Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 16.04.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №3786/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са
предявени кумулативно съединени искове с материалноправна квалификация чл.9 ЗПК
вр. чл.240, ал.1 и чл.92 ЗЗД. Иска се установяване по отношение
на ответника, че в полза на ищеца съществува част от вземането по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №2337/2018г. по описа на
РС - Пазарджик до размера на 268,08лв. главница /при издадена заповед за
изпълнение за 1222,16лв. главница/, както и 601,05лв. компенсаторна неустойка,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението –
08.06.2018г. до плащането.
Ищецът „Профи кредит България“
ЕООД основава иска на твърдението, че е изправна страна по валидно облигационно
правоотношение с ответника А.Х.С., произтичащо от договор за потребителски
кредит №**********, сключен на 06.04.2015г. при общи условия, подписани от
ответника, по който е изпълнил задължението си да предостави на ответника
кредит в размер на 2400лв., от които чиста стойност на кредита 19,88лв. и
2380,12лв. за рефинансиране на предишно задължение към същия кредитор. Освен
това предоставил на ответника пакет допълнителни услуги към кредита на стойност
1800лв. От своя страна ответникът се задължил да върне кредита, ведно
възнаградителна годишна лихва от 41,17% и да заплати цената на пакета
допълнителни услуги на 24 месечни погасителни вноски по 223,37лв. всяка /общо
5360,88лв./ с последователни падежи в периода 20.05.2015г. – 20.04.2017г.
Платил 18 от вноските и преустановил плащанията, изпадайки в забава. Поради
допуснатото от длъжника просрочие с повече от 30дни ищецът претендира да е
налице предсрочно прекратяване на договора едностранно без предизвестие при
условията на чл.12.3 от общите условия към договора за потребителски кредит и
предсрочна изискуемост на оставащите погасителни вноски, вкл. цената за пакета
допълнителни услуги. Освен това претендира неустойка при предсрочно прекратяване
на договора за кредит съгласно чл.12.4 от ОУ в размер на 35% върху просрочения
размер на главницата по погасителния план, която в случая определя на 601лв.
Ищецът твърди, че за събиране на
горепосочените вземания се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК. Твърди извършено частично доброволно изпълнение от страна на
длъжника след издаването на заповедта за изпълнение, който платил още 5 пълни
месечни погасителни вноски. Иска установяване на вземането по заповедта за
изпълнение до размера на 268,08лв. главница и 601,05лв. компенсаторна неустойка
при предсрочно прекратяване на договора, ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението – 08.06.2018г. до плащането. Претендира
съдебни разноски по настоящото дело, както и присъждане на разноските в
заповедното производство.
Ответникът не е подал писмен
отговор.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Активно процесуално легитимиран да предяви
процесните искове по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение
от длъжника по заповедта или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е
предявен в законоустановения срок, поради което е допустим. Същият обаче има за
предмет само една част от вземането по заповедта за изпълнение. Тъй като за
разликата ищецът не е предявил
установителен иск за съществуване на вземането, то издадената заповед за
изпълнение следва да се обезсили частично над размера от 268,08лв. до 1222,16лв.
– главница, на основание чл.415, ал.5 ГПК.
Относно главният иск по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД:
За основателността на главния иск в тежест на
ищеца е да установи, че е предоставил на ответника заем най-малко в размера, до
който претендира връщане, предоставил е на ответника закупените допълнителни
услуги, както и изискуемостта на вземането.
При доказване на горното ответникът носи тежестта
да установи положителния факт на изпълнението.
При така разпределената доказателствена тежест
съдът намира иска за неоснователен.
С доклада
по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за усвояването на
предоставения кредит.
Представен е договор, с който ищецът се е задължил
да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 2400лв., от които 2380,12лв.
с цел рефинансиране на предходно кредитно задължение на ответника към същия
кредитор. Ищецът не е посочил доказателства за наличието на друго кредитно
правоотношение между страните, за неговия размер и за изпълнението на
насрещните задължения по него. При това положение твърдението на ищеца, че има
друго вземане към същия ответника, което следва да бъде погасено с част от
процесния кредит е недоказано. Липсват и доказателства такова погашение да е
отразено в счетоводството на ищеца. Следователно по делото не се установява
ищецът да предоставил на ответника кредита, чието връщане претендира, нито
допълнителните услуги на стойност 1800лв. Установява се единствено да е превел
по сметка на ответника сумата от 19,88лв., която ищецът признава в исковата
молба, че е върната. Това налага главният иск да бъде отхвърлен.
По акцесорния иск по чл.92 ЗЗД:
Съдът формира извод за недоказаност на претенцията
за връщане на заема. При това положение не се дължи и неустойката, която се
претендира във връзка с прекратяването на договора поради неизпълнение на
отреченото главно задължение.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат
разноски, а ответникът не претендира такива.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен установителния иск по
чл.422 ГПК, предявени от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* против А.Х.С.,
ЕГН ********** за съществуване на част от вземането по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №2337/2018г. по описа на РС -
Пазарджик до размера на 268,08лв. главница /при издадена заповед за изпълнение
за 1222,16лв. главница/, както и 601,05лв. компенсаторна неустойка, ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 08.06.2018г. до
плащането, което вземане се претендира по договор за потребителски кредит
№**********, сключен на 06.04.2015г.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК заповедта
за изпълнение за разликата над 268,08лв. до 1222,16лв. – главница на задължение
по договор за потребителски кредит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: