Р
Е Ш Е Н И Е
№
95
гр. Разград, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 90 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград против Решение № 58 от 08.03.2021
г., постановено по АНД № 20213330200034/2021 г. по описа на Районен съд –
Разград, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление №
17-000674 от 09.10.2020 г. С отмененото наказателно постановление на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 2 КТ на „Иновасион“ ООД – с. Езерче,
Община - Цар Калоян, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, за
което се излагат подробни съображения. Иска се решението да бъде отменено, като
бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореното
решение да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна е установено, че инспектори от Дирекция „Инспекция по
труда“ – Разград извършили проверка
по документи, свързани с осъществяването на трудовите правоотношения с наети от
„Иновасион“ ООД – с. Езерче лица. При проверката било установено, че през периода от 16.03.2020 г. до 10.04.2020
г. С. М. Ч. е работил в полза на „Иновасион“ ООД, като е извършвал дейност, характерна
за длъжност общ работник – бояджия в обект семеен хотел „Мимоза“ в гр. Разград,
ул. Стадиона № 2, който хотел бил стопанисван и експлоатиран именно от „Иновасион“
ООД, без отношенията по повод представяне на работната му сила, да са уредени в
сключен между страните писмен трудов договор преди постъпване на Ч. на работа. Управителят на дружеството
попълнил декларация, в която посочил, че наел лица по граждански договор за
извършване на бояджийска работа в хотела и след приключване на работата им
платил уговорената цена. Представил граждански договор, сключен с лицето на
16.03.2020 г., по силата на който му възложил да извърши в семейния хотел
бояджийски работи с материали на възложителя, срещу което се задължавал да му
изплати възнаграждение в размер 475 лв за извършената работа. Поради липсата на
уговорен краен срок на изпълнение и
уговорен конкретен резултат, контролните органи приели, че правоотношението има
постоянен характер и предмет на същото била трудова дейност, т.е. следва да
бъде уредено като трудово, но сключен трудов договор с лицето не бил
представен. На дружеството бил съставен АУАН № 000674 от 11.09.2020 г. за
нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, за това, че отношенията с
Ч. не били уредени с трудов договор. Въз основа на акта било издадено
обжалваното пред районния съд наказателно постановление.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е отменил наказателното
постановление по съображения, че е нарушението не е индивидуализирано от обективна
страна съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, респ. чл. 42, т. 4 ЗАНН. Деянието на жалбоподателя било описано при смесване на фактическите
признаци от съставите на две нарушения - по чл. 1, ал. 2 КТ и по чл. 62, ал. 1 КТ. В разглеждания случай не било ясно дали жалбоподателят е санкциониран за
това, че сключеният със С. Ч. граждански договор прикрива трудово правоотношение,
което е нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ и се наказва по чл. 414, ал. 1 КТ, или в
това, че между тях не е сключен трудов договор в писмена форма, което е
нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ и се наказва по чл. 414, ал. 3 КТ. При липсата на
надлежно описание на нарушението не може да се прецени дали е дадена правилната
правна квалификация и дали е приложена съответната на нея санкционна разпоредба.
Наред с това, въззивният съд е приел, че самото правоотношение няма характер на
трудово, а се касае до дейност, насочена към определен резултат, независимо
дали е посочен в договора. Договорът е граждански, типичен договор за
изработка.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не е налице соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 НПК.
Касационната инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд, че
наказателното постановление е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Действително при
описанието на деянието са смесени фактическите признаци от съставите на две
различни административни нарушения. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ предвижда,
че отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Прикриването на трудово правоотношение с граждански договор е нарушение по чл.
1, ал. 2 КТ и се санкционира по чл. 414, ал. 1 КТ. А разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 КТ изисква трудовият договор да се сключва в писмена форма и неспазването
на тази форма се наказва по чл. 414, ал. 3 КТ. В разглеждания случай нарушението
е квалифицирано по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, а наказанието е
наложено на основание чл. 414, ал. 3 КТ, което несъмнено нарушава правото на
наказаното лице да разбере в какво конкретно нарушение е обвинено. Ако
наказващият орган счита, че
правоотношението е следвало да бъде уредено като трудово, то правилната
квалификация е по чл. 1, ал. 2 КТ, а съответната санкционна разпоредба е чл.
414, ал. 1 КТ.
Вън от горното, касационната инстанция се съгласява, че в разглеждания
случай правоотношението между „Иновасион“ ООД и С. Ч. е основано на договора за изработка, регламентиран
в чл. 258 и сл. ЗЗД. Възложени са бояджийски работи срещу определено
възнаграждение, което означава възмездно престиране на работна сила за изработване
на определен резултат. Не е необходимо този разултат да бъде определен по обем
в договора. Дори писмената форма на договора за изработка не е задължителна.
Възложената работа - боядисване не е елемент от обичайната производствено - икономическа
дейност на „Иновасион“
ООД, за да се приеме, че правоотношението е трудово.
Предвид изложеното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като го е отменил, въззивният
съд е приложил правилно материалния закон, поради което решението следва да
бъде оставено в сила.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1, пр.
посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 от
08.03.2021 г., постановено по АНД № 20213330200034/2021 г. по описа на Районен
съд – Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/