№ 18270
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110117174 по описа за 2022 година
Д. М. Ц., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Б., със съдебен адрес: гр. С...,
офис - партер е предявил срещу „С“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..... отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр.3
от ГПК за следното:
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът Д. М. Ц. не дължи на „С“ АД сума в размер на 315,69 лева по
клиентски № ..., като част от сума в размер на 324, 91 лв., за които е издадена фактура №
.../08.11.2021г. Иска се присъждане на сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.
Ответникът е получил исковата молба и е депозирал отговор в срок, с който оспорва иска
като недопустим, алтернативно като неоснователен.
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1, пр. 3 от ГПК.
Ищецът твърди, че според С АД, той й дължи суми за предоставени ВиК услуги, тъй като
Д. М. Ц. е титуляр на партида при ответника, която е с клиентски номер .... Ищецът е
получил фактура № .../08.11.2021г. за посочения клиентски номер, издадена от „С“ АД за
сума в общ размер на 324, 91 лв., от която по делото ищецът оспорва сума в размер на 315,
69 лв. Ищецът твърди, че не дължи сумата, защото не е налице валидно облигационно
правоотношение между ответното дружество и него, във връзка с начисляването на суми по
клиентски номер .... Счита, че няма качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на
пар.1, т.2, б.“б“ от ЗРВКУ, съгласно който потребителите са физически и юридически лица –
собственици или ползватели на имот в етажна собственост и съответно – между него и
ответника не съществува валидно облигационно правоотношение. Твърди се, че дори и да
съществува такова, то при отчитането на общите и индивидуални водомери на процесния
1
адрес, ответното дружество не е спазило разпоредбите на Наредба № 4, чл. 32, ал.3 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, поради което липсва основание за начисляване на суми в
посочените размери. Твърди се, че ответното дружество е нарушило собствените си общи
условия – чл. 21, ал.1 от тях, съгласно които „показанията на водомерите се отчитат за
период не по – дълъг от един месец за общия водомер като отчитането на индивидуалните
водомери, след общия водомер, се осъществява най – малко веднъж на три месеца, до 24
часа след отчитане на общия водомер. Оспорени са данните, въз основа на които са
начислени процесните суми като формирани по показания на несертифицирано средство за
търговско измерване – водомер, който не отговаря на изискванията на ЗИзм. Оспорва се и
методиката, по която е определен размера на задължението за процесния период. Твърди се,
че процесното вземане е погасено по давност, тъй като е изчислено с натрупване от минали
периоди.
Ответникът оспорва иска като недопустим, алтернативно като неоснователен. Сочи, че в
базата данни на дружеството действително е налице клиентски номер ... за имот, находящ се
в с. П, в.з. „В“, ул. „А“ ... с титуляр на партидата Д. М. Ц. и оспорва твърдението, че ищецът
не е в облигационни отношения с него. Оспорва твърденията, че „С” АД е нарушило
вменените му по чл. 8, т. 1-15 от Общите условия задължения. Твърди, че дружеството е
изправна страна по договора за предоставяне на В и К услуги и има право да претендира
изпълнение на насрещните престации по договора. Твърди, че съгласно чл.8, т.6 от Общите
условия „С” АД отчита показанията на средствата за измерване за предоставените ВиК
услуги при условията и сроковете, определени в ОУ и съответно издава фактури за
дължимите суми, които потребителят има задължение да заплати в 30- дневен срок след
датата на фактуриране. Твърди се, че Д. М. Ц. притежава качеството на потребител на ВиК
услуги, тъй като между него и „С” АД са налице облигационни отношения съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи (Наредба № 4), които се уреждат и от действащите Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С” АД, както следва: влезлите в сила на
01.09.2006 г. Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на ВиК
оператор „С” АД, в сила до 28.08 2016г., и от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги, в сила от 28.08.2016г. нататък, които са и общодостъпни на интернет адреси.
Ответникът се позовава на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., съгласно който
,,получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия като е
достатъчно имотът на потребителя да е присъединен към водоснабдителната мрежа, за да се
приеме, че по отношение на водоснабдяването на последния, с неговия собственик или
ползвател е налице валидно сключено облигационно правоотношение по повод доставката
на вода до имота. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия, „потребител може да бъде и
наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги“. Ответникът твърди, че имотът е
водоснабден и в него са ползвани и се ползват предоставените ВиК услуги. За това на осн.
чл.8, т.6, във вр. с чл. 31, ал.1 от Общите условия „С" АД редовно издава ежемесечни
2
фактури за потребените и начислени ВиК услуги за него. В отговора на исковата молба се
оспорва и твърдението на ищеца, че процесните суми са погасени по давност.
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим и основателен, тъй като
ответното дружество не опроверга твърдението на ищеца, че между страните по делото
липсва облигационна връзка.
По силата на пар. 1, ал.1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги, потребители на такива услуги са юридически и физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Чрез изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза се доказа, че в имота, за който е
отрита партида № ... за процесния период от време се е предоставяла ВиК услуга, чийто
оператор е „С“ АД, но въпреки това предявения иск е неоснователен, защото не бе доказано
качеството на собственик или ползвател на този имот от ищеца Д. М. Ц.. Не бе представен
документ за собственост или такъв който го определя като вещен или облигационен
ползвател на този имот. Записването на името му във фактурата не доказва наличие на
облигационна връзка по силата на закона. Съгласно решение от 26.08.2019г. по гр.д. №
12807/2018г. на СГС, доказателствата, установяващи собственост или качеството на вещен
ползвател на имот могат да бъдат само писмени /нотариален акт, договор/ като това е
задължителната форма за действителност, която се изисква от закона. Качеството на
собственик, вещен или облигационен ползвател на недвижим имот не може да се
предполага, а следва да се установи безспорно в процеса. Ответникът не е представил годни
писмени доказателства – писмени договори или нотариални актове в подкрепа на
твърденията си, че ищеца е потребител на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, ал.1, т. 2, б. „а“
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3, ал.1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г., поради което ищеца Ц. не дължи стойността на доставените до
имота ВиК услуги.
Липсата на доказателства за това, че ищецът е собственик или ползвател на имота на
процесния адрес прави ненужно изследването на другите основания, на които се твърди, че
не се дължат сумите, предмет на иска.
Във връзка с изхода на спора, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
във вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Представени са доказателства, че адв. К. И. Б. от АК Русе, с
ЕГН ********** е предоставила безплатна правна помощ на ищеца, затова следващото се
възнаграждение в размер на 480 лв., за което е представен списък на разноските, следва да
се присъди на пълномощника на страната. На ищеца се дължат разходите за държавна такса
в размер на 50 лв.
Воден от горното, доказателствата по делото и на осн. чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. М. Ц., с ЕГН **********, чрез пълномощника си
3
адв. Б., със съдебен адрес: гр. С..., офис - партер по предявения срещу „С“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С..... отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК НЕ ДЪЛЖИ на „С“ АД сума в размер на 315,69
лева по клиентски № ..., като част от сума в размер на 324, 91 лв., за които е издадена
фактура № .../08.11.2021г.
ОСЪЖДА „С” АД с ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, бул. Цар Борис III №
159, ет.3 да заплати на Д. М. Ц., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Б., със
съдебен адрес: гр. С..., офис - партер сторените по делото разноски в размер на 50 лв.,
представляващи платена държавна такса.
ОСЪЖДА „С” АД с ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, бул. Цар Борис III №
159, ет.3 да заплати на адв. К. И. Б. от АК Русе, с ЕГН **********, като пълномощник на Д.
М. Ц., с ЕГН ********** от гр. София сума в размер на 480 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4