РЕШЕНИЕ
№ 6710
гр. София, 13.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110154899 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Б. К. А., ЕГН ********** срещу Р. М. К. ЕГН **********
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 24.10.1992 г.,
от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че от повече от осем години
съпрузите са във фактическа раздяла. Твърди, че през последните години ответницата
развива паническо разстройство, следствие на което не желае да напуска жилището, като
това допринася за допълнително влошаване на взаимоотношенията им. Изтъква се, че всеки
от съпрузите живее свой собствен живот , поради което ищецът счита брака за дълбоко и
непоправимо разстроен, като същият е лишен от съдържание и съществува само формално.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна е подала отговор, в които заявява, че
депозираната молба за развод е допустима и основателна и не желае да се изследва въпроса
за вината. Сочи, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на бракът им, като
същият съществува единствено формално. Посочва, че с молителят живеят във фактическа
раздяла от много години и всеки един от тях е изградил свой собствен живот. Депозирана е и
насрещна искова молба съединена с иск по чл. 53 от СК относно фамилното име. В съдебно
заседание ответникът не се явява.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещните претенции е подал отговор на
исковата молба, с който заявява, че не намира пречка, ответницата да възстанови фамилното
си име преди брака. Сочи, че не оспорва насрещния иск.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищецът заявява, че желае да прекрати брака с
ответницата. Заявява, че двамата имат отделен живот и от дълги години не живеят заедно.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за сключен граждански брак
/л. 4 от делото/ страните са сключили брак на 24.10.1992 г. в гр. София, район/ТОА
„Средец“, при СГО. От събраните по делото доказателства и съобразно становищата на
страните съдът приема за установено обстоятелството, че страните се намират във
фактическа раздяла от няколко години, нямат родени от брака си деца, не поддържат
отношения помежду си и живеят в различни жилища от години /св. Петя Нецова Нецова,
чиито показания съдът кредитира като логични и непротиворечиви/. При така установените
факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да
се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно
ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално
отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и
задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: Съдът намира, че предявеният иск по чл. 53 СК относно
фамилното име на съпругата се явява основателен – предявен е от този съпруг, който е
променил името си при сключването на брака. Установява се от представеното по делото
удостоверение за граждански брак /л. 4 от делото/, че при сключването на гражданския брак
ответницата е носела фамилното име Костова, което е променила на Костова - А.а. Същата
желае да възстанови предбрачното си фамилно име след прекратяването на брака. Искането
е основателно, поради което съдът намира, че същото следва да бъде уважено.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК
разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната
такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6,
2
т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид
изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА ,
сключен на 24.10.1992 г. в гр. София, район/ТОА „Средец“, при СГО, за което е съставен
акт за граждански брак № 291/24.10.1992 г. в гр. София, район „Средец“, между Б. К. А.,
ЕГН ********** и Р. М. Костова, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака Р. М. К.- А.а, ЕГН
**********, да носи предбрачното ФАМИЛНО ИМЕ – Костова.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Р. М. К. ЕГН ********** да заплати по сметка
на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Б. К. А., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3