О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 11.06.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия А. Ботева ч. гр. д. № 5524 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, вр.
чл. 577 ГПК и чл. 32а от Правилник за вписванията.
Образувано
е по частна жалба на М.Н.Л. срещу определение № 366 от 26.03.2019 г. за отказ
на съдията по вписванията при СВ-София да извърши заличаване на възбрана, наложена
от ЧСИ с рег. № 841 от КЧСИ за обезпечаване на вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД – взискател по изпълнително дело № 20168410403122 по описа на
ЧСИ с рег. № 841 от КЧСИ.
Жалбоподателят
счита, сче обжалваният отказ е незаконосъобразен и
неправилен. ИЗлага съображения, че възбраната
осигурява, както възможност на кредитора да се удовлетвори от възбранения имот, запазвайки го в патримониума
на длъжника, така и ограничаване на последващи
разпореждания, за да се обезпечи изпълнението. В случая, обаче, доколкото публичната
продан е способ за осребряване на имуществото на длъжника, то с нейното осъществуване се е реализирала възможностт
на взискателя да събере дължимото. От друга страна, в
случая не се извършвало разпореждане от самия длъжник, а от съдебния изполнител, който осъществува
възложените му от взискателя, в съответствие със
закона, действия по принудително изпълнение. С оглед на влязлото в сила възлагателно постановление, удостоверяващо, че
собствеността върху имота е преминала от длъжника към жалбоподателя – купувач
по публичната продан, и на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД, всички ипотеки и
тежести (включително и възбрани) върху имота са погасени по силата на закона,
поради което и други кредитори на длъжника, след проведената публична продан,
не могат да се удовлетворяват чрез насочване на изпълнение върху този имот.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира следното:
Частната жалба е процесуално
допустима по смисъла на чл. 275, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество е
основателна.
На 31.03.2016 г., по изпълнително дело № 20168410403122 по описа на ЧСИ Н.М.,
с рег. № 841 от КЧСИ, е била наложена възбрана върху следния недвижим имот,
собственост на Д.С.П.и Н.И.П., а именно: АПАРТАМЕНТ № 44, находящ
се в гр. София, СО-район „Младост“, ж.к. „*******, със застроена площ от 65.20
кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, с
подробно описани съседи на апартамента, който апартамент съставлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4091.715.4.44 (със стар
идентификатор 68134.4091.608.4.44), в сградата, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4091.7151, с предназначение: жилище, заедно избено помещение № 13, с площ от 3.39 кв.м. и
1.255 % ид.ч. от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото. Видно от искането до Агенцията по вписванията за
вписване на възбраната, същата е наложена с оглед обезпечаване вземанията на взискателя „БАНКА ДСК“ АД.
Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.06.2018 г.,
издадено от ЧСИ Н.М., с рег. № 841 от КЧСИ, по изпълнително дело №
20168410403122 е била проведена публична продан на описания по-горе апартамент
№ 44, с протокол от 05.06.2018 г. е
обявен за купувач М.Н.Л., купувачът е внесъл предложената от него цена, поради
което и на основание чл. 496 ГПК, описаният АПАРТАМЕНТ № 44 му е възложен.
Видно от извършеното отбелязване, постановлението за възлагане е влязло в
законна сила на 12.09.2018 г. и е било вписано в Служба по вписванията - гр.
София.
На 26.03.2019 г., М.Н.Л. е подал молба с вх. № 16773 до Служба по
вписванията – гр София, с която е поискал да бъде
заличена възбраната, наложена по изпълнително дело № 20168410403122 и вписана в
СВп-София акт № 260, том 5, вх. рег. № 17689 от
31.03.2016 г.
С обжалваното определение, съдия по вписванията при СРС е отказал да
разпореди действия по молба с вх. № 16773/26.03.2019 г.
На основание чл. 31, ал.1 от ПВ вписването на възбраните се заличава по
писмено нареждане на учреждението или длъжностното
лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или
обезпечението. На основание, ал. 2 от цитираната норма, когато гаранцията или
обезпечението не са послужили, заличаването на възбраната става по искане на
заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи. С оглед
разпоредбата на чл.31 от ПВ вписване на заличаване на възбраната би могло да
бъде извършено по писмено нареждане на учреждението
или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена
гаранцията или обезпечението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 на Тълкувателно решение №
1/2015 г. на ОСГТК, обявено на 10.07.2018 г., „Вписаните възбрани по реда на
чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално
принудително изпълнение не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от
закона хипотези“. В мотивите са посочени някои от предвидените в закона и
обуславящи заличаване на възбраните хипотези. Също така в мотивите е прието, че
„след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан,
придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на
вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима
и не брани права“.
В настоящия случай, искането за
заличаване изхожда от купувача от публичната продан, който се лигитимира като купувач на гореописания недвижим имот,
предмет на възбраната. Представени са Постановление за налагане на възбрана и Постановлението
за възлагане с цел доказване на обстоятелството, че посочената възбрана не е противопоставима на жалбоподателя и не брани права.
Към молбата за заличаване на възбраната липсват доказателства дали е
приключило изпълнителното производство като цяло - с изпълнение на задължението
и събиране на разноските, в който случай би било налице основание за вдигане на
възбраните по чл. 433, ал. 3 ГПК в редакцията съгласно изменението в ДВ, бр. 86
от 2017 г. Независимо от това, предвид изричното искане на купувача от
публичната продан, следва да се приеме, че възбраната е изпълнила своята
защитна функция да запази имота в патримониума на
длъжника (длъжниците) до момента на публичната
продан. След като тя е успешно приключила и липсва основание за противопоставимост на възбраната спрямо купувача, нито има
данни тя да брани някакви други права, видно от приложеното по делото постановление,
то следва да се признае интересът на частния жалбоподател като купувач от
публичната продан, да иска и да постигне заличаване на вписаната възбрана, така
че придобитият имот да бъде „изчистен“ от всякакви тежести. Ето защо в случая е
приложимо разрешението в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК,
че купувачът от публичната продан или последващ негов
правоприемник може да поиска след влизане в сила на постановлението за възлагане,
да бъде заличена вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. В този смисъл е и определение № 141/17.07.2018 г. по ч.гр. д.
№ 3974/2015 г. на ВКС, ІІ ГО.
Предвид гореизложеното, отказът на съдията по вписванията следва да бъде
отменен и вместо това следва да се постанови извършване заличаване на
възбраната.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №
366 от 26.03.2019 г. за отказ на съдията по вписванията при СВ-София да извърши
заличаване на възбрана, наложена от ЧСИ, с рег. № 841 от КЧСИ за обезпечаване
на вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД по изпълнително дело № 20168410403122 по описа
на ЧСИ с рег. № 841 от КЧСИ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбрана, вписана в Служба по вписванията - гр. София с акт
№ 260, том 5, вх. рег. № 17689 от 31.03.2016 г. върху недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 44, находящ се в гр.
София, СО-район „Младост“, ж.к. „*******, със застроена площ от 65.20 кв.м.,
състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4091.715.4.44 (със стар
идентификатор 68134.4091.608.4.44), в сградата, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4091.7151, с предназначение: жилище, заедно избено помещение № 13, с площ от 3.39 кв.м. и
1.255 % ид.ч. от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на необходимите действия
по заличаването.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.