РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Бургас, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120104116 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Р. К., ЕГН **********,
адрес: * срещу „Транс експрес ойл“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от М.В.. Иска се осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от общо 8430 лева, представляваща извънреден труд за работа на почивни дни и
официални празници за месеците май, септември, октомври и декември 2019 г., за месеците
януари, февруари, март, април, май, юни и декември 2020 г., за месеците януари, февруари,
март, април, май и декември 2021 г. и за месеците януари, февруари, март и април 2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 27.06.2022 г.
до окончателно й плащане. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 1261,86 лева сборна мораторна лихва върху всяка от дължимите суми от датата на
падежа (25-то число на следващия месец, за който се дължи) до 26.06.2022 г.
Сочи се, че на 20.08.2007 г. между страните е сключен трудов договор, по силата
на който ищецът е изпълнявал длъжността „*”. С допълнително споразумение от 01.11.2019
г. е променено наименованието на длъжността в „*“, като е уговорено основно месечно
възнаграждение в размер на 1700 лева и 204 лева допълнително възнаграждение за
професионален стаж и опит. Със заповед от 27.04.2022 г. трудовото правоотношение било
прекратено. През цялото време, докато ищецът работил в дружеството, полагал труд и в
почини дни, както и на официални празници. За положения извънреден труд не му се
плащало допълнително. Моли съда да уважи исковете и му присъди съдебно-деловодни
разноски.
1
Oтветното дружество чрез процесуален представител е посочило, че не
оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка досежно съществуването на
трудово правоотношение между страните и факта на прекратяването му. Оспорило е
обстоятелството, че на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд. Той е бил
длъжен, но не е подал нито един отчет до счетоводството и човешки ресурси за
отработеното от него време в почивни и празнични дни.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност за претенцията за
положен извънреден труд, отнасяща се за 04.05.2019 г. в размер на 152 лева.
Моли съда да отхвърли исковете. Иска присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 150 във вр. с чл. 262 КТ и чл.
86 ЗЗД.
Между страните не е спорно обстоятелството, че е било налице трудово
правоотношение, което е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ поради
съкращаване на щата, считано от 27.04.2022 г. В трудовия договор е уговорено основното
месечно възнаграждение в размер на 400 лева, а в допълнителни споразумения към
трудовия договор възнаграждението е увеличено - от 09.06.2014 г. на 1400 лева плюс
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 84 лева, от
01.04.2017 г. – 1600 лева плюс 144 лева, от 01.01.2019 г. – 1600 лева плюс 176 лева, от
01.11.2019 г. – 1700 лева плюс 204 лева. Уговорено е работно време от 8 часа.
Съдът намира предявените искове за заплащане на положен извънреден труд през
почивни дни и на официални празници за частично основателни.
По делото не се събраха доказателства, които да установят по категоричен начин,
че ищецът е полагал извънреден труд в ответното дружество през всеки от посочените от
него периоди и за конкретизираното времетраене, въпреки разпределената от съда
доказателствена тежест в тази насока. В тежест на работника е да установи завишаването на
месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички
доказателствени средства.
В случая са събрани гласни доказателства – показания на свидетеля А.Р., който е
посочил трудовите задължения на ищеца. Той е заявил, че работата му се е състояла в това
да упражнява контрол по зададени заявки, по осъществяваше на връзка с работници и с
външни клиенти, които използват транспорт на фирмата, по следене на сайта на Апи за
пътната обстановка. Следобед имал работа по организиране на транспортния процес,
описвал курсовете по коли, горива, клетки и по бензиностанции. След изготвяне на заявката
в екселски файл той се изпращал до всички обекти, всички регионални мениджъри и
собственика на фирмата за това какво ще правят на следващия ден колите като заявка.
2
Накрая се изпращали имейли на всички автомобили, които ще имат курсове за съответния
курс. Свидетелят е посочил, че през почивните дни и празниците работата била в пъти
повече, защото хората пътували повече и бензиностанциите продавали повече гориво.
Последните години, когато настъпила епидемиологичната обстановка, се налагало
организацията и контролът да бъдат извършвани ежедневно, с цел да няма спрели обекти и
рентабилността на курсовете да не спада. Работата на Р. и К. била свързана – първият
изтеглял нужната информация за заявка, обработвал екселски файл, който изпращал на К., и
неговата работа започвала. Свидетелят Г. също е описал по подобен начин организацията на
работата на К..
Вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза е пояснило, че след
като К. получи файл с разпределението в коя бензиностанция, колко тона и кой вид гориво
трябва да се зареди, изготвя разпределение по коли и шофьори кои бензиностанции трябва
да заредят, като организира оптимални маршрути на колите. След това изпраща тези заявки
на шофьорите или в София. Вещото лице е посочило за всяка конкретна дата, посочена в
исковата молба, какви файлове са открити при ищеца и ответника, с техните имена и дата и
час на създаване, както и изпратени от ищеца имейли. В изготвената допълнителна
експертиза вещото лице П. е посочило кога К. е приемал таблици – екселски файлове от
колегата си Р., върху които е следвало да работи, и в колко часа е изготвял по тези таблици
своите заявки. Установи се от допълнителната експертиза, че за повечето от изследваните
дати файловете са изготвяни предходен ден, като тази допълнителна експертиза почти не
носи информация за положен от К. труд на посочените в исковата молба дати.
Съдът, като взе предвид изложеното от вещото лице по дати и часове относно
изработени файлове от страна на ищеца и изпратени имейли съобразно спецификата на
работата му, изложена по-горе, намира, че не за всички дати, посочени в исковата молба, се
доказва по несъмнен начин, че ищецът е работел.
Датите, за които не се доказва извършване на дейност от ищеца, са следните:
22.09.2019 г., 24.05.2020 г., 27.12.2020 г., 01.05.2021 г., 22.05.2021 г, 24.05.2021 г., 04.12.2021
г., 19.12.2021 г., 26.12.2021 г., 30.01.2022 г., 13.02.2022 г.
Относно 23.12.2019 г. и 26.06.2020 г. дните не са почивни, нито са официални
празници, поради което не се дължи заплащане за работа в същите като за извънреден труд.
За останалите посочени в исковата молба дати се установява посредством
изложеното в съдебно-техническата експертиза, че ищецът е работил – изготвял е заявки,
изпращал е имейли, което е и основното му трудово задължение. Дните са почивни или
празнични, като от експертизата може да се установи приблизително времето на полагане на
труд. Като сумира времето на работа на ищеца, видно от посочените в експертизата часове,
в които последно е правено изменение във файловете, открити при ищеца, както и часовете
на изпращаните от него имейли, съдът установи, че К. е работил общо 67 часа в почивни дни
(събота и неделя) и 23 часа на официални празници. Не се доказва според настоящия
съдебен състав, че на тези дати, когато е пращал заявките и имейлите, К. е работел през
целия ден. Свидетелят Ж., охранител на сградата, е заявил, че по време на ковид-епидемията
3
ищецът не е идвал на работа всекидневно, а е работел повечето време дистанционно.
Свидетелят Р. също е потвърдил това, като е посочил, че с ищеца могат да работят
навсякъде, където имат компютър и интернет. Ето защо и съдът намира, че К. в посочените
почивни дни и на официални празници действително е работел, но това е ставало явно
дистанционно, като през останалата част от деня той не е полагал повече труд, поради което
и му се дължи възнаграждение само за часовете, за които категорично се установява по
делото, че е работел. За останалите часове, след като не е доказано по безсъмнен начин, че
ищецът е полагал извънреден труд в ответното дружество, и по 8 часа на ден, исковата
претенция следва да се отхвърли като недоказана.
Съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 КТ увеличението за положен
извънреден труд се изчислява в размер на 75 на сто за работа през почивните дни, а на
официални празници – 100 на сто. В ал. 2 на същия член е предвидено, че „когато не е
уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото
възнаграждение, определено с трудовия договор“ (чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ). Увеличението за
извънреден труд се изчислява на базата на основната работна заплата плюс допълнителни
възнаграждения с постоянен характер (в случая възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит), уговорени в трудовия договор. В случая не е установена друга
уговорка между страните, поради което за база следва да се вземе уговореното в трудовия
договор и допълнителните споразумения към него трудово възнаграждение. Съдът направи
съответните изчисления на трудовото възнаграждение на ищеца почасово за всяка от
годините, предмет на исковата молба, и взе предвид уговорките на страните относно
размера на основното трудово възнаграждение и допълнителното такова за трудов стаж и
опит, посочени в приложените по делото трудов договор и допълнителни споразумения към
него. За периода 01.01.2019 г. – 31.10.2019 г. възлиза на сумата 11,10 лева, за периода
01.11.2019 г. – 27.04.2022 г. – 11,90 лева на час. Не се установява уговореното и получавано
от ищеца трудово възнаграждение да е било в различен от посочения в допълнителните
споразумения от 01.01.2019 г. и 01.11.2019 г. споразумения, поради което при изчислението
съдът взема за база тях, съобразно разпоредбата на чл. 262, ал. 2 КТ.
Следва да се обсъди направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за погасяване на претенцията за заплащане на извънреден труд, положен на
04.05.2019 г., по давност. Възражението е основателно. В трудовия договор, сключен между
страните, не е уговорен падеж за заплащане на ежемесечното трудово възнаграждение, а е
посочено единствено, че възнаграждението се заплаща ежемесечно. Страните обаче
очевидно не спорят по въпроса, доколкото в исковата молба претенциите за заплащане на
обезщетение за забава върху всяко месечно възнаграждение за извънреден труд са
формирани за период от 25-то число на следващия на този, за който се дължи
възнаграждението, месец до подаване на исковата молба. Т.е. падежът на задължението за
заплащане на възнаграждение за 04.05.2019 г. е бил на 25.06.2019 г., а исковата молба е
депозирана на 27.06.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. а ЗЗД „вземанията за
възнаграждения за труд се погасяват с кратка тригодишна погасителна давност“. Поради
4
това и вземането за възнаграждение за извънреден труд, положен на 04.05.2019 г., е
погасено по давност и искът за заплащането му следва да се отхвърли на това основание.
Предвид изложеното по-горе, съдът установи, че размерът на възнаграждение за
положен от ищеца труд в почивни дни за периода 07.09.2019 г. – 03.04.2022 г. вкл. възлиза
на сумата 1341,72 лева, а за положен труд на официални празници за същия период – 547,40
лева.
Ето защо и искът следва да се уважи само за часовете, в които категорично се
установява по делото, че ищецът е полагал труд, до размера от 1916,12 лева, а за останалите
такива до пълния претендиран размер от 8430 лева искът следва да се отхвърли като
недоказан, доколкото не е установено К. да е полагал труд през целия ден и за всички дати,
описани в исковата молба.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД и като направи съответните изчисления в
онлайн калкулатор, съдът установи, че размерът на дължимата лихва за забава от падежа на
всяко задължение и съобразно искането на ищеца (25-то число на следващия на този, за
който се дължи възнаграждението, месец) до подаване на исковата молба възлиза на сумата
от общо 338,33 лева. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1261,86
лева искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът не дължи държавна такса за делото,
поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
държавата по сметка на БРС сумата от 126,64 лева, представляваща държавна такса върху
уважените размери на исковете. Ответното дружество следва да заплати и възнаграждение
за вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 116,31 лева
съразмерно на уважената част от исковете.
На ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 223,31
лева съразмерно на уважената част от исковете.
На ответника също се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете в размер на 1243,17 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Транс експрес ойл“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от М.В., да заплати на М. Р. К., ЕГН **********, адрес: *,
сумата от общо 1916,12 лева (хиляда деветстотин и шестнадесет лева и дванадесет
стотинки), представляваща извънреден труд за работа на почивни дни и официални
празници за месеците септември, октомври и декември 2019 г., за месеците януари,
февруари, март, април, май, юни и декември 2020 г., за месеците януари, февруари, март,
април, май и декември 2021 г. и за месеците януари, февруари, март и април 2022 г., сума в
5
размер на 338,33 лева (триста тридесет и осем лева и тридесет и три стотинки) сборна
мораторна лихва върху всяка от дължимите суми от датата на падежа (25-то число на
следващия месец, за който се дължи) до 26.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба на 27.06.2022 г. до окончателно й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над уважения размер до пълния претендиран
от 8430 лева, както и иска за обезщетение за забава над уважения размер до пълния
претендиран от 1261,86 лева.
ОСЪЖДА „Транс експрес ойл“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от М.В., да заплати на М. Р. К., ЕГН **********, адрес: *
сума в размер на 223,31 лева (двеста двадесет и три лева и тридесет и една стотинки)
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. Р. К., ЕГН **********, адрес: * да заплати на „Транс експрес ойл“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от М.В., да заплати
на М. Р. К., сума в размер на 1243,17 лева (хиляда двеста четиридесет и три лева и
седемнадесет стотинки) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Транс експрес ойл“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от М.В., да заплати по сметка на Бургаския районен съд
сумата от 242,95 лева (двеста четиридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща дължимата за производството държавна такса (126,64 лева) и
възнаграждение за вещото лице (116,31 лева) съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6