РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Сандански, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова
в присъствието на прокурора ТО-Сандански към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200320 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. СТ. Г., ЕГН – **********, с постоянен адрес - гр. *****,
против Наказателно постановление № ****. на Директора на ОДМВР – *****, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание
чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, и е наложено административно наказание “Глоба”,
в размер на 300 /триста/ лева.
С жалбата си Г. оспорва издаденото НП като счита, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, както и, че отразените в него фактически констатации са неясни и
неверни. Твърди също, че не е извършил посоченото в АУАН и процесното НП
адм.нарушение, още повече – виновно. Иска се от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован – се явява лично и поддържа
жалбата си по изложените в същата съображения. Дава обяснения във връзка с вмененото
му нарушение, като сочи, че действително се е движил в района на площада в гр. ****** без
поставена предпазна маска, но твърди също, че не е знаел за задължението си да носи маска
на открито място. Иска от съда да му бъде отменено НП.
За административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован –
представител на се явява. Постъпила е молба от процесуален представител на ОД МВР –
**** с писмени бележки.
1
За Районна прокуратура – *****, уведомени по реда на чл.62, ЗАНН, представител не
се явява и не изразява становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 18.04.2020г., около 11.20 часа, при наличие на обявено в Република България
извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание и въведена на
основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, със Заповеди № РД-01-124/13.03.2020г. и РД -
01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка,
изразяваща се в това всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени
места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице, е посетил открито място – в гр.
******, се движил без поставена задължителна предпазна маска или друго средство,
покриващо носа и устата, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
За посоченото нарушение, актосъставителят А.К., в присъствието на свид.А.Т.
съставил на жалбоподателя АУАН № ****г. Същият е предявен на жалбоподателя, който го
подписал без възражения.
Въз основа на акта, Директора на ОДМВР – ***** издал атакуваното НП № *****, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, му е наложено административно
наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
НП е връчено на жалбоподателя на 28.05.2021 година, видно от отбелязването върху
разписката върху самото НП, приложено по делото.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на актосъставителят – свид.К. и свид.Т., които потвърждават констатациите,
отразени в акта за нарушение, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства. В своите показания свидетелите сочат,
че на процесната дата жалбоподателя се е намирал в района на площад „****“ в гр.*****,
пред хотел „****“ . И двамата свидетели с категоричност сочат, че нарушителя се е движил
без поставена маска или друго средство, покриващо носа и устата, въпреки въведената
противоепидемична мярка, изразяваща се в това всички лица, когато се намират в закрити
или на открити обществени места, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице.
Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви,
относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата
фактическа обстановка, като последователни и логични. По същество така описаната
фактическа обстановка не се отрича и самия жалбоподател, който не отрича факта, че
действително се е движил в района на площада в гр. *****без поставена предпазна маска, но
твърди също, че не е знаел за задължението си да носи маска на открито място.
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
2
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това
процедура и от компетентен орган, съгласно чл.209а ал. 4 от Закона за здравето. Както в
акта, така и в НП изрично е отразено, че административнонаказателното производство е
започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение по Закона
за здравето, съставен от материално и процесуално компетентни лица – инспектори към РЗИ
- Благоевград, съгласно чл.209а, ал.3 от Закона за здравето. От внимателното проучване на
акта и обжалваното НП се установява, че и в двата документа при съставянето им подробно,
точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи
и обстоятелства. Именно наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за
спазени строго формалните изискването на чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Изложеното мотивира съда да приеме, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не
са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и ограничаване
на правото му на защита.
Съгласно разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето, който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а ал. 1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, като
препращането и към чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето е коректно. Нормата на чл. 209а ал. 1
от Закона за здравето съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за
неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се
приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това
наказващият орган коректно е цитирал кои точно разпоредби от коя точно заповед на
министъра на здравеопазването не е била изпълнена, поради което и съдът приема
нарушението осъществено от жалбоподателя. От обективна страна, безспорно е установена
самоличността на нарушителя, респ. авторството на разглежданото деяние, като извършено
от жалбоподателя В. СТ. Г.. Същото представлява административно нарушение и правилно е
квалифицирано от административнонаказващия орган по чл. 209а ал. 1 във връзка с чл. 63,
ал. 4 от Закона за здравето във с т. 7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г. на министъра
на здравеопазването, посочена в АУАН. Правилно актосъставителят е приел, че
жалбоподателя Г. се е намирал на "открито обществено място" по смисъла на заповедта, а
именно: площад „****“ в гр. ***, срещу хотел „*****“. Няма спор, че мястото, където е бил
установен жалбоподателя Г. било общодостъпно – факт, който се установява от показанията
на актосъставителя и свидетелите по акта и не се оспорва и от самия жалбоподател. Без
значение е дали това общодостъпно място е било пусто, безлюдно и т. н., като в конкретния
случай посредством събраните гласни доказателства се установява, че към момента на
проверката на площада са се намирали и други лица, включително и полицейските
служители. В случая се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя Г.
3
към момента на проверката е посетил открито обществено място – в гр. *****, площад „****
срещу хотел „*****а“, като се е движел без
да носи изискуемата маска или друго средство за покриване на устата и носа, като е бил
наясно със съществуването на забраната и не е имал такова средство, поради което и
правилно контролните органи са приели, че се касае за административно нарушение с
посочената правна квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната
му отговорност.
Съдът намира, че разглежданото нарушение е доказано и от субективна страна, тъй
като жалбоподателя е бил наясно с въведената в страната извънредна епидемична
обстановка по повод разпространението на COVID-19 и установените с това задължения от
страна на министъра на здравеопазването, но въпреки това е посетил открито обществено
място – в гр. ****, площад „****“ срещу хотел „*****“, като се е движел без поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство
покриващо носа и устата.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, административно
наказващият орган правилно и законосъобразно е определил административната санкция по
вид и размер, съобразно чл. 209а ал. 4 във връзка с чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето.
Законодателят в тази разпоредба е предвидил за такова нарушения налагане на наказания
"глоба" от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.
Административнонаказващият орган, като е съобразил, че нарушение като процесното е
осъществено за първи път от жалб.Г. е определил наказанието в минимален размер, поради
което съдът го приема за съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Именно наказание в
такъв вид и размер съдът намира, че ще осъществят целите на административното наказание
по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира за нужно да отбележи и това, че конкретното нарушение, за което
жалбоподателя е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на
административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на
вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения. Преценката за "маловажност" на
нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на
материалния закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на
обжалваното НП. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Наложеното
наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата
специфика. Определено е в рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение и
съответства на целите на чл. 12 от ЗАНН.
В случая лицето е нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да
предотвратят масово заболяване. Обект на увреждане или засягане от нарушението са
обществените отношения, свързани с живота и здравето на гражданите. Обстоятелството, че
4
жалб.Г. не съобразява поведението си с тежката пандемична обстановка и застрашава
собствения си живот и живота на другите граждани не обосновава маловажност на
нарушението. Правилно и законосъобразно с оглед обществената опасност на извършеното
деяние е ангажирана от АНО административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Направеното искане от процесуалния представител на административнонаказващия
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото съдът счита за
основателно. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на
ОДМВР ***** да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37
от Закона за правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото продължи в едно съдебни заседания, с разпит на трима
свидетели, като фактическата и правна сложност не е значителна, поради което съдът
намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева, който размер според
съда съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 вр. с ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
във връзка с чл.236 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 2*****г. на Директора на
ОДМВР – ****, с което на жалбоподателя В. СТ. Г., ЕГН – **********, с постоянен адрес -
гр. *****, ж.к.“****за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, и е наложено административно
наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА В. СТ. Г., ЕГН – **********, с постоянен адрес - гр. ****, ж.к.“*****, да
заплати на ОД МВР – ****сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на страните
пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5