Решение по дело №303/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.64, ал.6 от Закона за енергетиката във връзка с чл.215 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д. Д. Л. против Решение от 19.01.2024 год. на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-09-276/14.09.2023 г. и Заповед №РД-09-276-2/22.12.2023 година на кмета на Община Мъглиж, в частта относно определения размер на обезщетение от 2931 лв. за право на прокарване на обект „Нов електропровод 110 Kw между подстанция „Дъбово“ и стълб 79 от ВЛ 110 Kw „Тунджа“ в полза на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, дължимо и платимо от „Белозем Солар Парк 2“ ЕООД за имот с [идентификатор], находящ се в местност „Голям манашар“, землище [населено място] със засегната площ от 1832 кв.м.

С жалбата се твърди, че процесното Решение от 19.01.2024 г. е издадено при груби нарушения на материалния закон, които водели до неговата незаконосъобразност до степен на нищожност. Непосочването на граници на имота с учредено сервитутно право налагало извода за противоречие на оспореното решение с материалния закон. Административният орган не бил изпълнил задължението си по закон за набирането на данни за имота. Несъбирането на необходимата информация относно процесния имот представлявало съществено нарушение на административно производствените правила, установени в ЗКИР и Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В чл.5 ал.1 т.9 от горепосочената Наредба изрично било посочено, че в кадастралната карта следвало изрично да бъдат нанесени очертанията и номерата на зоните на ограничения. В оспореното Решение от 19.01.2024 г. на Комисията при Кмета на община Мъглиж не били установени границите на учреденото право на прокарване, засягащо площ от имота от 1832 кв.м., поради което релевира доводи за нарушения на императивни правни норми. Отделно размерът на обезщетението бил определен при неправилно приложение на материалния закон, като според жалбоподателката то следвало да бъде изменено, като се определи по-високо, справедливо обезщетение, базирано на разпоредбата на чл.22,ал.5 от ЗОС. С оглед на което моли оспореното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ да бъде отменено в оспорената част, като при условията на евентуалност размерът на паричното обезщетение да бъде завишен.

Ответникът Община Мъглиж чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна поради изготвена пазарна оценка от независим експерт – оценител на недвижими имоти, която е взета предвид при определяне размера на обезщетението.

Заинтересованата страна – „Белозем Солар Парк 2„ ООД, не изпраща представител, но в писменото си становище иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор.

Жалбоподателката е собственик на недвижим имот, находящ се в община Мъглиж, област Стара Загора, местност „Голям манашар“ - поземлен имот с [идентификатор] с площ от 7599 кв.м, съставляващ поземлен имот - нива с площ от 7.600 дка, четвърта категория, местност Голям манашар, [имот номер] по плана за земеразделяне, видно от. решение № 52 от 30.06.1999 г. на Поземлена комисия [населено място], община Мъглиж, обл. Стара Загора.

С Решение № 574 от 29.09.2022. на Общински съвет Мъглиж на основание чл.21,ал.1 т.11 от ЗМСМА, чл.129,ал.1 от ЗУТ и решение № 5 по протокол №5 от 20.07.2022 година на ЕСУТ при община Мъглиж е одобрен парцеларен план за обект „Нов електропровод 110 Kw между подстанция „Дъбово“ и стълб 79 от ВЛ 110 Kw „Тунджа“ с възложител „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Според посоченото в мотивите към това решение трасето на ВЛ 110 кw преминава през землищата на [населено място], [населено място] и [населено място]. В изпълнение на разпоредбата на чл.128, ал.1 и 2 от ЗУТ Община Мъглиж е съобщила на заинтересованите лица изработения проект за ПУП. В срока по чл.128, ал.5 от ЗУТ не са постъпили писмени възражения, предложения или искания към проекта.

На 30.11.2023 г. „Белозем Солар Парк 2“ ООД е поискало от Кмета на Община Мъглиж с молба вх.№26-368--294/30.11.2023 год. откриване на процедура по реда на чл.210 от ЗУТ. По делото е представен регистър със собствениците на засегнатите имоти. По повод искането със заповед № РД- 09-276/14.09.2023 г. и Заповед № РД-09-276-2/22.12.2023 г. кметът на Община Мъглиж е назначил комисия, която да изпълнява всички функции и дейности, предвидени в чл.210, ал.1 от ЗУТ – изготвяне на оценки и определяне на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи по пазарни цени.

В изпълнение на поставената задача комисията е провела заседание в пълен състав на 19.01.2024 г. и приела оспореното решение, обективирано в протокол. С това решение е определена обща пазарна оценка в размер на 276 801 лв. на право на прокарване (сервитут) за обект „Нов електропровод 110 Kw между подстанция „Дъбово“ и стълб 79 от ВЛ 110 Kw „Тунджа““ през имоти – частна собственост в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място] В мотивите на решението са изрично упоменати поземлените имоти, собствениците им, начина им на трайно ползване, площта, сервитутната площ, приетата пазарна стойност и крайната пазарна оценка за всеки един от тях. За жалбоподателя, като собственик на поземлен имот с [идентификатор] е определено обезщетение в размер на 2931 за сервитутна площ 1832 кв. м. /под № 149 в решението/.

При определяне на обезщетенията е взета предвид пазарна стойност, определена от оценител А. И. П.-П.. За определяне на справедливата пазарна стойност оценителят е взел метода на пазарните сравнения. Съгласно направеното проучване на офертни цени за земеделски земи на територията на Община Мъглиж продажба на земеделски земи са в широк интервал 1500-1700 лв./дка. За целите на оценяване на правото на прокарване се приема осреднената цена на земята независимо от категорията – 1700.00 лв./дка. Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ е съобщенона жалбоподателката с писмо изх. № 210/14.03.2024 година. По делото липсват данни кога то е получено от нея.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана първоначална и допълнителна експертиза, а впоследствие и повторна, изготвена от друго вещо лице, поради оспорването им. Със заключението на първоначалната експертиза, изпълнена от вещо лице Д. М. Д., справедливата пазарна цена на учредения сервитут в [ПИ], находящ се в землището на община Мъглиж, местност „Голям манашар“, е 3500 лева. При допълнителната експертиза тя е определена на 3660 лева. При повторната експертиза, изготвена от Н. П., вещото лице е определило, че размерът на дължимото обезщетение за учредяване на право на прокарване през имот [ПИ], находящ се в землището на община Мъглиж местност „Голям манашар“, за изграждане на „Нов електропровод 110 Kw между подстанция „Дъбово“ и стълб 79 от ВЛ 110 Kw „ Тунджа“ е 3728 лева , като в с.з то е намалено на 3726,29 лв. поради грешка в пресмятането.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспореното Решение по протокол от 19.01.2024 г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ е от категорията актове, за които е предвидено съдебно обжалване и контрол за законосъобразност предвид чл.210, ал.3, връзка с чл.215 от ЗУТ. Актът засяга права и законни интереси на Д. Д. Л., в качеството й на собственик на поземлен имот с [идентификатор] с площ от 7599 кв.м, съставляващ поземлен имот - нива с площ от 7.600 дка, четвърта категория, местност Голям манашар, [имот номер] по плана за земеразделяне на Мъглиж. Жалбата на Л. е заведена при ответника на 03.04.2024 г., като няма данни кога то е получено от нея, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е прието от материално и териториално компетентния по см. на чл.210, ал.1 от ЗУТ колективен орган – Комисия, назначена със назначена със Заповед №РД-09-276/14.09.2023 г. и Заповед №РД-09-276-2/22.12.2023 година на Кмета на Община Мъглиж, обективирано е в надлежно изготвен и подписан протокол и съдържа изискуемите се по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.

Обжалваното решение е постановено при наличие на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки и при неправилно приложение на материалния закон при определяне на пазарната оценка на сервитута и съответно на размера на еднократното обезщетение на собственика, върху чийто имот възниква сервитутът, като съображенията за това са следните:

На 19.01.2024 г. Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена с горните заповеди, е заседавала в пълен състав, като оспореното решение, касаещо процесния поземлен имот, е взето в рамките на компетентността й. Решението е обективирано в изготвен и подписан протокол, съдържащ изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.

Не се твърдят, нито при извършената служебна проверка в тази насока се установяват допуснати съществени нарушения на относимите административнопроизводствени правила при вземане на оспореното решение. В случая определянето на обезщетение е в полза на енергийното предприятие по смисъла на §1 т.24 от ДР на ЗЕ, какъвто е „Енергоенергиен системен оператор, платимо от присъединяващото се дружество „Белозем Солар Парк 2“ ООД за удовлетворяване необходимостта от изплащане на обезщетения на собствениците на засегнатите имоти, определени от влязъл в сила ПУП, одобрен със Решение № 574 от 22.09.2022 г. на Общински съвет Мъглиж, с който е определено местоположението и размерите на сервитутните зони в засегнатите имоти. Според чл.64, ал.4 от ЗЕ сервитутите по ал.2 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. когато титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Доколкото с одобрения ПУП - ПП за посочения обект се предвижда трасе на електропровода, засягащо и площ на процесния поземлен имот, находящ в землището на [населено място] налице са предпоставките на чл.64, ал.4, т.2 вр. с ал.2 от ЗЕ, вр. с чл.210, ал.1 от ЗУТ да се определи размерът на дължимото на собственика на този имот обезщетение.

Не може да бъде споделено становището на жалбоподателката, че решението на комисията по чл. 210 от ЗУПТ е нищожно, респективно незаконосъобразно поради липса на надлежна индивидуализация на процесния имот. Неразделна част от решението на Комисията е преписката по одобрението на ПУП. Преписката за одобрението на ПУП-ПП включва и документи, които индивидуализират имотите, засегнати от парцеларния план и които документи, видно от самото решение, комисията е разгледала. Посочването на неговия кадастрален идентификатор и неговата площ е абсолютно достатъчно, за да може имотът да бъде еднозначно индивидуализиран. В чл 62в, ал.З, б „д“ от Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените планове са посочени реквизитите на ПУП-ПП. Според горната разпоредба в парцеларния план следва да се съдържат сервитутните линии, с които се въвеждат сервитути и ограничения в ползването на имотите, като се означава разстоянието им до осовата линия на трасето или до крайните линии на съоръжението или площадковия обект графични данни за сервитутните линии (граници). Тези графични и текстови материали са неизменна част от ПУП-ПП. Именно поради това точното индивидуализиране на сервитутните линии в решението на комисията по чл 210 от ЗУТ не е задължително. Поради което съдът намира, че направеното възражение за нищожност на процесното решение е неоснователно.

Съдът намира за основателно и оплакването в жалбата за неправилно определен размер на обезщетението за сервитут за енергиен обект върху процесния поземлен имот при съответната засегната площ, определен от Комисията по чл.210 от ЗУТ с обжалваното решение. Това е така поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути. В чл.64, ал.2 от ЗЕ е регламентирано, че сервитутите по Закона за енергетиката са право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1 и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. Според чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите по ал.2 възникват когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал.6 в полза на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Доколкото с одобрения Подробен устройствен план/парцеларен план за обект „Нов електропровод 110 Kw между подстанция „Дъбово“ и стълб 79 от ВЛ 110 Kw „Тунджа“ се предвижда трасето на линия на електропровода да преминава през поземлен имот с идентификатор 49494.503.7, собственост на жалбоподателката, по аргумент от нормата на чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ за възникването на законовия сервитут по чл.64, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЕ титулярят на сервитута дължи заплащане на еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който възниква сервитутът. В разпоредбата на чл.65, ал.1 от Закона за енергетиката нормативно са регламентирани приложимите критерии за определяне размера на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ, като в чл.64, ал.6 от ЗЕ е предвидено, че определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.

В случая размерът на обезщетението е определен по реда на чл.210 от ЗУТ. В посочената норма е регламентирано, че изготвянето на оценки и определянето на размера на обезщетенията се извършва по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината.

Съдът намира, че е основателно оплакването в жалбата за неправилно определен от Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Мъглиж с обжалваното решение размер на обезщетението за учредяване на сервитутно право в поземлен имот с идентификатор 49494.503.7 по картата на възстановена собственост на [населено място].

По аргумент от нормата на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ един от основните критерии за определяне размера на дължимото се от титуляря на сервитута обезщетение е справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Аналогично е и изискването на чл.210, ал.1 от ЗУТ - обезщетението се определя въз основа на оценка по пазарни цени.

Принудителното по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размерът на обезщетението. Съгласно специалната норма на чл.65 от ЗЕ размерът на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на понятието „справедлива пазарна оценка”. Изхождайки от правната и житейска логика, съдът приема, че определянето на „справедливата пазарна оценка“ по смисъла на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ следва да се основава на пазарната цена на имота, като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката. Ето защо методът на пазарните сравнения следва да се приеме като най-точен изразител на пазарния интерес, съответно следва и да е водещ при определяне пазарната цена на земята като основа за определяне на дължимото се обезщетение за сервитута. Прилагането на посочения метод предполага издирване на покупно-продажните цени на недвижими имоти, които в достатъчна степен съвпадат по отношение на влияещите върху стойността им характеристики с тези на подлежащия на оценка имот /предназначение на имота, категория на земята и местонахождение/.

При определяне на обезщетение за засегнатата част от имота на жалбоподателя в оспореното решение е възприет доклад за оценка на ПИ, изготвена от инж. А. П. - оценител на земеделски земи, за определяне на пазарната стойност на безсрочен сервитут в поземлените имоти в земеделска територия, засегнати от изграждането на обект „Нов електропровод 110 kV, описан по-горе в землищата на с Тулово, [населено място] и [населено място]. За определяне на обезщетение с тази оценка оценителят е използвал следните методи: на посредственото сравнение, но коригиран с коефициенти.

Следва да се посочи, че справедливата пазарна оценка по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ е основният критерий за възмездяване на собственика на служещия имот, която оценка следва да се основава на пазарната цена на имота - т. е цената, която би получил собственикът на имота, ако земята се продава в условията на свободно договаряне.

С оглед на изложеното съдът намира, че по този начин не е определена справедлива пазарна оценка за засегнатата част от собствения на жалбоподателя поземлен имот. Разпоредбата на чл. 210 от ЗУТ предвижда изготвянето на оценката и определянето на размера и изплащането на обезщетения да се извършва по пазарни цени от комисия, определена със заповед на кмета на общината, като решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК. Предвид тази норма, която е и правно основание на решението, и с оглед постоянната съдебна практика пазарни цени са тези, които съответстват на действителната цена на имота и са установени при сделки на свободния пазар, извършени за имоти със сходна характеристика.

В случая възприетата от административния орган експертна оценка се опровергава от приетото по делото заключение по назначената повторна съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице подробно обосновава заключението си, приложената методология чрез отчитане на стойността на сходни имоти със същите характеристики, които се предлагат действително на пазара, подкрепено с извадки от предлаганите цени. Съдът намира, че при определяне на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид заключението, тъй като вещото лице е използвало метода на пазарния аналог, който дава реална оценка на стойността на имота. По този начин се определя справедливата пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута. При пазарната стойност на обезщетението за учредяване на безсрочния сервитут са взети предвид срокът на сервитута и ограниченията в ползването, които сервитутът налага за собственика на земята. Следователно, като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на имота, находящ се в землището на [населено място], местност "Голям манашар“, е на посочената съответна стойност, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт по причина, че определената стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право. Това налага изменение на решението в съответната част и увеличаване на определената цена в съответствие с посоченото от вещото лице в заключението по повторната съдебно-оценителна експертиза.

При така установеното жалбата се явява основателна, като в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и на основание чл. 65 от ЗЕ обжалваното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ следва да се измени в частта относно размера на еднократното обезщетение на собственика на поземлен [имот номер], находящ се в землището на община Мъглиж, местност „Голям манашар“, върху който е възникнал сервитутът по чл. 64, ал. 1 от ЗЕ, като същото се увеличи в размер на 3726,29 лева.

При този изход на делото по своевременно заявеното искане в полза на жалбоподателката следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски разноски в размер от 810 лв

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, , съдът

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Мъглиж от 19.01.2024 година в частта, с която е определен размер на еднократно обезщетение относно сервитутно право на поземлен имот с [идентификатор], находящ се в землището на община Мъглиж, област Стара Загора, местност. „Голям манашар“ върху площ 1832 км.м., собственост на Д. Д. Л., като УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на обезщетението от 2931 лева на 3726, 29 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в частта, с която се иска обявяване на нищожност на Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Мъглиж от 19.01.2024 година в частта на собствения на жалбоподателя имот с [идентификатор], находящ се в землището на община Мъглиж, област Стара Загора, м. „Голям манашар“.

ОСЪЖДА Община Мъглиж да заплати на Д. Д. Л.., [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 810 /осемстотин и десет / лева.

Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.