Р Е Ш Е Н И Е
№ , 04.09.2020
г., гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XIX състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател Ангел Ташев
Секретар
Ива Ч.
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Ташев АН дело номер 645 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.Л.Л., с ЕГН **********,
с адрес *** против Наказателно постановление №18-1006-004548/25.02.2019 г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ Пазарджик,
с което са наложени на основание чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП административни наказания „глоба“ в размер
на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят излага съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочи, че е възможно да е
превишил с 10-15 км/ч допустимата максимално разрешена скорост в населено
място, но счита, че отчетеното превишение от
50 км/ч се дължи на техническа грешка. Предвид изложеното се иска отмяна
на НП.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата.
За ответника по жалбата- териториалната
структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа страна:
Наказателното
постановление е издадено против К.Л.Л. за това, че на 16.06.2018 г. в 14:43
часа в гр. Пазарджик на ул. „Георги Бенковски“ №153 в посока към кръстовище с
ул. ”Стоян Ангелов”, управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***със
скорост 105 км/ч, при максимално допустима за движение в населено място от 50
км/ч и отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост в полза на водача.
Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТТС/-
ARH САМ S1. В декларация за предоставяне на информация във вр. с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП на 16.10.2018 г. жалбоподателят потвърдил, че на
инкриминираната дата той лично е управлявал лек автомобил марка и модел „Опел
Астра“ с рег. № ***. За констатираното нарушение на
жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№0641838 от 02.11.2018 г. В срока по чл.44
от ЗАНН не постъпили писмени възражения. Въз основа на
така съставения акт и като е възприел изцяло
констатациите, описани в него, административнонаказващият орган е издал
обжалваното наказателно постановление, с което за извършено административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750,00
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
Изложената фактическа обстановка се
установява въз основа събраните по делото доказателства: от показанията
на разпитания свидетел - актосъставителят С.С.Д., който заявява че потвърждава
авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, както и от писмените
доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка и
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При преценка на събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на посочения свидетел съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото показанията му
са обективни и еднопосочни, съответстващи на събраните по
делото писмени доказателства. В тази връзка и доколкото посоченият свидетел не се
намира в никакви особени отношения с нарушителя, същият не може да се счита за
заинтересован или предубеден, поради което за съда не съществуват основания да
не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима.
При извършена служебна проверка съдът
констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица
по смисъла на закона, видно от представената Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в
НП обективни признаци на извършеното нарушение на правилата за движение по
пътищата съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата
санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и
начин, изчерпващи обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Както в АУАН, така и в НП е налице описание на
констатираното нарушение, както и на относимите обстоятелства, при които е било
извършено.
Нарушението и участието на нарушителя в него са
описани достатъчно ясно, че нарушителят да разбере в какво се изразява осъществената от него деятелност и
срещу какво обвинение
да организира защитата си.
Независимо от гореизложения извод
относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
АУАН и НП, съдът счита жалбата за основателна по следните съображения:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от
Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място - 90 км/ч, а по
автомагистрала - 140 км/ч, а според ал.2 на цитираната правна норма, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
В случая
нарушението е установено от АТСС „ARH CAM
S1“ като по делото липсват доказателства - изискванията,
разписани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, действаща към датата на установяване на
нарушението, да са изпълнени в своята цялост. От приетото по делото като
писмено доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
извършена първоначална проверка на 28 бр. средства за измерване се изяснява, че
АТСС „ARH CAM S1” представлява преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства. Тоест използваното по делото тип АТСС „ARH CAM S1”
представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на
пътното платно върху т.нар. триножник- преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“
към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на
участък от пътя, следователно се явява „мобилно“ по своя характер. В тази
връзка и предвид изричната разпоредба на чл.10, ал.1 от Наредбата, за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението
към Наредбата – изискване, което в конкретния случай не е било спазено, а
липсата на съставен протокол по чл.10 от Наредбата е абсолютно нарушение на
процедурата по осъществяване контрол върху скоростта, с която се придвижват
водачите на МПС. Наличието на протокол по смисъла на чл.10 от Наредбата не е
самоцел- реквизитите му, така както се предписани в Наредбата гарантират яснота
и прозрачност на осъществената дейност по контрол на скоростта. Посредством
протокола се установява, че именно на деня, часа и мястото, съответните
служители към ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“ са извършвали контрол за
скорост с техническото средство, от което произтича фотоклипът към издадения
АУАН, както и за спазване на изискването на чл.6, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., че АТСС е
използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип. В
съдържанието на Протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата е предвидена възможност
за удостоверяване чрез попълване на нарочно поле, с посочване на имената на
удостоверилото лице и полагане на неговия подпис, че автоматизираното техническо средство е
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, очертани в
инструкцията за експлоатация. Само при кумулативното спазване на всички тези
изисквания, биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията на
техническото средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на
неправилен монтаж или експлоатация. При
наличие на надлежно попълване се смята до доказване на обратното, че всички
нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции
за точност на измерването. При липса на такъв протокол обаче, спазването на
техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото
средство и прецизност на измерванията не може да се презюмира.
На
следващо място съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата съставеният на основание ал.1
от същата норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда,
тоест на мобилното АТСС, което изискване в случая също не е изпълнено. Такава
снимка е неразделна част от протокола и има за предназначение да даде визуална
представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това
място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното
АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните
технически средства и системи. Предвид липсата на цитираните протокол и
приложена към него снимка съдът намира, че от материалите по делото не може по
категоричен начин да се установи точното местоположение на мобилното АТСС, т.
е. дали същото се е намирало на посоченото място, както и дали АТСС е монтирано и използвано съгласно
нормативните и изискванията на инструкцията за експлоатация, респ. води
и до липса на сигурност относно верността на измерването, а административнонаказателната отговорност
не може да почива на предположения.
В този смисъл, съдържащото се в НП
твърдение, че жалбоподателят е управлявал автомобила си в населено място се
явява доказателствено необезпечено, доколкото и единствено от приложената
снимка № 11743ВВ/0036961 от 16.06.2018 г. не може да се направи категоричен
извод за местоположението на мобилното АТТС, респ. за местоположението на
заснетия автомобил в момента на засичането на скоростта му.
По изложените съображения настоящият
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-1006-004548/25.02.2019 г., издадено от
Началник Група към ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ Пазарджик, с което
на К.Л.Л., с ЕГН **********, с адрес *** са
наложени на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП административни наказания „глоба“ в размер на 750 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: