Разпореждане по дело №28904/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 64346
Дата: 15 юли 2022 г. (в сила от 22 септември 2022 г.)
Съдия: Методи Тодоров Шушков
Дело: 20221110128904
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 64346
гр. София, 15.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20221110128904 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.417 ГПК
Образувано е по заявление вх.№109871/31.05.2022 г. на *** ООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Т. В. ИВ. въз
основа на запис на заповед, като със заявлението се претендира и лихва в размер на 165,31
лв. за периода 30.06.2021 г.-30.05.2022 г.
Съгласно чл.417, т.9 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на запис на заповед,
менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или
купони по нея.
Съдът намира заявлението, по което е образувано настоящото производство, за частично
неоснователно-относно претендираната лихва за забава до подаване на заявлението.
При искане по чл.417, т.9, пр.І вр. чл.418, ал.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист съдът
следва да провери следните обстоятелства (ТР№1/2004 г., ОСТК на ВКС), като проверката
се извършва само от външна страна съгласно чл.418, ал.2 ГПК:
1) налице ли са изискваните от закона реквизити на записа на заповед по чл.535, т.1-7 ТЗ,
без които той е недействителен съгласно чл.536 ТЗ: наименованието „запис на заповед” в
текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати
определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя;
2) настъпил ли е падежът на вземането;
3) подадена ли е молбата от лицето, посочено като поемател или като последен джиратар в
записа на заповед;
4) дали се иска издаване на изпълнителен лист срещу задължено по записа на заповед лице;
1
ако се иска издаване на изпълнителен лист срещу джиранти и техни авалисти, дали
претендираното право не е преклудирано спрямо тях;
5) срещу това лице не е издаван изпълнителен лист по същия запис на заповед и сумата по
него да не платена.
Представеният запис на заповед отговаря на посочените условия, но само относно
претендираната главница, доколкото това е сумата, за която се е задължил издателят.
В записа на заповед липсва задължение за лихви и следователно издателят му не е поемал
такова-записът на заповед не удостоверява вземане на заявителя за лихви. Следователно
това вземане на заявителя (за лихви) не може да се реализира в производството по чл.417
ГПК.
Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за лихви за забава за период преди подаване
на заявлението може да се издаде само ако задължението за лихва е поето от издателя със
самия запис на заповед (така-ТР№1/2004 г.-ВКС-ОСТК, което не е загубило актуалност
съгласно разясненията, дадени с ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.4а-мотиви).
Твърдението, че записът на заповед обезпечава задължения по договор не води до друг
извод-дори и в тази хипотеза основание на претенцията е задължението по запис на заповед
(ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.17).
Поради това заявлението относно претендираната лихва следва да бъде отхвърлено.
Заявлението следва да се отхвърли и за съответната част на претендираните разноски-
държавна такса и адв.възнаграждение, съобразно отхвърлената част на заявлението.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№109871/31.05.2022 г. на *** ООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Т. В. ИВ. въз
основа на запис на заповед за сумата 165,31 лв.-законна лихва за периода 30.06.2021 г.-
30.05.2022 г., както в частта му относно искането за присъждане на държавна такса от 3,31
лв. (над дължимата държавна такса от 69,36 лв. до пълния претендиран размер от 72,67 лв.)
и за присъждане на адв.възнаграждение по делото в размер на 13,65 лв. (над дължимото
адв.възнаграждение от 286,35 лв. до пълния заявен размер-300,00 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2