РЕШЕНИЕ
№ 931/25.02.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14268 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „М.д.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане от ответника на сумата от 19,00 лв., платена на 18.06.2015 г.
без основание такса за възстановяване на ел. захранване на обект на потребление
находящ се в гр. В., ж.к. „Вл.
В.“ бл. * с абонатен № *
и клиентски № *, като вземането е прехвърлено от абоната М.Р.Д.,
ЕГН: ********** на ищеца с договор за цесия от 22.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението –
26.07.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, която сума е
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата си молба ищцовото
дружество, чрез адв. Кр.
Т., твърди, че договор за цесия от 22.07.2019 г. е
придобило процесното вземане за сумата от 19,00 лв., представляваща,
платена на * г. без основание стойност за възстановяване
на ел.захранване на обект с абонатен * и клиентски № *
титуляр на партидата М.Р.
Д., за което била издадена фактура ТП № *
г.
Поддържа, че процесната сума е платена без основание.
Сочи, че ответното дружество не генерира разходи при прекъсване и възобновяване
на електрозахранването , в случаите, в които същото е било преустановено по
вина на потребителя, тъй като услугата се извършвала от „Ел.С.“
АД. Твърди се, че клаузата на чл. 37, ал.1, изр.2 от ОУ, която предвижда
заплащане на такава такса, противоречи на чл.122-124 от ЗЕ, които не предвиждат
като условие за възстановяване на снабдяването да се заплаща такса от
потребителя. Сочи, че е налице ограничаване на правата на потребителя,
произтичащи от закон и нормата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 от ЗЗП,
както и по смисъла на чл.143, т.18 от ЗЗП. Излага , че при наличие на договор
между дружеството и потребителя следвало да се докаже неизпълнение на задълженията,
виновно поведение на потребителя и вреди за дружеството по вид и размер.
Потребителят бил поставен в неравноправно положение като се позволявало на
доставчика да изисква предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер за
възстановяване на снабдяването. Такива клаузи били неравноправни, а доколкото
не били индивидуално договорени били нищожни. Налице било нарушение на
колективните потребителски интереси по чл. 186, ал.2, т.1 от ЗЗП с наличието на
клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение
залегнал в ЗЗП и на принципа на защита на интересите на потребителите при
търговията с електрическа енергия по чл.2,ал.2 от ЗЕ. По изложените съображения
моли предявения иск да е уважен. Претендира присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Е.П.” АД е депозирал писмен отговор на
исковата молба, чрез адв. Н.Г., в който се изразява становище за
неоснователност на иска. Излага, че прекъсването на електрозахранването е
изцяло вследствие на виновното изпълнение на договорните задължения от страна
на абоната. Твърди, че захранването на праводателя на
ищеца е било прекъснато поради неплащане
в срок на ел. енергията по Фактура № * г. на стойност 157,45 лв. Това просрочие
продължило повече от 20 дни и съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП, ответното
дружество има право да поиска от Ел. С. АД да прекъсне или ограничи преноса
на ел.енергия, ако битов клиент е в просрочие с 20 дни
в изпълнение задължението си за плащане на текущите си задължения. Съгласно чл.
37 от ОУ ответното дружество изисква възстановяване на преноса след отпадане на
основанията за прекъсването му. В тази връзка се сочи, че възстановяването се
извършва след заплащане на цена съгласно ценоразпис, включваща всички направени
разходи по прекъсване и възстановяване на продажбата, изискващо технически
изпращане на екип от служители на адреса на потребление. Тези разходи се сочи,
че не се реализират от ответника, а от ЕРП. Твърди въпросната такса да има
характер на мрежова услуга, поради което и на основание чл. 28, ал.1 от ПТЕЕ
цената на мрежовите услуги се заплаща на крайния снабдител. Оспорва клаузата на
чл. 37 от ОУ да противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, респ. чл. 143, т.2, т. 18 от ЗЗП.
Твърди, че таксата е предвидена в ценоразпис, който е публичен и всеки абонат е
запознат със съдържанието му. Клаузата се сочи да въвежда реализиране на
гражданска отговорност по повод виновно неизпълнение на договорно задължение и
затова не съдържа уговорка във вреда на потребителя, нито пък ограничава
правата му по ЗЕ. Освен това в чл. 52, ал. 2 от ПЕЕЕПП е предвидена възможност
в 30-дневен срок от влизане в сила на ОУ, несъгласните с тях клиенти да внесат
писмено заявление, в което да предложат специални условия, каквото от абоната в
случая не е подавано. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
Претендира и разноски.
В о.с.з.
страните се представляват от процесуалните си представители, чрез които
поддържат изразените позиции по спора.
За да се произнесе по спора съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Искът по
реда на чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, предявен в преклузивния
срок след издаване на Заповед № * г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ * г. на Районен съд – В. в хипотезата на чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК въз основа на постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
възражение срещу сумите, инкорпорирани в нея.
Не е спорно
между страните, че М.
Р.Д. е потребител на ел. енергия с обект на
потребление, находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В.“ бл. * с абонатен № *
и клиентски № *. Следователно е страна
по договор за доставка на ел. енергия, обвързан от ОУДПЕЕ.
Установява
се от извлечение за фактури и плащания, че на 18.06.2015 г. /л. 9/, абонатът е
платил на ответното дружество сумата от 19,00 лв., представляваща такса за
възстановяване на ел. захранване, за което е издадена фактура ТП № *
г.
На * г. между М.Р.
Д., като цедент и ищеца- цесионер е
сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който потребителят е
прехвърлил на ответника вземането си от „Е.П.П.” АД в
размер на сумата от 19,00 лв., представляваща платена на * г. без основание стойност за възстановяване
на ел. захранване на обект с кл. № *, за която сума е издадена фактура ТП № *
г. за сума от 19,00 лв. С уведомление от цедента, чрез пълномощник Кр.Т.,
ответното дружество бива уведомено за така извършената цесия.
Длъжникът е
получил уведомлението изпратено му по електронна поща на * г.
Предвид
изложеното и липса на възражения от ответното дружество следва да се приеме
валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и
съответно обуславя и активната материално правна легитимация на ищеца. Новият
кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е
настъпило и частно правоприемство, като вземането е
преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното.
При така
установените безспорно факти, единственият спорен между страните въпрос е
правен- има ли основание ответното дружество да начислява такса за
възстановяване на ел.захранване прекъснато по вина на потребителя.
Съгласно чл.
37, ал.1 от ОУ за продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с
решение * г. на ДКЕВР обнародвани и влезли в сила за
потребителите, ответното дружество изисква от „Е.- Пр. Мр.“ АД
възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за
прекъсването, като продажбата се възстановява, след като клиентът заплати на
дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени
разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. В
ценоразпис на услуги предлагани от дружеството в сила от * г. е предвидено, че за услугата
възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат за неплатена ел. енергия
от електромер дължимата цена е в размер на 19,00 лв. Плащането й е условие за
извършване на услугата.
Хипотезите,
в които операторите на електропреносните и
електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват подаването на ел.
енергия са изрично регламентирани в нормите на чл. 122 - 124 от ЗЕ. Действително,
както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 от ЗЕ предвижда, че това е
възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по договора
за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно заплащане
на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Съгласно чл. 124 от ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси и
възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по
повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване
на ел. захранването. Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали
причините наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно предприятието да
реализира разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на
потребителя не може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото
му от закона задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв вид
спорни отношения по повод реализиране договорната отговорност на потребителя за
вреди, да има, както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното
предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени
от предприятието и то презумптивно само по размер.
Извън това, безспорно е, че фактически дейността по възстановяване се
осъществява от „Ен.- Пр. Мр.“ АД, което прави изначално неопределени по
вид разходите, които ответникът реализира за тази дейност. В заключение, съдът
приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 от ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т.18 от ЗЗП, защото
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност
на доставчика едностранно да определя дължимост на
обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването.
И доколкото клаузата не е уговорена индивидуално, тя се явява и и нищожна на
основание чл.146 от ЗЗП (така Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. № 990/2015 г.
на ВКС, I т.о.). Доводите на ответника, че въпросната такса се дължи, защото
всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а е такса за
възстановяване на продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени.
Принципно прекъсването на ел. захранването не води до прекратяване на
продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на
доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за това,
изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от
това да носи договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването за
заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по
естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и
законово задължение скрепено в чл. 124 от ЗЕ. Тази цена няма и характер на
мрежови услуги, доколкото легалното определение на това понятие дадено в чл.2
т. 8 ОУ, т. 7 от ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и закона е, че те
означават достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната
и електроразпределителната мрежа. Изрично в чл. 37 от ОУ е посочено, че
въпросната цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия.
С оглед
нищожността на клаузата, платената от цедента М.Р.
Д. сума като цена на услуга за възстановяване на ел.
захранването се явява дадена без основание, поради което подлежи на връщане, а
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този
изход на спора, в полза на ищеца „М.д.“ ЕООД следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски в размер на 325,00 лв. за настоящото
производство и 325,00 лв. за производството по ч.гр.д. № * г. на
Районен съд – В., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „Е.П.” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, дължи на „М.д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 19,00
лв., платена на * г. без основание
такса за възстановяване на ел. захранване на обект на потребление находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В.“
бл. * с абонатен № *
и клиентски № *, като вземането е прехвърлено от абоната М.Р.Д.,
ЕГН: ********** на ищеца с договор за цесия от 22.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 26.07.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, която сума е
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „М.д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, сумата 325,00 лв., представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 325,00 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: