№ 3214
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110102334 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Г.
А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С......., чрез пълномощника си
адв. Б. З. - САК срещу „К” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х......, с която се иска прогласяването на нищожността на
клаузата на чл.8 на сключения между тях договор за потребителски кредит №
.../26.09.2022г. на основание чл. 23, във вр. с чл. 22 от ЗПК и на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от 33Д да се осъди ответникът да заплати на ищеца сума в размер на
135,28 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за кредит
.../26.09.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
С молба вх. № 19969/22.01.2024г. ищецът е изменил предявения осъдителен
иск като е намалил размера му на 133, 08 лв., от които: 112, 19 лв.
представляващи неустойка и 20 , 89 лв. договорна лихва.
Ищецът твърди, че на 26.09.2022г. е сключил договор за паричен заем № ...
с „К“ ООД. Страните се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 500
лева, видът на вноската да е седмична, броят на погасителните вноски да е 27,
размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 6 от договора
1
било посочено, че заемателят се задължавал да предостави на кредитора едно
обезпечение физическо лице - поръчител и банкова гаранция, ипотека, особен
залог върху движима вещ, а в случай на непредоставяне на обезпечение, на
кредитополучателя щяла да бъде начислена неустойка в размер на 335,44 лв.
Ищецът погасил на 28.09.2022г. сума в размер на 200 лева, а на 29.09.2022г.
сума в размер на 435,28, с които плащания процесния кредит бил погасен
изцяло. Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1,
във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Също така е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 22 от ЗПК,
тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, че в нарушение на
императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване. Сочи, че липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР, което е в
пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1, във вр. с чл.
10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Твърди заобикаляне на закона по смисъла
на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Сочи разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК която
предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забава. Сочи, че с процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Освен това, тази клауза
била неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при
неизпълнение на задължения на кредитора да заплати необосновано висока
неустойка.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, но за съдебно
заседание взема становище за неоснователност на предявените искове и
представя копие от кредитното досие на ищеца по сключването на договор за
паричен заем № ... от 26.09.2022г.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2
от ЗЗД, евентуално пр. 3 от ЗЗД, чл. 22, във вр. с чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.10
от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК, както и чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
2
На ищеца е указано, че следва да докаже, че договора съответно
договорната клауза за гаранция е нищожна на заявените с исковата молба
основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона или
заобикалянето им, в условията на евентуалност, поради нарушаване на
добрите нрави.
По отношение на иска по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже
още, че процесната сума е излязла от патримониума на ищеца и е постъпила в
имуществения комплекс на ответника.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо
и правно отношение:
С договор за паричен заем № ... към искане № ..., сключен на 26.09.2022г. в
гр. София, заемодателят „К“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х...... е поел задължение да предостави на заемателя А. Г. А. с
ЕГН ********** от гр. София потребителски заем при следните параметри:
размер на заема от 500 лв.; размер на седмична погасителна вноска, платима в
понеделник от 20, 58 лв.; годишен процент на разходите от 49, 052 %; с 27
погасителни вноски и срок на договора от 27 седмици; месечен лихвен
процент от 3, 340%; първа и последна падежни дати съответно на 03.10.2022г.
и на 03.04.2023г.; без такса за усвояване и обща сума за плащане в размер на
555, 56 лв. Според договора, лихвеният процент е фиксиран за целия му срок.
Годишния процент на разходите е изчислен при вземане на следните
допускания: заемателят не дължи никакви допълнителни плащания – лихви,
такси, комисионни, застрахователни премии и др., които не са посочени в
договора за заем при неговото сключване. Съгласно чл. 3.3, ал.4 и ал. 5 от
договора, паричният заем се погасява от заемателят с плащания, съобразно
погасителния план към договора, а при изчисляване на ГПР не се взимат
предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора. Не се спори от страните, а и съгласно чл. 4, ал.1
от договора заемателят е получил заетата сума от 500 лв. при подписването
на договора. От документите, част от кредитното досие е видно, че заемателят
е отправил искане за сключване на договора на 26.09.2022г. и е запознат с
условията на договора с подписването на Стандартен европейски формуляр и
общи условия към договора. Съгалсно чл. 6 от договора, сключен между
страните по делото, той е следвало да бъде обезпечен с едно от следните
3
обезпечения, по избор на заемателя: ипотека мвърху недвижим имот, особен
залог върху движимо имущество, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал.2, т.4
от общите условия или ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като
заемателят е избрал последния вид обезпечение – издаване на ценна книга.
Съгалсно чл. 7, ал.1 от договора, в случай на забава на която и да е
погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на
законната лихва за забава, определена съгласно чл. 86, ал.2 от ЗЗД с ПМС за
всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до
неговото пълно погасяване. Съгласно чл. 8 от договора, ако заемателят не
предостави договореното в чл. 6 обезпечение в 3-дневен срок от сключването
му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.
10, ал.2, т.1 и т. 4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи
на заемателя неустойка в размер на 335, 44 лв., с начин на разсрочено
плащане, съгласно погасителния план към догорова. Ищецът не твърди, че е
предоставил на заемодателя обезпечението по чл. 6 – ценна книга, затова
заемодателят е поискал от него обезпеченията по чл. 10, ал.2, т.1 и т. 4 от
общите условия към договора за заем, а именно: две физически лица като
гаранти, към всяко от които са поставени редица условия като нетен размер
на осигурителния доход над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор,
да няма кредити към банки и финансови институции и др. или заемателят да
предостави безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период включващ време от сключването на договора за
заем до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска
по погасяването му и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва.
От изпълнената и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в изпълнение на договор № ... от 26.09.2022г.
ищецът е извършил две плащания – на 28.09.2022г. и на 29.09.2022г. на сума в
общ размер на 635, 28 лв., която е послужила за погасяване на следните
задължения: 500 лв. главница, 23, 09 лв. възнаградителна лихва и 112, 19 лв.
неустойка. При включване на параметрите главница и договорна лихва,
годишния процент на разходите по договора възлиза на 49, 15%, но при
включване и на неустойката годишният процент на разходите по процесния
договор е 986, 17%. Вещото лице е дало заключение още, че договора е
4
предсрочно погасен на 29.09.2022г., поради което срокът за ползване на
заетата сума е бил четири дни. За този период се дължи договорно-
възнаградителна лихва в размер на 2,20 лв.
При установеното във фактическо отношение, предявените искове са
основателни, поради следното:
Оспорената клауза на чл. 8 от договор за паричен заем № ... от 26.09.2022г.
е нищожна, тъй като противоречи и заобикаля законови разпоредби относно
формирането и максималния размер на годишния процент на разходите,
които е възможно да бъдат включени в договорите за потребителски кредити.
С процесният договор не е спазено императивното изискване на чл. 19, ал.4 от
ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Тъй като чл. 8 от процесния договор задължава
заемателят да плати неустойка в размер на 335, 44 лв. ако не предостави на
заемодателя едно от обезпеченията, предвидени в чл. 6 от договора или в чл.
10, ал.2, т.1 и т. 4 от неговите общи условия, а с този размер на неустойката
ГПР се увеличава от 49, 052% - съгласно договора на 986, 17% съгласно
съдебно-счетоводната експертиза, задължението уговорено за заемателят в
чл. 8 от договора противоречи на чл. 19, ал.4 от ЗПК и затова на осн. чл. 19,
ал.5 от същият закон клаузата на чл. 8 е нищожна.
Отделно от това, съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за
потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услугата е задължително условие за получаване на кредита. Съдът намира, че
уговорката за заплащане на неустойка в размер бизък до размера на
отпуснатия заем, влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. Заемодателят като не е включил
неустойката в размер на 335, 44 лв. към ГПР, е въвел потребителят в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
5
по договора и реалните разходи по кредита, които ще направи, което е
нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Тъй като процесният договор е потребителски, а в частта относно текста на
чл. 8 противоречи на посочените по-горе императивни разпоредби на закона
за потребителските кредити, както и ги заобикаля, в тази част следва да бъде
прогласен за нищожен и тъй като не е породил правни последици относно
заплащане на каквата й да е част от неустойката по чл. 8 от договора,
предявения иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД следва да се уважи.
Тъй като сумата от 112, 19 лв. платена като неустойка по договора се явява
платена без основание и искът по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен и
следва да се уважи. Искът по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан
и за сумата в размер на 20, 89 лв., представляваща разликата между погасения
размер на договорно-възнаградителната лихва от 23, 09 лв. и дължимият
такъв за четиридневния срок на действие на договора от 2,20 лв. След като за
четиридневното действие на договора, от деня на неговото сключване до деня
на прекратяването му чрез погасяване на задължението, се дължи
възнаградителна лихва в размер на 2,20 лв., разликата до платеното от 23, 09
лв. се явява платено без правно основание, извън уговореното с процесния
договор.
Не са налице сочените от ищецът основания за прогласяване нищожността
на договор № .../26.09.2022г. в цялост. Клаузите му, извън чл. 8, отговарят на
императивните изисквания на ЗПК, установени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, поради което изложените в исковата
молба съображения за прогласяване нищожността на договора в цялост са
неоснователни.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл.8 на сключения между
заемателят А. Г. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С....... и
заемодателят „К” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление: гр. Х...... договор за паричен заем № ... от 26.09.2022г., на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД, чл. 22, във вр. с чл. 10, ал.1, чл.
11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК, поради това, че същата
противоречи на закона и го заобикаля.
ОСЪЖДА „К” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х...... да плати на А. Г. А., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С......., по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от 33Д, сума в размер на 133,
08 лв., от които: 112,19 лв. неустойка и 20, 89 лв. договорна лихва, като
платени без правно основание по договор за паричен заем № ... от
26.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от съобщението, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7