№ 792
гр. София, 26.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в закрито заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Чомпалов
като разгледа докладваното от Н. Чомпалов Търговско дело №
20211100902725 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.690 ТЗ. Образувано е по възражение на длъжника ЕТ „К.К.“
- в несъстоятелност срещу обявения в ТР на 02.01.2024 г. списък с приети вземания, в който
е включено вземане на кредитора „Г.“ ООД за сумата от 155 234 лв. – за неоснователно
обогатяване. Сочи се от длъжника, че не е получавал претендираната от кредитора сума, че
не е теглел тази сума чрез предоставена от кредитора банкова карта, каквато карта не е
получавал.
Синдикът на длъжника е предоставил становище, с което оспорва възражението на
длъжника.
Кредиторът „Г.“ ООД оспорва възражението с довода, че физическото лице К.К. е бил
негов управител и е разполагал с банковата карта, чрез която е теглел суми от банковата
сметка на дружеството, открита в „Райфайзенбанк Банк /България/“ ЕАД.
По допустимостта. Възражението по чл.690 ТЗ от 09.01.2024 г. е подадено в рамките на
преклузивния едноседмичен срок, защото атакуваният с него списък е обявен по партидата
на длъжника на 02.01.2024 г. По молбата на кредитора „Г.“ ООД за предявяване на вземане
синдикът се е произнесъл на 18.10.2022 г., когато в ТР е обявен списък с приети вземания,
но в него е посочено като основание на вземането „заемни средства, удостоверени с банкови
извлечения от сметка в „Райфайзенбанк Банк /България/“ ЕАД“. Това означава, че до
съставяне на обявения в ТР на 02.01.2024 г. списък липсва произнасяне на синдика по
вземане на кредитора „Г.“ ООД, предявено на основание неоснователно обогатяване. За
първи път синдикът се произнася по вземане за неоснователно обогатяване на кредитора
„Г.“ ООД със списъка, обявен в ТР на 02.01.2024 г., поради което и възражението по чл.690
ТЗ е процесуално допустимо.
По същество. Според съда възражението по чл.690 ТЗ е основателно. Това е така, защото
установените по делото факти сочат, че е налице правно основание, което да оправдава
1
получаване от физическото лице К.К. на суми от банковата сметка на „Г.“ ООД чрез банкова
карта, издадена на това дружество. Нещо повече – дори повдигнатите от кредитора
твърдения за факти изключват хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.59, респ.
чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД.
Кредиторът „Г.“ ООД е заявил в съдебното заседание на 06.02.2024 г., че К.К. е
разполагал с издадена на името на „Г.“ ООД дебитна карта, която му е била предоставена
като ползващо банковата карта лице по силата на допълнителното споразумение, защото
той е бил управител на дружеството. Тези фактически твърдения сочат, че К.К. в качеството
на управител на „Г.“ ООД е имал достъп до банковите сметки на дружеството, т.е налице е
двустранно мандатно правоотношение между „Г.“ ООД и К.К.. Наличието на мандатно
правоотношение, по което К.К. е бил управител на „Г.“ ООД, изключва хипотезата на
неоснователно обогатяване. Това е така, защото правното основание за получаване от К.К.
на сумите е именно мандатното правоотношение, по което К.К. има качеството на
управител на „Г.“ ООД.
По делото е представено допълнително споразумение от 28.11.2019 г., от което се
установява, че К.К. е посочен от „Г.“ ООД като картодържател на банковата карта, издадена
на дружеството, а от проверка в ТР се установява, че към този момент К.К. е бил вписан за
управител – от 14.08.2013 г. до 13.01.2022 г. Следователно К.К. е имал достъп до банковата
сметка на дружеството „Г.“ ООД по силата на мандатното правоотношение, по което е бил
вписан в ТР за управител, и на сключеното на 28.11.2019 г. допълнително споразумение
между банката и дружеството, в което е посочен от дружеството за картодържател. Тези
доказателства обуславят извод, че става въпрос за отговорност на управителя за вреди,
причинени на дружеството – чл.145 ТЗ, а не за неоснователно обогатяване.
При теглене на суми от банковата сметка на „Г.“ ООД и при тяхното получаване К.К.
действа в качеството на вписан в ТР управител и представител по закон на „Г.“ ООД, а
основанието К. да получава суми от банковата сметка на дружеството е наличието на
мандатно правоотношение с „Г.“ ООД, по което К. е бил управител и вписан като такъв в
ТР.
Фактическите твърдения на кредитора „Г.“ ООД, че К.К. е получил суми от банковата
сметка на дружеството, които не е върнал, следва да се подведат под нормата на чл.145 ТЗ.
Хипотезата на чл.145 ТЗ е приложима за уреждане на отношенията между дружество и
управителя, който е теглел суми от банковата сметка на дружеството, които не е върнал,
респ. не е отчел. Специалната хипотеза на чл.145 ТЗ, която се прилага при наличие на
мандатно правоотношение, изключва хипотезата на неоснователно обогатяване, при която
липсва правоотношение, което да оправдава разместване на имуществени блага.
Като краен извод – налице е мандатно правоотношение между „Г.“ ООД и К.К., който е
бил вписан в ТР за управител, поради което е налице правно основание, което да оправдава
получаването от К. на суми от банковата сметка на дружеството. В този случай е изключено
в полза на „Г.“ ООД да съществува претендираното вземане за неоснователно получени от
К. суми.
2
С оглед на изложеното съдът намира, че възражението по чл.690 ТЗ е основателно и
предявеното от кредитора „Г.“ ООД вземане за неоснователно обогатяване следва да се
изключи от съставения от синдика списък, който не следва да се одобрява.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗКЛЮЧВА от обявения в ТР на 02.01.2024 г. по партидата на ЕТ“К.К.“, ЕИК ****- в
несъстоятелност, списък на приети от синдика вземания на кредиторите на ЕТ “К.К.” -в
несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, вземането на кредитора „Г.“ ООД, ЕИК
*********, за сумата от 155 234 лв. – подлежаща на връщане като получена без основание
по банкови извлечения от сметка в „РайфайзенБанк /България/“ ЕАД, както и за лихва за
забава от 23.09.2022 г. до окончателното плащане.
НЕ ОДОБРЯВА обявения в ТР на 02.01.2024 г. по партидата на ЕТ“К.К.“, ЕИК ****- в
несъстоятелност, списък на приети от синдика вземания, на кредиторите на ЕТ “К.К.” -в
несъстоятелност, предявени по чл. 685 ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се обяви в ТР; да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3