№ 37
гр. Б., 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20231810101714 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за
задълженията и договорите/, чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП /Закон
за защита на потребителите/ във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В. С. П. от Б., ул.Г. Б. №*, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Д. М. М. от
САК моли да бъде прогласена по отношение на „Б. Е. Д. К.“ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н И., ул.Н. №*, ет.*, с ЕИК: *, за нищожна клаузата по чл.9, ал.1 от
сключения Договор за кредит № MAX_* от 01.02.2021г. между „Б. Е. Д. К.“ООД с ЕИК: * и
В. С. П., предвиждаща заплащането на такса за „бързо разглеждане“ в размер на 524.92лв.
поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и
договорите/ във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/,
както и поради накърняване добрите нрави и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП
/Закон за защита на потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В с.з ищецът В. С. П. от Б., чрез пълномощник адв. Д. М. М. от САК е депозирала
писмена молба с вх.№ 1451 от 19.02.2024г. през ЕПЕП с дата от 19.02.2024г., в която
заявява, че моли да бъдат уважени исковете, така както са предявени, както и да им се
присъдят направените по делото разноски, за които прилага списък за разноските по чл.80 от
ГПК/л.29/.
Ответникът-„Б. Е. Д. К.“ООД с ЕИК: *, чрез пълномощник юрк. Г. Д. И., е
направил възражения по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 8876 от 21.12.2023г.,
изпратен по куриер с дата от 20.12.2023г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез пълномощник юрк. Г. И. оспорва иска и
твърди, че е неоснователен. Ответникът заявява, че клаузата на чл.9, ал.1 от Договор № * от
01.02.2021г. не е нищожна поради накърняване добрите нрави, тъй като не е в противоречие
с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за
поведение, установени в обществото. Няма и как да бъде обратното, тъй като дейността на
финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор
при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на
1
клиентите.
Ответникът твърди, че принципите за доброволност при договарянето в рамките
на установената от чл. 9 от ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните
престации на договарящите при двустранните договори не са етични, а правни принципи,
които са скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло
да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие,
но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД.
В практиката съществуват решения, които аргументирано приемат изложената по-горе
постановка (напр. Решение № 272 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1115/2008 г. на Апелативен
съд - С., ГК, I състав). Според ответника в решенията, които приемат, че нееквивалентността
на престациите противоречи на добрите нрави, никъде не се открива на кои добри нрави, на
кои разбирания в обществото, на кои морално-етични правила подобна сделка противоречи.
Просто лаконично се посочва, че сделката е нищожна, като се обясняват теоретичните
конструкции за добрите нрави или пък се преценява еквивалентността въз основа на
критерии, които се определят за всеки конкретен случай.
Ответникът твърди, че е неоснователно ищцовото твърдение, че предлаганите от
кредитора доброволни действия представляват скрита възнаградителна лихва и по този
начин се заобикаля закона. Според ответника изискването на чл.11, т.10 от ЗПК е да бъде
наличен Годишния процент на разходите (ГПР), което е сторено в договора. Твърдението, че
този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката посочена в
закона според ответника е неоснователно. Те не се калкулират в ГПР защото в
допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно е дадена дефиницията за общ
разход по кредита. Ответникът заявява, че ищеца, като страна по договор за потребителски
кредит сам е пожелал допълнителните действия. Всяко действие, което кредиторът е
предоставил е било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не е било
задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Б. Е. Д. К.” ООД, т.е
договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъсва в
Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не може да се твърди, че ищеца не
е разбрал за него. Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищеца сам е
пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от
кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП. Ответникът моли да се
отхвърли иска и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ответникът „Б. Е. Д. К.“ООД, редовно призовано, не изпраща представител и
не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че на 01.02.2021г. в гр.С. са сключили Договор за кредит
№ MAX_*.
Горното се установява и от приложеното заверено копие от договор за кредит.
Видно от приложения договор за кредит, се установява, че на 01.02.2021 г. между „Б.
Е. Д. К.“ ООД в качеството на кредитор и ищеца В. С. П. в качеството на кредитополучател
е сключен договор за
кредит № MAX_*, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя паричен заем в размер на 1500лв., а кредитополучателят се е задължил
да върне заетата сума в срок от 11 месеца на единадесет месечни погасителни вноски, всяка
от които в размер на 159.55лв., при ГЛП в размер на 32.55 % и ГПР в размер на 34.96 %.
В чл. 9, ал. 1 от договора страните са уговорили заплащане на такса за бързо
2
разглеждане на кредита в размер на 524.89 лв., платима на равни части през периода на
кредита като част от всяка погасителна вноска.
Размерът на общо дължимото по кредита е 3029.95 лв. при следния погасителен план: на
15.03.2021г. – 275.45 лв.; на 15.04.2021г. – 275.45 лв.; на 15.05.2021г. – 275.45 лв.; на
15.06.2021г. – 275.45 лв.; на 15.07.2021г. – 275.45 лв.; на 15.08.2021г. – 275.45 лв.; на
15.09.2021г. – 275.45 лв.; на 15.10.2021г. – 275.45 лв.; на 15.11.2021г. – 275.45 лв.; на
15.12.2021г. – 275.45 лв.; на 15.01.2022г. – 275.45 лв.
Съгласно чл.9, ал.1 от Договора страните са постигнали съгласие, че при
кандидатстването за кредит кредитоискателят изрично е изявил желание за бързо
разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите
условия. Паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на
524.89лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният установителен иск за нищожност на клауза от
договор за кредит поради противоречие със закона – чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във връзка
чл.10а и чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и
неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е допустим,
тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Разгледан по същество искът за признаване за установено по отношение на ответника,
че клаузата по чл.9, ал.1 от сключения Договор за кредит № MAX_* от 01.02.2021г. между
„Б. Е. Д. К.“ООД с ЕИК: * и В. С. П., предвиждаща заплащането на такса за „бързо
разглеждане“ в размер на 524.89лв./петстотин двадесет и четири лева и 89 стотинки/
поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и
договорите/ във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/,
както и поради накърняване добрите нрави и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП
/Закон за защита на потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, е основателен и следва
да бъде уважен като доказан, по следните правни съображения:
Сключеният между страните договор за кредит от 01.02.2021г. има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК /Закон
за потребителския кредит/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на
договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца
основания.
Разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да
породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл.10а, ал.2 и ал.3
от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие.
Разглеждането на искането за кредит от кредитната институция, било то и „бързо“, е
присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми
по занятие и би следвало да е безплатно за
потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане на
искането за кредит вменява в тежест на кредитополучателя задължение да заплати
възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по усвояване и
3
управление на кредита.
Услугата по бързо разглеждане на искането за кредит е пряко свързана с договора за
кредит, доколкото касае оценката на риска за кредитора и свързаната с нея преценка за
кредитоспособността на кредитополучателя. Тя е
била известна на кредитора към момента на сключване на договора за кредит, тъй като се
съдържа в искането за отпускане на кредит и е уговорена в договора за кредит.
Следователно таксата представлява разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва
да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителни разходи. Заплащането на този допълнителен разход по кредита води до
значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя. В
тази връзка е достатъчно да се посочи, че само таксата за бързо разглежданена искането за
кредит, без дължимата договорна лихва и другите разходи по кредита, оскъпява кредита с
35 %. Като се прибави процентът на дължимата договорна лихва и таксата за бързо
разглеждане на кредита се получава ГПР, който надхвърля петкратния размер на законната
лихва, а това противоречи на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на
Министерския съвет на Република България.
Клаузата за заплащане на такса за „бързо разглеждане“ на искането за кредит също така
е сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
представляващи неписани общоприети морални норми, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на
добрите нрави следва да се считат сделки или отделни клаузи, с които неравноправно се
третират
икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелстване на друг. В случая поемането на задължение от страна на
кредитополучателя да заплати възнаграждение за услуга, която е присъща на кредитирането
и следва да е безплатна за него, е уговорено единствено в интерес на кредитора. Това
увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се
кумулира към основното му задължение по договора за кредит, внася значително
неравноправие в правоотношението и превръща престациите на страните в явно
нееквивалентни. Касае се за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически от другата и се ползва със засилената защита на ЗЗП /Закона за защита на
потребителите/ и ЗПК /Закона за потребителския кредит/. Уговарянето на допълнителни
възнаграждения по договора за кредит третира неравноправно икономически по-слабия
участник в оборота, като недостигът на материални средства у потребителя се използва за
явно облагодетелстване на кредитора, тъй като срещу заплащането на таксата същият не
предоставя на потребителя никаква
конкретна насрещна услуга. Налице е очевидна нееквивалентност на престациите,
накърняваща добрите нрави до степен на недействителност на уговорката. Следва да се
посочи, че размерът на тази такса от 524.89лв. е повече от 1/3 от размера на получения
кредит от 1500лв. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената
услуга от кредитора. Таксата е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят
получава за предоставения кредит.
Освен това е налице и противоречие на оспорената от ищеца договорна клауза с
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата обявява за неравноправна клауза,
която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, а в случая се касае за такса за
допълнителна услуга, която не зависи от неизпълнението на задълженията на
кредитополучателя, а се дължи при нормално развитие на кредитното правоотношение.
4
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за бързо разглеждане по
чл.9 , ал.1 от договора за сумата от 524.89лв., така както е посочена в самия договор.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 50лв./ петдесет лева/ за направени разноски по делото, включващи заплатена
държавна такса. Освен това на ищеца е оказана безплатна правна помощ, поради което на
Еднолично адвокатско дружество“Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *, ф.д.
№24/2021г. по описа на СГС, с адрес на упражняване на дейността: гр.С., ж.к.М. л., бл.*,
вх.*, ет.*, оф.*, представлявано от адв.Д. М. М. се следва адвокатско възнаграждение в
размер от 480лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от В. С. П. от Б., ул.Г. Б. №*, с ЕГН:**********, чрез пълномощник
адв. Д. М. М. от САК срещу „Б. Е. Д. К.“ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-
н И., ул.Н. №*, ет.*, с ЕИК: * ОБЯВЯВА за НИЩОЖНА клаузата по чл.9, ал.1 от
сключения Договор за кредит № MAX_* от 01.02.2021г. между „Б. Е. Д. К.“ООД с ЕИК: * и
В. С. П. с ЕГН:**********, предвиждаща заплащането на такса за „бързо разглеждане“ в
размер на 524.89лв./петстотин двадесет и четири лева и 89 стотинки/ поради противоречие
със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.10а,
ал.2 и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради накърняване
добрите нрави и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /Закон за защита на
потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н И.,
ул.Н. №*, ет.*, с ЕИК: * да заплати на В. С. П. от Б., ул.Г. Б. №*, с ЕГН:********** сумата
от 50лв./петдесет лева/ за направени разноски по делото пред настоящата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата „Б. Е. Д. К.“ООД,
със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н И., ул.Н. №*, ет.*, с ЕИК: * да заплати на
Еднолично адвокатско дружество“Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *, ф.д.
№24/2021г. по описа на СГС, с адрес на упражняване на дейността: гр.С., ж.к.М. л., бл.*,
вх.*, ет.*, оф.*, представлявано от адв.Д. М. М. сумата от 480лв./четиристотин и осемдесет
лева лева/ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5