княз Дондуков Корсаков №68, за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 75 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и
сумата от 2177,26 лева-имуществени вреди, представляващи разходи за медицински
прегледи, имплант, консумативи и медикаменти, ведно със законната лихва от
датата на деликта 22.02.2018г. до окончателното плащане, в резултат от
реализирано ПТП на 22.02.2018г., около 17,50 часа, на автобусна спирка в гр. Бургас,
ул. Марица№1, при
управлението на МПС марка
„П.“, модел 307, рег.№**, управлявано от Г.С.Г..
Ищцата твърди, че е
пострадала от ПТП и слизайки от автобус, е била блъсната от водача на застрахован по застраховка „гражданска отговорност” при
ответника-застраховател автомобил по застрахователна полица „гражданска отговорност“ №***640, със срок на валидност 12.05.2017г.- 11.05.2018г. Излага, че след инцидента е постъпила по спешност на същата дата в УМБАЛ Бургас, първоначално в
Неврохирургично отделение, където е престояла за периода от 22.02.2018г.
до 25.02.2018г. Посочва, че след това е преместена за оперативно лечение в Отделението по ортопедия и
травматология до 02.03.2018г.включително. Поддържа, че вследствие на процесното ПТП са й причинени
мозъчно сътресение, травма на главата и тялото, в това число на ляв хълбок,
фрактура на дясно рамо, придружена с деформация и нарушено движение, открита
репозиция и метална остеосинтеза, налагащи имобилизация с ортеза, първично
зараснал цикатрис, ограничена абдукция в
рамото. Изнася данни, че след изписване от болницата е претърпяла рехабилитация,
съдържаща 24 процедури, като на 12.07.2018г. поради продължаваща болка и
ограничение на движението е направена рентгенография и установена абдукция в
рамото-45 градуса затруднена флексия и вътрешна ротация, както и препоръчано
оперативно лечение. Заявява, че в резултат на процесното ПТП е изпитвала
изключителни по обем болки и страдания, конкретно изразяващи се в болезнен
хълбок, мозъчно сътресение, счупване на раменна кост, чиято продължителност е
повлияла негативно на душевното й състояние. Според изнесеното в исковата молба движението на десен горен крайник на ищцата и към момента е ограничено на
45 градуса на тялото, налагащи последваща операция, налична е костна
остеопороза, пряко влияеща на костната плътност и възстановителния период на
фрактурите и обуславяща изваждане на поставения имплант. Посочва, че съобразно
изискванията на чл. 380
от КЗ е предявила пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на
обезщетение, която с писмо от 23.04.2018г. е уважена за сумата от 18 500 лева
неимуществени вреди и за сумата 1955,26лв. имуществени вреди, но е
изразила несъгласие с така определения размер на вредите и не е получила
заплащане от ответника. С исковата молба се ангажират доказателства.
Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер,
като се прави възражение за съпричиняване, че вредите са настъпили и поради
виновното поведение на ищцата, като моли същото да бъде конкретизирано след
присъединяване на досъдебното производство. Счита, че представеният констативен
протокол за ПТП е последващо съставен и не е годен да установи механизма на
ПТП. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер като завишен и
несъответстващ на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Възразява, че е платил
обезщетение за неимущестевни вреди на ищцата в размер на 18500лв. и за имуществени
в размер на 1955,26лв. на 05.09. 2018г., с което е изпълнил изцяло задълженията си по
застрахователния договор. Ангажират се доказателства.
Депозирана е
допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК от ищцата, в която
твърди, че ПТП е настъпило единствено по вина на застрахования при ответника
водач на ПТП, като развива доводи, че протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ в частта относно констатацията на длъжностното лице, че
спирката е оформена със специално уширение на пътното платно и водачът Г. с
действията си е възпрепятствал спирането на превозното средство за обществено
ползване в уширението. Противопоставя се на възражението за прекомерност на
претендираното обезщетение за немуществени вреди, като излага подробни доводи.
Не оспорва извършеното плащане от ответника, но счита, че е
направено под условие-подписването на извънсъдебно
споразумение, както и, че е след срока по чл. 496, ал.1, т.1 от КЗ.
Допълнителен
отговор от ответника не е постъпил срещу така подадената
допълнителна искова молба в преклузивния
срок.
Предявени се
искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Съдът по допустимостта на производството намира, че искът за имуществени
вреди е недопустим за горницата над 1955,26 лева до 2177,26 лева, за който ищцата не е
отправила
към застрахователя писмена застрахователна претенция. Видно от приложените по делото доказателства С.Н.
е подала заявление до „Дженерали застраховане“ АД, получено на 22.03.2018г. от
ответното дружество, с което е претендирала имуществени вреди в общ размер на
1955,26 лева, от които потребителска такса престой в отделението по
неврохирургия при МБАЛ Бургас в размер на 17,40 лева, потребителска такса
престой в отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ Бургас в размер на
29 лева, разходи за закупуване на медикамент „фраксипиран“ в размер на 48,86
лева, филос плака за остеосинтеза в размер на
1800 лева, както и за ортеза за горен крайник в размер на 60 лева. Така
предявената претенция за гореописаните имуществени вреди от ищцата до
застрахователя, възлизащи в общ размер на 1955,26 лева, е била изцяло
удовлетворена от ответника след предявяване на исковата молба с извършено
плащане на 05.09.2018г. съгласно представеното преводно нареждане на стр. 58 по
делото. В уточнителна молба от
31.08.2018г., находяща се на стр.40 по делото, ищцата конкретизира
претендираните от нея имуществени вреди по предявения иск за имуществени вреди
с цена 2177,26 лева. Съдът намира, че за
част от претендираните имуществени вреди не е изпълнено задължението по чл.380,
ал.1 от КЗ, като същите се изразяват в извършени медицински прегледи на обща
стойност 102 лева, както и рехабилитационни процедури в общ размер на 120 лева.
Разпоредбата на чл. 498 от КЗ установява абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, като увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва първо да отправи писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ към
застрахователя. Следователно правото на иск по чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД е субсидиарно, като за надлежното му
съществуване трябва
да бъдат предварително изпълнени изискванията на чл. 380 от КЗ - отправена
писмена претенция до застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, както и изтичане на
срока за произнасяне на застрахователя, предвиден в разпоредбата
на чл.
496, ал. 1 от КЗ, който е 3-месечен,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
При горните мотиви производството по делото следва да бъде прекратено като
недопустимо в частта, в която е
образувано по предявения иск за имуществени вреди за горницата над 1955,26 лева
до 2177,26 лева.
Окръжният съд, като
взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложения по делото констативен протокол с пострадали лица от 22.02.2018г.***,
на посочената дата, около 17,50 часа, е настъпил инцидент, при следните обстоятелства в гр. Бургас, на автобусна спирка, на ул.
Марица№1, при управлението на МПС марка „П.“, модел „ 307“, рег. № ***, Г.С.Г. е реализирал ПТП, при което е блъснал ищцата С.Б.Н. като
пешеходец, вследствие на което й е причинена фрактура на дясното рамо. Като
обстоятелства и причини за настъпване на ПТП съставителят е посочил неубедена
маневра на заден ход, в резултат на която е причинено ПТП с преминаващия зад водача пешеходец.
В конкретния случай протоколът за
ПТП е констативен, съставен от органите на полицията при задължително
посещение на мястото на ПТП в случай, посочен в чл.125 ЗДвП, доколкото се
касае за нараняване на човек. Същият се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостоверените и пряко възприети от
длъжностното лице факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието.
Не е спорно по делото, че пострадалата
С.Н. непосредствено след инцидента е бил откарана в МБАЛ-Бургас, Неврохирургично
отделение. Съгласно представената експертиза същата е постъпила на
22.02.2018г. и изписана на 25.02.2018г., с
поставена окончателна диагноза „мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма, 15 точки по скалата на Глазгоу“ и придружаващи заболявания
„счупване на горния край на раменна кост“. Видно от приложената епикриза от
Отделението по ортопедия и травматология ищцата е престояла там в периода
25.02.2018г.-02.03.2018г., като й е проведено следното лечение „открита
репозиция и поставена метална остеосинтеза под обща анестезия, както и
имобилизация с ортеза“. След извършената операция на десен горен крайник е била
имобилизирана за четири седмици.
По делото са представени
амбулаторни лист от 19.04.2018г., 28.06.2018г. и 12.07.2018г., съгласно които
ищцата е оперирана по повод счупване на раменна кост, с нормално протекъл след
оперативен период, към 19.04.2018г. се оплаква от болки и ограничени движения,
като има отток в раменна става, ограничена абдукция и флексия в рамото, към
08.06.2018г. силно ограничени и болезнени движения в раменна става и извършени
24 броя рехабилитационни процедури, към 12.07.2018г. ограничена абдукция в
рамото 45 градуса, затруднена флексия и вътрешна ротация и се препоръчва
оперативно лечение.
Оздравителният процес на ищцата е
протекъл с усложнения, като през периода 16.10.2018г.-19.10.2018г. се е
наложила нова операция с екстракция на имплантите. Съгласно амбулаторен лист от
09.11.2019г. дясната раменна става е с лека деформация, наблюдава се болезнена
и намалена абдукция и ротация, както и намалена сила на дясната ръкохватка.
Установява се по делото, че
е налице застраховане на гражданската отговорност на причинилия ПТП
водач при ответника – застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие, видно от представената справка, със застрахователна
полица №***640 от 09.05.2017г, със срок на валидност
от 12.05.2017г. до 11.05.2018г.
В депозираните пред настоящата съдебна
инстанция показания свидетелят М., който е съставил протокола за ПТП си спомня,
че когато е пристигнал на място обстановката от процесното ПТП е била нарушена
и ищцата откарана в спешна помощ. Свидетелят е изготвил схемата към протокола
за ПТП изцяло по снети данни от извършителя на нарушението.
Свидетелят Г., управлявал МПС марка „П.“, модел 307, рег.№**, към датата на инцидента, обяснява, че е спрял в уширението на спирката след
пътнически автобус, за да вземе съпругата си, която следвало да пристигне от
гр. А. Заявява, че докато е изчаквал
автобуса да потегли и да свали пътниците, е видял жена с голям куфар пред
неговия автомобил, която иска да премине отпред. Според показанията на
свидетеля видимостта е била лоша и е нямало достатъчно разстояние между него и
автобуса, направил е маневра на заден ход и е ударил ищцата. Изнася данни, че
същата е била контактна след удара, преди да бъде откарана в болницата.
От показанията на свидетелката Д.-съседка на ищцата се установява, че С.Н. е била в
много тежко състояние непосредствено след инцидента при посещението на
свидетелката в Ортопедичното отделение-не можела да говори, да се движи и била
неадекватна. Направена е операция на ръката, като след получени усложнения се е
наложило да й бъде изрязана кост от крака. При изписването й от болницата
ищцата не е можела да върви, като се предвижвала в инвалиден стол. Лечението
продължило вкъщи, където е била на постелен режим над един месец, без
възможност да става от леглото и да ходи
до тоалетна. Свидетелства, че през този период Н. е била обгрижвана от близките
си, като не се хранела, изпитвала интензивни болки и пиела непрекъснато
обезболяващи. След месец и половина постепенно започнала да излиза навън с
чужда помощ, с помощта на стол и бастун. Ограниченията в движенията на ръката
продължават и понастоящем, пострадалата може да я движи само до определено
ниво, има трудности с обличането и събличането и все още не излиза
самостоятелно навън. Безспорно се установява от показанията на свид. Д., че ищцата е шивачка и преди инцидента е работила с
дясната си ръка.
Свидетелката П. – дъщеря на ищцата посочва, че след процесното ПТП
първоначално майка й е била настанена в шокова зала. При посещението на
свидетелката в болницата ищцата не я разпознала, изпитвала адски болки. При
прегледа било констатирано, че има мозъчно сътресение и след това преместена в
неврохирургията, където е поставена на системи. След това й е извършена
операция на рамото в ортопедията, но понеже ръката била много натрошена,
последвало поставянето на имплант, като
за целта е взета кост от таза й и кракът също опериран. След операцията не се е
подобрило състоянието на ищцата, липсва подобрение и след следващата операция
от месец октомври 2018г., при която е премахнат импланта. Ищцата има
ограничения с ръката и вече не може да работи, постоянно трябва да има някой
при нея, който да й помага, тъй като не може да извършва дейности с ръката,
продължава да изпитва страх при пресичане и да пие непрекъснато обезболяващи.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са детайлни и последователни и не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
От приетото заключение по
назначената комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза на
вещите лица Г. и П., неоспорено от страните, което съдът цени като обстойно
обосновано, се установява, че водачът на лекия автомобил марка „П.“, модел 307, рег.№**, е ударил от лявата страна
ищцата, като я събаря на земята и тя пада на дясната страна. Ударът на
аватомобила е бил слаб, поради ниската скорост на заден ход, не повече от 5-6
км./ч. Процесното ПТП е обективно предотвратимо ако водачът на автомобила не е
предприел никакви маневри докщато автобусът от градските автолинии не се
изтегли от района на спирката, както и ако беше изпълнил изискванията на чл.40,
ал.2 от ЗДвП при ограничение и намалена видимост, която е имал, да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности при изпълнение на маневрата на заден
ход. Мястото на удара е около средата на уширението на спирката, по ширината на
пътното платно, по дължина около 1/3 от дължината на уширението, считано от
началото по посоката на движение. Към момента на изготвяне на заключението
движенията в дясната раменна става на ищцата са
частични с болезнена абдукция и ротация, намален обем мускулатура на
дясната мишница и намалена мускулна сила на захват. Остеопорозата оказва
негативно влияние при оздравителния процес, като ново оперативно лечение е
препоръчително. Нарушен е комфортът на живот на пострадалата поради непълни и
болезнени движения в раменната става, като прогнозата за пълно възстановяване е
песимистична.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Нормата на чл.432
от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност“, който поема задължение да заплати на увреденото лице
обезщетение за причинените му вреди.
По делото беше установено,
че нарушавайки правилата за движение в чл.69 и чл.98, ал.2, т.3 и чл.40 от ЗДвП водачът на посочения по-горе автомобил, за който е
сключена застраховка гражданска отговорност, виновно е допуснал ПТП,
вследствие на което са причинени твърдяните в исковата молба
увреждания на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 69 от ЗДвП на спирка на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници други
пътни превозни средства могат да спират за слизане или качване на пътници само
ако не пречат на превозните средства, за които е предназначена спирката. Според
чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП паркирането е забранено на спирките на превозните
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. В разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗДвП е
предвидено задължение на водача по време на движението си назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Предвид събраните в
настоящето производство писмени
и гласни доказателства – констативен протокол за ПТП, показания на свид. М. и
свид. Г., както и изслушаното по делото заключение съдът приема за доказан по
безспорен и несъмнен начин фактическия състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Съдът приема, че са доказани
всички елементи от фактическия състав, включен в нормата на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреда,
причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието, както и
сключването на договор за застраховка гражданска отговорност. Ответникът е поел
договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е
съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото
обезщетение съдът определя същия по справедливост, като взе предвид броя,
произхода, вида и степента на причинените на ищеца телесни увреждания,
произхода, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на пострадалия и
икономическата конюнктюра в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че присъждането на обезщетение в размер на 55 000
лева в полза на ищцата би репарирало в пълна степен причинените й неимуществени
вреди вследствие на деликта. В тази връзка БОС съобрази, че на ищцата е причинено телесно увреждане,
което с оглед нейната възраст
и остеопорозата, от която страда, изисква един много продължителен период за възстановяване, свързано е с интензивни болки, страдания, значителни затруднения, неудобства и
физически неразположения. След инцидента е нарушен нормалния ритъм на живот на пострадалата, която не може
да извършва пълноценно ежедневните физически дейности с десния си горен крайник
и има нужда от чужда помощ. Наложили са се няколко
операции, които до сега не са дали резултат, като според вещото лице прогнозата
за пълно възстановяване е песимистична, без да бъде извършена нова операция.
От ответната страна не е
предявено конкретно възражение за съпричиняване, нито са ангажирани
доказателства пострадалата да е допринесла по някакъв начин за настъпване на
уврежданията. В срока за отговор ответникът-застраховател е посочил, че ще
уточни възражението си след изискване на протокола за оглед и мащабната скица
на местопроизшествието от досъдебното
производство. Действително съдебната
практика на касационната инстанция приема за допустимо предявяването на
възражение за съпричиняване от застрахователя след срока за отговор в
хипотезата на чл. 147, т.1 от ГПК на новоузнати факти /в този смисъл решение
№98 от 29.06.2016г. на ВКС по т.д.№1499/2015г. на ВКС/. След постъпването на
материалите от досъдебното производство по делото от ответника обаче не е
въведено в процеса надлежно възражение за съпричиняване пред настоящата съдебна
инстанция. Общото оспорване, че с поведението си пострадалата е допринесла за
настъпване за негативните последици от процесното ПТП, не представлява
възражение за съпричиняване, по което съдът да дължи произнасяне по същество.
От размера на така определеното обезщетение
следва да се приспадне сумата от 18 500 лева, заплатена от ответника след
образуване на производството съгласно приложеното преводно нареждане на л.57 по
делото, която ищцовата страна не оспорва, че е в погашение на задължението за
неимуществени вреди.
При горните мотиви БОС приема, че
предявеният иск за неимуществени вреди и частично основателен, като в полза на
ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 36 500
лева.
За горницата над посочения размер
до предявения размер от 75 000 лв. искът за неимуществени вреди е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По акцесорната претенция за законна
лихва върху увеличения размер на иска, считано от предявяване на исковата
молба.
При
увеличение на иска правните последици, свързани с предявяването му, настъпват
от увеличението на иска за новозаявената част. По изложените съображения ответникът
следва да заплати на ищцата законна лихва, считано от 20.08.2018г. върху сумата
от 26500 лева, формирана като разлика между първоначално предявения размер на
иска за неимуществени вреди от 45 000 лева и извършеното частично плащане в
размер на 18 500 лева. Върху останалия дължим остатък от главницата, след
увеличението на размера на иска, възлизащ на 10 000 лева, законната лихва се
дължи от молбата за изменението-31.10.2018г.
По предявения иск за сумата
от 1955,26 лева - претърпени имуществени вреди в резултат от
реализирано ПТП, съдът счете същият за неоснователен предвид извършеното
плащане в хода на процеса с преводно нареждане на л.58 по делото, което не се
оспорва. С оглед на това искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за
адвокатурата ответникът следва да заплати на адв. Панайот Велков сумата от 2292,81 лева
адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004г.,
съразмерно на уважената част от исковете и на отхвърлителната им част поради
извършеното в хода на процеса плащане.
В полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 83,85 лева, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Ответникът следва да заплати по
сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса
за разглеждане на исковете в размер на 2278,21 лева, както и сумата от 600 лева
изплатено възнаграждение на вещите лица от бюджета на съда.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д.№437 по описа на БОС за 2018г. в ЧАСТТА, в която е
образувано по предявения иск от С.Б.Н. за осъждане на
ответника „Дженерали застраховане“ АД да заплати на ищцата имуществени
вреди за горницата над 1955,26 лева до 2177,26 лева.
ОСЪЖДА „Дженера и застраховане“ АД,
ЕИК030269049, гр. София, район Оборище, бул. Княз Дондуков Корсаков №68, да заплати на С.Б.Н., с адрес ***, чрез адв. Панайот Велков от БАК, със съдебен адрес ***, офис 6, сумата от 36 500 лева /тридесет и шест хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в
резултат от реализирано ПТП на 22.02.2018г.***, при
управлението на МПС марка
„П.“, модел 307, рег.№**, управлявано от Г.С.Г., застраховано по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ при ответника, със застрахователна
полица ***640 от 09.05.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от 26500 лева, считано от предявяването на исковата молба –
20.08.2018г. до окончателното плащане и върху главницата от 10 000 лева, представляваща
увеличена част от иска, считано от подаване на молбата за увеличение на иска
31.10.2018г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Б.Н. за осъждане на „Дженерали застраховане“ АД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 36 500 лева до предявения размер от 75 000 лева,
както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху уважената
част от иска, която е увеличена, за периода от предявяването на исковата молба
до увеличението на иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Б.Н. за осъждане на „Дженерали застраховане“ АД да й заплати сумата от 1955,26 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, представляващи разходи за
медикаменти и лечение.
ОСЪЖДА „Дженерали
застраховане“ АД да заплати на адв. Панайот Велков
от БАК сумата от 2292,81 лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Б.Н.
да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 83,85 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД да заплати по сметка на БОС, в
полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 2278,21 лева държавна такса за
разглеждане на исковете, както и сумата от 600 лева изплатено възнаграждение на
вещите лица от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд, с изключение
на частта, в която производството по делото е прекратено, в която подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: