№ 17
гр. Е., 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на двадесет и първи януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20224130100401 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл. 108 -
ревандикационен иск и чл. 109 от ЗС - негаторни искове.
Постъпила е искова молба от Н. И. Д. от гр. С. против В. К. В. от гр.
С.. В същата се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот,
съставляващ ПИ с пл. № 41 в кв. № 8 по плана на с. К., общ. Е., състоящ се от
дворно място с площ 1300 кв. м., заедно с жилищна сграда и спомагателни
постройки. Правото си на собственост същата установява с НА № 95, том I,
рег. № 350, дело № 91/05.02.2007 г. на нотариус Й. Ц. с рег. № *** в регистъра
на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Е., с който било
признато правото на собственост на баща й И. Н. П., на когото последната
била единствен наследник по закон. Ответницата била собственик на съседния
на ищцата имот, а именно ПИ с пл. № 43 в кв. 8 по плана на с. К., общ. Е.,
който се намирал от южната страна на имота на ищцата.
На 31.03.2021 г. било извършено трасиране, означаване и
координиране на притежавания от ищцата недвижим имот, като били
определени реалните координатни точки, очертаващи границите на имота. За
целта бил съставен Протокол от 31.03.2021 г. от правоспособен геодезист инж.
Т. Т.. При тази дейност се установило, че в нарушение на предвидената
дворищно-регулационна граница оградата, разделяща имота на ищцата и този
1
на ответницата, била изместена на север. По този начин ответницата
неправомерно навлязла навътре в имота на ищцата, поради което следвало да
измести оградата в посочената зона, като я съобрази изцяло с извършеното
трасиране на определените координатни точки, очертаващи действителната
дворищно-регулационна граница между двата имота.
Ищцата излага, че в нарушение на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ в имота на
ответницата от северната част на жилищната сграда било извършено
допълнително застрояване, което не било съобразено с предвиденото най-
малко три метра разстояние – отстояние от имотната граница. Така
извършеното допълнително застрояване към жилищната сграда
представлявало незаконен строеж, което не било съобразно с предвижданията
на действащия устройствен план, като нямало съгласувани инвестиционни
проекти, нито разрешение за строеж.
На следващо място, върху дворищно-регулационната граница
между имотите на страните била изградена септична яма, която обслужвала
съседния, т. е. на ответницата имот. Половината от тази септична яма
попадала в имота на ищцата. Септичната яма също представлявала незаконен
строеж и ограничавала правото й на собственост, което било недопустимо.
Ищцата счита, че така изградените незаконни строежи следва да
бъдат премахнати, както и изградената септична яма. Същата правила опити
да уреди по доброволен път възникналия спор с ответницата, но не постигнала
резултат. На следващо място, ищцата излага, че е потърсила съдействие от
Община Е., като депозирала жалба, въз основа на която кметът на Община Е.
издал Заповед № РД.02.15-461/30.06.2021 г., с която назначил комисия да
извърши проверка на място в с. К., общ. Е.. ОпредЕ. била дата на проверката -
09.07.2021 г., но на посочената дата ответницата не се явила и проверката била
осуетена. След тази дата кметът на Община Е. не предприел никакви действия
по депозираната жалба. С оглед на изложеното, ищцата счита, че за нея е
налице правен интерес от предявяване на съответните вещни искове.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да определи
точната граница между ПИ с пл. № 41 в кв. 8 по плана на с. К., общ. Е., нейна
собственост, и ПИ с пл. № 43 в кв. № 8 по плана на с. К., общ. Е., собственост
на ответницата, като осъди последната да премести оградата съобразно
опредЕ.та от експертизата граница между двата имота. Да осъди ответницата
2
да премахне незаконните строежи, които ограничават правото й на
собственост. Претендира направените разноски по делото.
С допълнителна молба ищцата е уточнила първоначалната такава,
като е описала процесния имот, нейна собственост, и този на ответницата,
съобразно актуално им състояние, както следва:
1. ПИ с пл. № 41, за който е отреден УПИ, съставляващ парцел №
III-41 в кв. 8 по плана на с. К., общ. Е., състоящ се от дворно място с площ
1300 кв. м., заедно с жилищна сграда – плевник (второстепенна постройка) и
спомагателни постройки, при граници: улица, ПИ с пл. № 43, ПИ с пл. № 40,
ПИ с пл. № 26, ПИ с пл. № 27 и ПИ с пл. № 42, собственост на ищцата, и
2. ПИ с пл. № 43, за който е отреден УПИ, съставляващ парцел №
IV-43 в кв. 8 по плана на с. К., общ. Е., състоящ се от дворно място с площ от
505 кв. м., заедно с жилищна сграда и спомагателни постройки, при граници:
улица, ПИ с пл. № 40 и ПИ с пл. № 41, собственост на ответницата.
Със същата допълнителна молба ищцата е посочила, че процесните
имоти се намират в урбанизираната територия, за която все още няма одобрена
кадастрална карта, тъй като последната е в процес на изработване. На
следващо място, уточнена е квадратурата от поземления имот на ищцата,
която неправомерно е завзета от ответницата чрез преместване на оградата на
север от имота на последната, а именно около 16 кв. м., която площ е в зоната
между действителната имотна/дворищно-регулационна граница, опредЕ.
между координатни точки 1 и 2, съгласно Протокол от 31.03.2021 г. за
трасиране, означаване и координиране и оградата в същата зона, разделяща
двата имота – този с пл. № 41 и този с пл. № 43, както и около 15 кв. м., която
площ е в зоната между действителната имотна/дворищно-регулационна
граница, опредЕ. между координатни точки 5 и 6, съгласно Протокол от
31.03.2021 г. за трасиране, означаване и координиране и оградата в същата
зона, разделяща двата имота – този с пл. № 41 и този с пл. № 43. Освен това,
ищцата е конкретизирала, че незаконно извършените строежи от ответницата
са в собствения й поземлен имот с пл. № 43, а именно две бани и две
тоалетни, свързани със септична яма, като последната е разположена на
имотната граница между двата процесни имота, като сепчината яма обслужва
имота на ответницата и се намира на дворищно-регулационната граница,
разделяща двата имота, като половината от нея попада в имота на ищцата.
3
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата В. К. В., чрез адв. Г. Н., в която се взема следното
становище:
На първо място, се излага, че предявеният иск по чл. 109а от ЗС е
недопустим, тъй като имотите на страните са уредени с влязъл в сила
устройствен план. Нормата на чл. 109а от ЗС намира приложение при наличие
на две предпоставки: Първо, когато се касае до съседни имоти, намиращи се
извън регулация, и второ, ако границите на двата съседни имота извън
регулация е неясна, неизвестна или спорна. В конкретния случай, не е налице
първата предпоставка, тъй като имотите на страните са в регулация и съдът не
е компетентен да установява точното местоположение на тези граници. По
тази причина счита, че предявеният иск по чл. 109а от ЗС е недопустим и
производството по него следва да бъде прекратено, като цитира трайно
установена съдебна практика на ВКС.
В отговора се излага, че предявените искове по чл. 108 и чл. 109 от
ЗС са процесуално допустими, като исковата молба отговаря на изискванията
на чл. 127 от ГПК и чл. 128 от ГПК за редовно предявен иск. Оспорва
предявените искове и моли съда да ги отхвърли изцяло. Заявява, че страните
по делото действително са собственици на два ПИ, намиращи се в с. К., общ.
Е., като ищцата е собственик на ПИ № 41 в кв. 8 по ПУП на с. К. общ. Е., а
ответницата е собственик на ПИ № 43 в кв. 8 по ПУП на с. К., общ. Е.. Със
Заповед № 4289/15.07.1948 г. е одобрен дворищно-регулационният план на с.
К., общ. Е., който е действащ понастоящем. Регулацията не е приложена и
имотите се владеят съобразно имотните им кадастрални граници.
Процесуалният представил на ответницата счита, че ищцата следва да изясни
в отклонение на коя граница е изградена оградата - регулационната или
дворищната. В действителност, оградата между двата имота е изградена по
кадастралната (дворищната) граница между тях съгласно кадастралната
основа, отразена в действащия за имотите ПУП. Оградата е поставена по този
начин, тъй като регулацията не е приложена и имотите се владеят съобразно
кадастралните, а не регулационните си граници. В този смисъл, ако ищцата
заявява, че има нарушение на дворищно-регулационната граница и има
предвид дворищната такава, оспорва твърденията й като неверни. Оградата
напълно съвпада с имотната граница между ПИ № 41 и ПИ № 43 и не е
4
налице навлизане от страна на ответницата в имота на ищцата. Последното
налага извода, че не са налице основания за уважаване на претенцията за
преместване на оградата и предаване на владението върху претендираните
части от земята. Ако ищцата заявява, че има нарушение на дворищно-
регулационната граница и има предвид регулационната такава, то в
действителност оградата не съвпада с регулационната линия, разделяща двата
имота. Това обаче е така, защото регулационният план не е приложен и
липсват основания ответницата да построи ограда там, където е границата на
урегулирания поземлен имот. Оспорва твърденията на ищцата, че в имота има
изградени две бани, две тоалетни и септична яма, които са незаконни строежи.
Заявява, че незаконни строежи има в имота на ищцата, а всички постройки в
нейния имот са законно построени при спазване на нормите, действащи към
момента на изграждането им. Спазено е и изискването за отстояние на
постройките между границите на имотите, а септичната яма напълно попада в
имота на ответницата.
Ответницата оспорва твърдението на ищцата, че е причина за
настоящия спор. Заявява, че винаги е имала желание отношенията между
страните да са в рамките на добрия тон, както и е правила предложение за
сключване на спогодба. Счита, че предявените искове по чл. 108 и чл. 109 от
ЗС са неоснователни. По отношение на предявения иск с правно осн. чл. 109а
от ЗС счита, че по отношение на него производството по делото следва да
бъде прекратено.
С допълнителна молба ищцата Н. И. Д., чрез адв. В. С., е уточнила
първоначалната такава, като заявява, че оттегля заявената претенция по реда
на чл. 109а от ЗС за определяне на границата между съседните имоти, както и
оттегля искането за осъждане на ответницата за премахване на строежите,
описани в исковата молба на осн. чл. 50 от ЗС. Поддържа претенцията си с
правно основание чл. 108 от ЗС и с правно основание чл. 109 от ЗС.
С допълнителна молба ищцата Н. И. Д., чрез адв. В. С., е уточнила
първоначалната такава, като заявява, че спорната ограда е поставена в
отклонение на дворищната граница, която преминава между двата имота.
Оградата била преместена от ответницата и не съвпадала с регулационната
линия и с дворищната граница. Поддържа искането си за премахване на
септичната яма. Поддържа претенцията си по чл. 109 от ЗС.
5
С оглед направените уточнения от страна на ищцата ответницата В.
К. В., чрез пълномощника си адв. Г. Н., е депозирала становище, от което е
видно, че не се противопоставя във връзка с изявлението за оттегляне на иска
по чл. 109а от ЗС. Моли съда да прекрати производството по делото в тази му
част, като претендира разноски по делото. Освен това, заявява, че не възразява
срещу оттеглянето на иска за премахване на строежите, описани в исковата
молба, а те са две бани, две тоалетни и септична яма, свързана с тях. Моли
съда да прекрати производството по делото и в тази му част. Счита, че след
оттегляне на посочените по-горе искове, ищцата няма възможност с молбата
си от 07.12.2023 г. да поддържа искането си за премахване на септичната яма.
Същото следва да бъде третирано, като нов иск. Навежда, че претенцията на
ищцата с правно основание чл. 108 от ЗС е неясна и неконкретизирана. Счита,
че исковата молба не е изправена, въпреки дадените указния.
В съдебно заседание ищцата Н. И. Д. се явява лично и адв. М. С..
Двамата поддържат депозираната искова молба. Пълномощникът на ищцата
уточнява, че спорният участък е с площ от 15 кв. м., който е завзет от
ответницата преди около три години, като е преместена оградната мрежа,
малката входна врата и е изкопана септичната яма. На границата с този спорен
участък, ответницата построила пристройка с общ скатен покрив, която не
попада в този спорен участък, но е на самата граница и нарушава отстоянието,
което е съществувало между оградата и сградата.
В съдебно заседание ответницата В. К. В. се явява и с адв. Г. Н..
Двете поддържат депозирания отговор на исковата молба.
С Определение от 04.04.2024 г. по гр. д. № 4041/2022 г. по описа на
Районен съд – Е. е прекратено производството по делото относно предявения
иск от ищцата Н. И. Д. против ответницата Васелина К. В. с правно основание
чл. 109а от ЗС, както и негаторния иск с правно основание чл. 109 от ЗС за
премахване на постройките – две бани и две тоалетни.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 9400-
17234/25.08.2021 г. на Община С., И. Н. П. е починал на **.**.**** г. и е
оставил като законен наследник дъщеря си Н. И. Д. – ищцата по делото.
6
От НА № 95, том I, рег. № 350, дело № 91/2007 г. на нотариус Й. Ц.
с № *** в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен
съд – Е., И. Н. П. е признат за собственик на основание давностно владение и
наследство на следния поземлен имот, находящ се в с. К., общ. Е., а именно:
жилищна сграда, второстепенна сграда и дворно място, цялото от 1300 кв. м.,
съставляващо пл. № 41 по плана на с. К., общ. Е., при граници на поземления
имот: улица, Д. К. С.а, наследници на П. И., С. М. К., наследници на Д. Ст. Д.
и С. М. К., като за поземления имот е отреден УПИ III-41 в кв. 8 по плана на с.
К., общ. Е., като регулационните отношения не са уредени.
Видно от удостоверение с рег. № АО.01.03-5/07.02.2023 г. на
Община Е., на името на наследници на И. Н. П. се води следния поземлен
имот в с. К., общ. Е., а именно: жилищна сграда, плевник (второстепенна
постройка) и дворно място, цялото от 1300 кв. м., съставляващо поземлен
имот пл. № 41, при граници на поземления имот: улица, поземлен имот пл. №
43, поземлен имот пл. № 40, поземлен имот пл. № 26, поземлен имот пл. № 27
и поземлен имот пл. № 42, като за поземления имот е отреден УПИ III-41 в кв.
8 по плана на с. К., общ. Е., като регулационните отношения не са уредени.
По делото са представени скица № 04.03.02-276/31.08.2021 г. на
Община Е. и скица № 04.03.02.29/31.01.2023 г. на Община Е., от които се
констатира актуалното състояние на процесния имот, собственост на ищцата,
към настоящия момент.
Видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. №
**********/27.08.2021 г. на Община Е. и удостоверение за данъчна оценка с
изх. № **********/07.02.2023 г. на Община Е., данъчната оценка на
процесния имот, собственост на ищцата, е в размер на 3821.20 лв.
По делото са представени Протокол за трасиране, означаване и
координиране на пл. № 41, кв. 8 по плана на с. К., общ. Е. от 31.03.2021 г. и
приложените към него координатна система БГС 2005 и регистър на
координатните точки, обяснителна записка и скица № 04.03.02.204/08.09.2020
г. на Община Е..
От НА № 157, том I, рег. № 653, дело № 139/2014 г. на нотариус Й.
Ц. с № *** в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен
съд – Е. се установява, че ответницата В. К. С.а е закупила следния поземлен
имот, находящ се в с. К., общ. Е., а именно: дворно място, цялото от 505 кв. м.,
7
съставляващо поземлен имот пл. № 43, заедно с построената в него жилищна
сграда, при граници на поземления имот: улица, поземлен имот пл. № 40 и
поземлен имот пл. № 41, за който имот е отреден УПИ IV-43 в кв. 8 по плана
на с. К., общ. Е., като регулационните отношения не са уредени.
Видно от удостоверение с рег. № АО.01.03-6/07.02.2023 г. на
Община Е., на името на ответницата В. К. С.а се води следния поземлен имот
в с. К., общ. Е., а именно: жилищна сграда и дворно място, цялото от 505
кв.м., съставляващо пл. № 43, при граници на поземления имот: улица, пл. №
40 и пл. № 41, като за поземления имот е отреден УПИ IV-43 в кв. 8 по плана
на с. К., общ. Е., като регулационните отношения не са уредени.
От скица № 04.03.02.30/31.01.2023 г. на Община Е., се констатира
актуалното състояние на процесния имот, собственост на ответницата към
настоящия момент.
По делото са представени скица № 04.03.02-286/09.11.2020 г. на
Община Е. и скица № 04.03.02-469/19.11.2002 г. на Община Е..
Видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. №
**********/07.02.2023 г. на Община Е., данъчната оценка на процесния имот,
собственост на ответницата, е в размер на 2404.30 лв.
От писмо с изх. № РД.02.15-128/1/30.06.2021 г. на Община Е. се
установява, че ищцата е подала жалба в Община Е. и е назначена комисия,
която да извърши проверка на място в с. К., общ. Е. на 09.07.2021 г.
По делото са разпитани в качеството на свидетели С. И.а Г. и С. С.
С..
Видно от показанията на свидетелката С. И.а Г., същата познава
ищцата от 1987 г. Г. като дете живяла заедно с родителите си в с. К., общ. Е..
Двете с ищцата започнали да се срещат и станали приятелки. Свидетелката
заявява, че през годините няколко пъти ходила в с. К., общ. Е. в имота на
ищцата. Същата посетила ищцата в с. К., общ. Е. през 2006 г. Тогава Г. се
опитала да паркира до имота на ищцата, но пропаднала в канавката. В него се
влизало през една малка врата, като имало и една голяма врата до нея. След
това ходила там през 2012 г. Тогава ищцата се оплакала, че има проблеми с ел.
захранването на имота, заради съседите. След това свидетелката ходила в
имота на ищцата през 2018-2019 г. Тогава забелязала, че малката врата я
8
нямало, а можело да се ползва само голямата двойна врата. Малката врата
била неизползваема. Ищцата й се оплакала и от септичната яма на съседите.
На свидетелката й направило впечатление, че оградата на съседите била
преместена навътре в имота на ищцата и за това последната не можела да
ползва малката врата. Оградата била преместена повече от метър от старото й
местоположение. Освен това, били махнати и някои от дърветата.
От показанията на свидетеля С. С. С. се установява, че същият е
живял в с. П., общ. Е. и детството му преминало там. С. твърди, че познава
имота на ищцата, тъй като е ходил много пъти там, т. е. след 2000 г. Докато
бил жив баща й, почти всяка година ходел при него на гости. Последният
починал през 2011 г. През 2018 г. ищцата му се обадила и го помолила да спре
водата, тъй като идвал зимният сезон. Свидетелят ходил в имота и през 2019
г., но не забелязал нещо особено. С. твърди, че през 2004-2005 г. установил, че
има някакво разместване, т. е. оградата била преместена. По тази причина не
можело да се ползва малката врата, а трябвало да се влиза през голямата
врата. Оградата била преместена в имота на ищцата. Според свидетеля
завзетият участък от имота на последната бил около 40 кв. м. Освен това,
съседите направили септична яма, за което С. разбрал от ищцата.
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице М. К.
Ч. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което е прието от съда.
Видно от последното е, че за с. К., общ. Е. има одобрен кадастрален и
регулационен план със Заповед № 4289/15.07.1948 г. за уличната регулация и
със Заповед № 4290/15.07.1948 г. за дворищната регулация. За нуждите на
Община Е. бил изработен кадастрален план без регулация през 1997-1998 г.
Последният не бил одобрен и се ползвал единствено за нуждите на Община Е.,
като от него не се издавали официални скици. За с. К., общ. Е. предстояло
приемане на кадастрална карта. Вещото лице излага в заключението си, че
процесните имоти са съседни и имат обща ограда. По имотната граница
ищцата имала две постройки – стопански сгради, като към момента на огледа
едната била съборена. На място съществувала прозирна тЕ. ограда на бетонни
колове, която била монтирана преди повече от 10 години. Дължината й била
8.70 м. Там, където стопанската сграда била съборена, била поставена
прозирна мрежа на железни колове с дължина 6.20 м. Западно от
съществуващата стопанска постройка имало ограда от тЕ. мрежа на метални
тръби. В североизточния край на имота на ответницата имало врата за
9
автомобил, монтирана на 0.80 м. от спорната ограда, като широчината на
вратата била 3.00 м. Според вещото лице имотната граница към момента на
огледа започвала западно от портичката на ищцата, разположена в южния
ъгъл на имота й. Тази врата била показана единствено на кадастралния план от
1997-1998 г. Спорният участък бил отсечката между стопанската постройка и
металната врата на ищцата. Участъкът съставлявал триъгълник с основа 2.00
м. и височина 9.00 м., което като площ било 9.00 кв. м. Регулацията от 1948 г.
не била приложена и нямало друга регулация. Процесната ограда била
отразена най-точно в плана от 1998 г., като нямало данни за изменението му.
Кадастралният план от 1997-1998 г. не бил приет. Според условните знаци на
плана от 1997-1998 г. оградата в спорния участък била строена от ищцата или
нейните наследодатели, като вещото лице не открило книжа за строителна
линия и разрешение за строеж на ограда.
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице И. Г.
И. по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Същото не е оспорено от
страните и е прието от съда. Видно от последното е, че единственият
действащ кадастрален и регулационен план в с. К., общ. Е. е одобреният през
1948 г. със Заповед № 4289/15.07.1948 г. за уличната регулация и Заповед №
4290/15.07.1948 г. за дворищната регулация. Регулацията не е приложена и
границите на имотите са имотните граници. Имотът на ищцата е с пл. № 41, а
на ответницата е с пл. № 43. При извършеното проучване вещото лице
установило, че на името на наследниците на И. Н. П. Община Е. издала скица
№ 04.03.02-276/31.08.2021 г., която била извадка от действащия регулационен
план от 1948 г. На името на ответницата В. К. С.а била издадена скица от
Община Е. с № 04.03.02-30/31.01.2023 г., която също била извадка от
действащия регулационен план от 1948 г. За установяване на точното
местоположение на границата между двата имота с пл. № 41 и № 43 вещото
лице извършило геодезическо заснимане на същите в обсега на спорната зона,
както и извършило проверка в Община Е. и в Служба по геодезия,
картография и кадастър гр. Велико Търново. Същото извършило и
съвместяване на действащия регулационен план в обсега на спорната граница
и геодезическото заснимане, като планът е трансформиран в координатна
система 2005 г., която система е и заснимането. Вещото лице констатирало, че
на място се образувал триъгълник на несъответствие между границата на
имотите, отразена в регулационния план, и изградената ограда на място.
10
Площта била 17 кв. м.
При така обсъдените доказателства съдът приема, че страните по
делото са собственици на два съседни поземлени имота, намиращи се в с. К.,
общ. Е., за което населено място има одобрен кадастрален и регулационен
план със Заповед № 4289/15.07.1948 г. за уличната регулация и със Заповед №
4290/15.07.1948 г. за дворищната регулация, който е действащ и към
настоящия момент. Регулацията не е приложена и имотите се владеят
съобразно имотните им кадастрални граници. През 1997-1998 г. бил изработен
кадастрален план без регулация, но последният не бил одобрен и се ползвал
единствено за нуждите на Община Е., като от него не се издавали официални
скици.
В конкретния случай, съдът е сезиран с иск за собственост с правна
квалификация чл. 108 от ЗС, с който ищцата претендира, че е собственик на
част от дворно място, съставляващо УПИ III-41 в кв. 8 по плана на с. К., общ.
Е., с площ около 15 кв. м., като този спорен участък е заключен между
изградената ограда и действителната имотна граница.
От приетото заключение, изготвено от вещото лице И. Г. И., по
допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че при
извършеното геодезическо заснемане на процесните имоти, собственост на
ищцата и на ответницата, е констатирало несъответствие между границата на
имотите, отразена в регулационния план, и изградената ограда на място, като
площта е 17 кв. м. Вещото лице визуализирало нагледно същото в
Приложение № 3, неразделна част от заключението. Съдът напълно кредитира
последното, като компетентно и професионално изготвено и възприема
направените констатации от вещото лице И. Г. И.. Между страните по делото
няма спор, че върху процесната реална част от поземления имот е изградена
спорната ограда, както и че процесните 17 кв. м., заключени между границите
на двата имота, са във фактическа власт на ответницата.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът с правно основание
чл. 108 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен, като ответницата следва
да бъде осъдена да предаде владението върху процесната реална част от
поземления имот, която е в размер на 17 кв. м.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в
правомощията на съда е да индивидуализира спорната реална част в
11
диспозитива на съдебното решение, като принадлежаща изцяло или отчасти
към имота на някоя от страните. При тази индивидуализация съдът не е
обвързан от посочената от страните площ в квадратни метра, доколкото
площта на имота е функция на границите му, а не индивидуализиращ белег на
вещното право.
По исковете с правно основание чл. 109 от ЗС в тежест на ищцата е
да установи по делото, че е собственик на процесната реална част от УПИ III-
41 в кв. 8 по плана на с. К., общ. Е., както и че поставената ограда й пречи да
използва собствения си имот по предназначение в пълен обем.
Безспорно по делото се установи, че процесната реална част с площ
от 17 кв. м., заключена между границите на двата имота е част от УПИ III-41 в
кв. 8 по плана на с. К., общ. Е., което е собственост на ищцата. Между
страните е налице спор кой е поставил процесната ограда между двата имота.
В тази връзка съдът намира, че оградата между двата имота е преместена от
ответницата и това се установява от показанията на разпитаните свидетели С.
И.а Г. и С. С. С.. Свидетелите забелязали изместването на оградата, което се
отразило на местоположението на малката врата, през която се влизало в
имота. След преместването на оградата, последната не можела да се използва.
По тази причина съдът не кредитира заключението на вещото лице М. К. Ч. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, че оградата е била строена от
ищцата или от нейните наследодатели. Това е предположение и не почива на
събраните по делото доказателства. Още повече, че безспорно е налице
навлизане в имота на ищцата със 17 кв. м.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде уважен
предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС, като ответницата следва да
бъде осъдена да премести оградата между процесните имоти съобразно
Приложение № 3 от заключение, изготвено от вещото лице И. Г. И., по
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Относно предявения негаторен иск с правно основание чл. 109 от
ЗС за премахване на септична яма съдът намира, че същият следва да бъде
отхвърлен по следните съображения:
По делото остана недоказано изградена ли е септична яма от
ответницата и ако е изградена къде е местоположението й, както и по какъв
начин пречи на ищцата пълноценно да упражнява правото си на собственост.
12
Доказателства в тази насока не бяха представени от ищцата. От разпита на
свидетелите С. И.а Г. и С. С. С. е видно, че същите не са възприели процесната
септична яма, а били чували, че има такава от ищцата.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
негаторен иск за премахване на септична яма следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на делото съдът намира, че страните следва да
понесат отговорността по заплащане на разноски съобразно уважаване, респ.
отхвърляне/прекратяване на предявените искове. Съдът намира, че
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира приложение в настоящата
хипотеза.
В конкретния случай, предявени са четири обективно съединени
вещни искове, по които е заплатена държавна такса от ищцата при образуване
на делото в размер на 200.00 лв., т. е. по 50.00 лв. за всеки един от тях. На
следващо място, направени са разноски за експертизи, както следва:
възнаграждение на вещото лице М. К. Ч. на размер на 900.00 лв. и
възнаграждение на вещото лице И. Г. И. в размер на 600.00 лв., като ищцата е
внесла сумата 1200.00 лв., а ответницата е внесла сумата 300.00 лв., т. е. общо
в размер на 1500.00 лв. Посоченият разход по делото касае предявения
ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и предявения
негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за преместване на оградата.
На последно място, страните са направили разходи за адвокатско
възнаграждение, както следва: ищцата - 1500.00 лв. и ответницата – 3500.00
лв.
Съдът счита, че на ищцата следва да се присъдят разноски
съобразно уважените искове - ревандикационен иск с правно основание чл.
108 от ЗС и негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за преместване на
оградата, а на ответницата следва да се присъдят разноски съобразно
отхвърления негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на
септичната яма и за прекратените искове.
С оглед на изложеното ответницата следва да заплати на ищцата
сумата 2050.00 лв., представляваща направените по делото разноски
съобразно уважената част от претенциите й, а именно: сумата 100.00 лв. –
13
държавна такса, сумата 1200.00 лв. – възнаграждение за вещи лица и сумата
750.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Ищцата следва да заплати на
ответницата сумата 1750.00 лв., представляваща направените по делото
разноски съобразно отхвърлената част от претенциите й и по отношение на
исковете, по които е прекратено производството по делото, поради
оттеглянето им, а именно: сумата 1750.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. К. В. с ЕГН
********** от гр. С., район Т., ул. „К. п.“ № 11, вх. *, ет. *, ап. *, че Н. И. Д. с
ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Д. Г.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * е собственик на
реална част с площ от 17 кв. м. от поземлен имот, представляващ дворно
място, цялото от 1300 кв. м., съставляващо поземлен имот пл. № 41, при
граници на поземления имот: улица, поземлен имот пл. № 43, поземлен имот
пл. № 40, поземлен имот пл. № 26, поземлен имот пл. № 27 и поземлен имот
пл. № 42, като за поземления имот е отреден УПИ III-41 в кв. 8 по плана на с.
К., общ. Е. и регулационните отношения не са уредени, която реална част е
заключена между границата на двата имота с пл. № 41 и пл. № 43, отразена в
регулационния план, и изградената ограда на място, и е означена с червен
цвят в Приложение № 3 от заключение, изготвено от вещото лице И. Г. И., по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, което представлява неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА В. К. В. с ЕГН ********** от гр. С., район Т., ул. „К. п.“
№ 11, вх. *, ет. *, ап. * да предаде на Н. И. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ж. к.
„Д. Г.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * фактическата власт върху 17 кв. м.,
представляващи реална част от поземлен имот, представляващ дворно място,
цялото от 1300 кв. м., съставляващо поземлен имот пл. № 41, при граници на
поземления имот: улица, поземлен имот пл. № 43, поземлен имот пл. № 40,
поземлен имот пл. № 26, поземлен имот пл. № 27 и поземлен имот пл. № 42,
като за поземления имот е отреден УПИ III-41 в кв. 8 по плана на с. К., общ. Е.
и регулационните отношения не са уредени, която реална част е означена с
червен цвят в Приложение № 3 от заключение, изготвено от вещото лице И. Г.
И., по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което представлява
14
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА В. К. В. с ЕГН ********** от гр. С., район Т., ул. „К. п.“
№ 11, вх. *, ет. *, ап. * да премести оградата по границата между двата имота с
пл. № 41 и пл. № 43 съобразно Приложение № 3 от заключение, изготвено от
вещото лице И. Г. И., по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което
представлява неразделна част от решението.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. И. Д. с ЕГН ********** от гр. С.,
ж. к. „Д. Г.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * против В. К. В. с ЕГН ********** от гр. С.,
район Т., ул. „К. п.“ № 11, вх. *, ет. *, ап. * за премахване на септична яма, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В. К. В. с ЕГН ********** от гр. С., район Т., ул. „К. п.“
№ 11, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на Н. И. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ж. к.
„Д. Г.“ бл. 5, вх. А, ап. 3 сумата 2050.00 лв. (две хиляди и петдесет лв. 00 ст.),
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Н. И. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Д. Г.“ бл. *, вх.
*, ет. *, ап. * да заплати на В. К. В. с ЕГН ********** от гр. С., район Т., ул.
„К. п.“ № 11, вх. *, ет. *, ап. * сумата 1750.00 лв. (хиляда седемстотин и
петдесет лв. 00 ст.), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
15